Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   2 и 3, да не би и вие да сте озлобени към децата си майки? Тези деца са законни наследници на мъртвия си баща и имат право да живеят там, ако не - да получат сумата, възлизаща на дяла, който им се пада. Майка им може да се държи като разгонена кучка, но баща им не ги е оставил на улицата. Авторке, ако този дом е придобит по време на брака на майка ви и починалия ви баща, вие сте законни наследници. Освен ако баща ви не е упоменал в завещание нещо различно, то всяка от вас има право на една щеста от този дом, т. е. вие двете имате право общо на две шести. Майка ви има на четири шести, т. е. малко повече от половината. Говорете с нея щом не желае да живее с вас да ви изплати вашия дял. Ако не се съгласи, наемете адвокат и започнете дело. Делото ще ви струва пари, разбира се, но така поне ще получите нещо. Не забравяйте, че баща ви не ви е оставил на улицата, затова не губете време. Възможно е да имате право и на други дялове от други имоти, проверете в общината какво е придобито по време на брака на родителите ви и си потърсете правата. А за майка ви просто нямам думи, търкулнало се гърнето и си намерило похлупак. Щом така е постъпила, след години, обаче, когато има нужда от грижите ви, дали ще има очи да ви потърси? Желая ви успех!

7.   Всичко, което сте изписали в предните коментари е така - "отрочето" трябва да бъде изхвърлено да се оправя само в живота. Но това важи за други държави, не у нас. Единствено у нас важи следното: 1. един месечен наем на квартира = една заплата. 2. едно жилище струва 200 заплати, които няма как да събереш, докато плащаш наем. Говоря от позицията на майка и на дъщеря. Плащам наем и затова няма да съберем никога пари жилище, няма да съберем дори за начална вноска за изплащане на жилище. Иначе оцеляваме прекрасно и не сме в тежест на никого, да. Но при наличие на семейно жилище е грехота да се хвърлят тези пари. Не бих причинила подобно нещо на своите деца, ако имам жилище, а те нямат. Други майки нека, може.

8.   До номер 2: срамувам се, че има такива хора като теб.
До автора: както вече беше казано, жилището е наследствено НЕ само за майката, а и за децата. Те също са негови наследници. Явно, че тази жена е безскрупулна. Ако сте решили да скъсате връзката с нея завинаги, просто заведете дело срещу нея за делба на имота, той ще бъде обявен на публична продан и всеки от вас ще получи полагащата му се част и ще реши какво ще прави с нея. Възможен е и вариант да наплатите на майка ви нейната част (или тя на вас, в което много се съмнявам). А до тези, които защитават тази жена, която не мога да нарека майка, ще кажа, че фактът, че има право на личен живот не й дава право да изгони децата си на улицата. Като е толкова наперена, защо любовникът не й осигури жилище, а? А се намърдва в чуждото без да е имал принос за него? И друго-децата ако са пълнолетни, майката не е ли?
Просто направете нещо, тя е показала, че не държи на вас. Отсега нататък вие сте на ход. така можете да си живеете цял живот на квартира, а от този дом ви се полага част-ВИЕ СТЕ МУ НАСЛЕДНИЦИ! КУРАЖ!

9.   Номер 7, аз пък не бих си причинил това на 20 да живея при майка ми. Не ме разбирай погрешно, разбирам се с нея прекрасно и сме в чудесни отношения. Просто си искам свободата да си правя вкъщи каквото си искам, да се разхождам гол, като искам да поканя някой да не мисля ама сега майка ми вкъщи ли е, и т. н. По-добре цял живот под наем, отколкото половин живот при мама и тати...

Освен това на 20 човек рядко живее изцяло самостоятелно, нито пък му е нужен 4-стаен апартамент. На тия години човек е или на общежитие (ако учи), или живее с приятели и си дели наема с тях, или е с гадже и пак си дели наема с нея...

Номер 6, това че са ги изгонили от къщи не значи, че са ги лишили от наследство! Къв е тоя хъс веднага да ходиш по дела, от това само адвокатите ти ще спечелят. На млади години не им трябва дял от бащината къща. Вече като тръгнат да се задомяват, ако майка им още не ги пуска вкъщи, тогава могат да предприемат действия да си вземат дяла...

Кубрат

10.   6 е прав! Майка ти хич да не забравя, че ще остарее и ще допре до вас. Тогава ще дойде твоят ред, душко:)Струва си човек да живее за тези моменти:)
баба Пени

11.   От 2 - 100% подкрепям Кубрат!

