Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 1 ме разби, да решала дали искала момче или момиче? Тва да не е кръчма да си го поръчаш каквото искаш? И ако се роди от "грешния" пол, на боклука ли ще го хвърлиш?

Номер 2/5, права е Зара, и аз не съм много съгласен с тебе. Естествено, че е добре децата да са осигурени, но истината е, че не всички хора могат да осигурят тоя стандарт, за който ти говориш, по твойта логика 80% от семействата не трябваше да имат деца. Израснала си била бедно и не искаш децата ти да минават през това - от една страна разбираемо, но по-добре ли щеше да е да не се беше раждала изобщо? Щото вашите сигурно и след 2 и след 5 и след 10 години са били все толкова бедни, и по твойта логика все щяха да те отлагат. Не мислиш ли, че си леко неблагодарна? Вместо да се радваш, че вашите са имали смелостта въпреки всички трудности да те отгледат и да стане човек от тебе, а не са те оставили примерно в дом или на улицата, ти тука философстваш колко било безотговорно да се раждат деца. Да, безотговорно е да народиш 5-10 и да живееш в мизерия и болести, да безотговорно е да си "професионална майка" както ти казваш, но 1-2 деца са в рамките на нормалните човешки инстинкти и желания.

Много е трудно отстрани да се прецени дали двама човека правят деца от безотговорност и безхаберие, или защото ИСКРЕНО искат да имат деца и са готови да дадат всичко от себе си, за да им осигурят възможно най-добро бъдеще, според възможностите си. Разликата е много тънка, но е решаваща!

7.   .... тоест добре, че е бил комунизма та си се родила.... :).... независимо от уместните ти доводи не мога да се съглася с твърдението, че ''ако не могат да си позволят дете да търсят другаде смисъла на живата''... това няма как да го разбере жена искаща да бъде майка... и на твоя критичен реализъм ще ти припомня и нещо поетично, но и вярно;''роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет.... поздрави от мен A... ЗАРА

8.   Уважавам мнението ви, Зара и номер 6, но не разбирам невъзможността ви поне малко да вникнете в думите ми.
Много съм благодарна на родителите си, не ме разбирайте грешно. Те може да са били много бедни, но са били и жертви на времето си, на комунизма и на тежкия Преход след това. Говорили сме си свободно по много теми и те са били достатачно умни, за да ми кажат истината. На майка ми официално е било забранено да абортира от Партията, тогава не са продавали и контрацептиви на омъжени жени... мислите ли си, че човек с образование не си е направил сметката, че не може да гледа две малки деца с режим на тока, без парно и доста от основните хранителни продукти.

Родителите ми са минали през огъня, за да ни изгледат, затова и ние днес им осигуряваме живота, които заслужават, но ние аз не съм просто момиче.
Още на 8 г., някъде в средата на 90-те, когато отново бях болна (не поради „добрите“ условия на живот) забелязах огромните опашки от „каки и лелки“ и само пред някои кабинети в поликлиниката. Е, майка ми ми каза, за какво става дума. Беше зима, идваха избори за кой ли път.

Имате ли си представа, че през 90-те 9 от 10 заченати деца се абортираха? Нима тези жени и техните мъже не са искали да станат родители?
Някъде след 98-ма, 99-та нещата малко или много се пооправиха. Зачестяха семействата с двама работещи и жените почнаха да раждат. Една колежка на майка ми роди на 35. В родилното са ? се подигравали и са я обиждали, но жената си роди здраво дете, отгледа си го и сега е гимназист.
Да не мислите, че тази жена не е искала да ражда преди това? Е, но просто се е съобразила с условията и е предпочела да подтисне инстинктите си, но да осигури нормален живот на детето си. Много от колежките на майка ми тогава родиха второ. Получаваха се огромни разлики между първото и второто дете. Съседката ми Мария стана кака на чак 16 г., а още като бяхме в първи клас ми разказваше как искали техните да си имат второ дете, показваше ми кашоните с детски играчки и дрешки, хората цели 16 години чакаха, какво мислите - нямали ли са други желания и инстинкти?

