Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   За съжаление това е проблем на много от връстниците на синът ти.
Пробвал ли си да поговориш с него като мъж с мъж? Просто момчето не е попаднало в подходяща среда. Може да има някакви комплекси, които да му пречат на свободното общуване. Замисли се какви допълнителни занимания да му измислиш за да може да си създаде социални контакти- дали ще е спорт или някакви курсове. Подтиквай го да излиза, да се обади на приятел да пият по бира... Но най-важното според мен е да създадеш някаква комуникация между вас двамата за да може той да споделя повече с теб.

7.   Господине, нямате си на идея, че тоя живот може да му предложи само пороци.
1. По дискотеките(съвремените) е пълно с к***и и двулични хора, които харчат безразборно пари!
2. Повечето момичета имат само материално влечение към момчетата.
3. От там следват всички пороци- цигари, алкохол... и по натам няма да казвам.

Хората не ценят това, което имат и после плачат. Момчето ще си намери своя среда и хора(нормални), които ще имат неговите виждания и интереси.
Той не е асоциален, той е нормално момче в ненормално съвремие, ако трябва да съм най точен.
Живота не е само лигли и дискотеки. :)
Преди контактите мду хората не са били във фейсбук.

8.   Тази така наречена асоциалност едва ли се дължи само на компютъра,проучете дали вашият син не е тормозен в училище от неговите връстници.Защото и брат ми е по същия начин като вашия син,но с тази разлика че е на 20 години и рабори.И той по същият начин сутрин става,отива на работа,връща се и пред компютъра цяла вечер не говори много,не споделя.Но в последствие от бившата му класна разбрахме че е бил тормозен в училище.

9.   Моля те, прескочи съветите от типа "поговори с него"
Защо? Защото не е правилно ли, не - защото ще се затвори още повече в себе си, защото не му е времето за приказки сега, той трябва да е инициатор на един откровен мъжки разговор между двама ви.

Причините за поведението му може да са хиляди:
- единак си е по душа
- притеснителен е
- социална фобия
- хомосексуалност
- паническо разстройство

Ако самотата му харесва и е наистина е щастлив така - ти трябва да си щастлив с него дори и да не го разбираш. Ако е притеснителен - с времето това ще отшуми. Ако е хомосексуалност, с осъзнаването й също положението ще се промени. Социалната фобия или по-лошия случай - паническото разстройство са психически заболявания, модерни днес, особено за тийновете. Те или отшумяват с навлизането в зрелостта или се задълбочават.

Съветът ми като дете, минало през всичко това.
Наблюдвай го, не го притискай, дай му неговото пространство и време да си изживее този период, но следи дали се чувства добре в този свой изолиран свят или всъщност страда. Аз в един момент започнах да страдам от тази самота, тя ме беше повредила и го осъзнавах, беше страшно. Стигнах до там, че не можех да говоря по телефона, когато телефона звъннеше аз колабирах само от мисълта, че ще чуя непознат глас. Споделих с майка ми, но тя не можеше да ме разбере, споделих с татко... той е много мъдър и силен човек. Помня, че тогава се разходихме двамата в гората и си говорехме за всичко - за природата, за хората, за живота. Бяхме само двамата и аз можех спокойно да му разкажа всичко, което мисля. Няма да забравя думите му тогава "Принцесо, ти просто си малко по-различна, но това не значи, че трябва да страниш от хората, нито значи, че те няма да те приемат и обичат именно, каквато си. Ще те нараняват, защото повечето няма да разберат безкрайното богатство на душата ти и много ще плачеш, но за тези моменти аз съм тук. Животът е един и го живей единствено и само според себе си и своята мяра, защото си е твоя живот. И който е плакал със сълзите ти и който е плащал за твоите грешки, и който е побеждавал с твоите победи - той само ще има право да те съди, а това значи... никой"
Често после говорех с татко. Разказвах му всяка малка победа. "Днес влязох в един магазин и поздравих и даже пробвах една дреха" (може би някой ще се усмихне, но аз наистина не можех да правя това) И така, малко по малко се прибирах кога с победа, кога с поражение, а той просто ме слушаше - без да ми казва браво или да ме пита нещо, само понякога ме прегръщаше силно. И така станах на 21 години и трябваше да започна работа във фирма, където непрекъснато щеше да се налага да общувам с хората. А нещо в тази работа страшно ми хареса... въпреки че обиколих 6 пъти преди да вляза на интервюто. Не знаех дали ще се справя... не вярвах да успея. Татко ми, разбира се каза: Опитай! Ти свикна да опитваш и понякога да се проваляш. И аз опитах... а там срещнах друг човек, който повярва в мен...
Сега съм на 24 години. На ден се запознавам с купища народ, ухото ми прегрява понякога от телефоните.

Та съвета ми бавно, спокойно и мъдро. Много наблюдавай поведението му, много премисляй думите си и действията си. Внимавай, ходиш по тънък лед!

Успех!

