Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Наистина много тъжно, истински ти съчувствам, но... това е съдбата - всеки си я носи. Каквото и да кажем, както ти каза.. едва ли ще ти помогнем. Но все пак - важно е, че си силна, изгледала си децата си и вървиш напред. Трябва да отключиш сърцето си и да направиш опит да допуснеш и друг мъж до него. Нито ти, нито съпруга ти сте виновни за случилото се. Много е тъжно, този вид раздяла е жестока.. знам го от личен опит. Но... живота трябва да продължи!!! Трябва да видиш внуци, да помагаш на децата и да се опиташ да не си сама! Знам, че на думи е лесно, но... бъди силна жена и дано съдбата бъде благосклонна към теб, желая ти го от сърце!!!

7.   Твоята история е също като моята, има само малки разлики- ние живяхме с много любов и топлина 26 год. и го загубих преди 1год. и 3 месеца. Оше съм в... даже не знам къде съм. Детето завърши, имам работа, много са хората, които ме подкрепят, НО НЕГО го няма. И аз не се справям, боли ме, нямам мечти, живея само живота на дъщеря си. На 49 съм.
не правя планове, живея на автопилот.
Чета книги за отвъдното, но не ми помагат особено.
И аз пиша във форуми... просто търсиш рецептата за справяне.
Зная какво ти е.
Прегръщам те!

8.   Ех, жени, жени.... ако знаехте колко по тежки съдби има от тези вашите- останали вдовици с големи деца... Има жени загубили едното си дете и после съпруг... има жени, загубили единственото си дете и после съпруг... познавам такива лично, има жени, загубили и двете си деца... Знаем, че не ви е леко, че страдате, но някой да ви е обещавал някога, че съдбата ви ще бъде цветя и рози, че ще доживеете до 90 с любимите мъже и ще се споминете заедно двамата в един и същи час? Коя от нас знае, надянала бялата рокля, какво е начертала съдбата пред нея с точно този мъж? Защо не си избрахте някой, който ще доживее до 90? Защото не знаете кой е, нали? И защото сърцето казва друго. Затова млъкнете и имайте сили да приемете съдбата си, да намерите смисъл другаде и най-вече радост в децата си. Вие сте им нужна, колкото и големи да са те. В тях живее вашият съпруг, те са негово продължение. Кураж.

9.   На някой случвало ли му се е? Имах чувството, че мъжът ми не върви на добре, видях признаците, но вътрешен глас ми казваше да го пусна да си отиде... И той почина в съня си, след като вечерта е бил в компанията на свои приятели. Бил е душата на компанията. Когато тръгваше, се разделихме много мило... Чувствам се виновна, че не го заведох в болница, но имах чувството, че трябва да оставя нещата на собственото им развитие... Виждах го в болнична стая, с маркучи и маска... мислех така, а сега се укорявам. Имам
някакви екстрасенски възприятия...

10.   9, стискам ти ръка и ти свалям шапка. :)
Съвършено правилно разсъждаваш и правилно си подходила.

За начина, по който си е отишъл мъжа ти... английския израз за умиране е много хубав, passed away... :) - дай боже всекиму такава смърт, а не да се мъчи човека. Да се мъчи и той, и други около него.

Да, много ми е познато това, за което говориш. Още веднъж те поздравявам, че си послушала вътрешния си глас да го оставиш да си отиде и не си тръгнала да го водиш по болници и доктори, с маркучите там и цялата тая мъка и ужас.

Не се укорявай и не се чувствай виновна в никакъв случай.

Майка ми преди да почине много се влоши и трябваше да я закарат в болница. Когато отидох да я видя, беше така - с тръбичките и маркучите и всичко това... аз седнах при нея, исках да и дам подкрепа и кураж, но се видяхме съвсем за малко, защото дойде медицинското лице да и прави нещо и аз трябваше да изляза.

Ако знаех, че това е последната ни среща, щях да им кажа /на медицинските лица/ да излязат, за да се видя с майка ми. Както правят по филмите... ако знаех, че тя същата нощ ще получи удар, от който няма да дойде повече в съзнание, така щях да направя - да им кажа да излязат и да ни оставят сами.

За да я изпратя и да се разделим като хората.
Но не знаех, и това е нещото, за което съжалявам.

Когато тя почина, а след това баща ми, почувствах облекчение, като освобождение, успокоение, някаква вътрешна лекота. Сякаш ти самия си се освободил от нещо, някаква тежест се е смъкнала от теб и ти олеква... дъщеря ми сподели, че и тя е усещала същото.

А докато бяха живи и си бяха в къщи, всички знаехме, че ходенето по доктори и болници няма нищо да подобри, само ще влоши. Те не искаха да ходят и ние не сме настоявали. Редувахме се да ходим при тях аз, сестра ми и дъщеря ми- да изчистиш, напазаруваш, сготвиш, да се видим и така.
Аз като ходех винаги им казвах, че идвам да се видим, не за друго. Да пием кафе, да си говорим, да послушаме музика... а не да ги обслужвам и да ги гледам. Те не искаха да изпадат в такова унизително положение да тежат на някой, който ги гледа, и ние гледахме да проявим уважение... пиша за себе си всъщност за да ти кажа, че няма за какво да се чувстваш виновна.

