Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   1 и 4, големи теоретици сте. Съдбата на хората не може да бъде еднаква. Винаги е имало богати, по бедни и най бедни.
Всички сме различни. Аз например познавам вишисти, които работят по строителните обекти за 20 лева надник, познавам и хора, които нямат даже и 8-ми клас, но държат универсални интернет портали, които им носят 1200-1500 лева месечен доход. Така че всичко което говорите е доста относително.

7.   От №4
№6 Паричките са в твоята меркантилна главица, аз говоря за възпитание. Според мен момчето може да не е възпитано да се старае да постига цели. Прочети пак коментара ми и ми отдели къде съм споменал пари или левове като теб.

8.   Подкрепям номер 7, но и въпросното възпитание трудно, не невъзможно, човек може да го придобие и извън семейната среда и си струва човек да даде шанс. Често обаче родителите се оказват (за наше съжаление) прави. Само бъдещето ще докаже, но ако авторката е щастлива, ако не опира до парите на родителите си, ще го приемат с времето.

9.   От №4 Докато нямаме повече информация можем само да предполагаме.

10.   авторката:
С по-ниско образование от мен е, което според мен, не е критерий, защото и аз и ви не познаваме малко ''тъпанари'' с по 2 висше образования.
Какво можел да ми предложи той.. Един ден съм щяла да гладувам.
А аз съм го оценила като човек, разбирам се с него, и ми е обидно да говорят за него така. Според мен и на него му е обидно също.
Иска ми се да изградим живота си, въпреки че ми се струва далечно и трудно, защото моите родители ако ми бяха помогнали, сега бихме имали къде да живеем заедно и да градим бъдещето си...
е, аз не се отказвам -стискайте ми палци.

11.   " защото моите родители ако ми бяха помогнали, сега бихме имали къде да живеем заедно и да градим бъдещето си...
е, аз не се отказвам -стискайте ми палци. "

Упс, авторке, май се издаде, кое ти тежи (малко или много) - липсват ли вече готовите парички на мама и тати, на това да ти решават проблемите и да можеш да разчиташ на тях.
Избирай - ако искаш да те уважават и да приемат мъжа, когото си избрала, трябва да се докажете. Част от доказването на всеки човек (такъв е животът) е да успее да се самоиздържа - да има покрив над главата и тем подобните „дреболии“.
Гледай много да не натякваш на момчето, какво би имала, ако мама и татко помогнели, защото може и да му писне и да го загубиш. Примири се, че трябва да се оправяте сами. И едно ще ти кажа - после ще си благодарна, че се е случило така. Мама и тати не са вечни, рано или късно щяха да си отидат и ти щеше да цъфниш и вържиш. По-добре сега да разберете как се гради самостоятелен живот, защото няма по-сладко от това да постигнеш нещата сам, да можеш сам да решаваш и сам да си носиш последствията. Покажи на мъжа си, че му вярваш и, че си нахъсана да изградите заедно живота си и бъди благодарна, че имаш родители, които да се радват на децата ти, които са те изгледали до сега. От тук нататък обаче живота си е в твоите ръце. Успех!

12.   Номер 11, авторката съм.
може би не обясних точно.
аз съм едно дете и моите родители имат 3 апартамента. един вид няма проблем аз да живея в единия, но просто не искат моя приятел, както обясних.
иначе си прав/а за доказването, изграждането и т. н.
в неговия апартамент живеят 4 човека, и не е удобно и аз да съм там.
много го обичам, но това отношение на нашите ми тежи.
трябва да се крия, вменяват ми чувство на вина.
а аз го обичам

