 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Толкова съм объркана...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 3237 пъти
Не знам как да започна.... Аз съм много чувствителна натура и може би тази моя черта може да ми изиграе много лоша шега, но все пак искам да споделя как се чувствам, тревогите си.... и... искам да прочета различни виждания, от хора, които нямат нищо общо със историята ми. Предпочитам да я споделя с непознати, защото хората, които нямат такива проблеми биха се справили много по-добре от тези, които им се налага.
Та така... Ще започна с това, че родителите на баща ми никога не са харесвали майка ми и мен, но никога не са се обиждали, не е имало кавги... те са много лицемерни същества, а майка ми е добра душа и всеки път се притеснява как ще мине една вечеря с тях, дали се е представила добре. Пред баща ми те се държат добре, но когато го няма много си позволяват. Когато звънят на врата и не им се отвори ПРОДЪЛЖАВАТ да стоят докато не им отворим. Постоянно изтъкват качествата на бившите приятелки на баща ми и никога не хвалят майка ми. Излъгаха други наши роднини, че идват на именния ми ден, а нито дойдоха, нито се обадиха. Мога безкрайно да пиша за тези хора, които ми се пишат баба и дядо, но ще се опитам по-накратко. Брата на баща ми се ожени за... циганка... и никой не знае дали детето му е от него или не. Те се разведоха, но баба ми и дядо ми(родителите на баща ми) го задържаха, тропаха за това дете, толкова го искаха... и до ден днешен го гледат. Майката е в Гърция. Сега братовчедка ми е пораснало момиче на 16, но е много нагла. Никога не сме се разбирали с нея. Всеки, който я види ще каже, че тя не е от него, защото си е чисто черна... Баба ми и дядо ми ВИНАГИ са избирали нея пред мен, винаги са избирали и майка й пред моята, а те сами направиха така, че да се разделят... Каква ирония само, а? ! Като бях малка понеже бях пълничка и постоянно ми мачкаха самочувствието (баба ми и дядо ми), постоянно ми правеха забележки, постоянно аз бях на ВТОРО или ПОСЛЕДНО място за тях, а една тъпа циганка, която дори не е тяхна, беше и е нещо скъпоценно за тях. Тя си прави с тях каквото си иска, върти си ги на малкия пръст, прибира се към 2-3часа вечерта, тотално си ги върти на малкия пръст, а те тичат подир нея, постоянно я пазят. Пазят я като скъпоценен камък. Постоянно ми говорят за нея, дори бъркаха името ми с нейното. Това продължава до ден днешен, те са обсебени от нея. Не можах да приема всичко това, че винаги съм била на второ или последно място за тях и до ден днешен си останах затворена в себе си и тъпа комплексарка. А отношенията между братовчедка ми и "баща й" бабата и дядото са много странни.... няма разбирателство, бабата и дядото правят каквото им каже тъпата пикла. Нямам нищо против, ако са я "осиновили" дори това е благородна постъпка... но да се отречеш от собствената си кръв... как е възможно? Те никога не са ме търсели, търсиха ме само, когато на братовчедка ми и беше скучно и искала да си поиграем(като бяхме малки). Сега дори не се поздравяваме по пътя. Аз не знам какво да й кажа, нито пък тя на мен. Просто... отношенията ми с нея и цялото им семейство, които са най-близките ми роднини са сбъркани. Аз се чувствам в пълна нереалност като общувам с тях... не виждам смисъл да го правя, след като отдавна не ги чувствам близки. Чувствам се виновна, но и невинна. Аз съм голям егоист, вярно е, но никога не съм искала да бъда на последно място особено за най-близките ми хора. Добре, че са майка ми и баща ми - за да ме обичат, и родителите на майка ми.
СЕГА да поговоря за проблема, който ме тревожи... След като надникнахте малко в историята ми... Тревожи ме това, че баща ми иска да прави бизнес с брат му, а аз не желая да имам пряка връзка с него и бабата и дядото. Никой не ме разбира, освен мама. Дори баща ми, като ходи там, постоянно ме пита "искаш ли да дойдеш" Що за тъп въпрос? ! Защо никой не разбира КОЛКО ГИ МРАЗЯ? Защо никой не се съобразява с чувствата ми? !? !? Защо? Наистина не искам да имам нищо общо с тях. Обичам баща си и майка, но просто... не мога да преглътна миналото си и настоящето, което няма да е по-различно. Не искам да съм под един покрив с тях, и с "братовчедка ми" която си върти всички на малкия си пръст... и скоро ще домъкне всичките си роднини цигани тук... и най-вероятно ще ни избият, защото циганите са такива... Страхувам се, наистина!
