Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   аааа защо не спреш да се изживяваш като жертва на съдбата и не погледнеш нещата и от гледната точка на останалите...

ще му се подиграват - не, защото си дебела и с дете, а защото го взимаш от работа все едно има каишка на врата си. Да не го помислят за мъж под чехъл - от това се пази човека!

И малко се раздели с детето. Родители имаш ли, сватове? Оправяш го сутрин малкия, приготвяш му нещицата в една чанта и тапара, тапара та при майка ти. Оставяш й го и излизаш.. НАВЪН, ... сред хората, с приятелка.. за един или два часа... говориш за дрехи, за филми, за музика, за секс, ЗАБРАНЕНИ теми:
- колко съм нещастна
- бебето нощес плака
- мъжът ми ме наранява
- нямам кърма заради скандалите ни

Втора идея - намери начин да изхвърлиш напрежението от себе си. Ако трябва дневник си води, споделяй там как се чувстваш, описвай мечтите си и т. н. НО да не напълниш страниците със "и днес е същия Ад, не се търпи, чувствам се толкова зле, той не ме разбира, пак съм лошата за всички"

СЕГА искам заедно с мен да повтаряш:
Аз съм щастлива. Аз имам прекрасен подарък от Господ в лицето на моето дете. Благодаря! Аз обичам живота си. Аз имам всичко, от което имам нужда, за да съм щастлива. Аз съм в мир със себе си. Аз съм здрава. Аз съм уверена, че съм ценна и уникална. Аз не съм съвършена и не очаквам да бъда. Аз искам само онова, което е най-добро за мен, днес, тук и сега!

Ако трябва си съчини свои нещица. Себеутвърждаващите фрази имат ОГРОМЕН ефект, избери си едно и също време, всеки ден си повтаряй едно и също и докато го правиш, отпусни съзнанието си, представи си, че танцуваш в някаква цветна градина и някъде чуваш до себе си как сладко гука детенцето ти, представи си, че вятърът роши косите ти, че тичаш свободна, че се смееш и ПОЧУВСТВАЙ тази представа дълбоко в себе си.

СПРИ да обвиняваш този, онзи и най-вече себе си...
ТИ СИ УНИКАЛНА, ЦЕННА, ЗДРАВА и ИМАШ ШАНС днес да бъде първия ден от остатъка на живота ти!!!
Помисли над това!

С мъжа ти или ще се разделите, или няма. Детето ти или ще порастне високо или няма, утре всъщност някой да знае какво ще му се случи. СЕГА обаче е друго нещо, настоящият момент, този час, днес е ТВОЙ и ИМАШ СИЛАТА да го направиш такъв, какъвто ти харесва.

Така че - обличаш се, гримираш се и излизаш навън, където да видиш този прекрасен шарен свят, не говориш за проблеми, обсъждаш времето, пролетта, това, колко си щастлива, забавляваш се, слушаш весели истории, приятелките ти все имат какво да разкажат.. някой и друг виц, някоя сконфузна ситуация...

Сама се затваряш в агония и е време да спреш, за да не съжаляваш след време!

Успех и прегръдки
Плам

7.   Мила, ясно се вижда, че си в тежка следродилна депресия-стресът от бременността и раждането, промяната във фигурата ти, еднотипното ежедневие и преди всичко недостатъчната подкрепа на съпругът могат да съсипят психически всяка млада майка.
Бих те посъветвала да разговаряш с мъжа си, да му обясниш, че това е ВАШЕТО дълго чакано дете и то има нужда и от двама ви. Разберете се и той да те отменя в грижите, за да излизаш навън и ти и да имаш социални контакти. Правете нещата заедно.
Дано да се оправят нещата бързо и да има само усмивки по лицата ви и това на малкия бебок :)