до 6 - мога да говоря само за себе си - не съм родител, но съм „дете“, което си се оправя много добре като момиче и то. След завършване на средно образование си се оправям сама, сама се издържах и в университета и не мога да разбера млади и здрави мъже, които чакат на родителите си.
Не смятам, че жената се държи като „разгонена кучка“, само защото има партньор в живота, вместо да слугува на 20-30-годишните си синове.
Не си права и за наследствените части - щом е била женена 25 г., най-вероятно жилището е придобите по време на брака и така или иначе ? принадлежи 50%.
Останалите 50 % (които са били на мъжа ?) се делят на 3. Всяко едно „дете“ притежава към 17% от половината от този дом! Смятай! Няма и 10% като цяло, но претенции до небето.

Но както и да го въртим - това си е найното жилище, тя си живее там, отгледала си е децата, които са млади и работоспособни - да се оправят. Дълга си е изпълнила и вместо да искат да са ? в помощ, те се сърдят, че иска да си живее спокойно на старини.

до 8 - аз смятам, че нямам от какво да се срамувам, напротив.
С мъжа ми не сме чакали на родителите си, макар че са имали собствени жилища. Изнесли сме се на 18-19 г. и сме се оправяли сами. В момента си строим къща, в която могат да се приберат два пъти жилищата на родителите ни. Всичко сами си постигаме в живота. Грозно е само да чакаш да умрат родителите ти, за да им вземеш жилището, защото си твърде мързелив и некадърен сам да постигнеш нещо в живота.

Това е моето мнение. Не съм озлобена към никого, просто знам, че може и нямам разбиране към хора като автора. Всеки е свободен да има друго мнение, да тормози родителите си, да живее до края на живота си с майка си и баща си, но в случая жената 100% си има и причини да изгони синчетата си, как мислите вие?

12.   От номер 6 към номер 11:
"Не си права и за наследствените части - щом е била женена 25 г., най-вероятно жилището е придобите по време на брака и така или иначе ? принадлежи 50%.
Останалите 50 % (които са били на мъжа ?) се делят на 3. Всяко едно „дете“ притежава към 17% от половината от този дом! Смятай! Няма и 10% като цяло, но претенции до небето."

Всяка от дъщерите има право на една шеста, защото:
- преди смъртта на съпруга майката има право на половината от жилището, т.е. една втора, което е равностойно на три шести (като съкратиш три шести се получава една втора, нали си учила математика)
- преди смъртта бащата също е имал право на половината от жилището, т.е. една втора, което е равностойно на три шести
- след смъртта на бащата неговата една втора т.е. три шести се разделя по равно между наследниците, които са съпругата и двете деца, като всяко получава по една трета от неговата една втора т.е. три шести.
- Така всяко дете наследява една шеста, а майката си добавя наследената една шеста към своите три шести и получава четири шести
Ако все още твърдиш, че не съм права, ще ти го напиша като уравнение, но ако и тогава кажеш, че не е вярно, значи математиката много ти куца. От което трябва да се срамуваш.

13.   От 6
до 9 - Kубрат, защо да не спечелят адвокатите? Като се разболееш печелят докторите, печели здравната каса, аптеката дори печели, ама не се двоумиш да се лекуваш ли или да чакаш да се задомиш, нали? Като те заболи зъб замисляш ли се, че зъболекарят печели или изчакваш докато се задомиш и тогава ремонтираш зъба? Нека печелят адвокатите, нали за това са учили. И ти откъде знаеш дали на млади години на авторката и сестра й им трябва дял от бащината къща? Ами, ако, не могат да си намерят работа по една или друга причина (нямат образование, не са годни да работят и т.н.) и не могат да плащат квартира, трябва ли да живеят като клошари докато се задомят ли? (говоря по принцип, не за случая на авторката) Хайде стига с тези заключения - на млади години не им трябва еди какво си... По тази логика и на майка им на стари години не й трябва любовник, ама си е намерила.

14.   Номер 12, ти пък цял роман написа за нещо дето всеки петокласник го пише на един ред. Ясно ни е това със шестите и защо майката има 2/3, а дъщерите си делят другата 1/3. Това е долу-горе единственото, с което съм съгласен от коментара ти. Номер 11 и тя може да смята, не се притеснявай, но малко се обърка, дъщерите имат по 17% от целия дом, не от половината му, но това за подробности. Всъщност като ще се заяждаме за математика - защо казваш 4/6 и 2/6 а не 2/3 и 1/3?

Относно коментара ти в 13 - да, когато съм болен ходя на лекар и купувам хапчета. Но точно, че само когато съм болен! Това, което ти съветваш да се завежда дело за делба, без да има смисъл и нужда в момента, е общо взето като да ходиш всеки ден на лекар, без да ти има нищо, и да си купуваш лекарства просто ей така, за всеки случай. Пък ако им изтече срока и ги хвърлиш - тогава кой печели? Аптеката печели, фармацевтичната фирма печели, а ти си си дал парите за нищо... Ти си перфектният клиент за всяка фирма, честно!

