Ще бъда ли щастлива и аз някога?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2645 пъти
Чувствам се ужасно самотна. На 19 съм. Обичам и уважавам родителите си, както и те мен, но те работят в чужбина и си идват през месеци. Приятелят ми, с който сме заедно от години е също на работа в чужбина.

Приятелки имам 1-2, но не се посещаваме особено често. Имам огромна нужда приятелят ми да е до мен, да му споделям, да ме прегърне, но го разбирам-трябва да работи.

Наскоро разбрахме, че едни наши приятели ще се женят и ми стана още по-тъжно. Запитах се, защо ние сме обречени да чакаме, а при другите нещата стават толкова лесно? Защо животът е така несправедлив?
Толкова ме боли, толкова съм отчаяна. Самотата ме убива и въпреки това чакам деня, в който да докосна щастието...

Исках само да споделя, защото нали затова е "сподели" :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 31a4a09cdc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Щом не си щастлива сама с себе си, никой друг не може да промени това. Какво като подпишеш и това ще промени света около теб ли?

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 451f2c84bb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   стегни се... някой хора нямат приятел/приятелка дори. Никога не са имали и се питат същото. АЗ се питам това от както съм се родил. Защо си нямам приятелка и аз гледам другите и се чуда къде е моето "Щастие". На 20 съм. Смея да кажа сериозен пич съм си, тренирам си, не се имам за грозен нито за глупав. Все някоя тр да ме хареса.. да ама не. Опитвам се да ти кажа че има хора които са по-зле от теб. Визирам себе си :) Пък и ти поне си имаш обожатели, а на мен никога ама никога не ми е звъняло момиче да ме викне да се видим. Айде сметни сега как аз се чувствам.

 

...