Знаете ли какво искам... искам да постигна мечтите си и да си изградя кариера, но под друго име... Чувствам се омърсена и някак си... не знам как да го обясня, но искам да си сменя името и местоположението. Искам да имам хубав живот, да съм заобиколена от хора с добро сърце, и да срещна любовта... Искам родителите ми да гледат на мен така както винаги съм искала... Толкова съм озлобена и не знам от къде да започна и какво да сторя... Да имам мечти като всеки човек, но в момента се намирам в един задънен тунел и не знам как да се измъкна.... къде е светлината....?
Ами... това е. Ако някой се е чувствал така, както аз се чувствам сега, ще се радвам да пише в темата ми и сподели опит. Ще се радвам да чуя и някой съвет, наистина ще ми е от полза! Благодаря Ви предварително! Лека вечер!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: d8aca8c8f6 |
|
1. Мила, има хора които не се разбират с цялото си семейство, такива които са били малтретирани от родителите си и такива, които изобщо нямат родители. Ти имаш родители, които те обичат. А си седнала да се вайкаш, че някакви се баба и дядо (дето извинявай за израза, но няма да са живи още дълго) не им дреме за теб. И какво от това? Гледай си твоя живот и спри да се занимаваш с тях. А колкото до баща ти-опитай се да поговориш с него за това как се чувстваш, изтъкни факта, че те не са добри хора... Но да знаеш че решението за бизнеса си е негово и ти не можеш да го спреш. Щом искаш твоя си кариера-ок, ами учи, работи, изгради си я! Не казваш на колко си години? Няма ли да влизаш в университет скоро? Ами използвай момента да се преместиш да учиш в друг град и да си изградиш живота такъв, какъвто го искаш ти :)Jey
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 82c91e0620 |
|
2. Не казвай за твоите мечти на тези хора, защото не са добронамерени и следвай тайно твоя път, като наистина вървиш по него, бори се да бъдеш такава каквато искаш да бъдеш и върви и кандидатствай за кариера, тя се гради от малкото постепенно към многото.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: cf75762f84 |
|
3. "Ако някой се е чувствал така, както аз се чувствам сега, ще се радвам да пише в темата ми и сподели опит."
Напълно! Имам този опит, само че чичо ми има син, не дъщеря и се знае, че е от него (ем нямат ДНК тест, но... :D). За пред баба ми аз винаги съм била втора, дядо ми почина, бог да го прости, но за него помня, че беше студен човек, харесваше ме повече, защото аз не се комплексирах от отрицателните си качества и си признавах грешките. Както и да е, почина докато бях много малка. Общо взето аз винаги съм била втора, недооценена и баба ми винаги ме е сравнявала, винаги е искала да поема по пътя на братовчед си и един вид оспорва всяко мое решение. ( с братовчеда сме много различни)
НО никога, абсолютно никога, не съм се чувствала като теб и не съм приемала нещата в този вид... и никога не съм слагала епитети на братовчед си, нямам против момчето, понякога ми е доста жал, защото просто го побъркват! Това, което ти можеш да направиш е да се абстрахираш от баба ти и дядо ти. Никога не казвай на глас, че искаш да си смениш името и града- колкото и да го прикриваш моминското ти име ще си остане, а родния ти град няма как да се промени (и да се преместиш и името да си смениш това са ти корените). Можеш формално да ги заличиш, но чувствата и етиката ще са на друго мнение.
