Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм № 1. № 4 е напълно прав. Стискай зъби, учи сериозно, за да следваш това, което ТИ искаш. Обаче от опит казвам, че понякога прекалената родителска обич, "осакатява'' децата. В последствие не могат да бъдат самостоятелни, защото като малки и не чак толкова малки, не са им давали да направят нищо сами и са ги следвали на всяка крачка.
Успех!

7.   Разбирам те напълно и аз имам доста проблеми с нашите а вече съм на 30. Майка ми доста се меша и непрекъснато командва или рови в нещата ми, а ако и кажа да спре, тя започва да реве и за кълне, - ужасно е. После изпадаме в другата крайност изобщо да ме ни говори. Честно казано и аз не знам какво да правя.

8.   В случай като твоя,,, моите съболезнования. Мисля, че не ти имаш нужда от съвет, а родителите ти. Та ти си на 17, а те пускат до 18 часа! Това е прекалено.

Ако питаш мен наистина трябва да посетите специалист психолог всички заедно, за да не сте в такава ситуация. Те наистина прекаляват и това ще ти се отрази рано или късно. Вярно, за професията, която си си избрал трябва много да четеш, но така си пропиляваш най-хубавите години. Трябва да си търсиш правата, опълчи им се в краен случай и потърси подкрепата на някой близък, който разбира положението ти. Успех !

9.   № 7 и аз съм като тебе - ужасно е, няма ли да спре се питам и кога ще е това, че вече не издържам. Аз съм на 32 и съм с две деца вече. И до ден днешен не помня да съм била спокойна за нещо. Постоянно ти дишат във вратъ и само недоволстват. Когато работех, стигнахме до там, че ме следеше и вкарваше разни простотий в главата на мъжът ми. Абе направо нетърпима история. Сега ако решиме да излезнем с приятели, постоянно ми звъни да ме пита кога ще се прибираме и си измисля разни оправдания, че децата вече трябвало да са вечеряли и да лягат. Абе .....кво да разправям. Съчувствам ви - и аз не знам какво да правя.

10.   Искам и аз да споделя своя проблем. Не искам обаче да представям личността си, незнайно защо, но ще отбележа, че съм на 15 г. - почти 16. (момиче). Проблемът при мен не е и с двамата ми родители, проблемът ми е само с майка ми. Прекалено агресивна жена е, винаги недоволна и нервна, това ме плаши винаги и ме държи в изключително голямо напрежение. Каквото и да направя все е недоволна. Например: заспала съм на обяд, но минава 18 часа (бях заспала, когато тя не си беше вкъщи естесвено) и тя влиза, вижда ме, че спя и с гръм итрясък ме събужда и прави адският скандал, че съм спала до 18 часа. Друго нещо - за вечерният ми час не се оплаквам, защото я разбирам вече - момиче съм, при това непълнолетно и е нормално вечерният ми час да е не повече от 22 часа - затова наистина немога да се оплача и да си кривя душата! Но по-тежкото за мен е че собсвената ми майка, родната ми майка ме убижда. На няколко пъти се е случвало да ме нарича боклук, курва, нищожество (Боже, направо се срамувам, споделяйки това ;( ) - това нещо толкова ме наранява ;( . Няма ден, в който да не е нервна, постоянно ми търси косури, интересува се от мен само, ако е нещо за нея - в нейна полза! Преди, когато бях по-малка, това ще рече 12-14 г. , си позволяваше да ме удря, не че сега не го прави, но постоянно я заплашвам че ще викна полиция и т. н. , но пустата ми нищожна смелост все не ми го позволява ;(. Наистина незнам какво да правя! Винаги се прибирам вкъщи с мисълта, че ме чака скандал, никога не съм спокойна, знаейки че тя си е у нас, постоянно съм под напрежение и страх ;(. Помогнете ми ;( страшно отчаяна съм и неискам да прибягвам към крайности които рано или късно ще са по силите ми ;( Благодаря предварително на всеки който отдели нужното време и писане по моя проблем ;( и се надявам да няма други тинейджъри като мен ;( !