8.   Точно в такъв момент (както и по време на бременност) жената трябва да бъде разбирана, в смисъл не трябва такова лошо отношение да имат другите към нея. Не й е лесно. Трябва много подкрепа, грижи, внимателен да бъде мъжа й към нея. Все пак, това ще се отрази на бебето. Тя след като от стреса й е намаляла кърмата... какви изводи да си правим? Това дете трябва да израстне здраво и винаги да е сито. Сега му трябват най най много грижи и винаги да има дрешки, да му е топло и да бъде кърмено добре и да се отглежда с любов, много любов. А и тоя мъжа, явно не се радва, че си има детенце. Жена му, не й е било лесно, въобще. И раждане и всичко. Точно в такива моменти е трябвало и трябва да има най-много подкрепа жената. Жалко и наистина тъжно. Точно в този красив момент за нея, след толкова тежка бременност, както тя описва, и детенцето й, живо и здраво (браво) и... такова лошо отношение сега??

;( Не се предавай, не се отказвай авторке. Имаш си едно прекрасно и напълно здраво слънчице. То ще те крепи и то е смисъла на живота ти... след като мъжа ти така те е изоставил, точно в такъв красив момент...
Гледай си детенцето, грижи се за него, не го оставяй, не се отчайвай. Просто, това е една трудност. Знаеш, живота е пълен със трудности, със препятствия, но не свеждай глава.
Бог знае възможностите ни и никога не би ни изправил пред трудност, през която ние да не можем да минем.

http://vbox7.com/play:9002d2db
Гледай това клипче. Сигурен съм, ще ти помогне.
Успех. Не се предавай!!
И да поясня, момче съм.

9.   След родилна депресия по някога това може да те друса и година след раждането. На мен ми се случи година след раждането се оправих от само себе си. Случвало ми се е да си мисля, че сестрата на мъжа ми иска да убие бебето ми, че нарочно го държи така все едно ще го изтърве всеки момент. Казвах си мъжът ми не ме харесва и всяка негова дума обмислях с часове, какво е искал да ми натякне.
Лечението: говори с мъжа си споделяй му всички твой мисли и чувства независимо, че първоначално ще ти казва само втълпяваш си.

10.   Ще мине. Усмихни се напук на всички и ще видиш как и те ще ти се усмихнат. Повярвай ми.

11.   Тресе те следродилна депресия. Споко, ще ти мине. Почвай да отслабваш, стига се тъпка като за последно и престани да оправдаваш лакомията си с кърменето. И кърмата какво я мислиш толкова - има и АМ, само дано не си от ония кукувици дето са убедени, че ако кърмят децата си до 7 годишна възраст, ще създадат новия Моцарт или Айнщайн.

12.   Ясно е, че си изпаднала в депресия. Но не вярвам да се самонавиваш чак толкова относно мъжа ти. Така че... я по-бодро. Детето е приоритет вече. Гледай си го, излизай си с приятелки, на мълчанието отговаряй с мълчание. Един слънчев ден ще направиш и разтърсването на съпруга си, за което говориш. След което ще си събереш багажа. Никой не е длъжен да търпи подобно отношение. Като го е срам, напусни го. Покажи на всички, че не могат да сринат самочувствието ти.

13.   А аз ще ти кажа следното - като по цял ден мислиш само за СВОИТЕ проблеми, СВОИТЕ усещания, СВОИТЕ неприятности - знаеш ли какво правиш?
Ощетяваш детето си. В момента ти си толкова отчуждена и жестока с него, колкото близките ти с теб.
Признай си - не ти е приятно да бъдеш закрилник на това същество и не те изпълва със сила усещането да му дадеш топлина, не се поставяш на мястото на горкото мъниче - колко много има нужда от истинска мама, нежна, добра и щастлива от това, че го има...
А то е Човек, най-важният човек - и най-уязвимият.
Замисли се.

П. П. Мъжът ти е изрод, все пак. Нека не се лъжем. Мисля, че търси повод за раздяла, но го прави по най-долния и мухлярски начин. А майка ти е като всяка друга майка, недей да я виниш.

14.   Не знам!