Въобще не съм съгласна с номер 2, защо да не сподели мечтите си? Нима роднините и нямат правото да знаят? Аз съм споделила своите, сложих началото на войната, когато се издигнах и спрях да си мълча. Отначало и давах да си мисли, че ме мачка, позволявах и да си казва мнението и да упреква моето, нямах против да я оставям да си вярва, че ме манипулира- усмихвах се и не създавах проблеми. Не бях споделяла нищо, което искам, което мисля или за което се боря, НИКОГА! Може би от пубертета, може би защото станах по-устата , това се промени. Виж, за мен е редно да кажеш какво искаш да постигнеш с живота си, но щом го направиш, трябва да си сигурна, че известно време няма да те вземат на сериозно, че малко ще се опитат да ти променят плановете и определено ще наблюдават всяка малка грешка, за да я изтъкнат. Започнеш ли подобна борба (да се докажеш) няма да има край. Но щом го направиш печелиш уважение, не, не обич, но респект-да. Откакто аз го направих, не аз съм тази ,която си мълчи и се усмихва, аз съм другата, която си изказва мнението, не позволява да я прекъсват и доказва, че заслужава тези "привилегии".
И вероятно ще се спъваш и ще грешиш, аз го правя, ще има вечери, когато няма да заспиваш от нерви, това също го преживявам, но си струва, щом наистина желаеш нещо.
Споделих няколко мой откачени идеи с бабите ми, дядо ми и с родителите ми, беше странно, не вярваха, че го искам толкова силно (личеше си от безкрайното натякване, че е трудно и ще става по-трудно с времето), усмихвах се, твърдях, че го искам, че съм наясно колко е натоварващо и че ще се справя. Направих го, защото не е важна подкрепата им (за мен поне), за мен е важно те да знаят какво върша, не ми трябват окуражителни погледи, не ми трябва помощ, не искам съжалението им, когато ми е наистина трудно, искам просто те да са наясно коя съм АЗ. А аз съм тяхно дете/внуче, аз съм плод на техните дела, аз съм продължението, имат правото да виждат, какъв човек ще излезе от мен. Както моите, така и твоите роднини- имат правото да знаят коя си, какво искаш от живота, какво те натоварва и защо гледаш на всичко по начина, по който го правиш.
И да, те имат право да не подкрепят продължението си, или да не го харесват, но нямат право да го спъват- това е морал. Ако те започнат да те упрекват, ако не те поглеждат, ако не вярват в теб- обърни се и им кажи само да те погледнат в момента, когато успееш, кажи им, че морала им яко куца, щом говорят така на теб (своята кръв). Но не се крий и не мрази, омразата е нещо ужасно гадно още повече към роднини.
Зу-За
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 5bfbe49887 |
|
4. Миличка, разкажи на баща и майка си - но едновременно какво чувстваш. Не му забранявай да прави бизнес с брат си, това е грешка, няма да те послуша. Но не може да ти каж как да се чувстваш, т.е. трябва да ти повярва. Това според мен е по-печелившата стратегия. И без обиди, просто факти ...
Сара
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 3eaf63b4d3 |
|
5. Мило момиче, Съгласна съм и със 1, и със 2-рото мнение. Не се предавай. Още повече ми хареса онова, дето "нямали да живеят още много". Еми така е! Щото ти ако си амбициозна, имаш талант в дадена област, никой не може да те спре. И наистина, пази в тайна от баба и дядо си плановете, защото могат да развалят всичко. Сигурно няма да ти се налага да ги виждаш много често за в бъдеще. И въпреки това, трябва баща ти да схване това, което му обясняваш за родителите му. Ако не иска да приеме - то това си е негов проблем.
Ако положението стане непоносимо, ще трябва да се вземат мерки - да се ограничат вижданията ви.
Много ми е интересно. Баща ти по-големият брат ли е?
|
...
| преди: 12 години, 7 месеца hash: d1404e5287 |
|
6. Авторката:
Зу-За, много ми хареса това, което написа. Особено последните няколко реда "Ако те започнат да те упрекват, ако не те поглеждат, ако не вярват в теб- обърни се и им кажи само да те погледнат в момента, когато успееш, кажи им, че морала им яко куца, щом говорят така на теб (своята кръв). Но не се крий и не мрази, омразата е нещо ужасно гадно още повече към роднини. " Права си, но аз съм много злопаметен човек. Аз съм ги намразила отдавна...мразя ги толкова, колкото мразя себе си. Искам да се променя и да стана такава каквато искам да съм...без да се интересувам от одобрението и мнението им...без да ми пука дали родителите ми ме приемат такава каквато съм.