10.   Ами родител си му, опитай се по деликатен начин да разбереш причината за това, което го е накарало да не общува с хората и да няма приятели. Казвате, че и с вас не разховаря много, а дали причината не е и във вас, вие търсите ли контакт с него, правите ли неща заедно? Жена ти може би е права, напълно възможно е сина ви да не намира подходяща компания, знаете ли днешните момчета и момичета, на неговата възраст какво правят по кръчми и дискотеки... ами напиват се, повечето друсат или поне пушат трева, агресивни са, сбиват се, правят глупости.... явно на сина ти не му харесва тази среда и предпочита хобитата си, които за твое съжаление не са спорт или изкуство а занимания пред компютъра. Сигурна съм, че нещата ще се променят във времето и той ще създаде приятелства, но все пак замислете се дали нямате вина в това, че сина ви е асоциален.
Пламсита 21

11.   Спокойно и аз бях така по време на гимназията и не защото съм асоциален, а защото попаднах в среда на комплексарчета. Сега в университета съм си социален и се радвам на живота както и много от връсниците ми, които уж не бяха кой знае какво в училище. Спокойно има време синът ти да се превърне в човек в пълния смисъл на думата(както ти го разбираш) :)

12.   Здравейте и на мен проблема ми е много подобен, дори може да се каже, по голям, защото съм на 23 и някои години за мен са отминали. Почти нямам приятели, а за приятелки да не говорим. Много ми е мъка, че не съм като другите, и на това хубаво време съм сам. Но нещо ме отблъсна от хората. От малък град и сега уча в Благоевград, и както върви след като завърша ще си остана сам. Всеки си има приятели, кой от училище, кой от друго място, но аз не. И някак си ми е неудобно да се бутам в компании дето съм излишен. А да се върна малко назад, училищните години не ми бяха от най-добрите, поради тази причина. Повечето от класа си излизаха преди, опознаваха си, горе долу в града всички се познават, но аз не можах да бъда като тях. Към мен се гледаше с насмешка и какви ли не глупости говориха за мен, т. е. бях аутсайдер без никакво самочувствие. И с мен не би излязъл никой. За това с времето се отблъснах от хората и изгубих желанието да излизам. Когато се прибирам и аз с дни наред мога да не излизам навън. Седя през компютъра цъкам насам натам и така минава времето. И аз гледам спорт и някак си времето минава, но аз си задавам въпроса какво ще правя в бъдеще. Някога и моите родители ще остареят и ще остана напълно сам. Между другото братя и сестри нямам. И от някои неща се притеснявам много, по принцип съм и срамежлив- аз какво мога да направя за това. Притесняваме това, че родителите ми също нямат семейни приятели, с малкото роднини много връзки не подържаме, много рядко се срещаме с вторите ми братовчеди, но те са от друг град. Като цяло родителите ми им беше все тая дали имам приятели или не, по скоро биха се радвали да си седя в къщи. Веднъж баба ми започна да ми говори, защо нямам приятели, да съм излизал, че ми е време за гадже. Проблема е, че не е толкова лесно. Хората, които се познават си излизат навън, добре, аз ще изляза сам и какво? Не звучи добре да се натреса в някоя чужда компания, защото аз съм чужд за тях. И както казах по на горе с мен се гледа меко казано с насмешка и се говорят глупости, едва ли някой ще иска да е с мен. Не ходя по дискотеки, кафета, защото няма с кого. Сам да отида, ще те гледат странно, защото съм сам. Уж гледат, че съм сам, но нека си бъда сам. От много неща съм разочарован и не знам как ще е в бъдеще. Например в една София, Варна или друг голям град има много хубави занимания, с които хората могат да опознаят и да се сприятелят. Но тук в малкия град е само едно- клюки. Няма нищо ново какво да се случи. Никоя не би излязла с мен. От към финанси не мога да се похваля, не мога да си позволя разни глупости, но не гладувам. Между другото докато уча сега си търся и работа, надявам се тя малко да ми помогне. Но в това време не е чак толкова лесно да си намериш работа. Ако имах повече пари бих се махнал от родния град, но не е толкова лесно това. Иначе сина ви е на 17 години, познавам някои, които на тази възраст са били в същото положение и по късно живота им се променял в това отношение. Иначе казвате, че момче на 17 години да е нямал приятелка е ненормално, е сигурно аз на 23 съм безнадежден вече. Не знам какво да си мисля.

13.   Като за начало приемете, че синът ви е по-различен. Не се опитвайте да го превърнете в нещо, което не е.

14.   Дааа... вие на неговите години може много неща да сте правили, и загрижеността ви е съвсем уместна :) Ама явно за него нещата са различни, и за му помогнете, за да го "събудите", както се казва от летаргията в която "живее", е добре първо да го се опитате да го разберете! :) Така де, в какво се корени проблемът му? Защо се държи така, защо се е дистанцирал от връстниците си? Разбиратe ли, със сигурност не е така просто за да се установи защо постъпва така! Могат да бъдат много причини. Децата на неговата възраст да се държат зле с него, и това да го кара да губи желание да общува! Ако са го отблъскали, или обиждали често. Или просто не знае какво да прави и как да се включи в тяхните среди? Много деца, израстват отчуждени от социалните среди, но не е защото така искат? А защото
хората на които са попадали, не са им откликвали, и са
се държали неприятелски с тях, което ги е накарало да се затворят в себе си, да изгубят вяря че има и други хора. Да срат да имат желание, като губят и доверие в другите! Хммм.. нагледно при е един страх, че ако опитат с друг и му се доверят, другият ще предаде доверието им. Или че с нещо няма да ги хареса. Глупаво, но глупостите от някой хора в социaланата среда, отношението им, водят и до тази глупост :))