Когато станах на 13 г. някъде почнах да разбирам все повече от заобикалящия ме свят, почнах да чета Ремарк и да си обяснявам някои неща. Събрах смелост и директно питах майка „Защо сте ме родили? “ Тя ми каза истината, защото е интелигентна жена.
Поне родителите ми са нямали избор, Партията е имала интерес от т. н. „политика на двете деца“.

Честно казано - повечето деца бяхме истински Гаврошчета, дори идваха от някакви Западни организации да ни измерват като недохранени за разни статистики и в продължение на доста години ни подаряваха по един банан и по един „Тублерон“ за Коледа. Може би някои си ги спомнят тези неща, но не знаят, че на случаен принцип избираха и деца, мереха ги и ни писаха като недохраненичета в ежегодните си журнали за Източна Европа, които публикуваха в Чикаго, Лондон или Берлин на лъскава цветна хартия.

На 16 г. цялото семейство на приятелката ми се разболя от турбеколоза. В ТУБ-диспансера вече окончателно се нахъсих да осигуря по-добър живот на децата си. Гледаш сивите стени цяла година, четеш класическа литература и си правиш списък с цели.

На моят имаше само една единствена
„Да осигуря по-добър живот на децата си или да нямам такива. “

И знаете ли - за турбеколозните в тези години държавата отпускаше много хубава храна. Бях доволна, че спестих на нашите средства, а и честно - всеки ден месо, плодове, зеленчуци, парно през зимата, но и гледаш всеки ден как катафалката отвежда по някои от възрастните пациенти. Страшно нещо е турбеколозата, особено като захапе костите, задуши дробовете ти и оцветява възглавницата в червено. После сякаш те пуска, но само за да повикат на другия ден катафалката.

Една едничка мисъл ме е водила в живота „ Да осигуря по-добър живот на децата си“ - заминах за чужбина, завърших в един от най-добрите университети, върнах си се и си печеля добре.

Моля ви, разберете ме - не мога да ви разбера и никога няма да мога!

П. П. Мразя банани и Тублерони, не гладам Карбовски, но на вас ви го препоръчвам жестоко. Не се водете от инстинктите си, а се размножавайте контролирано. В днешно време имаме много възможности, от нас зависи, дали ще ги използваме. Моите деца - О, тях не ги мислете, те ще имат и храната, и дрехите, и образованието, но не мога да спра да съжалявам малките Гаврошчофци, сред които някога бях аз и знам, какво им се върти в невинните мозъчета „Защо са ме родили? “

9.   Номер 8, разбираме те, поне аз. Но обикновено ти си тази, която критикува хората (с право), че не могат да надскочат тесногръдото си ограничено мислене, защото психиката им е "осакатена" малко или много от мизерията. Сега при теб се наблюдава нещо подобно, не бих го нарекъл осакатяване, но да го наречем обремененост от миналото. Преди 15 години си си набелязала някакви цели и сега държиш на всяка цена да ги изпълниш, само защото тогава така си си обещала? И аз преди 15 години много неща се заричах, и от тогавашната ми гледна точка може би дори съм бил прав, но след като СЕГА в момента не съм прав, защо да се инатя? Квото било, било. Недей да живееш в миналото. Тогава както сама каза времената са били такива, хората са правели каквото са можели. Който е искал да абортира, защото не е могъл да си позволи деца, го е направил и може би е взел правилното решение, а може би не - никой не знае. Това значи ли, че тези които НЕ искат да абортират, са престъпници? Значи ли, че ще са лоши майки? Значи ли, че нямат право на щастие? Значи ли, че децата, които ще се родят, не е трябвало да се раждат?

Нали знаеш приказката за Мойсей дето водил евреите 40 години през пустинята, за да забравят робството? Замисли се защо го е направил!

10.   ЗАРА, аз далеч не живея с мисълта, че Земята ще спре да се върти, ако мен ме е нямало (няма). Не вярвам в диктатури, не вярвам в системи, отнемащи всякаква елементарна свобода на гражданите си. Освен това доста жени са станали жертва на нелеглани аборти през това време. Не, определено нищо не дължа на тази отвратителна диктатура.

Едва ли децата, захвърлени в сметта биха се съгласили с поговорката, която цитираш.
Който е захвърлен в сметта не вярва в късмета.