13.   Авторке, може и да си Принцесата на Уелс, но рано или късно трябва да се отбиеш от вашите. По-добре рано. Дори да имат 10 апартамента, ти нищо нямаш.
Виждаш, каква власт имат над теб, докато не се научиш да си самостоятелна. Хората за любовта си се борят с болести, минават през Ада, ти твърдиш, че обичаш, но не си готова да се откажеш от мекото на хляба.
Ами нормално е, когато вашите си плащат да искат да могат да имат думата. Който плаща, той поръчва музиката! Ако искаше добър стандарт на живот да си си търсила човек от твоята черга. Сега можеш да започнеш отначало с човека, които твърдиш, че обичаш и да се докажеш, това е голяма възможност, но от теб зависи, дали ще я използваш.
Пак ти казвам - имуществото на родителите ти е тяхно, те утре могат да решат да продадат всички апартаменти и да отидат да живеят на Бахамите. Тяхно право си е. Ти си голяма, изучили са те, искаш да си с човека, които обичаш - е, време е и за следващата крачка. Как искаш да те уважават вашите, когато не можеш да се откажеш от лесното, как да ти вярват, че сте се били обичали...
И още - какво се криеш, събери си багажа и живей според убежденията си! Апартаментите не падат от небето, хвани се на работа, уговорете се с момчето и, ако сте задружни можете да постигнете повече от това, което имат родителите ти. В крайна сметка обаче ще сбъркаш, ако не се примириш, че от тук насетне ще имаш по-нисък стандарт на живот, освен ако не си изработиш по-добър. И те предупреждавам - може би мъжът ти няма да е точният човек за тази цел и може би за него са по-важни други неща. Решавай!

14.   какво имате предвид:

''И те предупреждавам - може би мъжът ти няма да е точният човек за тази цел и може би за него са по-важни други неща. Решавай! ''

Родителите ми казват :''За кого го правим всичко това, защо са ни тези имущества? ''
Един вид не живея както те искат, било ги срам от моя избор.

Човекът до мен е малко по-мързелив на моменти, но аз съм го приела такъв, какъвто е. Отказала съм се от много неща заради него, живея неговия живот, защото го обичам. Аз си знам каква цена плащам.

Но не бих казала ''майната ви'' на родителите си, защото нищо не се знае в този живот.

Исках да споделя, че те не го приемат, и това ми тежи. Родители са ми все пак.

15.   Сега авторке ми напомни за една моя "приятелка" от детството. Ще ти разкажа накратко за нея, без да ти давам съвети. Тя беше осиновена осиновителите й имаха 4 огромни жилища разпръснати в центъра на сравнително големия град. Тя обаче, след като завърши гимназията още на 19г реши да се омъжи за циганин с основно образование от крайните блокове на града, родителите й много се ядосваха с нея. Както и да е, тя избяга с циганина, отиде да живее с неговото 5-6 членно семейство /родители, братя, сестри, племенници/ в апартамента в крайния квартал. Роди им се дъщеря и само след няма и две-три години баща й почина /от яд ли, от срам ли/, а майката след загубата на съпруга си, веднага се разболя на легло. Само три години след като се омъжи, тя доведе циганина в нашия блок, да се грижат двамата за майка й. Вече са тук около 5 години майката все още е на легло. Никой от тях не работи, живеят от наемите на другите три апартамента и пенсията на бабата. Дори успяват с парите да плащат частна учителка на дъщеря си в момента. Така, че сама си направи извод. На околните хора ни е проблем само като им дойдат на гости роднините на мъжа.

16.   номер 15, хубава история, но не виждам много допирни точки с тази на авторката- надявам се човекът поне да има средно образование.

Иначе, авторке - направила си избора си. Не може и вълкът сит, и агнето цяло. Поддържай някакви цивилизовани отношения с родителите си, обаждай им се за празници и т. н.
Единственият начин да приемат човека до теб е той да се докаже, вие да се докажете. Това включва достигането на що-годе нормален начин на живот, може и под наем, но човек да има спретнато самостоятелно жилище, кола, РАБОТА, спестявания. Ако успеете, когато ви се роди детенце най-късно ще клекнат. Родителите ти не искат толкова, колкото си мислиш, просто не са те гледали и не са работили цял живот, за да хрантутят разни мързели и асоциални типове. (така мислят те най-вероятно, не аз!)
Не е лесно от топлото гнезденце на мама и татко да се опиташ да летиш навън, но освен, че можеш да се пльоснеш на земята и да си счупиш вратлето, можеш и да полетиш. От теб зависи.
От житейски опит мога обаче да ти кажа, че с необразован и мързелив мъж не се постига материално, благоденствие, но какво пък - ти си права, трябва да приемаш мъжа такъв, какъвто е.
Кръга се затваря - ако не постигнете среден стандарт на живот вашите няма да те уважават, но за да го постигнете ви трябват добри доходи, които може би за твоя човек не са важни и възможни.
Иначе, не се надявай вашите да клекнат, когато остареят и се разболеят. Те имат достатачно пари да си наемат хора да ги гледат, защо да живеят с човек, който не приемат и с дъщеря, която ги е разочаровала.
Единственият начин и да се добереш до важното за теб наследство е само ако им се докажеш, само ако направиш нещо с живот си заедно с този мъж. Но моли се, моли се на всички богове да не се разделите или да не пропаднеш до там материално, че да трябва да им се молиш!