Чудесно е, че сте баща, вълнуващ се и загрижен за детето си ;) Напоследък, си е рядкост, да се види, загрижен родител и неговата загриженост! ... Синът ви, има затруднения в общуването, но са поправими! Никой не се ражда асоциален, обществото ни прави такива. И който пожелае може да се промени :) Хммм... по-притеснително според мен е, че неговото може би отива към ту депресия! ... А депресията е обвързана и с тъгата и отчаянието. Но заниманията му, го спасяват от тези неща поне за сега! ... Предполагам, подържа контакти и общува през нета, е да, но нещо го прави неуверен в себе си, липсва му самочувствие. И ето защо си няма и приятелка! Хах, самочувствоето би го улеснило в общуването, защото ще спре да му пука, кой какво мисли за него! И няма да обмисля преди да говори, а така няма и да се притеснява :)) Абе ще му е по-лесно. А да, работата с липсващата приятелка :D ами това на днешно време, ако не стане от
само себе си, ще е като мисия от Земята до Луната :D Хюстън имаме проблем :)) Просто сегашните момичета, около неговата възраст, имат доста завишени критерий за момчетата! И той като по-затворен, няма да има никакъв шанс да създаде връзка, освен като не се окoпити малко, и обнадежди в себе си :-) Да кажем, момичетата като за него, търсят момчета дето да ммм... са по-интересни, да имат свой занимания, и да са добре изглеждащи. Това ги прави харесвани! ... А след като прекарва повече сам, ще го мислят за скучен, и за не интересен! ...

В никакъв случай не го притискайте, за да не се изолира още повече! Когато някой е "затворен", настроението му е много деликатно. Той се нуждае от занимания, от да разтовари това което му се трупа от вътре. Даaa, може да не виждате, но много неща му се трупат, първо защото си стой сам, не общува, не споделя, и сещате се как бавно, бавно се създава един голям душевен и емоционален товар вътре в него. Това му пречи! ... Нуждае се от хора с които да се разбира, от да се запознае и да общува! Но самият той или не знае как да го направи, или не вижда походяща среда и обстоятелства, а иначе се притеснява :)) Та... ето една добра идея :) - за да излезе от вкъщи, и да бъде повече с хора, запишете го някъде да спортува, не бива да е насила, е да го накарате сам да си поиска да го прави, като му дадете и предложите възможносттa! ... За нещо което ще му хареса и допадне. Абе и преобикновения фитнес да си е, пак ще има причина да излезе и да бъде сред други хора.

Хах, затвореност се преудолява, с повече общуване и престой сред хора :) А за приятелка, амииии... ако се запише на танци, изобщо някъде където ще има момичета, може и да си намери приятелка :) Дано само да няма проблем в общуването с противоположния пол, но и да има, сам ще го превъзмогне. Ако имате познат, които пък да има дъщеря приблително на неговата възраст, ммм, може да го запознаете с нея! Само че е хубаво да е по-индиретно, защото децата изпитват доста притеснения, и срам, ако се докачат или станат пряка тема, техните чувства или емоции, свързани с противоположния пол! ... :)


~winterfire~

15.   Ще ти дам адски банален съвет, който действа само и единствено при желание от двете страни. Правете нещо заедно! Не знам до каква степен имаш време, кога си свободен и т. н., но ще намериш нещо за него. Ходете на мачове щом обича футбола. Добре сте финансово... Ами отидете някъде на почивка, ако може само двамата! Асоциалността не се дължи само на срамежливост, а на недоверие към хората. Накарай го да ти вярва. Не твърдя, че си направил нещо, за да изгубиш доверието му, може и то да е породено от други места. За да започне да споделя поне на теб, ще се наложи да го подкрепяш и той да го чувства. Майка ми имаше много добра тактика спрямо мен в това отношение, но към всеки човек си има индивидуален подход.
А взаимоотношенията му с негови връстници НЕ зависят от теб. Не можеш да направиш нищо и според мен е по-добре да не се месиш. Няма нужда да му натрапваш някакви "приятели", той сам трябва да си ги намери. Също така не го сравнявай гласно с други деца освен ако няма да го похвалиш... Смъмрянето на базата на постигнатото от другите, не е особено добър подход, даже никак.
Какви са му целите за бъдещето? Няма висок успех, няма ясно изразен интерес... На къде се е насочил? Какво мисли да прави като завърши? Разбери и ги подкрепи. Ако не знае, може да му дадеш някакви насоки, да приказвате за това. Намерете си теми за разговор, но не го отегчавай, когато видиш, че няма желание - прекрати опита и по-късно пробвай пак.
Да не би да има някакви комплекси и заради това да не излиза? Ако е така и знаеш какви са, помогни му да се отърве от тях. Ако е пълничък, например, не го питай директно "Да не би да се притесняваш от килограмите си? ", защото звучи като "Ти си дебел и АЗ не те харесвам така, притеснявай се. " По-скоро му вдъхни малко самочувствие, ти знаеш как - аз не познавам момчето, а универсален метод не ми е известен.
Ками

16.   Такива ще са и занапред децата... според мен това се дължи на компютрите. Едно време нямаше такива неща и децата играеха на криеница на улицата.. а сега? Сега виждате как е. Просто ограничете компютъра....