11.   Ето ти сега и една родителка: Когато дъщеря ми беше тинейджърка аз се страхувах за нея и я държах много изкъсо, за да съм сигурна, че няма да тръгне по лош път. Доста буйничка беше и непрекъснато се карахме, а тя непрекъснато правеше всичко наопаки. Един ден ми каза, че съм като баба и / която си е като тиранин/, че неиска да има такава майка и изчезна. Една седмица не се появи и аз я издирвах даже с полиция. Аз се поболях - не ми се живееше вече ! След 1 седмица ми се обади по телефона и ми каза с весел глас, че с нея всичко е наред и че за по голямо общуване трябвало да прогледна и да се култивирам.

Е разболях се.......и то много сериозно. Спасиха ме с много антибиотици. Когато разбрала, че съм зле дойде и ми каза, че много ме обича и че трябва да се стегна и да си преосмисля поведението спрямо нея.
Наистина го направих. Консултирах се даже с психолог и той ми каза, че тя е по- пригодна за днешното време от мен, че е много умна и безкомпромисна - твърд характер ! А сега де .....Започнах трескаво да претакам цялото си поведение, думите си, постъпките си и разбрах, че просто не съм забелязала кога е пораснала, а времето се променя, нравите на новото поколение са други, те имат даже по- високи критерии за нещата от нас родителите. Ясно.... или влизам в крачка с новото време или си губя дъщерята. Избрах първото. През цялото време на осъзнаване 1-2 години дъщеря ми беше напуснала училище/ а беше добра ученичка/, беше си намерила работа и си беше наела една стая в друг град.

Сега тя е завършила успешно, даже продължи обучението си и имаме прекрасни взаимоотношения. Понякога имам чувството, че даже прекалено се грижи за мен. Не тръгна по лош път и не се поддаде на никакви пороци, а аз разбрах че тя може да ме научи на много повече отколкото аз нея.

Щастлива съм в момента, защото от нея излезе чудесен човек и аз немога да се оплача от нищо. Сега гледам малко по- филосовски на живота и мисля, че съм една много / като разбиране/ модерна майка, а и тя казва че се гордее с мен и, че малко деца имат такава майка. Дано да съм ти била полезна с моя опит.

12.   Аз мисля, че трябва да поискаш от баща ти един мъжки разговор само вие двамата и да си излееш душата до край. Бъди откровен и го убеди, че ти сам няма да допуснеш пороци до себе си- да не се страхуват за поведението ти, дори ако до сега си правил някои грешки и те имат за недозрял. Те с майка ти ще си се разберат после и мисля, че ще има ефект.

13.   Към 11: аз сама отгледах дъщеря си. Тя от пет годишна няма баща, той почина... сигурно оттогава е забравила как се произнася думата "татко". Аз трябваше да бъда е майка, и баща. Още от мъничка я научих да ми се обажда, за да знам и да не се тревожа, и тя винаги ми се обаждаше: там и там съм, с тоя и тоя... Учех я, възпитавах я, да не се среща с непознати хора.

Сега е на 25 години, но и досега е така, винаги ми се обажда. Не съм я ограничавала, не е имало причина да я ограничавам. Мисълта ми за автора е, сигурно има причина техните да правят така

14.   Не няма причина уверявам Ви ;( Пак повтарям, че проблема не е и в двамата ми родители, а само в майка ми> В стремежа си да ме опази, тя ме кара да се страхувам от нея, че понякога и да съжалявам, че съм жива / имайки в предвит, че се е стигало и до побой, а съм момиче ;( /

При такова държане аз губя всякакъв стимул за каквото и да било..за целите ми, за учене, че дори и за обикновенна домакинска работа.. Ако имах нужната смелост може би нямаше да остана унас, а щях да потърся помощ от баба ми и леля ми, които са единствените хора, които ме разбират, и знаят що за човек е майка ;( Отчаяна съм много..Омръзна ми от скандали, исключително страшни заплахи и т.н. ;(

15.   Ох, такива "майки" са в състояние да провалят живота на децата си. Аз живея с такъв родител и знам какво е, но за жалост немога да помогна. Евала на № 11, че е успяла да превъзмогне себе си и това наистина е пример за добрата майка. Успех от мен и ако намериш правилното решение - пиши.