17.   №16 "не виждам много допирни точки с тази на авторката"
Какво знаем за историята на авторката:
1. че родителите й имат три жилища
2. не искат зетя, защото е "без възможности".
3. че той е с една степен по ниско образование от нея.
4. че авторката се притеснява от загубата на наследство.
Ти №16 нещо повече от нас знаеш ли?
Историята, която представих е същата, ако не бях споменала, че момчето в моята история е циганин, щеше да си на друго мнение. Изглежда етноса е повлиял на мнението ти, а уж българите не сме расисти.
От №15
Поведението на авторката е напълно нормално, тя не знае какво е нямане и затова не го приема за пречка в живота. Когато не знаеш какво е лъв, а си виждал само нежни котета, не те е страх дали ще те изяде лъвът и при вида му го приемаш като по голямо коте. Докато родителите й изглежда имат опит и не искат и дъщеря им да има такъв. Тя е свикнала техните да й уреждат проблемите и сега продължава да иска същото. Има жилищен проблем, те са длъжни да и дадат едно от техните жилища. Ако все пак се вземат с младежа 100% сигурно е че в бъдеще ще има изисквания и към родителите на мъжа си. Ще му натяква кое семейство колко е дало за семейното благо и ще има семейни проблеми. Но нищо не може да се направи.

18.   Такааа, аз май късно се включвам в разговора ви, но съм майка на точно такова момече. Ад съм като нейните родители. Та: Имам си момече на 22г. т. е. имаме само едно дете с баща й. Родих я трудно, живеем в гарсониера пък и макар и в София. Родителите ни с моя съпруг също са от тук и имаме и други жилища, но сега се освободиха след тяхната смърт. Сега съм на 47г. Целият си живот посветих на дъщеря си, отдадох се изцяло на нея и възпитанието й. Четях книжки с приказки от самото и раждане, давах последната си стотинка за уроци. Правех всичко, което тя иска. За моя участ направи същото което и ти- на бързо се ожени за един мъж като твоя, продължава да учи- работи. Благоверния няма нищо завършено до край, учи, не е глупав но започва- прекъсва, продължава нещо друго и т. н. цялата му фамилия са женени и разведени по няколко пъти, пълен егоист. Пуснахме ги да живеят в едно от жилищата- направихме всичко, което те искаха- Всичко, но дори и едно благодаря не казаха и двамата. Едно цвете не получих, една прегръдка също. От както е с него- вече 10 месеца четири пъти влизам в болница, а до сега съм била здрава. Получих микро инсулт, излизах от сърдечен ритъм с пулс 140. Правиха ми 3-и кюртажа. А дори и наглото им държание ме убива. Ходих на психиатър- дадоха ми серопрам да пия и нищо не помага. Не ми се живее. Всеки ден се моля на Бога да ме прибере, защото явно не съм достатъчно силна да се самоубия. Не виждам смисъл в жалкото ми съществуване. Ходя на работа, но само чакам да дойде края на работния ден и бягам от хората, крия се и рева като животно по поляните за кучета и гледам никой да няма. Наистина не ми се живеее, чувствам се виновна, че не съм я възпитала- дори да няма уважение към родителите си... Това е една майка- помисли за твоята! Как се чувства сега и с какво заслужи твоето държание и не уважение? !? ! Помисли и ти ще станеш родител...

