 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Война между родители=война между децата
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 3004 пъти
Знаете ли на мен какво ми тежи? Съревнованието между мен и брат ми, породено от враждата между майка и татко. Те не са разведени, въпреки че би трябвало. Не знам дали изобщо между тях е имало любов, никога не са го показвали, не са показвали и взаимно уважение – единственото, свързващо ги звено сме аз и брат ми, с който сме близнаци. Обаче тази вражда между тях се превърна в борба между нас двамата, аз бях (и съм) „момичето на татко”, а брат ми е „момчето на мама”. Откакто се помня все е така. Всеки мой успех е победа за баща ми във войната с майка, а всеки успех на брат ми е повод за мама да ме оплюе. Не знам как е било докато сме бебета и не знам как изобщо тази жена не ме е удавила случайно докато ме е къпала, но знам, че винаги тати е разхождал мен, а тя – брат ми, знам че баща ми купуваше на мен дрехи, а майка ми – на брат ми, знам че каквото съм поискала е дошло от баща ми. Не си спомням дори за един случай, дори и на празник да е било, майка да ме е попитала какво искам за ядене, какво да купи или пък нещо друго. Никога и за нищо не се е обръщала към мен.
Най-лошото не е в това, че родителите ми на практика не се държат като семейство, а това, че разделиха мен и брат ми. Познавам и други двойки близнаци по стечение на обстоятелствата и повечето имат някаква силна връзка помежду си. При нас тя не съществува, защото участвахме в играта на родителите ни. Защото от малки ни беше втълпено всеки на коя страна е застанал и дори не изчакаха да станем на поне 10 години, за да можем да мислим (дори и грешно да е, да мислим). И двамата с брата сме музикални личности и като малки все се тътрехме по конкурси, концерти, фестивали… Нашите брояха грамотите и медалите на всеки от нас, съревноваваха се с нашите постижения и „периоди на упадък”. Винаги, когато не съм спечелвала нищо от даден конкурс, майка ми не пропускаше да натяква на баща ми, че нищо не ставало от мен, че съм нямала никакъв талант особено в сравнение с брат ми. И двамата с него се борехме за това да бъдем хвалени, но винаги получавахме похвали само от едната страна и никога от двете.
С времето осъзнах какво се случва в семейството ми, ако мога изобщо да го нарека по този начин. С времето осъзнах, че това никак не е редно, че родителите ни си играят играта чрез нас и се опитах да ги спра. Дали защото момчетата се развиват по-бавно, дали защото му беше удобно по някакъв начин, брат ми не проумя това и моята борба срещу тази война не беше успешна. Той продължи да се надпреварва. Понякога и аз се подлъгвах да се върна обратно в стария кръг, защото ми писваше от упреците на майка ми и от мъката, с която ме гледаше баща ми. А може би ако бях успяла да се измъкна, брат ми щеше да стори същото… Ако нямаше с койд а се съревновава, сигурно щеше да се осъзнае.
Завършвайки гимназия, реших че това е нашия шанс да се измъкнем. И наистина това беше! Само че брат ми остана в родния град, в родния апартамент, при майчицата си. Стана мамино синче от всякъде. Няма нещо, което да е направил и майка му да не знае, защото тя го направлява. И до кога? ! До кога той ще се лъже по нейния акъл? До кога ще изпитва такова удоволствие от нейните похвали?
Баща ми трудно прие това, че аз отивам да уча в друг град. Много трудно, не искаше да се раздели с мен, но аз се радвам, че се измъкнах до колкото е възможно. Обаче моите успехи (доколкото могат да се нарекат така), а именно че уча висше и съм на път да завърша бакалавърска степен, че имам работа, с която мога да се издържам сама, че съм самостоятелна, тези неща стават повод той да се хвали с мен и войната да продължи.
Не ми е толкова зле за това, че не усетих какво е да имаш майка от женски пол (баща ми се опитваше някак да я замести и д/г успяваше), а за това, че никога не усетих какво е да имаш брат. Имам чувството, че никога с него няма да си говорим като близки роднини, като семейство… Че между нас винаги ще стои тази вражда, незапочната, но продължена от нас. Говоря му, опитвам се някак да го убедя, че майка не е светица, нито пък баща ми, опитвам се да му покажа, че ние двамата с него сме между чука и наковалнята и е крайно време да се измъкнем, но той не попива. Не попива… А аз искам да имам брат в пълния смисъл на думата. Искам просто да си споделяме, да излизаме, да общуваме нормално. Но за това трябва желание и от двете страни, а такова от неговата липсва. Кога ли ще осъзнае какво се случва? Кога ще се измъкне от майка? И дали това някога ще стане? Та той дори отказва да приеме моите прегръдки, отбягва ги и всъщност аз вече спрях да ги „предлагам”. Когато се превръщам вкъщи едва процежда „здрасти”, а да дойде да ме посрещне на гарата или дори на входната врата е абсурдно. Иначе не е лошо момче, просто майка е повлияла много на психиката му и той сякаш чувства мен и баща ми като врагове. Баща ми си го заслужава! Но аз какво съм виновна, че бях въвлечена в тази война? Да, участвах в нея, но и той също, не може ли просто да оставим това настрани и да бъдем семейство с него, заедно, само двамата – да оставим родителите си да се оправят както си знаят и както си могат.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 518062979d |
|
1. Историята ти е потресаваща! Това не е нормално за едно семейство. Това което си написала има толкова много прочити, но никой не е отговорил, защото не знае какво трябва да направиш ти... Ситуацията, в която си ти е наистина абсурдна, за това продължи си живота и не мисли много за това за да не се натъжаваш. А колкото до брат ти, вероятността да НЕ се осъзнае е голяма. Историята на моята майка е наподобява твоята само в отношенията. Тя е израснала с баба ми по квартирите, а брат и с баща си отделно. Сега майка ми и вуйчо ми нямат общ език на който да говорят. До ден днешен вуйчо ми е зависим от майка си. Брат ти няма да те послуша освен ако някой негов приятел (или чужд човек) не изкаже мнение пред него и той не го осъзнае. Вероятността да послуша теб или някой от семейството ви е минимална. Горе главата :)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 8253824a7d |
|
2. Можеш да направиш няколко неща, които да го насочат и малко да отворят очите му:
- спри да говориш за майка си и за баща си с него. Спираш просто. Не си позволявай да я обиждаш пред него, нито да му говориш за опълчване и т. н. Това ще му помогне да те види не като човека, заплашващ връзката му с майката, а като някакъв страничен човек, който НЕ взема отношение.