17.   Според мен 17 не са чак толкова. Има време за купони и други такива работи.

18.   не се притеснявай ще му мине
висенето пред компа сега е модерно
и аз имах такъв период преди години
преди да вляза в средното бях супер срамежлив
после майка ми ме вкара в училище с над 80% момичета
и всичко си дойде на място с времето
имам познати които и до сега вече на по 30 години пак си висят на компа
и не изглежда да им тежи, е вярно на теб ти се иска по-друг начин да си прекарва свободното време...
аз лично не съжалявам за загубеното време в игри на компа
може да не го възприемаш за радостни моменти но всеки сам си определя какво му харесва и как да си губи времето
изчакай го да завърши средно и ако продължава пак така се намеси по сериозно или му намираш работа или го пращаш да учи за висшист
рано или късно ще се намери девойка и за него.... успех XD

19.   Преди време много дивях, но винаги съм подбира хората, с които дружа, тогава още не беше напъпила толкова силно чалга културата. В началото и аз се пуснах по дискотеки, но бързо разбрах, че не ми е мястото там. Преди пак беше трудно, но не толкова да намеря някой, с който да обсъдя някоя книга, например. С течение на времето, хората, с които можеш да общуваш на по-високо интелектуално ниво изчезнаха... Занимавах се аматьорски и с театър, там също беше едно от малкото местенца, на което можех да получа вътрешно удовлетворение. Сега съм на 24 години. Общувам с 2-3 човека и не защото съм асоциална, а защото нямам интересите на масата от хора. Все по-рядко срещаш някой, който има хубава ценностна система, с който можеш да водиш конструктивен спор. Дискотеките като забавление не ми харесват и допадат. Предпочитам някоя рок кръчма, с тесен кръг приятели. И реално правя горе-долу същото като сина ти - от университета вкъщи, лаптоп, спортувам, излизане от време на време с приятели, с които всъщност съм почти всеки ден, т. к и университета ни обвързва. Разнообразявам се с книги, изложби, постановки и яко рок&ролл. Според мен просто синът ти не е намерил все още някой достоен събеседник. Не се притеснявай за това, рано или късно ще излезе.

20.   Синът ви сам трябва да задава повече въпроси, да е по-любопитен във всичко и да е по-суетен, на първо време.

21.   Че какво лошо има да си седи вкъщи? Не всички обичат шумните места, задимените заведения. Ако не се прибираше вкъщи пак нямаше да е добре нали? !? !

22.   Ами това, че детето е толко мъдро е добре, но няма да е лошо да се погрижиш за него. Ако не се гласи и изглежда прекалено задръстен може да е една от причините, заради които да няма приятели, защото Българите имат грешното мислене, да се спират да опознаят даден човек само заради неговия външен вид. В такъв случай го модернизирай малко, купи му хубави дрешки, и го запознай с готини приятели :).
Бих ти помогнала със удоволствие отчаяно татенце :)
******

Ненн

23.   И аз съм като синът Ви. Момиче съм... на същите години.
За жалост, не можете да му помогнете! Единственият начин е, той сам да поиска да си помогне. Със сигурност, осъзнава проблемът си и това го измъчва, но в момента се намира в една задънена улица и не знае как да излезе. Чувствам се по същият начин от години. Казвате, че е срамежлив... а може би и е затворен и комплексиран. Може би не се харесва, не се приема... това са достатъчно причини за да стане такъв какъвто е сега. По-емоционален е, не харесва средата, в която живее... днешните му връстници, които ходят по дискотеки, купони, имат приятели, гаджета... а той какво има от това? Нищо.
Напълно го разбирам. Още не съм намерила ефективно лекарство срещу това, но единственото, което ми хрумва е, че човек, който има такъв проблем, просто трябва да се приеме. За жалост е неизбежно, но не можеш да си друг.
Не говорете със сина Ви на тази тема... нека ако той сам пожелае, ще ви сподели какво му е. Бъдете по-мил и загрижен за него. Не давайте за пример другите... той явно не иска да бъде като тях. Консултации с психолог също не са излишни, но нека той сам да реши да се види с психолог, той е достатъчно голям за да реши какво да прави! Не му се бъркайте.

24.   Синът ти не е асоциален, синът ти е обездвижен.
Също така е напълно пристрастен и зациклил.
Има нужда от специализирана помощ.
Шокова терапия ще подейства - рязане на кабелите.

25.   до 12 от 9

Слънчице, чета ти коментара и в мен остана само едно "ама и това не е лесно"
И защо да бъде лесно, не е лесно, но защо очакваш да е. Опитай трудното, там в крайна сметка е винаги по-сладко!