Не пише нищо в историята дали авторът/ката имат здравословни проблеми или нещо друго, което да им пречи да си намерят работа. Пише само, че хленчат, че ги изгонили от вкъщи. Пак казвам, тая 1/6 дето имат от къщата тя няма да избяга! Имат цял живот време да си я вземат. А като почине майка им, ще си разделят и нейните 2/3, тогава всеки ще има по 1/3 от майка си и 1/6 от баща си, което прави 1/2 (изненада! ). Дори сега да заведат дело и да го спечелят, пак майката държи по-голям дял и ако иска пак може да ги изгони от къщата. И тогава кво? А ако вземат парите и ги изхарчат, тогава съвсем без нищо ще останат...

Решението е съвсем друго, и то е в начина на мислене...

Кубрат

15.   От 6 и 12 към 14:

Кубрате, обяснявам на колежката ти по празнословие по-горе, защо съм права, тъй като тя си направи труда да ми напише, че не съм. Аз пък уважих този нейн труд и го възнаградих с отговор. Не казвам, че това не е приблизително 17% , но съм убедена, че "няма и десет процента като цяло" (както твърди същата ти колежка) определено не е равностойно на 17% (защото безспорно 17% е повече от "няма и 10%", възможно е дори два пъти повече). Знам, знам, че ще кажеш, че това всеки го знае (очевидно не всеки, визирам колежката ти по празнословие), но аз съм длъжна да го отбележа. Нещо като дългът ме зове (хаха). И пиша една шеста, две шести и т.н. вместо 4/6 и 2/6 а не 2/3 и 1/3 защото: 1/така ми е кеф, 2/да имаш с какво да започнеш отговора на коментара ми, а да не се чудиш няколко денонощия, 3/за да романа ми стане видимо по-дълъг без да се натоварва излишно съдържанието му с отегчителни подробности.

Относно следващите ти глупости, дойдохме си на думата - "когато има нужда". Този извод исках да направим заедно. Ти защо реши, че авторката няма нужда към момента? Тя никъде не го е упоменала изрично, нито го е отрекла. Следователно може да има, може да няма. Аз я съветвам в случай, че има, а ти категорично казваш, че няма. В този случай, след като си толкова сигурен, че няма: 1/ти си авторката, 2/имаш гадателски способности, 3/просто говориш глупости т.е. празнословиш.

Продължавам напред - ако заведат дело и го спечелят, а те ще го спечелят, освен ако: 1/жилището не е придобито преди брака и е само на името на майката, 2/бащата изрично не е упоменал в завещание, че остава своята част на майката или някой друг, тогава как ще изхарчат парите е единстевено и само тяхно решение. След това и да хленчат, и да не хленчат, права няма да имат, но към момента така или иначе такива имат (освен ако не е налична някоя от двете точки, за които споменавам в последния абзац).

16.   До номер 2 и 11 от номер 8: Не знам от какви родители сте отгледани, нито какви родители сте или ще бъдете, но явно сте от закваската на майката на автора. И като,че ли се гордеете от този факт.Жлако, много жалко, и срамно. Много аргументи приведохте, само дето нищо не чухме по въпроса за любовника, който вместо да осигури дом,или поне квартира, на новата си ''жена'', е предпочел децата й да излязат на улицата, за да се шири той в новия дом, придобит 1/2 (поне така се предполага) от човек, на който тези деца са наследници.Интересно на него какъв дял от имота се полага?

Чакам мнението ми, понеже ми стана страшно интересно докъде може да стигне скудоумието на екземпляри като вас.До потърпевшите: преосмислете дали някога имате шанс да подобрите отношенията с майка си и желаете ли го изобщо. Ако решите,че това няма да се случи или не искате, заведете дело за делба на имота.Интересно дали новият мъж ще се впрегне да тегли заем, за да изплати полагащото се на децата?

17.   15, то и аз съм многословен, ама ти ме биеш многократно, честно! Това с "няма и десет процента като цяло" идва от там, че номер 11 си мислеше, че 17-те % са от половината къща, а не от цялата, което значи, че от цялата ще са 8, 5%, което е под 10%. (Ако трябва да сме точни са 8, 33%, защото всъщност не са 17, а 16, 66%. )

Тъй, след като изяснихме дреболиите, да минем по същество: Разбира се, че могат да си харчат парите за каквото си искат, мене не ми е зор да им казвам кво да правят с наследството си. Но се ОПАСЯВАМ, че при начина им на мислене много скоро едни пари, които биха взели, ще ги изхарчат и пак ще останат на това дередже, само че както каза без наследство.