16.   Няма как да намеря правилното решение ;( Искам да се изнеса от нас но да знам че няма да проваля живота си ;(

17.   Разпознах се в такава властна майка, и май вредя на детето си.Ако някой от тинейджърите иска да ме посъветва ще съм благодарна.Скайпът ми е Vi_hedeva2

18.   Здравейте, и аз имам същия проблем с родителите си аз съм на 22 (момиче съм). Те не престават да ме тормозят прекалено властни са! Когато бях по- малка имах приятел който беше по голям от мен и те не ме пускаха никъде да ходя постоянно ми звъняха, започнах да ги лъжа за да се виждам с него, но накрая ни разделиха. Сега вече съм по голяма студентка съм, отличничка съм, помагам им във всяко отнощение имам сериозен приятел от 3 години, но за тях това е големия проблем. Постоянно ми звънят дори и през деня ми звънят да се прибирам, убиждат ме казват ми какви ли не глупости, че съм глупава че съм уличница. Ужасно ме тормозят нямам минутка спокойствие. Опитвала съм се да разговарям с тях не се получава. Защо не могат да са като другите родители, искам просто да съм с приятеля си и да правя нормалните неща за всеки човек на моята възраст, просто искам спокойствие. Моля Ви дайте ми съвет какво да правя не издържам! Благодаря Ви предварително!

19.   Мила единственото ти оръжие е шегата.
Звучи налудничаво, но е така.
Следващият път като ти кажат, че си уличница, казваш:
О, да, но не знаеш ли, майко, това е много доходоносно в наши дни.
Покажи им, че не могат да те наранят с поведението си и ще се успокоят. Това тяхното е вид енергиен вампиризъм. Не са виновни, енергийните вампири са хора, които просто са се поддали на стреса в живота си, или имат по-лабилна психика, изчерпани са и започват да "смучат" енергия от своите близки. Толкова е "модерно" в наши дни - постоянно се натъкваш на такива... това са всички ония хора, които чрез емоционални атаки, опитват да предизвиикат в теб някаква вредна емоция - страх, тъга, гняв. Това се нарича "енергийна атака" тя е присъща за тези вампири, но в повечето случаи в наши дни говорим за склонност към вампиризъм. Неизлечимите вампири са наистина нещо много по-страшно. Най-добрият начин да помогнеш на себе си и на тях е да си безразлична към атаките им, не допускай да се прокрадват в теб вредни емоции и опитай да създадеш максимална дистанция. Ако е материална още по-добре. Защитата обаче си остава смеха. Не ироничния, грозен смях, граничещ с цинизъм, а шегичката, веселото отношение- те са безсилни пред шутовщината. Помниш ли Хамлет, литературата не е нещо твърде остаряло ;)

Успех!
Прегръдки
Плам

20.   Здравейте, за съжаление и аз съм от тези, които ги държат като затворници до определен неприемлив час за възрастта ми. На 16 години съм. Родилите ми без значение дали е лято или зима винаги ме пускат само до 18:00, закъснея ли малко и се започват караниците.. Добре, че имах сериозен приятел и поне с него ме пускаха до 20:00 (само защото го познаваха)... но никога не са ме пускали до по-късно, само на скоро ме пуснаха на рожден ден на една съседка и то до 22:30.. Повярвайте ми, откачам вече... Не мога да търпя родителите си! Почти на 17 съм, а те се държат с мен като с 5 годишно, вече дори 5 годишните имат по-късен вечерен час от мен... Приятелите ми започнаха да се подиграват, как можело да ме пускат само до 18:00... Супер неудобно ми е... Когато изляза на кафе стоя ли повече от час и ми мърморят как можело да стоя 2, 3 часа в едно кафене... И естествено баща ми винаги повтаря-цитирам: -Аз като бях едно време до 18 години имах вечерен час само до 20:00, ти си още много малка да ми ходих по кръчмите и кафетата! Това са редовните му приказки... Имам чувството, че живее в 19 век... Писна ми от него.. Да не съм пълнолетна, но този вечерен час, не е за момиче, което е почти на 17г.... Наистина много се срамувам... Просто, не знам как да ги накарам да ме пускат с нормален вечерен час.. За зимата-добре, но лятото само до 20:00 на вън.... Това не мога да си го обясня.. Моля ви, някой да ми даде някакъв съвет... Говорих с тях, за това че съм голяма, но те си знаят своето!!

