 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не мога да живея без баща си
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 5691 пъти
Здравейте, искам да споделя тъгата си, просто защото не мога да я споделя с никой друг, нямам право на това-нямам право да натъжавам майка си и брат си...
Живота ми е поредица от разочарования-първо в детството си имах мн проблеми със здравето, които не престават и до ден днешен... след което се случи и това което ме промени завинаги.
Намерих си приятел, той все още е до мен във всичко-обича ме разбира ме и мислех, че всичко се е пооправило в живота ми, но уви-точно тогава живота реши да ми изиграе поредната лоша шега!
Баща ми получи инсулт, мн се уплаших, след което малко по малко се възстанови и аз заживях нормално, не след дълго получи 2-ри инсулт. Това беше прекалено, видях как го изкарват от вкъщи на носилка и сякаш живота ми от тогава няма смисъл... беше като филм. След това всичко сякаш отново се пооправи, той беше в болница и трябваше да му сложат изкуствена става-оперираха го отново въпреки крехкото му здраве.... оттогава всичко тръгна назад... започна да повръща, остана обездвижен, отслабваше всеки изминал ден. А аз бях безсилна. Беше жив труп, нощем го слушахме как вие от болки, обръщахме го ние защото той сам неможеше... и това в продължение на няколко месеца, докато накрая загуби и говора си... и почина... това ме уби.
Това лято ще станат 3 год от смъртта му, а аз немога да живея нормално, знаете ли каква е най-голямата мъка на тоя свят-не смъртта, а факта че любим твой човек страда плаче, боли го аз ти стоиш и плачеш с него... безсилен си!
Обичам баща си повече от живота си и всеки ден моля Бог да ме прибере при него за да бъда заедно с баща си... моля ви някой да ми даде съвет, защото не се живее с тази болка вече 3 години... как да продължа живота си след като смисъла на моя живот вече го няма... как да се усмихна отново... като повода за усмивката ми си отиде завинаги....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: f0cf213317 |
|
1. Той не е умрял. Така, че няма смисъл да ходиш при него. Говори си с него, общувай. Недей да тъжиш. Накрая всички ще отидем там. Къде си се забързала?
Сара
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 8511bcc5ea |
|
2. Здравей мила, ще ти разкажа историята на една моя приятелка, която също като теб загуби баща си... Тя е на 27 години и има 1 детенце на 4, тази година разбра, че баща й е болен от цироза, без даже и капка алкохол да е пийнал през живота си. Няколко месеца, след това тя започна да боледува, да й става лошо и да припада, оказа се че е бременна... Искаше да махне бебето, но баща й и каза, че той скоро няма да е на този свят, и това е знак от съдбата... Въпреки, че й беше много тежко, тя запази бебето, а баща й почина следващия месец... Не мога да си представя каква болка е изживяла, но тя остана силна и износи това прекрасно дете, и го кръсти на баща й.... Знам, че ти е трудно, но трябва да се стегнеш и да се молиш да бъдеш здрава, а не да умреш, защото надали баща ти иска това.... Мисли за него, и винаги си спомняй хубавите мигове... Но живей, бъди обичана, както би искал той.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 09a4551a71 |
|
3. Спомена, че имаш приятел и че той винаги е до теб. Радвай се, че имаш опора до себе си и се замисли, че на баща ти едва ли би му харесало да живееш в мъка. Мисли си за него, дори му говори, но не можеш цял живот да тъжиш. Ще създадеш семейство, деца, живота ти тепърва предстои, не се отчайвай!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 94d64ff655 |
|
4. Съжалявам номер 1 -Сара, но това което казваш е абсурдно-момичето пише че баща й е починал, а ти я съветваш да говори с него... или поне аз не те разбирам....