26.   Значи, благодаря ви за съветите. Ще обърна доста сериозно внимание на някои от тях, иначе виждам, че има и хора, които са ме разбрали накриво, но както и да е, няма да тръгна да се обяснявам. Щях да накарам и жената да прочете вашите коментари, но видях, че съм написал някои неща за нея, които щяха да ми създадат доста гловоболия. Хайде със здраве, мерси на всички ви отново. Ако има някой който желае да добави нещо по темата нека го направи.

27.   До номер 9

Много ме зарадва мението ти :) Струваш ми се като човек презареден с много положителност, това е страхотно ;) Като описваш, преди сигурно си страдала от социална фобия, или агорофобия, щом си имала страх дори от един глас по-телефона! ... До колкото разбрах, си се справила сама с проблема си, браво :)

Имаш силна воля, това е и нужно, това е правилният начин! ... Нуждаела си се само от малко подкрепа, и си я намерила от баща си :) Впрочем думите на баща ти ме трогнаха! Имаш чудесен баща, който определно е мъдър, и те обича много. Казал ти е точно което е трябвало да се каже. Голяма рядкост е, родителите да разбират децата си! ... От твоята история и баща, всички други е добре да вземат пример!!! ;)


~winterfire~

28.   Аз нямам какво повече да кажа.... освен, да не му се бъркате. Нека той, когато сам реши, тогава да споделя и т. н. Не го насилвайте. И не съм съгласна, че е по-различен или че му има нещо, защото и аз съм така... просто нещо му е създало неудобство, което го е накарало да се откъсне от заобикалящата ни реалност. Аз също не харесвам връстниците си. Всички много се промениха, употребяват дрога, която е МОДРЕРНА сега. Това е абсурдно. Синът ви си е е откъснал от тази среда, но съвсем се е затворил в себе си. Дано се оправи... дано се оправим всички засегнати...

29.   Привет, ако обича да си седи вкъщи не е толкова лошо, освен ако не си губи времето.

Аз бях същия - нямах приятели и играех на компютърни игри с години, после игрите ми омръзнаха и започнах да пробвам да правя елементарни сайтове, после започнах с програмиране. Понеже бях саможивец и имах цялото време на света станах добър и започнах да го правя за пари, после вече започвах да изкарвам прилични пари и в университета, поради тази причина вече малко се "очупих" около хора.

Дори и да си свит, парите ти дават самочувствие, може би това му липсва на момчето, самочувствието имам в предвид. Аз придобих такова в университета, защото тогава вече изкарвах сам пари по един приятен и лесен за мен начин - имах свой сайт от който печелех пари и правих такива за клиенти, докато другите работиха нещо за някого, аз си бях един вид сам шеф. Това не остава незабелязано за жените и тогава и намерих първата си приятелка и общо взето в личен план нещата също поеха в правилното русло. Изобщо не съжалявам, че като тийнейджър бях такъв какъвто бях, дори напротив, много се радвам, че направих нещо, което ми служи и до днес.

Сега съм на 26 години, имам си свой оналайн бизнес, не нещо голямо, но изкарвам много добри пари и живея с жена, с която ще се женим даже, нищо не и липсва нито на нея, нито на мен. Със заплата от 500 лв не става, нали?

Ако трябва да съм честен, тези години пред компютъра, които за някои съм пропилял, вместо да се напивам по купони и да ходя по дискотеки бяха най-хубавото нещо в живота ми. Сега съм добър в своята област, кризата не ме вълнува, докато някои тарикати от училищните години или нямат работа, или работят за смешни пари... Здраво стъпил на краката си мога да мисля и за семейство и за всичко, но ключът от бараката е в компютъра :)

Така, че мога да те посъветвам - насочи интереса на момчето в правилната посока, с компютъра се изкарват много пари, дори и в българия. Ако е упорит, инат и наистина малко социопат (понеже и в момента съм си малко такъв, не обичам много да излизам с приятелката си по разни места, освен като сме на почивка, но не можеш да избягаш от себе си :) ще може да направи нещо с живота си.

30.   до номер 27 от номер 9

:) Благодаря! Татко наистина е чудесен човек, ГОЛЯМ човек. Той ме научи да приемам хората, каквито са. Защо толкова години не го чух някой да осъди, за някой да каже нещо лошо, някой в нещо да обвини. Той обича хората и аз от него се научих да ги обичам по същия начин. Никога не ме е глезил, но не помня и някога нещо да ми е забранил, не помня да ме е съветисвал "родителски"... всъщност той ме научи на това какво е приятелство. И ми даде свобода да бъда себе си... винаги! Пред него аз можех спокойно да кажа "Татенце, оплесках я, направих това и това.. "
Само за едно нещо ме е учил... нещо, което днес е като закон за мен. Да държа на думата си! Не изричай празни обещания, за да се харесаш на някой или да постигнеш нещо - обещаеш ли нещо - нека ти е като закон, обръщай света, за да го изпълниш. Никога не давай празни обети. Всеки обет пред друг човек не е случаен, даже тези които даваш на шега - нека са ти договори. Защото това не са случайни неща. Обещаеш ли нещо, казваш на Господ: "Спокойно спускай всичко на плещите ми, ще имам силата да го понеса"
Това е бил единствения му изречен урок.
Иначе... знаеш ли, не знам дали ме разбира, по скоро ме приема, а като съм спокойна, че ме прима, аз имам смелостта да му обясня, за да ме разбере и да ме подкрепи именно по начина, от който имам нужда. Просто с него сме работили винаги в комбина...