23.   здравейте аз сам момиче на 15. г имам сащите родитетели като вас. майками вечно е недоволна всеки ден се караме без причина винагие-е недоволна аз сам по зле от вас вечерният ми час е зимата до 17:00 часа но аз някой път не ги слушам и бащами тръгва да ме тарси вечно ме правят за смях викат по- улиците като ненормални баща ми псува приятелите ми вика че са луди и аз сам станала като тях но теса много свесни да знам че ми мислят доброто но това е прекалено държат се с мен като 5. г дете немогат да разберат че вече пораснах майками ме обижда постоянно вика че сам курва кажете ми какво да правя дайте ми съвет моляви

25.   За номер 23 - прочети коментара на номер 11 и действай.
Понякога се налага да бъдем по-твърди. Не възрастта на човек е от значение, а действията му. Живота си е твой. Децата не са собственост. Те трябва да изживеят своя живот и да се научат да бъдат възрастни. Успех!

26.   Здравейте, аз съм Ани момиче на 17 имам денонощен психичкески и физичезки тормоз от родителите ми понеже излизам те желаят 14 часа да съм в вкъщи незнам какво да правя заради тези пролемиимам няколко опита за ссамоубийство без промяна... осиновена съм това ги кара да се държат така кажете ми какво да правя к

27.   Обърни се към Закрила на детето обясни им какъв е случаят, че си подложен на постоянен тормоз от страна на вашите и те да направят нещо по въпроса не може така. В краен случай нарочно прави проблеми докато забележат така може да те отнемат от вашите и да те пратят при някое приемно семейство или в дом гадно ще е, но със сигурност ще е по - добре от този тормоз!

28.   И как така няма да те пуснат в друг град на 18 вече няма как да те контролират ще може най- спокойно да си вземеш нещата и да се махнеш от тях!

29.   Росене... В къщи ги имам същите родители.. Бащами пиине ли 2чаши и почва... Немога да излезна спокоино или ако излезна телефона ми звъни постоянно.. Съчувствам ти знам какво тие... Майка ми несмее много да му говори защото после идва ред и на боя.. Аз съм на 18години.. Имам гадже... Но немога спокоино да изляза.. Имах приятелки но спрях да излизам с тах.. И мен като при теб как е засрамвах се и се прибирах веднага след което бащами крешти на майка ми удря я и аз след тва карам се с него говоря нестава не се получава... Зрди него се карам с гаджето ми постоянно с приятели познати... Не се предваи бади силен... Вярвам че всичко ше се оправи учи старателно... Да докажеш че не си такъв.. И наи вече бъди силен и се крепи на себеси защото никои няма да ти помогне... :)

30.   Не знам дали би помогнало това, но опитвали ли сте с обратна психология. Смисъл каквото ви кажат това правете. Обратната психология действа зависи как я използвате. Аз имам подобен проблем идващ повече от майка ми отколкото баща ми. Не ме ограничават ако примерно искам да отида някъде, но стане ли въпрос за вечерен час майка ми става много... как да кажа ограничителна. Казва, че я било страх да излизам толкова късно, студено било, а аз съм момче на 16. Други мои приятели нямат подобни ограничения, но незнам защо майка толкова ме ограничава, защото съм малко по-надут от другите ли незнам. Ако някой има съвет да сподели!