Номер 16, много е просто: Любовника на майката не е работа на децата! Аз не казвам, че жената е перфектната майка, нито пък че искам да съм родител като нея. Още по-малко пък защитавам любовника ?. Но позицията на автора/ката (така и не разбрахме мъжко ли е или женско) се състои в "Майка ми е такава и онакава, не я е срам, а пък любовника ? еди си къв си, а ние с брат ми горките онеправданите кво да прайм ся? " Ето това ме дразни. Млад си, прав си, шси стегнеш задника и ще си вземеш живота в ръце. Постъпката на майката ОК не е много елегантна, но формално си е в правото си да си прави с живота си каквото си иска и да се чука с когото си иска, и не е длъжна да дава обяснения на пълнолетните си деца.

И в това отношение с делба на имота няма да се стигне до никъде, защото пак майката ще държи мажоритарния дял и ще си живее там, децата най-много да вземат парите. Това със заема дето го каза изобщо не го разбрах, по какъв начин новия мъж на майката е длъжен да тегли заем и да плаща каквото и да е? !?

Кубрат

18.   Нека ви разкажа реален случай. Много е интересен и има над какво да се замислите.

Аз съм пак номер 7, която живее под наем с мъжа си и децата си.
Реално нещата стоят така:
Нито аз, нито мъжа ми сме безимотни.

Майка ми и баща ми са ми прехвърлили преди много години единственото си жилище в провинцията и в момента си живеят там. НИКОГА не бих ги изгонила, макар да имам право на това. Да са живи и здрави, да живеят 100 години.
Родителите на мъжа ми живеят в неговото жилище, придобито от него по същия начин - всъщност подарено от баба му. Те самите имаха свой апартамент, който даваха под наем, а впоследствие продадоха. Междувременно ни изхвърлиха /буквално заключиха дома под носа ни/, докато децата ни бяха малки. Доколко са имали повод е спорно, вярно имали сме дрязги, защото ни обиждаха непрекъснато пред децата. Но факт е, че НИКОГА не сме помислили да ги изгоним от апартамента на мъжа ми, защото не сме зверове като тях, това и за секунда е невъзможно да ме осени. Даже тогава те още имаха своето друго жилище и щеше да има къде да отидат, и въпреки това не си сложихме грях на сърцата.

Ето защо винаги ми е било непонятно и ще продължи да ми е - що за студенокръвно изчадие трябва да си, че да изгониш КОГОТО И ДА БИЛО от КЪДЕТО И ДА Е, с право или без. Как мислите?

19.   Ех, Кубрате, Кубрате.... Ти пак знаеш без да знаеш. Ти си сигурен, че номер 11 си е мислила това, но аз имам съмнения, че може да мисли. Не казвам, че не може, за мен да твърдиш нещо на 100% без да е доказано (както правиш ти) граничи с глупост. Затова ще си остана с предположенията, а крайните заключения, неподплътени с факти ще оставя на теб (защото можеш! ). Което съдя и от опасенията ти, които са въз основа на "начина на мислене" на изгонените девойки - авторката и сестра й. Какъв е начина на мислене на тези две момичета, Кубрате, след като първото (авторката) просто споделя нещо, което го мъчи, без да изпада във философски разсъждения, а второто (сестра й) дори не виждаме да се изявява. Интересно ми е какъв е начина на мислене на тези две личности? Хайде, кажи ни, но го подплъти с факти, защото ако не го направиш, значи отново празнословиш (повтарям празнословиш, а не многословиш - разликата се състои в това, че ако при многословието има смисъл, то празнословието е лишена от смисъл тирада, празни приказки).
Беше ми приятно да ти разясня за пореден път това, че изводите ти не лежат на реални факти и бих го направила отново и отново (защото съм добра душа), но ако се наложи да го направя отново, ще допусна, че е възможно умственият ти багаж да е по-малко от претенциите ти за такъв, които личат от убедеността, с която говориш.

20.   До Кубрат от 16:Нищо не казваш по въпроса, че дял от това жилище имат и децата и те всъщност сега не го ползват - този дял. При добър адвокат биха спечелили дело майката да им плаща наем, а също и да им изплати полагащата им се част. Майката, както е известно, не живее сама,

Та любимия би могъл да се включи с участие във финасовата история. Но изключително са ми непонятни хора като вас, Кубрат, Крум или там какъвто. Децата били пълнолетни и т. н... Тя била си имала дом... Ти в чии дом живеш, сигурна съм, че не е в твоя (платен от за което не би ти стигнал целия ти живот. Определено не печелиш много пари, иначе не би имал време да висиш във всеки коментар на всякаква тема).