Преди, когато ми беше времето да ходя, да имам гадже и да се забавлявам аз се затворих в себе си(за тийн годините става въпрос). И до ден днешен съм си затворена. Защото постоянно като малка се навирах при тея хорица и исках да ме обичат така, както обичаха братовчедка ми. Но за съжаление винаги са изтъквали лошите ми качества и дефекти(примерно, че бях пълничка) дори като се записах в гимназията ПОСМЯХА да ми кажат(т.е бабата), че СИЛИЧКИТЕ МИ не били за там!! Да съм се записала в по-просто училище. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ?
След това и след много други тяхни забележки станах много неуверена и плаха. Не излизам, страня от контактите си с хора, страх ме е да изкажа мнението си такова каквото наистина е. Държа се добре с хората, но и ги пренебрегвам, не съм общителна, но се държа като първа дружка с тях, а те ме тъпчат. И всичкото това е заради страха от неудобренито им е неувереността ми. Елементарни неща не мога да върша вече, защото си повярвах, че не съм способна да правя нищо. Не обвинявам само тях, обвинявам и себе си за това, но докато бях дете и все се навирах при тях - много им беше лесно да ме манипулират. И да...мразя името си и всичко свързано с Аз, което хората познават. Хората ме мислят за няква плаха,глупава, нерешителна,неуверена....в това се превърнах. Не бях от отворените деца, и самочувствието ми беше доста ниско, но БЛИЗКИТЕ ТИ да ти мачкат по тоя начин самочувствието е прекалено.
Дори сега, ако им кажа на бабата и дядото, че ще вляза в университет пак ще ми кажат "силичките ти не са за там баба, а братовчедка ти вече и език знае, гадже има...а ти? Много си странна баба, водиш много затворен живот". От тези думи много ме боли и всеки път когато се видим ги чувам. Синът й(чичо ми) също е затворен в себе си откакто се разведе с жена си. Има леко социална фобия като че ли, неуверен е в себе си, и не говори много. Аз съм на 19 и се превърнах в същото...а той е на 40 и е такъв от много години вече. Баща ми не прави добре като му се подиграва за елементарни неща, които не може да свърши...защото цялото това нещо се дължи на неговата неувереност. Имам чувството, че един ден всичко това ще ми се върне(да чукам на дърво) Сега както баща ми помага на брат си, дано един ден братовчедка ми не ми помага, защото с нея не си говорим,отношенията ни са никакви...и не искам да ми се налага да искам помощ от нея. Искам да скъсам връзките си с тях...Страх ме е, но все си мисля, че ще ми се върнат много неща...
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: d1404e5287 |
|
7. Авторката:
И как се осмеляват да ми кажат, че съм била ОЩЕ ЕДНА ТЕЖЕСТ на баща ми? ! Нямам думи... аз не съм очаквала, че са такива... да знаех, че са злобни и лицемерни, но чак такова нещо не очаквах от тях. А братовчедка ми, която не им е никва най-вероятно? Тя по-малка тежест ли е?? Не мисля... горкото момиче... и горките те.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 28c11106c1 |
|
8. Авторке, единствената злобна тук си ти и може би твоите родители.
Единствено дете което има всичко което поиска, мама и тати го обичат, обачееее, видиш ли баба и дядо са го комплексирали за цял живот!!!
И "Циганка" това е техен избор(на баба ти и дядо ти) ако искат и негърче да си гледат, теб кво ти пука? Какви цигани ще доведе детето у вас, а икоя си ти, че да си позволяваш да заповядваш на баща си, дали да работи заедно с брат си?
Егоист си, за мен, майка ти ти е насаждала това от дете, виж моите родители колко много те обичат, виж другите как гледат чуждото дете. Тоолкова е добра, какво значи добра? Всеки човек си има добри и лоши качества, добри хора както във сериалите, или пък лошщата циганка-братовчедка ти ще ти доведе бърдото да те мачка... смешно е, ти гледаш прекалено много филми.
И помни, че никое дете няма правото да наставлява живота на роздителите си-елементарно уважение.
~Рамона~
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
