Чувствам се ужасно самотна
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 2816 пъти
Мъжът ми от няколко месеца е в чужбина. Преди да замине целият ми живот се въртеше около него. Почти нямам лични контакти. Неговите приятели станаха моя компания.

Но сега като го няма, няма с кого да си кажа една дума. Наистина съм ужасно самотна. От работа вкъщи.
Не знам дали някой се е чувствал като мен.
Може би аз съм си виновна.

Една моя позната ме викаше на море за 3 дни, но тук имаме куче и няма на кого да го оставя. Писна ми!
Тази самота ми идва в повече и не знам какво да правя вече :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 5 месеца hash: 60d14e2e98

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Разбирам те напълно. Аз в момента съм точно като теб с тази разлика, че не знам дали ще се върне и аз не работя. Дори и куче имам. То ми е утехата. Най-трудното е самотните вечери. Като се замисля, май трябва да започна да излизам за да не ми е толкова самотно и объркано. Разгледай си номерата в телефона - сигурно има някоя приятелка или приятел на когото не си се обаждала от много време. И за мен живота се въртеше само около него и сага го разбирам, че не е трябвало да бъде така.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 5a6854b663

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Само мога да ти кажа, не прави моята грешка. Аз също бях в такъв момент и един слънчев ден се завъртя един мъж покрай мен, разби ми семейството и накрая ме остави и аз останах самотна майка до ден днешен.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: ea590fa5bc

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   И аз съм в подобно положение, макар че се той се прибира доста често и аз ходя при него. Лятото си е при мен винаги. Какво да ти кажа.. през времето, когато не сте заедно си измисли хоби, излизай кафета, някоя женска вечер. А какво те бърка да отидеш с кучето на море? Дребна или едра порода ли е? И в двата случая не виждам проблем. Книги, музика, усъвършенствай се.

 

...

горе^

преди: 13 години, 5 месеца hash: dc4680dbbe

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Човек търпи търпи и после свиква. Семейна съм от 20 години. Мъжът ми също работи навън. Връща се в Б-я за по 3-4 месеца в годината. Имам две деца за които се грижа съвсем сама без помощта на роднини или гледачки. В началото ми беше много трудно. Намразих всички семейни празници, защото бях все сама. Започнах да избягвам да общувам с приятелските семейства, за да не виждам щастието си. Много ми беше трудно. Но човек търпи търпи и накрая свиква. След 20 години започна да ми харесва това да съм сама. Нямам нужда от общуване и псевдопиятели. Свикнала съм да се справям и с мъжката и с женската работа у дома. Понякога усещам липсата на секс, но и на това му се намира цаката... има филчета колкото искаш. И сериозно се замислям дали да не поема живота си сама от тук нататък. Така че мила ще ти е тежко, но ще свикнеш. Когато осъзнаеш, че си се превърнала в самотник ще ти е много гот :)Успех!!!

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 35b6469a7d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   номер 4 явно си много силна жена щом успяваш да се справиш със всичко това. С моя мъж почти винаги сме живяли така - все някои нанякъде. Според мен човек трябва да бъде независим и да разчита единствено на себе си но понякога тази самота убива. Аз много обичам да бъда сама но вече година моя мъж е в чужбина и взе доста да ми дотежава Като жена имам нужда да бъда заобиколена от неговото внимание. Напоследък осъзнавам как въпреки приятелите си около мене не ми се събира с никои и не ми се говори. Но обстоятелствата са такива че или приемаш нещата такива или ги променяш, търсиш решение в което да намериш своя интерес и най - вече себе си, за да не си сама! :)защото повярвайте ми има много семейства които живеят заедно и си лягат заедно и са много по сами отколкото такива в нашите случаи

 

...