Хора, спестете на децата си бедността и несигурното съществуване, другите неща не може да ги предотвратите, те просто ще се случват, но не мога да ви разбера - как искате да раждате просто, защото сте искали бебе. Изобщо някой мисли ли за живота и бъдещето на това бебе?
Мислите за всички, най-вече за себе си, мислите, какъв пол би ви харесал, за поздравите и хвалбите на роднините, за радостта на бащата, за майчинство, еднократни помощи от 2 бона, детски, но мислите ли за това дете, което сте на път да родите без всякаква концепция, без план и средства за бъдещето му. Имам право да се гневя, защото вашите съжалявам по улиците и знам, че не мога нищо да сторя за тях - със скъсани, лепени многократно обувки и раници, износени дрехи, бледи, нездрави, тъжни и сиви, помъкнали старите си и изпокъсани, употребявани многократно учебници към кварталното училище, в което ще застанат на един чин със сресанките, нахранени и облечени в Адидас, Найки и Пума деца на средната класа, помъкнали лъскави телефони, лаптопи и джобни, които ще изкарват шестички и ще бъдат хвалени от учителите, защото са взели урока предварително с частния си учител още преди седмица.

После вашите деца ще пишат в този сайт озлобени, разочаровани и комплексирани, докато добре изгладените, добре изглеждащите, сресани, облечени, нахранени тинейджъри ще се готвят за кандидатстване в най-добрите университети у нас и в чужбина, ще постват шарени снимки от почивките си у нас и в чужбина, ще получават само бялото на хляба в живота, докато вашите деца ще се борят за черното на коричката с още десетина Гавроша.

И да, ще има единици като мен, които ще са двойно и тройно нахъсани, които неуморно ще влачат скъсаните си, лепени многократно обувки в посока „Напред“, но 9/10 ще завършат без късмет в сметта, където са били захвърлени.

И ако днес съм крайна, това е защото ме е яд на родители, които не си правят сметката, а раждат и раждат, за какво и за кого? Само от чист егоизъм и в най-добрия случай - от глупост. Ако мога да предотвратя с две мои думи поне второто, то ще съм доволна, защото веднъж роден Гаврошът е обречен да се въргаля в сметта, в което е захвърлен и ако чака на късмета, е обречен и да си умре там.

11.   Номер 9, прочети още веднъж историята на авторката - ТЯ НЕ Е БРЕМЕННА, а ИСКА дете. Е, реших да ? кажа просто - искай, но едно е да искаш, друго е да можеш - остискай още малко, работи, имай осигуровки, после мисли дваш и триш, защото ИМАШ ИЗБОР. Изборът, свободата е голямото предимство на нашето поколение, ако не можем да го използваме, за да подсигурим собствените си деца, виновни сме.

Разбира се, че съм обременена от миналото, не го отричам, но така и не намерих през всичките тези години някакъв довод, който да ме накара да раждам деца без да мога да им подсигуря бъдещето. Ако имате такъв довод - защитавайте си го, аз съм твърде ограничена, за да не използвам свободата си да не раждам...

12.   Един разумен и отговорен писа, и всички го контрираха... Имам предвид номер 8, ако още не сте разбрали! Да, деца се раждат, когато си в състояние да ги гледаш и да се грижиш подобаващо за тях. Това е отговорната позиция. Другото е "искам"... но не знам дали ще мога, дори не съм се замислял/а...

13.   Да, номер 11, знам че не е бременна, това с аборта беше по повод твоя пример с абортите от 90-те години. Дори тогава ако една жена не е искала да абортира, не можеш да я упрекваш. Така е преценила, така е направила. Иначе сега нямаше децата набор 1995-2000 да пишат по сайтовете, а братовчед ми набор '93 нямаше тази година да бъде абитуриент.

Да, авторката има голямото предимство, че има свободата да избира и тя е взела своето решение. Дали на мен или на теб ни харесва или не, няма значение. Важното е тя и детето ? да са щастливи по тоя начин.

14.   номер 13, нещо не си разбрал - не съм привърженичка на абортите, напротив - ужасявам се от тях и много съм се радвала на дечицата, които ни се родиха в махалата през 90-те защото бяха единици. То си беше чисто събитие, когато някои роди дете, всички се изреждаха да го гледат, но не можеш да твърдиш, че авторката била взела решение. Тя не е бременна и се чуди.