15.   Не се опитвай да насадиш на жените, че раждането е толкова гаден процес, колкото си го описала

16.   Много неприятно! ... Често така се случва, ... имаш една представа, за човека до теб, едни очаквания, а то какво става? Нещо многооо по-различно! Ха, не знам какъв човек и личност е съпруга ти, но хич не говори добре за него, отврaтителното му отношение! Даже се странно! ... Голям мъж, пък да слуша само други какво му казват, сякаш няма глава на раменете и свобствен разсъдък. Глупаво е човек да се влиае от чуждите виждания, особено ако са от зли и преднамерени езици (недоброжелатели). Според мен, нищо не може да опрaвдае държанието му, не стига че сте заедно, а и имате дете, а той, какво прави? Май се опитва да избяга от отговорността която вече има! ... Правейки се на ни чул, ни видял, че отношенията ви, вече са придобили дрг смисъл с детето! ... Мъж, които наранява жена, и то в твойто положение, не е никакъв мъж! Ако продължава по-същия начин, помисли си, какъв баща ще бъде? Дали изобщо ще може да бъде баща, щом няма своя воля? Действията му, са като на един изплашен мъж, защото ги има и такива, дето като им се роди дете, на место да се радват, че са станали родители, се плашат, че свободата им се губи!!! :)) Абе всякакви ги има. Но трябва да си мекотело, за да се водиш, по кой какъв бил и какво правил :D

Слушай! ... Обичта не е насила :) Или го обичаш, или не? ! ... Това е реалността. Ако останеш с него, само заради детето, а той, с нищо не подобри характера си, ще бъде истинско мъчение!!! Да, ... едно дете е добре да има и майка, и баща, ама не просто да ги има :) А да израстне в едно нормално семейство, където ще има любов! Ако любовта отсъства, няма да е добре за самото дете! ... Ще е много трудно. Така че, поговори с него. Не сте от вчера заедно, а и си майка на детето му, ти имаш право също да изискваш от него, а не само той! Не си му вещ, или предмет, че да те скрие някъде от погледите, което звучи много обидно! ... Кажи му, че ако иска да бъдете заедно, да спре да слуша другите. Кажи му, че от което прави, те боли много, че не можеш така! Бъди откровена, нека види какво ти е, та ако има малко любов в него, нещо от вътре да му трепне, и да му просветне, че греши в държанието си. Че вече не сте само двамата, че има и едно малко същество, за което е нужно да мисли :) Държанието му, е много незряло! ... Дано се освести! ... Ако не, знаеш какво да правиш :)


П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори.


~winterfire~

18.   winterfire,

защо си позволяваш да съдиш за зряло/незряло, правилно/неправилно. Хората постъпват по тяхната си воля, защото именно в този момент имат нужда да постъпят така. Разбираш ли - няма лошо и добро, всичко просто е такова, каквото е, защото такова ни е полезно.

Едно твое изречение много ме изуми: "Ако той не промени характера си заради теб"
Това не е любов, нито е предпоставка за хармонично приятелство и каквито и да било мирни отношение, създаващи уют. Когато обичаме, обичаме насреща човека, в цялост и не го променяме. Всяко желание да променим другия или още по-егоистичното да се промени, заради нас и нашите очаквания е първи сигнал, че ние не обичаме именно този човек, а една своя представа за него и неминуемо след време разочарованието ще е дълбоко.

Но кой си ти, че да съдиш за зрели постъпки и да засилваш в тази жена чувството, че страда и че е жертва на съдбата, едва ли не. Много е лесно да заемем позицията на разбиращи и съпреживяващи, особено, когато отсреща имаме наранен човек и от тази си "благородна позиция" да съдим и колим и бесим.

Щастието не е във външните фактори, не е в поведението на хората - щастието е вътре в нас и само там имаме силата да променяме, да рушим и създаваме.

Увличаш се... внимавай! Приятелски съвет - минала съм през това и знам колко е лесно все да си добър и да разбираш всеки страдащ и да го подкрепяш. НО в думите ти има обвинение, следователно нещо не е наред - няма чистота на съпреживяването.