20.   16 ти е дал хубав коментар.
Такива са нещата - не може ем **** докрая, ем душата в рая. Казваш "няма да се откажа от него, обичам го" - ела и пак кажи това след 10-15 години съвместен живот. Обичаш го - хубаво, чудесно, но сега залагаш и разчиташ на едната гола емоция, която е от ден до пладне /говоря от моя гледна точка/, а после остават уважението, вътрешната душевна близост, общите интереси и посока на развитие... ако ги няма и залагаме на едното физическо привличане, знаеш какво става.
Римляните казват "брак между равни" и са прави.
Не става въпрос да кажеш майната на родителите си - те са ти родители и кръвта вода не става. Те може да не приемат него, но няма как да се откажат и да не приемат тебе. Тук /както аз го виждам/ не става въпрос да теглиш майната на някой, просто си събери багажа, както ти казаха по-горе, и си хвани в ръце собствения си живот с този човек, щом като така си рашила. А за материалната страна на въпроса, човек трябва да бъде материално независим, да не разчита на родители, мъжа си и тем подобни. Аз така изградих моя живот и никога не съм съжалявала. :)

21.   16 и 20 са прави - с времето родителите ти може и да приемат мъжа ти, а може и да се окаже, че са били прави. изборът е твой - щом смяташ, че това е човекът за теб, действай, но не очаквай помощ от вашите. това пък е техният избор и ти си длъжна да го приемеш.
18, аз не разбрах в какво се изразява наглото отношение на дъщеря ти и мъжа й? не знам и защо споменаваш трудното раждане, приказките като дете и разходите по изучването й - това е задължение на всяка майка. право на дъщеря ти е да си избере мъжа и живота. и тъй като мнението й не съвпада с твоето, се опитваш да й вменяваш вина чрез ревове, болести и успокоителни. баба ми беше такава, така че имам представа за какво говоря. отдръпни се леко от тях, остави ги да си живеят живота. просто дъщеря ти поема по своя път независимо дали ти харесва или не.
Ж41

22.   до 20
Аз съм майката от 18- ти коментар. Благодаря ти за подкрепата! Брак мужду равни! Колкото и клиширано да звучи си съвсем права. такъв брак е само на основа физическо привличане. С човек, с който нямаш една посока и начин на мислене в един момент се оказва ялов, до този момент на просветление се моля поне деца да нямат, защото този човек ще си принудена да го виждаш до края на живота си, пък макар и разведен... Аз лично се срамувам от брака на дъщеря си. Този и такъв човек може да бъде воденичен камък на шията ти, човек, който няма цели, мързелив и дървен философ- винаги ще намира поведи и оправдание за неуспехите си. Ти колкото и борбена да си- в едн момент или ти ще се примириш да се бориш в професионален аспект или ще го влачиш на врата си като твоя приятелка- без нищо мъжко или ще го зарежеш и ще кажеш мамо- ти беше права, пък и не право в очите и, но това ще е факт. Така, че докато си отвориш очите- пази се да Не забременяваш! Обичам те!

23.   до 21
Споменавам го, защото живее в мой дом- зет ми, затова защото дори зета не каза благодаря, когато им дадох ключа от нов и ремонтиран дом, защото не учи, не работи- лентяйства и философства. Дори и кола не умее да кара, та даже дъщеря ми го развозва, а той като чувал с картофи. Беден като църковна мишка, харчи дори моите пари. Затова е нагъл, а дъщеря ми, защото е сляпа и се бори, а когато не достигат средства- иска от мен. Затова са нагли и двамата. Моля се да си отвори очите преди да е забременяла.. Защото такъв наглец, който нищо не умее се впива като кърлеж и трудно човек се отървава от него. Защото преди да срещне моята дъщеря е имал връзка и с друго момиче- което е съвсем нормално, но от там по същите причини е гонене дори с пушка от бащата на момичето- това имам предвид.

24.   от 21 до 23
в първия коментар беше написала само, че зет ти учи, прекъсва и пак започва. щом нито учи, нито работи, а само лентяйства на твой гръб, си права. тогава написаното в горните коментари важи за дъщеря ти: направила е своя избор, трябва да се оправят двамата с мъжа си. ти също трябва да направиш своя - спираш кранчето. от опит мога да ти кажа, че това е единственият начин за справяне с такива хора. дала си им да живеят в твой апартамент, това не е малко. нататък да се оправят сами.

