 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страшно семейство имам
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2433 пъти
Не влагам обвинения в заглавието. Просто искам да разкажа тук своя живот със семейството ми. Вече съм достатъчно голям, за да обръщам още внимание на това, но то просто не спира да ми прави впечатление. 25-26 годишният брак на нашите е пълна катастрофа, символ на това какво става, когато едни напълно противоположни личности се съберат. Майка ми е с мизерна заплата, трудно свързва краищата, но пак успява да изгледа мен и сестра ми. В това време баща ми пуши като комин и се налива с ракии и бири. Позната семейна картинка, нали? Само че с малко модификации в нея. Баща ми до една голяма степен прави това от инат и защото така е възпитан - да гледа собствения си задник. Не му пука от нищо и никого, мрази майка ми (и то как!) и е съвсем естествено, че техните взаимоотношения рефлектират върху мен.
От малък помня почти всичките им скандали, помня онзи път, в който баща ми удари майка ми в кухнята, помня как я обижда от време на време и то пред собствените му деца. Такива неща ми е разказвала майка ми за брачния си живот с него, че не е за говорене... не че я е малтретирал редовно, въпреки че я е удрял неведнъж. Просто характерите им меко казано не пасват :( На няколко пъти тя се опитваше да се изнесе с нас при баба, но се връщаше, защото няма как да плаща сама сметките. Има някои отношения, в които може и майка ми да има малка вина, но аз не знам за такива. Виждам това, което се случва: на баща ми въобще не му дреме за семейството му, ама хич не му пука. Със сестра ми вече почти не говори, то кога ли въобще е говорил с нас за нещо. В неговите очи аз бях и съм разглезен, продължавам да съм "женчо" и некадърник, който щом не държи чука да кове пирони или пък не е ходил в казармата да държи автомат, значи не е никакъв мъж.
Като се върна назад в спомените си, в детството си, така свято и скъпо нещо за всеки един от нас, не виждам нищо - само неприятни случки, скандали, единия и другия лагер. Имам и приятни спомени, но те са малко и се дължат само и изцяло на майка ми. Благодарение на нея аз имам мобилен телефон, защото ако трябваше да разчитам на баща си и до днес нямаше да имам. След като визирам такава дреболия, представете си за какво иде реч... От чисто материална гледна точка в детството ми нямаше нищо почти. Знаете, че всяко малко дете се радва на играчки и тем подобни джаджи. И на мен купуваха, но майка ми се заемаше с това, малкото, което и баща ми ми е давал е било пак по идея на майка ми. От него имам(имаме, щото го взе за двама ни :Х) едно раздрънкано колело(тежко като танк, вече не го и карам) един смотан касетофон, купен от Илиенци за нищожна сума(той пак беше по идея на майка ми, но баща ми уби номера за пореден път). Не че съм неблагодарен, но това ли заслужава едно дете?! Особено като се има предвид, че никога, ама никога не съм им създавал проблеми, кротък съм, сестра ми също, отговорен съм, дори никога не съм седнал ей така да им искам пари за тая или оная излишна глезотия(не че не съм искал, просто съм се сдържал като знам финансите им и разбитите им отношения).
Толкова пъти сме посрещали празници скарани, без желание, без пари и без почти нищо. Помня много Коледи, в които те са се карали, било на Бъдни вечер( тогава бяха грандиозни сцени), било друго... даже преди много вече години бяхме на море и то по случайно стечение на нещата, баща ми беше в командировка и явно му беше гузно, тогава бяха невероятни скандали, адски гаден и неприятен спомен ми остана, намразих и морето покрай тях... Баща ми никога не ме е взел мен или сестра ми някъде(за майка не говоря), да ни изведе, било на някое тъпо обикновено кафе пред блока или недай си боже другаде. Нямам спомен. Винаги когато съм му искал пари и то за належащи нужди, много пъти ми е отказвал, криел се е или когато ми е давал, аз съм му ги изпросил пет пъти преди това! Не мога да искам от мама, щото тя прави всичко за нас с малкото си пари. Останах и въобще без приятели, кога да река да изляза, не мога-нямам пари. И абитуриентския ми бал майка ми го посрещна, баща ми пак "нямам пари, само с 2 лева съм". А тя все едно много има...