Пиша в минало време, защото аз сбърках страшно пред него и той сега казва, че няма дъщеря. Чакам го да се прибере, за да ида при него и да си поговорим, както си знаем.

Уплаших се и загубих вяра в него... не му разказах за една моя глупост и той беше разбрал от друго място. Не заради моите тъпотии, а защото не бях му се доверила и той се отрече от мен. Загубих най-добрия си приятел... о ще се боря за него :)

Благодаря пак за коментара, надявам се и автора на историята да е взел нещичко за себе си.

А иначе, не мисля, че е било агарофобия (това беше страх от открити пространства, нали) Не... беше ме страх от хората, мислех, че ми се подиграват, ч ме мразят, че ще ме наранят... социфобия. Но бяха таки, паник-атаки, които като се включеха и не можех даже да дишам.

Помогнала съм си сама ли? :) Просто се страхувах да вляза в аптека и да си купя успокоителни или да потърся психиатър - абсурд! Призляваше ми само от идеята "А ако ми се изсмее"

Та всъщност самата болест ми помогна в крайна сметка да се справя с нея... :) Всичко може да ни бъде полезно, само да намерим положителната му страна.

31.   Аз съм на 21 години и прекрасно знам какво му е на сина ти. Според мен трябва да го запишеш на плуване или на някой друг спорт. Там със сигурност, ще срещне някой сроден характер. Няма човек, който да не харесва дискотеките. Просто и той е като мен и няма с кой да отиде. И като няма къде да отиде и с кой, много ясно, че ще си седи у вас. То какво друго му остава? И такова нещо като анти социален човек според няма. Просто момчето не е срещнало правилните хора. Момчето си е съвсем нормално. Добре ще е ако отиде на фитнес и си оформи тялото. Тогава няма начин да не му се повиши самочувствието и да не го заговори някоя мадама. А намери ли си мадама, ще си намери и приятели.

32.   '' макар и не много умна, но хубава жена ''.. ето тук умрях от смях. А защо не опитате да излизате цялото семейство навън колкото се може по-често? Може някой път примерно да излезеш сам с него в някое заведение, където може би ще види съучениците си.. ще си поговорят. Нека синът ти започне да излиза първоначално с някой негов братовчед примерно. Забелязвам, че си много печен и добър баща ( какво ли не бих дала и аз да имам такъв.. ) поговори с него по тази тема, виж неговото мислене по въпроса. Вярно е, че все повече от нас тийнейджърите са така и най-лесното е вкъщи пред нета ама.. тоя нет няма да му покаже света в действителност.

33.   От 7 до 24. Може би трябва да си отрежеш твоя кабел и да не пишеш такива безсмислици.

34.   Можеш да го накараш да разхожда кучето, ако има такова. Може би няма самочувствие или има проблем с килограмите? Поговори си с него относто неговата затвореност. Може би той пък се харесва такъв какъвто е? Може би иска да се промени? Ако иска го накарай да излезе някъде с негов роднина? Той говори ли с роднините си? Аз съм като него и нищо не правя по цял ден, само бездействам, което не е много добре! От училище-вкъщи и пред компютъра после. Абе не ми харесва така, аз искам да излизам, да говоря с хората, да правя нещо полезно.. ама уви... много тъжно, че не става понеже няма с кой, а и аз съм от 5 години така и съм се затворил много...

35.   Здравейте!
Аз съм на 16 и съм момиче. Аз също като сина ви стоя на компютъра като се прибера, уча или чета книги. Не излизам много. Обичам по-тихите места. Като съвет ще ви дам запишете на някакъв спорт или каквото му харесва, по този начин ще спечели повече приятели, ще комуникира с хората и малко по-малко ще се отпусне, казвам ви го от личен опит. Ще дам себе си като пример, когато бях малка е не кой знае колко малка. На 14 се записах на хор, след което ме приеха в гимназия и се записах в клуб по "Дебати''. а след девети клас дори се записах в един читателски клуб в училище и участвах в Градски ученически парламент. След всичко до тук казано искам да обобщя, че трябва да запишете сина си на в някаква школа, която му е интересна. Така ще има повече приятели, връзки и ще се занимава с нещо с което иска. Но от една страна говорете с него, защото може би се чувства сам. Разберете какви теми го вълнуват и разговаряйте с него, по този начин ще станете близки и той ще се промени.

36.   Здравейте,

Като човек минал по пътя на сина ви, мога само да ви успокоя с няколко думи, да ви "смъмря", и да ви дам един съвет:

Първо успокоението - на възрастта в която се калява човешкия характер се оформят два типа хора - лидери и последователи. Социалната неспособност (в случаите когато не говорим за заболяване, а този не изглежда да е такъв) обикновенно свидетелства за първата група хора - силни характери, които отказват да бъдат водени и предпочитат да останат сами "единаци" пред това да се подчиняват на на нечия чужда воля...