Плам

19.   Здравей Плам :) (номер 18 :)

Хмм... може би мнението не е за тази тема! Как достигна до заключението че съдя някой? ... Няма такова нещо!!! :) Работата е там, че хората не постъпват, както им е по-полезно, а както им е по-лесно :) Да знам, много гледат точно както си описала, че няма добро, че няма лошо, е ако няма? ! Какво ще определя нашия морал? Ако няма добро, ако няма лошо, значи можеш да си правиш каквото си искаш? Просто защото няма да имаш мярка, с която да си кажеш, оооо, това май е прекалено! ... :))

"Едно твое изречение много ме изуми: "Ако той не промени
характера си заради теб"" Тук никъде не съм написвал
подобно нещо!!! Май, говориш за друго? :) Но от където и да си взела тази реплика, то в нея, не се търди, че тя
трябва да го променя, а е на основата, че ако той я
обича, ще се промени, ще намери път към нея! ... И не е ли така? Ако един обича друг, е готов на какво ли не? Дори и да се промени! По негово си лично желание и воля! ... Никой не може да те накара да направиш нещо, ако ти сам/а, не искаш! ... :)

Не знам, коя тема си гледала, прибързано пишеш! Въпросът е защо? Това дето го каза го знам :) И можеш да прегледнаш всичките ми мнения, никъде не съм "колил, или бесил" друг! :D Знам си мненията ;)

"Щастието не е във външните фактори, не е в поведението на хората - щастието е вътре в нас и само там имаме силата да променяме, да рушим и създаваме. " Малко странно е, да ми го казваш, това точно на мен! Аз дето, в кое да е мнение за любовта, изрично казвам, че всичко произлиза от душата, от вътрешните предели и усещания. Ха, значи за мен любовта няма общо с външния свят :) Имам усещането, или че мнението ти не е било за мен, и за тази тема, или че не си вникнала в думите ми :) А така, едва ли не, ме съдиш мен :)) без да има конкретна причина. Аз обичам критиките, защото от тях си вземам поуки, полезни за развитието, но... което казваш, не отговаря на темата :) Аз не вземам една позиция, а много. Но какво значение има? Когато който е написал темата, се нуждае точно от една позиция, с която да вземе правилното решение за себе си. Мисля, че си реагирала малко остро, защото приемаш нещата лично. Може би в която и тема да си прочела, си съзряла общи черти, в съпреживяванията на авторката с твой. Като прочетеш какво съм ти писал, ще разбереш повече :)


П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори.


~winterfire~

20.   Не съм раждала, не знам какво е следродилна депресия, но знам какво е да си отчаяна, да се чувстваш грозна и дебела и от никого неразбрана и нехаресвана. Мила, трябва да намериш сили в себе си и да започнеш да се радваш на живота. Намери време за себе си, отиди на фризьор, купи си някоя дрешка, отиди на масаж, ако можеш да си го позволиш. Просто се поглези, направи така че да се почувстваш добре. А щом има баби, които да гледат бебето, какво те спира? А за мъжа ти... ако съдя по това, което си написала, според мен не те обича. Не може да обичаш един човек и да го обиждаш, да се срамуваш от него. Ако той те обичаше истински, с цялото си сърце, щеше да се радва на теб и на бебчето, без да го интересува дебела ли си, слаба ли си. Проведи с него един сериозен разговор, кажи му че ти си жена, имаш нужда да бъдеш обичана, уважавана и подкрепяна. Особено сега, когато си го дарила с дете. Покажи му, че ти си майка на детето и че и двамата с бебо имате нужда от мъж, който да се грижи за вас и да ви обича. Аз съм против разводите и разделите, но понякога наистина май се налага. Опитай се да направиш всичко възможно, за да запазиш семейството си, но ако не получиш подкрепа от страна на мъжа си, се замисляй и за раздяла. Знам, че това е сериозна крачка, не искам да те настройвам в тази посока, но не отдавай живота си на човек, който не те цени, не те обича. Не прави компромис със собственото си шастие, не се обричай на вечно мърморене, обиди и какво ли още не от страна на мъжа ти. Всеки заслужава да бъде щастлив и обичан, ти също.