11.   Ще налиша неща които може да ти се сторят странни но искам да се замислиш за тях защото са много важни. И така света не е устроен така както изглежда. Земните хора като теб се радват или плачат от това което виждат, а сега това което не виждаш. Живота е едно училище т. е. ако трябваше да сме щастливи нямаше да сме тук, а в Рая. Хубавата част от живота ти е била подготовка за урока който трябва да научиш в този живот. Какъв точно е този урок незнам. На всеки е различен. Но факта че си жива показва, още не си го научила. Всеки който си научи урока в дадения живот го напуска независимо дали го иска, защото си е изпълнил мисията без значение на колко е години. Съпругът ти си е изпълнил мисията, но ти не. Когато човек сам сложи край на живота си един вид бяга от земното училище и наказанията после са жестоки и от там е и кармата. Огледай се наоколо и сама ще разбереш своята мисия. За да бъда по-ясна прочети "пътя на душите" Най-малкото ще ти стане интересно, погледни и други гледни точки. Има я в нета можеш да я изтеглиш безплатно онлайн. Когато е починала на моя съпруг майка му, Той се е чувствал като теб. Тази книга му е помогнала. Другата гледна точка която не се виждаше беше че ако тя беше жива нямаше да му даде да се ожени за мен и нямаше да имаме това хубаво и умно дете което имаме. И тъй като е било писано това да стане, за съжаление съдбата я е изключила от земния живот. Светът е един лабиринд от много съдби и за да просъществува една си утива друга. Сама казваш че си интелигентна, а това означава да гпедаш над нещата не да се втренчваш в тях. Над нещата е да се опиташ да разбереш как е устроен целия свят и живота на всички хора не само твоя. Това е един цикъл за който няма добро и пошо. Просто се случва нещо за да се случи нещо друго. Това друго за едни е добро за други пошо. Отново играе човешката гледна точка. Тази книга за която ти пиша има и втора част казва се "Следите на душите". Тя е продължение на първа и се тегли по същия начин през гугъла се намира сайта и от там се тегли. Единствения начин да заживееш пак нормално е да погледнеш на света с други очи, а може и това да е твоя урок защото човек доста често вглавен в ежедневието си остава сляп за света. Колкото по-бързо научиш урока си толкова по-бързо ще се отървеш от сраданието на земята. Желая ти успех, но трябва да имаш и желание за това.

12.   Като прочетох за тъжната съдба, сполетяла авторката, много се впечатлих от разумните й съждения. Но в момента когато прочетох това: ( "За тези, които прочет историята ми ще поясня, че не съм някоя загубена селянка. "), авторката ми стана антипатична и падна рязко, първоначалното ми впечатление. Защо си мисли, че на село живеят второ качество хора? Защо си мисли, че там живеят бездушни същества? Нима, ако това се случи на някоя жена от село, тя няма да изпита тъга по съпруга си? Нима селската жена ще зареже децата си? Нима нямаше да си ги отгледа както авторката го е сторила? Мога да задам още много въпроси, но намирам това за безсмислено. Целта на авторката е била, не да получи съболезнования и съвети, а да се изфука колко е оправна в живота, че не е някаква си "ЗАГУБЕНА" селянка, че тя е по-по най от многото!

13.   от авторката- към последната коментаторка -извинявам се за израза"загубена селянка"-криво си ме разбрала и написах историята си не за да ми съчувства някои, не за да ме съжалява, не и както си написала да се изфукам-това дори е глупаво - да се изфукам с нещастния си живот ли??? с историята си исках да кажа на всички че човек дори и материално и финансово да е осигурен ако е загубил обичан човек живота му става безсмислен-децата порастват и си свиват собствено гнездо, а ти оставаш сам -с мъката и спомените си. Но както и да е -дано тези които са прочели историята ми да не я изпитват върху себе си

14.   От прочетеното стигам до извода, че си силна и борбена жена. Може би в действитвлност си преуморена. Относно мъката потърси психолог. Не се обричай на самота

15.   Здравейте! Аз имам същата съдба. Загубих съпруга си внезапно от белодробен инфаркт, когато беше на 43 г, а аз също бях на 38. Децата ми бяха на 14 и на 16. Това се случи преди 11 год. Изгледах ги и ги изучих сама. Страдах търсих рецепти да продължа напред, но това е много трудно. Сега и двете ми деца са в чужбина. Аз имам връзка с човек с моята съдба, но съвсем не се чувствам щастлива. Няма нищо общо с начина по който се чувствах със съпруга ми. След толкова години аз продължавам да си говоря с него наум и да си мисля за него всеки ден. Истината е че като се случи такова нещо то ти променя напълно живота и оставаш половин човек до края. Но това е съдба и не е само до нас мила. Просто нямаме избор. Трябва да продължим да живеем.