Гаден живот!
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2510 пъти
Реших да споделя историята на живота си, белкем ми олекне. Скоро навършвам 17 години, момиче съм. Детството ми беше приемливо. Семейството ми имаше пари, бях малка и не разбирах.. но баща ми всяка вечер биеше майка ми, понякога и сестра ми. Редовно чувах крясъци и блъскане.. след което виждах и кървища. От обикновени шамари, та до вадене на ножове.

Когато бях на 10 майка ми почина. До ден днешен не знам реалната диагноза. В смъртния акт пише едно, хората ми казват друго. Последният ми спомен от нея е как се гърчеше в хола на дивана. Скоро след това сестра ми започна да се дрогира. Виждах я с иглите, прибираше се като парцал, изглеждаше ужасно. Когато баща ми започна да и взима лекарства и да я заключва в къщи тя изпадаше в абстиненция и блъскаше и крещеше все едно я убиват.

Докато един ден не избяга от вкъщи.. по късно приятелите на баща ми казваха, че са я виждали по магистралата.. Както и да е, за щастие замина за чужбина, намери си мъж и спря наркотиците (4-5 години по-късно). Сега си имам здрава и красива племенница (да е жива и здрава).

Да се върнем 5 години по-късно. Баща ми си намери жена.. сляпа! (да добавя че имахме хранителен магазин още от както майка беше жива и отделно баща ми работеше като хладилен техник). Беше отвратителна.

Много ме мразеше, както и аз нея (били сме се дори). Тъй като пращаха баща ми на командировки тя направи така че той да напусне работата като хладилен техник и останахме само със склада. Тя има дъщеря, една година по-малка от мен. И естествено искаше да прогледне.. за целта трябваше да отиде до Мюнхен за операция.

Баща ми изтегли заем и когато бях на 14 години заминаха. Оставиха ме 6 месеца сама (по време на коледа и бъдни вечер и нова година). Грижех се сам сама за себе си. Получавах пари от леля си (която живее на морето). Нямаше никой около мен, а бях просто дете на 14 години. Готвех си сама, прекарах празниците сам сама, оправях се с училището сама.. Та тя не прогледна, но за сметка на това по-късно фирмата фалира поради изтегления заем.

Започна се безпаричие. (Забравих да спомена, че преди да заминат баща ми ми оставяше по 1 левче за училище), след което спря да ми оставя каквито и да било пари. Издържах се на пенсията поради загубата на родител 100 лева и стипендията ми 20 лева. Тъй като пушех, никога не ми стигаха пари. Като изключим, че след като майка ми почина баща ми никога не е дошъл да ме попита как съм, справям ли се с училището... никога не е дошъл да ме прегърне.. за капак и пари спря да ми дава. Центъра на живота му беше тя.. а аз бях захвърлен парцал. А днес да разделени, тя го остави.. и все пак той пак не ме отразява.

За капак съм хомосексуална, но това си го знам само аз. Пред целия свят аз съм си нормална и в момента имам невероятен мъж до себе си, които дава и прави всичко за мен, но.. аз нямам нищо към него и неумишлено го наранявам. Правех си фалшиви профили в социалните мрежи като се представях за мъж.. жалко нали? :) Но от части се радвам за това, защото именно тези лъжи и илюзии направиха така че да не тръгна по лоши пътища. Винаги гледах на образованието си най-напред, дори и сега. Отличничка съм и не се подавам на изкушенията. Даже спрях цигарите. Имах фейк отношения с едно момиче 3 години, представяте ли си? Преди няколко дни и казах истината, а днес просто и пожелах да е щастлива. Сърцето ми е разбито и в този аспект.

Между другото миналото лято работих, това също ще работя. Ежедневно ми се случват хиляди гадости и не знам от къде да намеря глътка щастие. Има още хиляди подробности, които мога да изредя относно отвратителния си живот, но ще стане много дълго. Просто искам да умра.. имам чувството че съм някакъв експеримент с който Бог или който и да е там се опитва да види колко може да е издръжливо едно дете. Имам нужда от толкова много неща, а вече единственото което искам е да умра, а дори нямам смелост да се самоубия. Много депресиращо.. та това е в най-общи линии.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 44fccb703b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж сега, за да се самоубие човек се иска смелост, а не всеки я притежава. Направо ми е странно, че все още си се опазила, да не минеш откъм тъмната страна. Но това пък говори много за теб и ако не поддадеш можеш да прецакаш гадния живот. Оправяла си се като малка, живота те учи, завърши училище и после ще решиш какво да правиш. Винаги съм твърдял, че за да ти тръгне живота трябват 2 неща-да попаднеш на точното място в точното време. Е това искам да ти се случи. И не бързай да умираш, в една от серийте на Последен изход имаше надпис на фланелка "Животът е кучка, но и ти ще умреш"

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 7dc6c1ac9e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И какво, сама си поставяш граници, който не можеш или ти е много трудно да спазваш, имала си трудно детство и дай да умираме. Погледни към Бъдещето, защо е нужно да се прикриваш сексуалността с мъж, защо е нужно да го нараняваш живеейки с него без да го обичаш. Животът те е накарал да порастеш, а ти все още се чувстваш дете? Какво точно ти тежи? Миналото не можеш да промениш! Бъдещето е пред теб и то ще е такова каквото си го построиш.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 06d103aa9a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   вземи си куче, което да обичаш или коте :)

 

...

горе^