21.   Не знам дали това, което ще ти напиша ще помогне, но искренно се надявам. Да започна с това. че имам две деца. Момче на 5г и момиче на 8месеца. Когато се роди синът ми бях много щастлива, но не знаех какво да правя. Чувствах се неуверена и емоционално изтощена. Бебето реве и аз ревях с него. Не знаех, не разбирах какво да правя. Когато мъжът ми кажеше нещо имах чувството, че цели да ме обиди. Една вечер се скарахме жестоко и той излезе и се прибра след 2 дни. Тогава синът ми беше на един месец. Не ми говореше, не ме поглеждаше дори. Не знаех какво става, а никой не ми каза, че съм буквално непоносима. Тогава се замислих много сериозно за пропастта между нас, а толкова се обичахме, че не е истина. Трябваше да св погледна отстрани и да видя, че проблема не е само в него, а и в мен. Но той продължаваше да не ми говори и отиде да спи в другата стая. Една вечер след като приспах бебето се накиприх и отидох при него след като беше заспал. Събудих го нежно и буквално аз го изчуках, после ме целуна и каза, че много се радва, че любимата му жена се е върнала. Поговорихме дълго и разбрах, че мъжете са още по неуверени от нас. Те се плашат от малкото същество и от промените, които настъпват. Макар да са силният пол те са по слаби от нас. Сега с второто ми дете ми е много по лесно, защото съм минала от там и не си позволявам да изпадам в такива емоционални състояния, които ме ограбиха психически. Опитай да подходиш по различен начин към мъжа си. Не му натяквай, не се оплаквай. Бъди отново жената, която е обикнал някога. Желая ти успех.
Маги

22.   Към авторката- това което усещаш е напълно нормално и аз усещах същото когато родих първото си дете. Не позволявай заради детето да си загубиш мъжа, моето първо дете е момиче, когато се роди беше с много колики и плачливо бебе, мъжа ми се оттегли в друга стая и така се скъса нишката между нас аз се занимавах по цял ден с детето и загърбих мъжа ми. След 7 години се разделихме. Сега имам втори мъж и му родих син на 4 месеца и ще се старая да не се случи същото. П омисли си да няма друга причина мъжа ти да се държи така, имам много познати които са раждали вагинално и са се променили до такава степен че мъжете им не искат да правят секс с тях и се заяждат по други поводи, аз затова родих секцио

23.   Момиче, трябва веднага да отидеш на лекар, следродилната депресия е болест, сериозна, мен ме държа много много време, защото не потърсих специалист. Резулататът - разведохме се! Не допускай да стигнете дотам, вземи мерки, уверявам те - сама няма да можеш да се справиш. Аз си мислех, че ще успея, но периоди на светлина се редуваха с мрачни моменти... и всичко това се подсилва от обстоятелствата - ти по цял ден си изолирана, с детето, а мъжът ти не си е променил начина на живот, контактува с много хора и няма идея колко изнервящ е твоят живот, между бебето, тенджерите, парцала, сериала -утре - пак и пак! Мен това ме убиваше и си го изкарвах на него... Говорете, споделйте, правете секс, пътувайте, правете разни неща заедно, наложи си воля да отслабнеш, но започни с посещение при джи пито за направление при специалист.

24.   Много чувствителни станаха тези мъже. Вместо да застанат зад съпругата си, да я подкрепят, да и помагат с каквото могат и да я обичат още повече, защото е майка на децата им, те реват и капризничат повече дори и от новородените си бебета. Я се дръжте като мъже, а не като пеленачета. Съветът ми към авторката е следният:Стегни се, изправи гордо глава и се опълчи на мъжа си. Вместо да се стремиш да му угаждаш и да го обикаляш му кажи че ти и бебето имате нужда от грижи и обич. Той трябва да ви носи на ръце, а не да се измъква, сякаш не му влиза в задълженията да се грижи за детето си. Та то е и негово дете, не само твое. А излишните килограми ще изчезнат, няма нищо толкова страшно, колкото смъртта. Така че радвай се на живота и здравето си, също и на здравото си бебче. Не позволявай на никой да те тормози и потиска психически.