25.   до 24 Да така е учи и прекъсва- защото му винаги и всички са му виновни и накрая 2-ка на изпитите. Прехвърля се на друго място и от начало. Сега записа специалността на дъщеря ми, че да има кой да го бута и дано да изучи, но се съмнявам. Спи до обяд, а ноща му е ден, когато тя заспи, той и роди в скай, поща, телефон и т. н. Това мен лично много ме дразни. сутрин тя става и отива на лекции или работа. Работи като учител. С нейната заплата не може да се издържат, затова и ние с баща й помагаме, но страшно се дразня защото има претенции- сапуна да е ДАФ, тоалетната хартия да е ароматизирана, сиренето да е овче и в кутия, не ядял яйца и чака да се сложи масата. Ако отида да занеса храна или покупки, трябва да е след 11. 00ч сутрин, защото спи, за да не го будим/само да вметна, че аз умишлено не съи оставих ключ от Моето жилище в което съм родена, а чакам да ми се отвори- понякога съжалявам.. /т. е. баща й работи близо до тях и той им носи храната. Страшно си обичам детето, страшно и ме е срам от избора й. Това, което казах за здравето ми е истина- поболях се от мъка, не желая да и вменявам чувство на вина, но е истина- и двамата с баща й се молим да се осъзнае и да си ползна главата, а не да говори с неговите мисли и думи. Понякога имаме чуство, че е облъчена и не мисли... Сякаш той говори чрез нея. Просто ни е едно дете и всичко сме правили и правим за него. Не сме баровци, не сме частници- просто сме средно статистически българи, които не са си позволили нищо в името на дете и родителите ни, които както казах си отидоха всички и то доста млади. Очите ни са в това дете- затова казвам на момичето внимавай и мисли- едни родители имаш и ти ще станеш майка един ден и ще видиш за дете колко боли. Не наранявай родителите си! Край на писанията ми. Хубава вечер!

26.   Темата е много сериозна и тежка... искрено съчувствам на жената писала коментар № 18, № 23 и № 24....
Макар и със закъснение се включвам и аз.
ЧЕТЕТЕ ТИЯ НЕЩА ВИЕ МИЛИ МЛАДИ ДАМИ И СИ ПРАВЕТЕ СМЕТКАТА, ЗА КОГО СЕ ОМЪЖВАТЕ И НА КОГО ЩЕ РАЖДАТЕ ДЕЦА???
Искрено се моля дъщерята на жената писала коментар № 25 да се е осъзнала и да се е развела....
Ужасих се направо!!!

Авторке, , СЛУШАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ! Те ти мислят доброто и искат най-доброто за тебе!!!
Да имаш добър живот, добър стандарт и нормално семейство!!!! Много са прави харата, които пишат:, , БРАК МЕЖДУ РАВНИ"!!!

Имам преки лични впечматления от моя първа бротовчедка... невероятно талантливо дете.... Беше дете-мечта.... Единствената дъщеря на мои роднини... Умна, професонално усппяла, но адски социално НЕопитна и... един НАГЛЕЦ И КЪРЛЕЖ и съсипа живота...

разведен, с 12 години по-възрастен, беден, некадърен / работи нейната професия, но Тя му пише всички писмени работи /... Живеят в апартамент / малък / купен от родителите й... Вече 13 / ТРИНАДЕСЕТ/ години... , , мъжът" и дори я е пребивал / Тя отрича /.. За нещастие, лошото не есамо това, а и роди преждевременно дете-инвалид... С маформации.. което иска спациални грижи.... Не и помага с нищо... дори с болтното им дете не излиза на разходка... Цялото си свободно време, го отделя на риболов и по кръчми..

като мъж го пиша, но мъж видял горчивината и разочарованието на мои роднини от постъпката на единствената им дъщеря, която от наивност се подведе и си съсипа живота....
Братовчедка ми БЕШЕ невероятно позитивен, лъчезарен и целеустремен мовек... родена е 1976г.... Днес прилича на бабичка.... Сама се занимава с болнот дете... никакви шансове за подобряване на положението й... Оня нейният хрантутник не си дава зор за нищо... Още живеят в малката гарсониера на родителите й... за сметка на това Зетът пуши като комин и харчи по кръчми... Не и помага....

мисля си, че братовчедка ми отдавна е осъзнала, с какъв боклук живее, но няма сили и надежда да се откачи от нея...
във всеки случай МИЛА АВТОРКЕ, ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО МНОГО ВНИМАТЕЛНО написаното от № 25 и дано НЕ СИ ЗАБРЕМЕНЯЛА от мъжа си... Опичай си акъла... Обварзването/ бракът трябва да е между РАВНИ / говоря като социален статус, светоглед, образование, ценности /... само с емоция и без разум НЕ СТАВА!