Оценките в училище не винаги отразяват реалните възможностти на човек, така че това също не трябва да ви притеснява. Те обаче са добър мотив за кализиране на силата на характера - цел която помага за самодисциплината, точно както и физическите тренировки. Тук обаче е момента да вмъкна една критика. Видях, че доста хора ви съветват да го запишете в някоя школа... моето мнение е, че това е напълно безсмисленно, освен ако той самия не поиска от вас това. Хората са казали "насила хубост не става".

И тук идва критиката - спрете да се отнасяте с него като с пеленаче и да треперите над него като над яйце! Той одавна е надраснал тази възраст! Оставете го да поеме живота си в собственни ръце. Замислете се - ако вие не му вярвате, че може да се справи с живота, как очаквате той самия да си повярва?!?

И накрая съвета - ако толкова се притеснявате, че няма приятели, можете вие да му станете такъв... Това обаче си е много тежка задача, главно защото първо трябва да престанете да му бъдете баща... а именно да започнете да се отнасяте с него като с равен, като с приятел, като с брат... да гледате футбол заедно, да пиете бира, да коментирате "атрибутите" на девойките, може дори да се научите да играете фифа заедно... Без повече повелително или доминантно отношение. Без повече да го пазите от живота... просто бъдете там... достатъчно далеч за да може той да върви сам по пътя, но и достатъчно близо за да му подадете ръка когато живота го събори!
Децата, колкото и невероятно да звучи на родителите, порастват и идва момент в който напускат гнездото... Бъдете от онези родители които съумяват да се превърнат в приятели на своите деца!

Поздрави и успех!

37.   И аз съм асоциален като него уча в професионална гимназия, живея с баба ми и баща ми и всеки ден като съм на училище-пътувам с баща ми рано рано до София-дето преди живеех в апартамента и ЗАЕКВАМ. БАЩА МИ НЯМА ПАРИ-И НЕ МИ ДАВА-ДАЖЕ ВЗИМА ОТ МЕНЕ. НЯМАМ УСЛОВИЯ-ДА ТРЕНИРАМ НЕЩО. ЗАЕКВАМ И АКО МОЖЕ АВТОРА-ДА МИ ПОМОГНЕ-КАТО МЕ ВЗЕМЕ ДА ЖИВЕЯ ПРИ НЕГО-ЩЕ СЪМ МНОГО БЛАГОДАРЕН

38.   Приятел, аз също се изолирах от обществото и вече 14г. съм така, но лошото е, че с възрастта този проблем се задълбочава! Аз съм на 34г. и проблемът ми започна в пубертета. Започвах да се изолирам в къщи, фантазирах относно жените и така все повече, и повече се вглъбявах в себе си. Ще ти дам един доста прям съвет, намери една приятна дама, нека е малко по- възрастна от него, уговори се с нея! Нека тя го изненада, нека му се отдаде, у вас като ги оставите сами. Може да има доста неочакван ефект и да му се отвори едно ново начало!

39.   Ами на 1 септември ще имат концерт Red Hot Chili Peppers купи му билет да отиде сигурно ще му хареса. Може също да пробва уроци на китара, барабани, пиано или нещо подобно :)

40.   Може би проблемът вече се е оправил, но бих желала да Ви дам съвет като млад човек, разбиращ до някаква степен сина Ви. Разбрах, че е фен на точно определена група-тази група идва в България. Моят съвет е-вземете билет за него и за себе си, заведете го в София. Има голям шанс там да срещне хора на своята възраст със сходни до неговите интереси! :)

41.   И аз съм така. Спокойно.
Описа сина си доста добре, с какво се занимава и т. н.
Еми ДА! Такъв ще е, защото не е намерил хора със сродни на неговите интереси ;)

Каква приказка може да има той, със некви чалгари и чалгарки??
Той може и да удря по един или друг разговор на училище, но да се събере в дадена компания-изключено! Другите деца ако слушат чалги и рап и т. н. но не и рок музика-няма да стане.

Аз съм така. Слушам рап, но не тоя комерсиалния ;)
Слушам Истински рап (черно) от старата школа... Днес няма такива хора, малко са, не ги срещам, следователно си нямам приятели (Студент съм в Бургас) Нямам приятели тук все още.

А за дискотеките... Тва са Чалгарски заведения пълни с наркомани и курви!
СУПЕР, че не ходи на такива съсипващи мозъка заведения ;)

И жена ти е права! Пълно е с наркомани и олигофрени като цяло и е по-добре, че не е толкова социален, има си вкусове, разбира от музика и знае какво иска и какво му харесва.

По-добре е така-виждам го.
Важното е да следва целите в живота си и да се реализира ;)
Спокойно, ще открие хора със сродни интереси, ще си намери приятелка ;)

Ти се радвай, че е такъв, щото ако беше обратното, със сигурност щеше да е некакъв тревоман и чалгар и курвар ;)

Едно Момче-20г.