25.   Това е следродилна депресия, а и хормоните сега играят. Прочети в нета.
Подкрепям н 23.
Ти си и психически изцедена от бременноста, раждането, от грижите по детето... И си социално изолирана-само в къщи с памперси, шишета, млека, тенджери, манджи, гащи и парцали. Може да полудее човек от това. знам го от собствен опит. А и лошото мрачно време навън е подтискащо. Много е важно съпруга ти да те разбира и да те подкрепя морално и физически. Когато му е възможно да ти помага. Бабите -оставяй го и на тях от време на време, а ти си намирай време да излезеш сама и да се разходиш, малко бял ден да видиш. Остави го и на майка ти за ден два и си отдъхни малко. Отидете някъде с мъжа ти за уикенда, разходете се. Използвай всеки слънчев ден да си навън в парка, сред природата и сред хора-други майки в парка например.
Сподели положението си с лекар-да ти изпише нещо и ще се оправиш. Мисли позитивно и не се предавай. Ще мине и това изпитание.

26.   Браво, № 24! Подкрепям всяка твоя дума.
А на авторката ще кажа едно - уважавай себе си, за да те уважават и другите. Тоест, колкото по-малко се подчиняваш и свеждаш глава, толкова повече авторитет ще имаш. И обратно - колкото повече позволяваш да ти се качват на главата, толкова повече ще те мачкат. Намери време, един-два часа само за себе си. Всеки ден! Това дете има и баща все пак, нищо няма да му стане, ако се прояви като баща.

27.   Аз също бях в такава депресия следродилна, доста време страдах иежедневието ми беше, както прочетох по-нагоре...
Памперси, шишета, млека, тенджери и парцали...
Гледах сериали уж да се разсейвам, слушах музика, чистех, детето ми имаше колики до 6 месеца, но не толкова силни, не плачеше много. Спинкаше си и през деня, имах си време, но бях самотна.
После започна да иска все навън да спи в количката. Ходех в парка, возех си бебка, пиех кафе, слушах музика и т. н. НО нямах приятелки нито познати...
Спинкаше си тя, като се събудеше си играйкахме... Мъжа ми идваше след работа при нас в парка, тъй като беше точно до нас.
Помагаше ми, защото от самото начало го исках, никоя от бабите не е къпала бебето, само ние двамата, правеше млякото, сменяш2 понякога памперси, и т. н.

И лека полека, неусетно излезнах от депресията... Започнах да излизам, стана пролет, лято... (родих януари и само вкъщи... ).
Но аз като си сменя мястото, където живея иии изпадам в депресия.
Тъкмо се освестих за 1 година ии смених мястото 2 пъти :х Постоянна плачех, мислех, че младостта ми минава ей така м/у пръстите се изплъзва...
Много неща преживях и се оправих.
Mss Sadness, 24

28.   След това започнах да си измислям занимания, които ми харесват.
Ходене по магазините, вкъщи си правех промени, декорации, купувахси по нещо за детето, което много ме радва и до днес. Бебка порастна, започна да разбира, а сега е на 3 г. ии 6 мес. Учим все нови и нови неща, послушно детенце си имам.
Възпитавам я внимателно, взимаме си занимагелни играчки и книжки.. Ходим в по два парка на ден, да е сред деца. Играе си.
С мъжа ми се разбираме повече от преди, но някой път се караме заглупости. Има моменти, в които мисля, че не ме обича... но това е защото цял ден с детето и искам вечер някой път вниманието да е върху нас.
Mss Sadness, 24

29.   На чужд гръб и 100 тояги са мало...
Не слушай никого, слушай само сърцето си...
Жестовете, постъпките, действията на съпругат ти говорят сами по себеси. Ти вече знаеш отговора на всичките си въпроси..
А решението е само твое.. Успех момиче :))