Е, ти какво - ще посъветваш едно момиче, което от 5 години!!! (не по своя вина вярвам) е безработно, което няма осигуровки, няма спестявания (било е безработно) да забременява и да ражда, точно когато е намерило работа и би могло след 15 месеца да си забременее и да си получи майчинство?
Шегуваш ли се?
Ти би ли родила при тези обстоятелства?

П. П. И между другото - две деца ни се родиха точно от 92-ра до 98-ма година. Имаха си всичко и бяха от семейства с двама работещи родители - явно сметка са си правили хората. През 99-та, 2000-та вече се заформи бебешкия бум и отлагащите почнаха да раждат като през 2008-ма се надминаха всякакви рекорди от 70-те, а днес няма места в детските градини. Населението навакса с две думи, а женте родиха просто по-късно децата, които не родиха през Жан Виденово.
Хората почнаха да си правят сметката, средната възраст на родилките се качи драстично и днес е 33 г. в София. , 27 г. за страната и е още по-трагично за бедните деца, защото вече не са мнозинството, както беше през 90-те при нас, а те ще са малцината, заобиколени от излъсканите и изпрани добре облечени деца на средната класа, чиито майки изобщо не са били безработни, имат максимални осигуровки, спестявания - сглоби ли малко две и две в главата си и още ли искаш авторката да забременява нарочно при тези обстоятелства?

15.   ... 10 ама ти дори чувство за хумор нямаш, имайки предвид как си започвала 10 коментар... :)и пак ще се повторя;не звучи нито човешко, нито нормално да очакваш, че жена искаща да стане майка, ще си намери друг смисъл в живота, защото не може да оситури на детето си найк, адидас и др... 12 има и друга позиция;мога, но дали ще стане... така че праволинейното мислене не винаги е верното... ЗАРА

16.   Номер 1 - изключително глупав коментар, нямам думи.
Авторката: Ок, роди си дете, но има закон, след като не си работила и осигурявала 24 месеца, няма да получаваш майчинство. След като си решила да имаш дете при тези условия, значи си решила или да го гледаш в крайна мизерия, или че имаш достатъчно средства.
Това, което искаш- ти да раждаш, а другите да ти издържат детето(респективно с осигуровките си), няма да стане и така е правилно. 15 години работя и плащам осигуровки на държавата за такива като вас. Е, няма да стане. Има си закон и този път е добре измислен, и аз исках бебе (второ), през 1998-99, но идея си нямаш как се живееше тогава. Поработи, дай нещо на тая държава и тогава чакай тя да ти даде.

17.   О, Зара, няма да дойдем с теб на едно мнение - ти си млада (самотна? ) майка, аз съм си обещала на 15-16 г. възраст в ТУБ-диспансер (борейки се за глъдка въздух) да осигуря по-добър живот на децата си и съм работила страшно много, за да осигуря база за техния живот и продължавам да го правя. Ти никога няма да ме разбереш, аз никога няма да те разбера, но за мен смисълът в живота не е да имам деца на всяка цена. Когато гледаш, как катафалката взима всеки ден по поне един живот заради болест, която можеше да се предотврати с малко по-добра храна, парно и добри условия на живот, си поставяш други цели в живота от това да създаваш още бедни хора.
Омръзнало ми е от беднотията. И за теб, ако няколко маркови парцала са направо излишни, за мен те са символ, че съм в състояние да осигуря по-добър живот на децата си, да им осигуря образование, технически средства за съвременна комуникация и учене, медикаменти, здравеопазване, здравословна почивка, силна храна.
Освен това съм еснаф и консервативен човек и мисля като номер 16 - не може да живееш на гърба на обществото. На авторката мога да кажа - поработи малко, плати малко осигуровчици, създай нещо в този живот, освен да предоставиш плодовитата си яйцеклетка на плодовит сперматозоид и да отвориш беля на родителите си и на социалните служби.

....а, и освен това - нямам чувство за хумор - съвсем сериозно не държа на това да се бях раждала, просто не ме питаха...