В момента братовчедка ми, цепи всеки лев и си прави сметка зда елементарни неща....
Всичките й планове за кариера, останаха в небитието, погребани от собствената й наивност, довечивост и от един разведен налец на 50 години, който няма НИЩО!!!! Но и не прави нищо, за да промени това положение...
родителите й се срамуват от връзката на братовчедка ми / уважавани хора са и почти не говорят сред приятели и близки /... Просто защото няма нищо за казване... Един съсипат живот, едно съсипатно семейство....
Това е трагедия-да виждаш как ЕДИНСТВЕНОТО ТИ дете са пропиля живота безвъзвратно.... как се съсипа... За всеки родител това е жестоко наказание...
като мъж се ужасявам, от други мъже кърлежи, като тоя за който пише № 25 и за който аз пиша...
само ще кажа, че Зета е на 50 години, няма жилище.... мързелив е.... Само чупи стойки по кръчмите... Има син от предишен брак на 30 години, който я работи сезонно я не... И дори му помага с праи... така братовчедка ми, със скромните си финансови възможности подпомага един наглец и неказдърния му син... Вече над 10 години родителите й помагат с пари и храна, защото не може да смогват, както финансово, така и с време за гледане на болното им дете... Зетът не се промени... ни на йота... по-зле стана.... Не помага, нощо не пипа вкъщи... събота и недля е само на риба... веднъж не съм ги видял да излязат като семейство някъде...
Само като се сетя, че оня дори собствена кола нямаше, а им дадоха родителите на бротовчедка ми...
ТОВА Е ПРИМЕР ЗА НЕРАВНОСТОЙНА ВРЪЗКА, в окято единият, , партньор" изпи силите и съсипа една млада жена... но не само това, но се съсипа семйството на роднините ми... какви жизнерадостни фхора бяха, сега от над десетилетие мъката не е слязла от лицата им...

Мила № 25, искрено се моля дъщеря ти да се осъзнала и да се е развела... горката е много наивна и неопитна... Вече трябва да е на 24-25 години... дано поне е разбрала какъв е, , съпругът й" и да го остави, за да може да има някакъв шанс да живее нормално...
Напълно те разбирам в мъката ти, защото знам как тонва се отразява на родителите...

Много истина има в приказките, че, , Най-хубавите ябъки, ги ядат най-големите свине"

Братовчека ми щеше 1000 пъти да е по-добре, ако не беше оя кърлеж и хрантутник....

27.   Темата е интересна. Идеята на размислите ми е, въобще струва ли си да дадем шанс на човека до нас, с който не сме в равностойно положение?
Всички ли са такива като дадените примери по-горе? Не е ли възможно да има развитие между момиче от по-заможно семейство и по-образовано с момче от по-ниска социална група?
Не сте ли съгласни, че има и хора, които, ако бъдат поставени в определени условия за развитие, биха взели нещо?
Примерите натежават в полза на тезата, че бракът трябва да е между "равни". Но все пак няма ли и изключения?

28.   Много интересни коментари от родители тука. На всички коментирали родители препоръчвам да прочетат нещо от Халил Джубран, което се отнася до децата и изчерпва абсолютно всичко. Аз също съм родител на 15 годишно момиче, не съм в ситуацията, описана в историята, както и в някои от коментарите. Но съм на мнение, че можеш да кажеш какво мислиш на детето си и какво е правилно според теб, но нищо повече от това. Защото то си има своя пътечка, която не може да бъде извървяна от никой друг. В края на краищата всички сме тук, за да усвояваме уроци. Категорично не приемам тръшкането на майката от коментар №18 и последващи. Това за мен е неадекватно поведение, което не променя нищо.