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 640941d3ae |
|
5. Като четях твоята история, все едно аз съм я писала... Моят татко почина преди почти година и половина! Много го обичах/обичам! Той беше човека, за който бих направила абсолютно всичко! Почина дни преди Коледа след огромни мъки... от рак на белия дроб! Ти сама си си отговорила как да продължиш живота си. По-добре ли щеше да е, да е жив и да продължаваш да го гледаш как се мъчи? Аз татко като го гледах, се молех всеки ден дядо Господ да го вземе при него (може и да е грях! ), за да спре да се мъчи. Защото там където е отишъл е един по-добър свят! Сега всеки ден, когато ми стане много мъчно за него, поглеждам към небето и го виждам да ми се усмихва. Плаче и се радва с мен! Гордее се, когато постигна нещо и ме смъмря, когато направя някоя глупост. Той продължава да живее заедно с мен. Последвай съвета на номер 1. Всички сме смъртни, рано или късно всеки си отива от този свят. Тези, които оставаме трябва да направим така, че близките ни да се гордеят с нас!
Успех в преодоляването на тази болка! Знам, че няма да ти е лесно, но щом имаш приятел и семейство, те ще те подкрепят!
Бо
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 94d64ff655 |
|
6. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 3cdd2bdeda |
|
7. Здравей! АЗ съм на 13 години... Малко преди да стана на 12 години баща ми влезе в болница. Мислех си, че както винаги ще се измъкне от болестното състояние... дори не бях говорила с него докато беше в болница. 3ят ден в болницата и той почина.... разбрах по телефона. Беше много тежко за мен припаднах от мъка, не можах да го приема докато не видях как вкарват моят тати, който довчера прегръщах, а сега 2 метра под земята. Не ми е лесно. Чувствам се по същия начин както теб... все едно бивота ми няма смисъл, и да няма смисъл щом няма тате, който те закриля и е до теб, а като се замисля още колко много години няма да го има..
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d8dbe57193 |
|
8. Здравейте всички! Преди по-малко от месец изгубих баща си... Почина на връх Великден. Опитвам се да съм силна, имам детенце на 1 година и 7 месеца и страхотен съпруг, които са моята голяма подкрепа! Баща ми почина внезапно на първия ден от нашата двуседмична почивка в чужбина при родителите на мъжа ми...голяма трагедия... оказа се, че е имал още малко време живот. Тате е знаел, че е бил болен, но не ни е казал и е мълчал близо половин година, за да не ни тревожи... Ние все му се карахме да се пази и да мисли за себе си, защото го обичаме и имаме нужда от него, а той все ни се усмихваш е и пускаше по някоя шега, сякаш да смени темата... Майка ми не може още да дойде на себе си и чак сега разбирам колко много са се обичали, защото те все работеха и нямаха време за себе си... Съжалявам за това, че не успях да му кажа, че много го обичам и му се карам за негово Добро! Исках да е до нас и до 3-те си внучета! Да е здрав заради майка, която не може без него... така че... не спирай те да живеете и да се радвате на дните си, казвайте на любимите си хора, че ги обичате, за да не съжалявате по-късно!
ОБИЧАМ ТЕ, ТАТЕ! ОБИЧАМ ТЕ!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 7f79b56763 |
|
9. Номер 4, Сара е дала един верен и смислен коментар.
Не разбираш - как така не разбираш, че човекът е душа, която има тяло и която продължава да живее след смъртта на тялото.
Затова не бива да плачем и страдаме за близките си, защото така ги смущаваме и им пречим.
Приеми, че баща ти, ако и вече да не го виждаш и чуваш, е на по-добро място. Не страдай; радвай се, че се е спасил и освободил от земните трудности и мъка и сега живее един по-добър и щастлив живот, защото е така. Крайно време е да оставим остарелите схващания, че живота свършва със смъртта на тялото.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 5a7ce15ca3 |
|
10. Миличка, разбирам те! Аз съм на 19 имах страхотно семейство и точно на рожденият ми ден баща ми почина 6 месеца го няма болката не минава.. но трябва да се борим! Оспокоявам се с това, че той е моят ангел пазител..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