Преди години мразех баща си, не можех да го понасям, сега пак не го понасям, но ми е вече все едно. Към днешна дата тотално сме се разделили вкъщи, ядем отделно, разминаваме се по коридорите, хвърляме си думи с него от рода на "какво правиш" и "какво става", само колкото да се разминем. Нито един път не ми е казал топла дума, да усетя и аз, че имам баща, да го почувствам. Има неща, за които не мога да говоря с майка ми, има отговорности, които той трябва да носи към децата си... Мама често ми повтаря, че той не ми мисли злото, но не ми мисли и доброто. И е много права. Виждам го, виждам цялото му отношение към мен и сестра ми, непукизма му, тъпото му мърморене против нас, все едно съм някакъв идиот там, тъпанар и смотаняк, седнал му на масата(миналата година се беше напил една вечер, кучето беше при него, нещо не го свърташе животното на едно място и малко беснееше, аз му се скарах и баща ми :"чуваш ли го как ти говори тоя"; към сестра ми и майка ми често се е обръщал на "ма"). А той ме е правил, тъпакът тъп. Адски му се дразня, задето му гледам простотиите към нас...
Не знам вече какво да мисля. Усещам, че всичко е рефлектирало върху мен. С течение на годините се свих адски, затворих се много, вглъбих се в себе си прекалено. Не можах да си намеря приятели като хората, никъде не излизам, нямам компания, гадже досега не съм имал, не вярвам и да си намеря. Не се учудвам и защо - може да не го осъзнавам, но сигурно съм станал същия мухльо като баща ми, затова никое момиче не ме поглежда. Не искам да се самосъжалявам, само констатирам.
Тъжно ми е, че така се случиха нещата не само с мен, а и с майка ми и сестра ми. Мисля, че не заслужихме такова жестоко наказание. Не искам да мисля какво ще е напред, защото по-добре определено няма да бъде. :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 0768bd3f83 |
|
1. Aми, стягай се. Животът си е твой. Абитуриентският ти бал е минал, нататък си ти. Дали ще станеш като баща си, или не, зависи от тебе. Най-важното е да работиш, да влагаш себе си в работата, и да не посягаш към алкохола. Ако направиш това, другото, с гаджета и т.н. ще се нареди. Успех!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 4bf984e318 |
|
2. На колко години си?
След като вашите имат 25-26 годишен брак и ти си по-големия, може би си над 20-възраст, на която можеш спокойно да си самостоятелен и да помагаш вкъщи.
От написаното ми звучиш като незавършил още средното си образование - ученик. Ако е така защо не поработиш малко през лятото - хем ще се откъснеш от тягосната среда, хем ще изкараш някой лев и помагаш вкъщи.
Мисля, че проблема на семейството ви се корени на отношението между родителите ви: вие сте на два лагера - майка ти и баща ти и майка ти, бидейки нещастна в брака си, се е нагърбила да изпълнява ролята и на баща и на майка и ви е взела на своя страна. Пишеш, че сте напуснали баща ти, но тя се е върнала с вас заради това, че не е можела да се оправя със сметките. Ами можеш ли да си представиш колко е унизително и за баща ти да знае, че жена му и децата му не го зачитат за нищо повече освен за средство за покриване на битовите разходи. Всъщност и майка ти и баща ти са много нещастни хора.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 30633163b0 |
|
3. И моя баща е същия само, че аз и колело нямах, но може би факта, че сме малко по-добре обезпечени финансово все пак докара на мен и брат ми някакви материални блага(минимума). И мен ме обижда, че съм такъв и онакъв, но реално погледнато той е много по-малко от мен и е един комплексар... С нетърпение чакам да се махна от къщата-тва ми е съвета и за теб :)
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 65689ca6da |
|
4. Никой не си избира родителите, нямаш никаква вина за нищо. Значи трябва баща ти да го снимаш на една голяма снимка, да я закачиш и да я гледаш всеки ден, ще сложиш надпис"НИКОГА ДА НЕ БЪДА ТАКЪВ". На теб ти трябва работа, да вземаш някаква заплата, да имаш колеги и контакти разбира се. Обаче ти ще бъдеш страхотен баща, знам че ще отгледаш с любов децата си и някое момиче ще бъде щастливо с теб, както се казва с лявото рамо напред и започвай да си градиш твоя си живот, е ако се смилиш подхърляй му понякога по една бира, той е нещастник и дори не осъзнава че е жив благодарение на вас, без майка ти ще е посран и гладен алкохолик.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 4d76456989 |
|
5. Авторът: към номер 2: над 20 години съм, да, но сестра ми е по-голяма от мен. В началото писах, че съм достатъчно голям, за да се дразня вече на нашите, но... не действа явно. :( Отдавна вече не съм ученик.
