|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2324 пъти
На 24 години съм, момиче от средно голям град и проблемът ми е, че родителите ми се държат с мен доста властно.
Баща ми до вчера ми влизаше в стаята, за да ме пита защо не съм легнала в 10 часа вечерта. Постоянно и двамата с майка ми ми оглеждат дрехите. Например днес майка ми ми нарежда да си вдигна потника, защото ми се виждали гърдите, което не е вярно, но според нея трябва да е до врата ми явно.
И не само това, то да беше само за един потник, към това ще добавя и избора ми на обувки, дънки, якета, и дори за прическа. Да не забравя и храната... кога да ям, по-колко пъти на ден и какво да ям.
Онзи ден се скарах жестоко с баща ми заради оставена манджа храна от предния ден. Цял се мъчеше да направи скандал заради тази манджа, която беше отвратителна от онези полуфабрикати, няма никакъв вкус, не знаеш какво ядеш, по-добре да паса трева, но поне да знам какво ям. Е, успя да направи скандал към края на деня. Освен че се заяде за манджата, заяде се и заради половин оставена чаша чай, целият пакет струва точно 1,50.
Казах му да спре да ми казва какво да правя. Не, не му казах, а почнах да крещя, толкова силно не бях крещяла през живота си, но не съжалявам за нищо, защото много ми се беше натрупало. Казах му крещейки да ме остави намира сама да взимам решения, друго не помня какво съм крещяла, направо все едно е изтрито от паметта ми. А той ми каза, че връстниците ми имали семейства, работа, а аз съм живяла като КРАЛИЦА.
Да спомена само, че в момента не работя, а си търся от ужасно много време ;( и приятел нямам в момента, имам малко приятели и ми е много самотно. Срамувам се от себе си! Чувствам се като пълна идиотка, нямам никакво самочувствие. Имам чувството, че не съм способна на нищо.
А това, което ми каза много ме заболя. ;( Мисли си, че като ми в дал стая и ме тъпче с полуфабрикати ще съм доволна и ''послушна''. Изобщо не е наясно какво искам. Толкова съм изнервена, че и най-малкия шум ме дразни, не мога да спя нормално, постоянно съм под напрежение, а когато баща ми сме в една стая напрежението е още по-голямо, защото не знам вече каква забележка ще ми направи.
Не един път ми е казвал на масата, че едва ли не нямам възпитание и докато не се науча няма да спре да ми прави забележки. Според него ако се омъжа един ден, семейството на мъжа ми щели да ме изгонят.
С години ме тероризира, а аз никога не съм създавала проблеми. Никога не съм се прибирала след 12, не пуша и не пия. С какво съм заслужила това отношение???
За всеки жест ми прави забележка, когато върша нещо в кухнята или ми хвърля едни погледи. Толкова ли е трудно да спрат да ме контролират! Имам чувството, че на врата ми има каишка, когато съм си вкъщи, в родния град, а когато съм далеч от тях се чувствам толкова добре, сякаш цялото това напрежение се изпарява.
Единственото нещо, което искам е да си намеря работа, за да се изнеса на квартира!!! Живяла съм сама в други градове и мога да се оправям. Чуждият град не ме плаши изобщо, но като че ли всичко върви в обратната на желаната от мен посока. :(:(:( Пуснах 5-6 св-та за работа в два големи града, но никой не се обажда дори за интервю. Вече явно съвсем се побърквам, защото телефона взе на ми се причува, че звъни. ;( В моя град шансът да си намеря работа, от която да печеля толкова, че да живея на квартира е почти нула.
Не мога вече, искам промяна, а тя все не идва. :(
Единственото нещо, което ми хрумва е да продам едни наследствени земи, с получените пари да се запиша на курс по английски или за придобиване на професионална квалификация. Така поне шансовете ми се увеличават, тъй като с моята професия в момента работните места са много малко, за съжаление.
Извинявам се за хаотичния и неграмотен пост. Не пиша истории и нямам голям опит с тях.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: 21a0b35f4c |
|
2. Много забавно:)Смешна работа. На 24 живееш с вашите? Ти сериозно ли?
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: 0a459dd828 |
|
3. На 24 години съм, момиче от средно голям град и проблемът ми е, че родителите ми се държат с мен доста властно.
?! Какво ти пречи да живееш в по-голям град, отделно от родителите си?!!!!
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: 21025f2039 |
|
4. Авторката:
Ако няма какво да кажете поне не пишете и се научете да четете докрая.
Смешни сте вие.
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: c45b9866df |
|
5. Мило момиче, трябва да се отделиш от тези хора! Намирай работа, търси упорито- чрез близки, интернет, вестници. Дори да не е по специалността ти, просто се махай от дома си! Ще се разболееш от това дебнене и терор върху теб! В София има работа за всички!
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: d9015078e7 |
|
6. За младите до 30-33 години има работа, ама за всички чак едва ли... Я кажи, номер 5, къде вземат 42-43 годишна жена да дойда аз, че ми писна да живея без работа и в мизерие. Достатъчно ми е да намеря нещо и в малък магазин, не да ставам шефка.
Няма работа, това е-и за чистачка съм пускала СВ и пак не ме щат.
24-годишна-ще си намери работа от раз.
Успех! Махай се от там, авторке! Аз не го направих преди 20 години и горчиво съжалих за което!
|
...
преди: 12 години, 6 месеца hash: adc1388d05 |
|
7. намери си приятел от по-голям град и се махай веднага от там където си!
след това ще си намериш работа - сервитьорка, барманка, внякой магазин - не е невъзможно!
иначе родителите ти са прави - как може на 24 да си инито да учиш, нито да работиш. Не може така! - принай си го!
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: a26249e7fd |
|
8. Ъъъ, аз също съм на 24 и живея с родителите си, тъй като уча право, доста амбициозна съм и полагам стаж, но пък аз винаги съм се ползвала с голяма свобода, оставяли са ме да бъда такава каквато съм. Имам приятел, който на практика си ме издържа, но аз вземам и две стипендии, участвам в конкурси, печеля парични награди, така че също допринасям за разходите си доста. Разбира се в момента, в който взема дипломата си ще се махна оттук, не че не ми е добре, напротив, но смятам, че е редно да започна да свивам мое гнездо. Нещото, което ме спира за сега е университета.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|