31.   Здравейте, аз съм момиче -почти на 20.
Имам същият проблем-забрани, ограничаване и неразбиране оътстрана на родителите ми.
Ето и моята остория:
От 5 фодини имам сериозен приятел, и, да-нашите го познават, но за жалост това няма значение за тях. Приятелят ми зямина за чужбина- кара тир. Сега ми предложи да си направя една екскурзия с него и аз имам огромно желание, но това не стига. Когато казях на майка ми тя отвърна-цитирам" ти пръсто искаш да си до г**ът му, не толкоз да направиш екскурзия, забрави, малка си, не можеш дасе пазиш-ще вземеш да направиш удно бебе и да си опропастиш живота" естествено и казях, че не съм глупава, знам какво правя и какво искам, но тъва явно няма значение. Заради тях се зяписах да уча задочно. Сега, когато имах изпити ги изкарях отлично и им казах, че искам да получа един подаък и майка ми каза, че ги изнудвам. А аз просто искам да отида да прекарам малко време с приятелят си, тъй като и когато е в Бг. Нашите ме пускат само до 20:30 без значение дали е лято или зима. Винаги съм била център на подигравки от съучениците си, а сега и от състудентите си, защото родителите ми не ме пускат никъде. Не знам какво да направя. Искам най-после да ми приемат за голяма, да разберат, че вече не съм мялко беззащитно момичинце. Приятелят ми е поел цялата отговорност за мен, дори не иска пари, а ня няшите все това им е в устата. Лятото, когато имах възможност да работя-не ми даваха-ньмало подходяща работаоли, че приятелят ми се опита д че приятелят ми се опита да говори с майка ми, а тя дори не му обърна внимание. Моля ви помогнете ми, искам да замина с него-липсва ми и имам нужда от личен живот, както всички останали.

32.   31., родителите ти постъпват освен адски тъпо, бих казала незаконно, т. к. си пълнолетна. Обаче този твой приятел, ако наистина те обичаше, щеше да те вземе да живееш с него там, а не само да му идеш на гости. Изкарва луди пари, а парите са власт. Ама той не я използва за теб.

33.   Здравей 32. Приятелят ми от месец работи на такава длъжност и за това чак сега се осмелява да ме вземе, защото до сега беше на обучение. А и да искаме няма как да съм с него там-аз уча висше. Той няколко пъти се опита да говори с тях, но те не го отразяват.. И когато говорих с нашите и исках разяснение на отговора им получих едно единствено обяснение-че не искат да им "правя внуче". Постоянно слушам, че щяло да ми опропасти живота, сякаш нямам глава на раменете си. Решила съм да тръгна-без повече да коментирам с тях, макар че баща ми каза: "Напуснеш ли този дом сега-не се връщай никога" и знам, че го мисли, защото той е бил в подобен случай и явно сега си връща на мен-това което се е случило на него... Просто не знам... тези хора не ме разбират...

34.   От 32. : В такъв случай просто изчакайте малко. Дори и да те приеме после баща ти, ще си, така да се каже, с "подвита опашка". Изчакайте приятелят ти да се "уреди" там, където е, да се докаже пред работодателите си, и след това ще трябва да направиш своя избор. Ако наистина се обичате безкрайно, и му имаш пълно доверие - отиди да живееш при него. Ако е в западноевропейска държава и без висше ще изкарваш добри пари. Е, ако си 4-ти курс или смяташ, че може да изтърпиш вашите докато завършиш - направи го. Трябва да решиш сама, защото само ти можеш да усетиш кое е най-доброто за теб.

35.   Здравейте, благодаря на всички за съветите.
Нещата се наредиха прекрасно. Показах ината си и успях да надвия този на родителите ми и за щастие се разбрахме и отидох с приятеля си за 3 седмици. И ако трябва да съм честна всичко беше повече от прекрасно. Сега си търся работа, за да мога да се отделя от родителите ми. Надявам се да се получи в най-скоро време, защото въпреки заминаването ми- не са се променили-старите неща се връщат.