Споделена история от Семейство |
Къде сгреших? А сега накъде?
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2095 пъти
Здравейте. Помогнете ми да си го върна. Аз още го обичам. Той също. Живяхме заедно 5 години. Той е вдовец, а аз разведена. Нещата започнаха да се променят, когато започнахме да си ходим на село в къщата на бившата му съпруга. По-късно разбрах, че половината е на него и децата му, а другата половина да балдъзата му. Това нямаше значение, той беше до мен и това не ме притесняваше особено. Имаше моменти обаче, когато се държаха с мен все едно, че аз съм виновна задето децата му са останали без майка. Казвах му го. Започвахме да се караме. Карахме се че не съм правила нищо за тях, че ако нямат полза от мен няма да ме държат на село, а на мен това ми е било мечта - селото. Дори си построихме отделна къща за нас двамата тяхната част на двора.
Когато си бяхме в града, нямаше проблеми, но отидехме ли на село, аз вече се чувствах несигурна.
Децата му са големи. Едната е в чужбина, а другата вече е семейна. Мислех, че нещата между нас ще се оправят след като вече всяка е самостоятелна. Уви! Оказа се че не одобрява зет си и му няма доверие. Той се мислеше, че трябва постоянно да е до тях и да контролира нещата. Казвах му че е добре да ги остави да бъдат малко по-самостоятелни и когато наистина имат нужда от него тогава да се намесва в отношенията им. Пак не бях права - според него. Чувствах се предадена от него заради тях. Дори и да отидем някъде само двамата, щом му се обадят и кажат че нещо е станало готов е да зареше почивката и да се върне за да е при тях. Всяко решение което те вземаха за него беше грешно. Опитваше се да ги контролира за всичко. Заставах на тяхна страна защото виждах, че не е прав и че сами са си взели решението. Скандалите започваха. Не знаех какво да правя. Сами ли сме - добре сме. Започне ли да намесва децата - караме се.
Наскоро се скарахме много сериозно. От тогава той е при тях и си ходи сам на село. Обажда ми се, чуваме се. Говорим. Разбирам, че не бях права като се скарахме пред приятелите, но той никога не признава грешките си и това, че още се опитва да контролира от децата си. Не харесва зет си - и за това аз бях виновна, че не съм излизала с дъщеря му за да не поддържа връзка с него - но тя винаги е заставала зад приятеля си. Ожениха се. Наскоро ми каза, че никога не ме е одобрявала. Мисля, че това се дължи на него. Не им показа или каза, че държи на мен и иска да бъдем двамата. Или може би защото те не биха приели никоя жена да бъде до баща ми. Когато бяха наблизо, аз започвах да се дразня. Вече не знаех какво иска - приятелка, жена, прислужница, майка на децата му. Бях объркана.
Сега сме разделени, но май още има шанс да сме заедно. Виждаме се тайно от всички. Каза, че децата му са се успокоили. Каза ми се ме обича и това го притеснява, защото всичко може да започне отначало. Знам, че сега не е момента да сме заедно, трябва време - много време. Но колко? Мислим даже заедно да отидем на почивката, която бяхме планирали от миналата година. Не знам какво да правя. Да се надявам ли още, че може да бъдем отново заедно. Сега вече стана и дядо. Щастлив е, въпреки че искаше да се кара с нея защо е забременяла. Спрях го и го накарах да размисли - все пък бяха вече семейство. Ставаше нещо нормално. Сега мисля си, че дъщеря му няма да му обръща вече толкова внимание, ще си погледне най-накрая мъжа и детето и тогава се се почуства самотен и ще дойде при мен. На него също му е самотно и криво. Обича ме, а не беше го казвал с години.
Нещото което го притеснява е, че го изложих пред приятелите му, а тогава той беше толкова пиян, че не знам дори какво си спомня от тогава.
Ще бъдем ли отново заедно? Колко време трябва да мине? Дали ще мога да дочакам в мъка времето, което и той каза че е необходимо. Той също иска да сме заедно, но и на него му трябва време - доста време. Мисля, че ще избързам в отношенията ни и ще направя някоя глупост и тогава времето няма да има значение за нас, а не искам да е така. Помогнете ми. Какво да правя?
|