- започваш да се надпреварваш пак, НО този път с майка ти. Тя го хвали пред всички, ти го хвалиш повече.. но без ласкателства и т. н., а от типа на "Наистина ли, брат ми, супер, ти си моя герой, знаех си, че ще се справиш. Супер! Евала. Вярвам, че можеш повече" Това би следвало да обърка и майка ти малко и баща ти, на брат ти обаче ще му подейства отрезняващо. Но го хвали само за истинските му успехи, карай го да ти разказва за тях.. все едно те учи.
- Потърси помощ от него за някакъв си твой проблем - нещо, което да е вашата тайна. Най-силно сближават децата общите бели... вие не сте сякаш имали възможност да го направите - време е да наваксате. Създай такава ситуация, в която той да ти е необходим като брат.. ако трябва нещо за секса го разпитвай, нещо, което изтъкваш, че няма как да споделиш с татко.
Може да ти изглежда странно, но той те ревнува от баща ви, както ти него от майка ви - нормално при така създалата се ситуация, а и иначе е нормално, не се безпокой! Покажи му, че той значи нещо за теб, че ще ти е необходим там, където татко не може да бъде.
пример: Някакъв нахалник те преследва и не знаеш какво да правиш - искаш съвет от него, как да го разкараш. Ще ти дам един силен коз - сестринските сълзи са нещо много скъпо и който е посмял да ги извика на лицето на сестричката - горко му. А и за него.. ти търсиш помощ от него, не от баща си.. което значи много, значи, че го приемеш за мъж, а това е вече много, ще му вдъхне увереност. Та... прибираш се вкъщи и го молиш да се разходите... пред всички "Брат ми, хайде да излезем навън, имам нужда от съвета ти! " Оставете ги тези двамата със зяпнали уста. Излизате и ти разказваш нещо, имаш си няакъв проблем, някой заплашва мира ти, слаба си... Докато си силна, самостоятелна и така нат. брат ти никога няма да реши да се доближи до теб, но ако имаш нужда от него, тогава нещата ще станат малко по различни.
Това ми хрумва като начало!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 9f0059c5a3 |
|
3. Номер 2, цял живот ще те споменавам с добро!
Аз съм авторката, впрочем. Не писах по-рано, тъй като пробвах нещата, които си предложил/а и исках да "дойда" с резултат.
Съветите ти се оказаха много полезни. Естествено, отне много време - явно 4 месеца, съдейки по брояча. И не че сега сме като дупе и гащи, но прогресът е страхотен.
Имам брат! И мога да го кажа с усмивка на лице. Дори сега ще се мести при мен, ще се подготвя за изпити и ще учи висше в града, в който съм и аз! Намери си работа тук, започва в понеделник, днес са му се обадили и съм много щастлива!
Майка ми вече не ми говори изобщо, баща ми също е доста дръпнат, но си имам брат и не ми пука за тях!
Много ти благодаря, номер 2, наистина, адски съм ти благодарна. Без теб щях да се чувствам като единствено дете цял живот.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 7b3d583d79 |
|
4. толкова се радвам за теб! :)
Имам по-голям брат и ми стана тъжно как са ви отчуждили вашите, защото си спомням как ние двамата бяхме някак срещу тях - общи тайни, бели... купчина глупости.
И до днес е така.
С пожелания на много успехи на двамата и за един страхотен старт за брат ти в новото начинание.
Имаш брат... готино е, а? ! :)))
Майка ти и татко ти ще ви проговорят, когато видят, че сте щастливи... нека мине време.
Аз накарах след 5 годишни преговори моята майка да звънне на баща си... гордея се с нея, че все пак успя.
Гордея се и с вас двамата - стискам палци и изпращам много прегръдки
от 2
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 5aa20d8ab0 |
|
5. Момиче от какво се оплакваш не мога да разбера? ! аз пък да ти кажа че нямам нито брат нито сестра пък толкова исках да имам защото си мисля че е добре да имаш брат или сетра някой с когото да си играеш като малък или да споделяш съкровенни мисли и т. н. еми нямам твоя късмет.. огледай ситуацията от друг ъгъл... ми ако беше сама нямаше ли да ти е скучно? много едностранчиво мислиш според мен но това си е мое лично мнение да не си помислиш нещо!!!! :) да имаш брат или сестра е богатство а не наказание
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