Повярвай, баща ми умира да е сам и да си живее сам, не му дреме за другите, единак е. Ако имаше такъв баща, щеше да знаеш какво е около него :Х Майка ми е нещастна, да, безпределно, но баща ми си е много щастлив според мен. Знам, че го е яд, че децата му не са на негова страна, но няма как да сме - цял живот само ни отритва и унижава.
Към номер 3: Искам и аз малко да се разкарам оттук, но къде, за бога, да ида?
Към номер 4: Нещастник е, знам, но въпреки всичко и всичките му мизерии пак ми е тъжно за него и го съжалявам. Наистина не осъзнава колко майка ми се е трепела за него и какво е изпуснал в лицата и на трима ни. Жалкото е, че не знам дали някога ще го осъзнае... :(
|
...
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 59f753e6e1 |
|
6. Баща ми е същия с разликата че не пие, а играе хазарт. Иначе по другите критерии абсолютно същото. Знам че на повечето хора им е лесно да ти кажат - почни работа и всичко ще се нареди. Само че не е това въпроса. Въпроса е че се чувстваш смазан и депресиран от всичко това и каквото и да подхванеш се проваля. Много боли тази ситуация. Най-вече защото си смятал че един баща трябва да е добър, да е грижовен да мисли за семейството си. Но си видял нещо коренно различно. Разбери обаче едно - вината не е в теб, и разбери че баща ти е един нещастен човек. Нищо не е могъл да постигне, в нищо не го бива и какво му остава? Да се озлоби естествено. Знам че това не го оправдава, но най-големия неудачник е такъв поради някаква причина. И ти не си виновен за това. Той достатъчно страда дори и да се прави че не му пука. Въпроса е да спреш да мислиш че този човек е някакъв фактор в живота ти. Досега си оцелял без него, за какво ти е? Съсредоточи се върху твоя живот, имай мечти планове, лично твой. Спри да мислиш за баща си, мисли за себе си. Наранил те е да, но от теб зависи да спре да те наранява, като спреш да му отдаваш внимание. Започни лека полека да си оправяш живота. Концентрирай се върху това какво искаш да направиш, а не какво е било в миналото. Не се оставяй един нещастен неуспял в нищо човек да те срине. Човек който е неуспял иска всички около него да са такива, за да се чувства комфортно. Спри да се връзваш на един неуспял човек, който не е успял да подреди собствения си живот. Той ли ще ти казва какъв си ти, като не вижда той какъв е. Има начини да се оправиш дори сега да не вярваш, стига да го поискаш. Направи първата крачка тегли майната на миналото и лека полека ще се оправиш. Но най-важното - приеми че нещата са такива, приеми че си наранен, след това направи избора да оправиш живота си и повече не поглеждай назад.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: e70a217b27 |
|
7. Хващаи си чукалта и се изнеси ти можеш ще си намериш квартира и работа истрадал си и знеш как да оцелееш И аз съм дете на пиян баща самоче аз живесх е баща ми и леля ми които и двамата ме гледаха колкото да не без хич а маика ми така се бореше в съда за мен а бащами не кжи това това остани при мен и аз съм била дете какво съм разбирала както и да е на 13 леля замина за италия и аз остахаж сама с него без думи.... и отидах при маиками и често съм се прбирала от пловдив (азуча в ПУ )да му чиста и готва а той нактая:
- ти си болкук нищо не става от тебе постояно като ходех ми го казваше дории перд хората и ужасно ме излага. Мразя го а аз се спуквам да уча пестя си парички и така а той за 4 години в пловдив ми е да 20лв. ДОБЕ че се махнах от него, Махаи се и ти не му мисли.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: d6811b0bb3 |
|
8. Здравей! Само ще ти кажа едно потрай малко докато си намериш работа. Като си стъпиш на краката вземи майка си и сестра си някъде на квартира или при баба ти и помагай на майка ти да се справя със сметките. А баща ти като остане съвсем сам се надявай да осъзнае какво прави. Моята история е същата само че на обратно. Майка е в ролята на баща ти. тя вече в сама но още не се е осъзнала. Но това да не те отчайва. При теб може да се развият по друг начин нещата. Просто като излезнеш от кашата не забравяй да издърпаш и майка си и сестра си. Ако пък не можеш да ги спасиш поне няма да си им в тежест.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 53ccb65d7f |
|
9. Хленчо си ти - на 20 години човек гради собствения си живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