18.   Охх, номер 14, става банално вече, затова набързо: Не съм казал, че си привърженичка на абортите, но ти даде този пример с жените пред лекарските кабинети, и ти отговорих на него. Ти си тази, дето явно не може да ме разбере какво имам предвид. Това, което си описала по-нататък са все някакви клишета (което впрочем се наблюдава и в други твои коментари), истината е, че никой не знае кое и как ще се случи. Ти често гледаш твърде статистически на нещата, но когато конкретен човек стои пред конкретна дилема, той не гледа статистиката, а си преценява сам за себе си. Това е всичко, което се опитвам да ти обясня с последните 3-4 коментара - всеки сам си преценява! Не можеш да кажеш какво щеше да стане ако еди си кво си, можеш само да изчакаш да видиш какво ще стане след като вземеш даденото решение.

По въпроса с осигуровките, които май всъщност са главния проблем на авторката, съм на едно мнение с вас, такива паразити на майчински/социални и други помощи не трябва да се допускат!

19.   Номер 17, "съвсем сериозно не държа на това да се бях раждала, просто не ме питаха" -- оттук нататък дискусията е излишна.

20.   леле хора плашите ме :Х както ги описвате нещата май май около 20% би трябвало да си "позволят" да имат деца.. Вие изобщо мислите ли като пишете или каквото стане - стане.. нямала стаж да била работела да изкарала пари без пари не ставало ала бала.. леле леле да се смея ли да плача ли ама то не е смешно а трагично.. За да има дете и стигат дори минималните доходи.. или още от сега да му събира парите за колежа.. Вие луди ли сте не мога да си обясня.. На кратко - родителите ми никога не са били богати (дори автомобилът им е закупен с кредит), ние сме три деца аз съм средното (18г. ) Имам по-голяма сестра (20г. ) и по-малка сестра (5г) и знаете ли живеем си добре.. сестра ми е студентка аз уча и малката посещава ОДЗ :) или какво трябвало е майка ми да абортира "защото не може да си го позволи"? като роди ще поработи и ще си го гледа какво толкова има да го мислите и да говорите... луда работа.. ама Вие искате по-лесното... ако има как от някаде да ви капят.. като иска дете ще работи и ще го отгледа то пък от своя страна ако няма iphone няма да умре ;)

21.   ... 17 правилно съм те преценила, но ти мен -съвсем не.... ;). коментирам винаги от личен опит, но за мен пък няма смисъл да пиша автобиографията си тук... ;).... между другото поздрави и на Кубрат... ЗАРА

22.   Номер 17, мога да потвърдя, че преценката ти за ЗАРА в първото изречение е тотално погрешна. Не е самотна майка, а дали е млада - тука ще си замълча от тактически съображения :-)
Поздрави обратно, Зара.

23.   Ами моят съвет е ако искате - може, защо не. Не си само ти с този проблем и винаги има решение. Така че следвайте желанията си. :)

24.   Само един въпрос имам към №17 Коя година бяха забранени абортите? Ако говориш за 90-те НЕ Е ВЯРНО. Абортите са били забранени от 1944 до 1956 година и никога след това. Дори 86г правителството ни посъветва всички майки да абортираме, след чернобил, ако не са прехвърлили 16 седмица на бременността. Желателно беше да абортирам, защото бях във третия месец бременна през май 1986г.
Най малко бебета имаше 1997-8г поради страх от всекидневното обезценяване на парите, ние си бяхме спестили 22 000лв /цената на един голям апартамент/, само след 1, 5 години това беше сметката ни в кафето за две безалкохолни. Така, че и със спестяванията много, много не си права. През 1997 продаваш си колата и след две седмици сумата от нея не ти стига да си купиш две кутии цигари. По тази причина никой нищо не продаваше, нямаше как да си купим жилище и парите ни се стопиха, 15 годишен семеен труд се стопи за месеци. №17 Нямаш житейски опит и тропаш като ядосано дете само за това, което имаш като своя информация, точена от несигурен източник.
Какво като после не можах да забременея, какво като имах през 97 спестени пари за цял апартамент, какво, най-накрая заради многото "умни" правителства, нищо. Блъскаш цял живот да спестиш пари не за един, а за два апартамента /за да имаш един/ гледаш чуждо дете, за да има кой да пратиш на училище и толкова.
Сега да бях на вашите години, но няма как.
Авторке раждай, няма нищо сигурно на този свят, освен любовта към семейство и деца. И спестявания да имаш не се знае дали няма да дойде инфлация да ги изсуши и осигуровки за майчинство да имаш, пак може точно преди да родиш да променят закона и всички майки да са с едно и също майчинство или да обявят фалит на държавата например и да няма за майчинства и пенсии. Дете расте с любов и разговори, без значение е дали ще е обуто н найки или в гуменки от 10лв. Дете израства, както с бананова така и с брашнена каша, Както със сокче Bio OVKO или Nestle, така и с домашен компот, душа под нокът се носи. Никой не ти казва сега да народиш три деца едно след друго, но за едно дете винаги ще намериш. Усмивката му ще ти дава сили да се бориш с несправедливия живот.