42.   Според мен вината се корени в майка му(жена ви)- "Когато си говорим със съпругата ми за него тя непрекъснато повтаря едно и също. По-добре да си седи по цял ден вкъщи от колкото да стане наркоман или разбойник и да го гледаме по новините как е пребил някой си и да ходи по затворите мрън мрън мрън. "
Тя има така наречения "Синдром на майката-дракон", която е толкова много привързана към детето си че чак го задушава и ограничава. Самият начин по който разсъждава тя(майката)го доказва! По-добре да си седи вкъщи(до като навърши 50-60год)че видите ли навън на улицата било страшно, и имало всякакви пороци и страшни работи. А той така затъва още повече. Няма приятели, няма приятелка, само с "ФИФА"пред компютъра вкъщи не става. Момчето се чувства ограничено и задушено, и това се корени в начина по които е възпитано(явно предимно от майката).

43.   И на мен любимата ми група е Red Hot Chili Peppers и го разбирам защо ги слуша...

44.   аз съм малко по голям на възраст и по цял ден стоя в ка6ти,пафкам трева и цакам игри на компа и несе оплаквам,истървам само мизерията по улиците
mai

45.   Значи аз самият съм бил в един период от живота си като синът ти, пак някъде на 16-17 год. възраст. Нямах желание за нищо, освен да се върна от даскало, да седна на компа и да разцъкам някаква игра, да початя или нещо подобно. Сега, няколко години по-късно открих, че това е било заради прекалената мастурбация. Ако едно момче мастурбира непрекъснато, либидото спада и не чувства интерес към противоположния пол. А като няма интерес към момичетата, не се чувства и мотивиран да излиза с други хора, защото тези неща са някак навързани.

Това беше при мен. Не казвам, че и при твоя син е така. Но по-добре НЕ говори с него по тази тема, щото таквиа неща не се говорят обикновено.

Иначе, мога да ти предложа няколко неща:

1. Накарай го да спортува. Моите родители по едно време (като бях в такъв период) насила ме накараха да правя лицеви опори. А после по собствено желание започнах да ги правя, защото ме караха да се чувствам добре. Спортът увеличава тестостерона и премахва депресивните състояния.

2. Предложи му да се запише на някакъв курс, например езиков, или оцеляване в природата, или каквото ти хрумне.

3. Да научи музикален инструмент. Аз като почнах да се уча да свиря на китара съседката ми ме чу и прояви интерес, запознах се с нея и сега сме добри познати и излизаме от време на време.

Сега, не знам точно как ще го накараш да прави тези неща. Например, по точка 3, един ден баща ми просто донесе една китара (била му попаднала много евтино, макар че изглеждаше чисто нова), той не можеше да свири, нито майка ми и китарата много време си хващаше прах докато в един момент от скука не реших да я разгледам... и така започнах.

46.   Здравете, при моя син е така едно към едно!
Какво направих? Купих два велосипеда - един за него, скъп, такъв какъвто тои си избра и един за мен.... евтиничък
Провокирах го да караме заедно, постепенно минавахме всякакви пресечени терени, изкачвания, спускания и тн...
Покраи това започнахме да си общуваме
За през зимата взех велоергометър и гири и го провокирам да тренираме заедно. Отделно от това взех въдици и без да разбирам от риболов изкарах един -два бързи урока в рибарския магазин и с тези въдици-хаиде за риба.
Когато отидем за риба, давам му един нож в ръцете и го пращам да събира разни клонки и тн, после го карам да запали огън - всичко това под мое наблюдение
За добре свършена работа или за успешен риболов си отваряме по една бира (пак под мои контрол ) Полека -лека се получават нещата, но трябва търпение и... бъди честен с него, не го лъжи, покажи му мъжките занимания и го научи да бъде вече мъж... доколкото е възможно
Децата не се раждат с инструция за употреба, дано съм ти бил полезен
Искрено желая успех!

47.   Трябва да му се създаде самочувствие и самоувереност на синът ти.

Виж какви дрехи са модерни и му купи такива с които да изпъква направо, да изглежда тарикат. Заведи го на фризьор да си направи една свестна прическа, а не както са всички сега с бръснати глави (супер безличното). И НАЙ-НАЙ-важното:дай му повече пари с които да разполага. Парите имат способността да си търсят изход от джоба на човек, та ще почне да шета по дискотеки, да ги хвърля по момичета и ще се поотрака.

48.   Същия съм акто изключим че съм с няколко години по малък... някак си не умея да контактувам с другите.. не ми е приятно.. тук си пиша свободно но навън си мълча.. предполагам ако веднъж си намери приятелка ще се оправи.. няма да стои вкъщи по толкова време... грубият начин е да прекъснеш интернета/телевизията и да му изтриеш игрите все ще излезне навън :D

49.   Това е супер, че се интересуваш от него, че не си обзет от собствени проблеми до такава степен, че да не му обръщашвншмание какво става с него... според мен да му мрънкаш защо цикли само на компа и не излиза не знам дали е някакво решение. Търсене на някакъв подход към него и опит за разбиране на проблема му е по-подходящо.

52.   Все едно описахте моя син. Толкова съм притеснена. Училище, компютър, без приятели... и така вече 6 месеца. На 15 г. е. Искам да му помогна, но незнам правилният начин. След 6 години какво се случва с вашето момче? Промени ли поведението си?