Ние със сигурност сме много...за съжаление
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2213 пъти
Много сме тези, които сме имали щастливи семейства и сме загубили завинаги любимия човек. Знаем, че смъртта е част от живота, но не я приемаме. Трябва сами да се борим, да подкрепяме децата си, а в същото време го няма силното рамо, на което да се опрем. Липсата е жестока и смазваща.
Нека поговорим за това, нищо, че сме на 20, 30, 40, 50 или повече години- болката ни е еднаква!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: e40ee53d74

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз скоро загубих баба си и не мога да повярвам, че я няма. Даже не успях да я видя за последно. Не съм я виждала от 3 години. Точно преди да си иде питала все за мене. Аз съм в мн тежка депресия и в момента се лекувам, надявах се да ме дочака да се стабилизирам малко. Живея в друг град... Надявам се да ме вижда в момента и да ми прости, че все и обещавах да я посетя и все отлагах, но не се чувствам добре. Липсва ми. Все пак всички ще си отидем от този свят и е нещо нормално. Дано сега е по-добре.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 73dc316f15

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Така е, болката е еднаква. Загубата на близък човек е голямо изпитание. Но... нищо не можем да променим. Трябва да продължим напред, така както и нашите предци са го правили. Времето облекчава или ни отдълечава от събитието, но мъката остава за цял живот. Но.. трябва да се борим и продължим!

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 6227b9f925

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Стегнете се хора. Живота продължава. Няма смисъл да се депресирате. Приемете го и това е ;)

 

...

горе^