25.   От 17 до 24 - добре е да разказвате за 90-те тук, защото не мога да слушам мрънканията на някои хора днес, не могат да си представят, какво беше тогава за повечето хора, не че някои не станаха много богати - зад хартийките винаги има известна стойност, просто някои („наши“) хора („бивши“ комунисти) забогатяха на гърба на мнозинството будали. Благодарна съм дори, че съм дете, защото на вас-възрастните трябва да е било много, много по-трудно.

За абортите - след падането на Комунизма е нямало ограничения - права си, само че забрави политиката на „две деца“до 89-та - ако една жена забременее неомъжена може да прави неограничено аборти, но ако роди най-вероятно са ? взимали детето почти насила.

На омъжени жени с по-малко от две деца обаче не са давали да абортират и не са продавали контрацептиви, не че е имало, особено в провинцията. Ако си омъжена жена с едно дете или без дете - нямаш шанс значи за аборт и контрацепция. Щом обаче имаш две деца, ако забременееш с трето те убеждават да го абортираш, ако го родиш те санкционират финансово. Ако не се омъжиш те санкционират финансово.

Съседката например е искала винаги три деца, родила си третото и много ограничения е имало - по-високи данъци, подигравки, няма детски и т. н.

С две думи - две деца омъжена - това е искала Партията от жените. Пълна перверзия и аз съм против бъркането на други хора в семейното планиране. Може да се опитвам да наливам акъл в главата на авторката, но по принцип съм съгласна, че никой, ама никой няма право да ? взима решението. Мисля, че и вас напразно са ви накарали да абортирвате през 86-та, доверили сте се на истински чудовища.

И все пак - препоръчвам на авторката да си помисли добре. Съгласна съм, че може и без сокчета и Нутела да изгледаш едно дете, но не можеш без финансова сигурност да отгледаш едно щастливо дете - то има нужда от образование, здравеопазване, от пари за добра храна, сухи обувки, учебници, помагала, спорт - неща, които са скъпи. Особено образованието и здравеопазването. Ако не можеш да си позволиш едни 1000 лв. да изкараш, ако ти поискат за лекарство или операция да кажем - ще можеш ли да живееш с последиците за детето си.
Ами ако детето ти иска да учи, трябват му помагала, уроци, ако иска да практикува някакъв спорт? Ако детето ти иска да стане повече от теб - как ще можеш да му осигуриш това.

Много от нас, включително и авторката, сме нямали възможности по една или друга причина, но мисля, че не сме честни, ако твърдим, че не сме искали да имаме възможности. Честно е, ако не можем да осигурим тези възможности на децата си да изчакаме, да работим, за да можем.

Моето мнение е - деца ДА, но не на всяка цена. Дължим на децата си първо да мислим, после да ставаме родители. Всичко останало за мен е чист егоизъм и/или глупост.

26.   Така №17 Не е вярно не са вземали деца на сила на никого, неомъжените майки ги беше срам от обществото и затова сами изоставяха децата си в дом. Ако все пак не ги изоставят им даваха от общината общински жилища и ги настаняваха и им отпускаха доста помощи, но обикновено обществото ги отхвърляше, никоя жена не искаше да им бъде приятелка и никой мъж не искаше да има отношения с тях.
В аптеката не питаха дали си омъжена щом си купиш контрацептиви. Просто населението не беше образовано в тази насока, а и като избор бяха доста ограничени видовете. Виж кога са измислени хапчетата и спиралите и кога са дошли на българския пазар, а презервативи си продаваха без проблеми дори на тинейджъри.