21.   №20 Аз съм №3 изцяло подкрепям Кубрат в коментарите му, живея в собствен апартамент който изплащам още малко остана. Не съм си получил наследството. Може да постигнеш нещо и без да тормозиш възрастния родител то жилището пак на авторите ще остане майка им няма да го вземе в гроба.
Кубрат живее в чужбина.

22.   Номер 20, ама ти наистина ли? Как така хем майката ще им изплати тяхната част, хем ще им плаща наем? Айде ти ми купи апартамент, живей в него и ми плащай наем.

Дори да им плаща наем, ще е по 1/8 от нормалния наем, който се полага, което прави... 50-60 лв на месец? Кво ще направят с тия пари, най-напред ще им трябва 1-2 години да си избият разходите по делото само...

Пак не разбрах по какъв начин новия мъж на майката има нещо общо и защо трябва да дава пари за техните неразбории?

Ти на мойте пари не прави сметка, и аз не правя на твойте. Ако толкова те вълнува - живея в апартамента на хазяите ми, за което удоволствие им плащам доволна сума всеки месец. При мама съм живял точно до края на 11 клас и нито месец повече, после само на гости за по 1 седмица. Имам дял от различни къщи и имоти тук и таме, ама не съм тръгнал да си ги търся. Кво да изхвърля леля ми на улицата ли?

Кубрат

23.   Номер 21, Кубрате, не се подкрепяй от чуждо име, изглеждаш смешно.

24.   Кубрате, в която и тема да погледна ти си коментирал поне веднъж, а в някои по много повече. От няколко теми, в които прочетох коментарите разбрах, че си женен, живееш извън България, напуснал си дома си в края на 11ти клас, по нещо за леля ти, майка ти, баща ти, че и за роднините на жена ти. Човече, ти излизаш ли от този сайт? Нон стоп ли висиш? Кога работиш, кога се забавляваш, кога излизаш навън, кога ядеш, кога ходиш до тоалетна.... кога задоволяваш жена си? ! Наистина започвам да се притеснявам за теб. Ти или си някакво дете, което ни лъже за живота си (невъзможно е да работиш някъде и да имаш жена, като работодателя и жена ти те търспят да висиш нон стоп тук), или няколко човека се подписват с името Кубрат, или наистина имаш сериозен проблем. Наистина се притеснявам за теб.

25.   Номер 23, никога не си оценявам сам коментарите - принцип. От чуждо име също не пиша, номер 21 и номер 3 са един и същи човек и се вижда. Или искаш да ми кажеш, че и номер 3 аз съм го написал, при това преди да напиша първия "мой" коментар под номер 9?

Номер 24, не съм женен, "жена" ми (т. е. приятелката ми) я няма в момента и имам малко повече време. За останалото правилно си разбрал. На работа също за момента мога да си позволя да пиша. Ако си следил толкова внимателно, сигурно си забелязал, че някъде бях споменал, че така ще е до края на тази седмица, от другата ще влизам значително по-рядко. Още 3 дена само.

Кубрат

26.   Tи не просто пишеш, а не спираш да пишеш. Не ми каза кога ядеш, с*р*ш, еб*ш? Имаш проблем и то сериозен, човече, замисли се. Аз мога да ти чета коментарите, мога и да не ги чета, но ти не знам кога правиш друго освен да четеш теми тук и да ги коментираш.

27.   Oт номер 23 към 25 - така ще кажеш явно сам се подкрепяш за да си по-убедителен. Кой ти е шеф дай имейл да му пиша какво правиш по цял ден и за какво ти плаща.

28.   26, когато мога да си позволя и имам желание, седя по много, когато не мога - не седя. В момента мога, както казах още няколко дни ще е така, после не.

27, няма "така да кажа", а е факт, че 3 и 21 са писани от един и същи човек, и ако не искаш да си отвориш очите да го видиш, си е твой проблем.

На шефа ми ако искаш пиши, стига да позволят модераторите: ***

Кубрат

29.   Мене пък майка ми ме остави на 5 год за да си живее живота и никога не ме търсеше все аз търсех близост с нея. Иначе като й отида в новото семейство на гости масата пълна всичко шест, но все аз се самопоканвам един път не ми е звъннала да ма пита жив ли съм, здрав ли съм. Пълна безразличност! Накрая не издържах и й казах мнението ми за нея и пак не ми звъни и така от 3 год не сме се чували. Кажете ми как е възможно да има такова същество на тоз свят? !!