29.   Имам чувството, че с изключение на 2-3 коментара, в темата са се юрнали да пишат само клюкарки тип "седящи на пейката пред блока". Много бързо го охарактеризирахте момчето и бързо му посочихте мястото в живота! Нека не забравяме, че "богат" и "заможен" са относителни понятия и че един ден и на вашето момче някой може да лепне етикета "неставащ", просто защото имал "само" 3 апартамента, а гаджето му ЦЕЛИ 5! Силно се надявам авторката все още да е заедно с въпросният си приятел и никога да не се вслушва в подобни елементарни заключения, изградени на базата на едното нищо. А колкото до родителската помощ, ако има някой, който когато е навършил 18 са го изгонили от вкъщи, нека се включи и критикува. Останалите по-добре да си мълчат, защото малко или много всеки е получил родителска помощ. Да не говорим, че е пълно с такива, на които мама и тати купуват апартаменти и коли, че дори и на работа ги уреждат. Ама, иначе за пред хората са супер самостоятелни, че и акъл раздават.

30.   Н. 27 поставя въпроса дали при всички "неравностойни" бракове са нещастни и натоварват/изтощават силно едната страна... и се превръщат във връзка между паразит и гостоприемник.

Според мен може да има случаи, когато той е израснал в среда, кятото не му е дала възможност да се развива, но по природа е умен, добър, интелегентен, иска да се развива и учи, амбициозен е и работлив, обича и иска да направи съпругата си щастлива. Т. е. той има потенциал да надскочи средата си.... В такъв случай защо брака им да не е успешен?

Но тези случаи не са толкова често срещани, зашото гена и средата в, която са отраснали и възпитанието са ги оформили по недобър за околните начин и повечето хората не си дават зор да дръпнат и метър напред, пък и не им идва отвътре да се променят в позитивен план.... Вероятно, за съжаление и по някакъв начин това им е удобно.

31.   Аз подкрепям номер 30 и изобщо не вярвам да има равностоен брак - само между брат и сестра може би? Дори между богати хора все единият ще има повече от другият.

32.   по принцип 30 е прав. най-лесно се получават нещата когато хората са поне приблизително равни като образование, социален статус, имущество, доходи, култура, възпитание и др. нещица. е, пълно равенство е невъзможно, затова се търси приемлив баланс, за да бъдат нещата що-годе равностойни.
наистина има хора, които имат потенциал, амбиция и хъс и с много работа успяват да се издигнат, тръгвайки от сравнително нисък старт в живота. но съгласете се, че повечето хора остават в социалната си среда, сравнително по-малко са тези, които я надскачат или изпадат в по-долни слоеве.
Ж42

33.   Номер 30, разбира се че има подобни случаи - аз съм жена, от изключително бедно семейство, но поне засега надскочих средата си (и се опитвам да продължавам да се развивам, макар че признавам, че понякога ми е невъзможно да победя собствения си страх, мързел и липса на самочувствие).
Също така съм страдала и от паразит, който около 3 години ме дърпаше усилено назад (писала съм за него в други теми и те уверявам, че е абсолютен паразит).
Няма брак между абсолютно равни, но има брак между хора, които се стремят към едно и също социално положение (работа, професия, стандарт на живот).
Ако човек проявява достатъчно амбиция да има цели и да се стреми да ги постигне, чудесно!
Но има много мъже, които независимо от произходът си, имат амбиции само на думи, а всъщност единственото им истинско желание е да се залепят за някоя наивна девойка, която да ги издържа...
До майката от коментар 18 - голяма грешка правиш като им улесняваш живота.
Ако паразитът не подлежи на превъзпитание (да стане отговорен мъж и баща), те съветвам да ги изгониш от жилището си и да спреш да им помагаш!
Когато щерка ти се помъчи (малко или много) ще й дойде акъла, че с такъв мъж бъдеще няма, ако преди това той не я напусне, защото тя не може повече да поддържа стандарта му на живот.
Може да отнеме месец, може да отнеме година (в моя случай отне около 3 години, но аз съм инат), но това ми се вижда единственото конструктивно нещо, което можеш да направиш в момента.
Да, трудно е, жестоко е, но на мен ми се струва необходимо.
Успех на теб и на дъщеря ти!

34.   И Авторке, какво решение взе?

35.   Абе, вие, нормални ли сте!? Какви равенства ви гонят, какви социални среди? Най-добре си правете по един баланс преди сватбата, че ако не си ги одобрите, да прекратите всичко. После всеки ден четем теми от рода на "Изневерява ми", "Бие ме и ме унижава", "Не правим секс" и т. н. Еми, какво очаквате, като сте гледали не човека до себе си, а банковите му сметки!? Колкото до паразитите, те са частен случай и изобщо не бива да има две мнения по въпроса.