" Ако си омъжена жена с едно дете или без дете - нямаш шанс значи за аборт и контрацепция. Щом обаче имаш две деца, ако забременееш с трето те убеждават да го абортираш, ако го родиш те санкционират финансово. Ако не се омъжиш те санкционират финансово. "

- Тези изречения са нечие свободно съчинение. Няма такова нещо, замисли се ако едно правителство иска повече деца, защо ще санкционира за третото дете ако са искали по малко защо ще забранява аборт. Свободен беше изборът на родителите колко деца да имат, но влиянието на обществото над решенията в семейството беше високо, приказките на хората влияеха над решенията не семействата. Всеки се съобразяваше какво ще кажат хората. Просто ти или твоите родители си настройвате обяснение за случилото се с вас. Не казваш кога си родена, но спокойствието на родителите, че ще могат да изхранват две деца ги караше да раждат спокойно до 1990г. Изведнъж времената се промениха настана глад, режим на ток и липса консумативи не става да зачеркнеш създаденото бебе и започваш да си измисляш, че друг е виновен за неговото създаване.
Не е вярно, че няма детски за трето дете, циганите и тогава вземаха детски за 7-8 деца. За подигравките в обществото съм съгласна на българките се подиграваха, че раждат като циганки, ако имат трето и първите две са здрави. Но доста хора имаха три деца с цел поне едното да е момче и на такива никой не се подиграваше.
През 86 никой не ни е накарал насила да абортираме беше само съобщено, че вероятността децата да се родят болни е голяма и е желателен аборт и ние сами отидохме. Решението си беше изцяло наше.

За авторката, те са двама млади и здрави, вероятността да не могат да издържат едно дете е немислима, щом авторката си е позволила да не работи 5 години значи имат възможности. Сигурно имат и баби желаещи да помагат. Дете което иска да учи, може да учи и без частни уроци и кой знае колко скъпи помагала не са нужни, надали за авторката сега или след 10 години ще й е проблем 5лв за един сборник по математика, а и имат компютър, ако детето иска може да чете в нета. Също не е задължително всички да създаваме висшисти, светът има нужда и от обикновени хора. Ако всички бяха висшисти, кой щеше да работи барман, касиер, зидар, автомонтьор, мебелист, шофьор и т. н. Длъжностите за висшисти са много по малко, като процентно съотношение, на този свят има нужда от обикновени работливи хора. Вярно всеки иска детето му да е мениджър, но понякога и ресурсите на самото дете не достигат и ако възможностите му са за 3-ки и 4-ки не става да го изхвърлим и да си направим ново по-умно. Не всяко бебе има високи умствени и лидерски способности и от всяко бебе началник не става, дори 10 учителя да му наемеш.
Хората мислещи като теб!!! №17 въобще съобразяваш ли, че ти самата имаш нужда от тези обикновени хора. Какъв свят искаш, само от висшисти. Аз като човек имам нужда от чистачката в училище, от озеленителя в парка, от автомонтьора, от работника в автомивката без тях не си представям как ще се справя, на кого ще платя да ми ремонтира колата, да ми смени гумата или въобще да ми сглоби колата в завода, ако всички са висшисти. Така, че животът не опира само до финансови възможности, не ти трябват кой знае какви пари да отгледаш среднист образованието му е безплатно. А едни обувки все ще се намерят не вярвам авторката да ходи боса, човешкото същество може да оживее и да бъде полезно и без адидас.

27.   Евала на номер 10, по-смислен, верен и трезв коментар не бях чела отдавна! Подкрепям с две ръце!!!

28.   Мерси номер 27, но повечето биха искали да ме одушат с две ръце. Това е моята истина, това за мен е отговорното поведение на една жена и човек в 21 век.
н.10

29.   Абсолютно съм съгласна с теб, по-добре нямаше как да бъде написано! Номер 27, момиче на 27 години.