Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Благодаря и на автора на темата, и на коментиращите! Става ми много приятно като видя, че има мислещи хора като вас. Вие сте бъдещето на България! Продължавайте да се борите и моля ви - каквото и да става, останете си тук, в родината. Трябвате ни! Успех!

dafuqma

7.   Офф номер 1 не ти ли писна вече във всяка тема да нищиш как бедните не трябва да раждат деца. Никой не те кара да раждаш ти, но не се бъркай на другите хора. В крайна сметка не може всички да са милионери и да се раждат в богати семейства. Изглежда това, че си живяла бедно ти е голям комплекс, и още не можеш да го преглътнеш.

Е аз ще ти кажа, че си алчна и само за пари и осигуряване говориш. И аз не съм расла богато, но съм намирала смисъл в много други неща от живота и съм се радвала на други неща освен пари. И да ти кажа колелото се върти, днес си богата утре не се знае. Какво ще му обясниш на едно евентуално твое дете, ако обеднееш - сори ама май не трябваше да те раждам понеже сме бедни сега.

За мен живота е да се развиваш и да се научиш да се справяш във всякакви обстоятелства. Никой нищо не ти гарантира, днес може да си на върха, утре да си най-голямата отрепка. Въпроса е да възпиташ дете, което да може да се бори и да постига мечтите си. Иначе на лесно всеки може. Ако предишните поколения мислеха, като теб сега половината от това, което е измислено и построено и от което ти се възползваш нямаше да го има. Хората не са писнали - боже не съм осигурен, а са търсели начини да се развиват и да направят живота си по-добър. Това е била движещата сила. А аз като човек както казах, който не е от богато семейство се научих да търся истинските ценности в живота, да разбера че съм силна във всякакви обстоятелства и че човек не е колата или къщата или професията, които има, а нещо много повече - че той е творец на живота си такъв какъвто е.

Естествено това се случи, защото не бях заета да се фукам с новия си телефон или да ходя да се връткам по скъпите заведения. Затова всяка една ситуация е възможност за развитие или за упадък, някой вземат най-ценното от трудните ситуации, а други се озлобяват проклинат съдбата и се съспиват в крайна сметка.

8.   И още нещо номер 1. Как би анализирала следните ситуации? Това се реални житейски ситуации на реални хора.
1. Семейство мъж и жена, занимаващи се с бизнес. Имат много пари. Раждат им се близнаци. Всичко е ок - почивки, къщи, коли, глезотии. В един момент обаче бизнеса запада, вземат им всичко, имат дългове, в момента едва свързват двата края.
2. Момче от бедно семейство, има приятелка, той почти няма пари. Живеят така, като той не спира да работи и да се развива. Женят се, ражда им се дете. В момента е много богат.
Е, по твоята логика, в първия случай е трябвало тези деца да се родят, а във втория не. Децата от първия случай в момента мизерстват, а детето което е на бедни родители и не е трябвало да се ражда, ще бъде напълно осигурено.
Така че искам да кажа, че трябва да си излекуваш травмите от бедното детство и да не съдиш толкова категорично и прибързано кой трябва да има деца, какви ще станат тези деца и т. н. Всеки човек е различен, а живота е променлив, не знаеш какво те чака. Прекалено пристрастна си. Всеки прави избори си в живота. Както има преуспели деца от бедни семейства, така има и неуспели от богати. Важно е тези родители какво възпитание ще дадат на това дете и т. н. Никога не можеш да знаеш какво те чака утре, затова трябва да следваш мечтите си. И последно да добавя ситуация номер 3. Пак на реален човек.
3. Момче от богато семейство, архитекти. Напълно осигуряван през целия му живот. Всичко което е искал го е имал. В момента е :наркоман, без образование, без работа, тежи 100 кила.
Просто логиката ти издиша, недей да бъдеш толкова категорична, само това искам да ти кажа.

9.   Преди всичко Благодаря на всички които са изчели темата и са отговорили!
Най-много на №1. Това което си написала е прекрасно! хареса ми страшно много!
Въобще не очаквах някои да я прочете дори. Обаче трябва да направя едно доуточнение. Темата е писана отдавна, през 2008ма година за един форем. Към настоящия момент нещата не са така розови. бизнесът на родителите ми фалира, аз си изгубих работата, вече 4 години се подхвърлям по разни фирми и сега работя за 500 лв. и родителите ми разчитат само на пенсиите им. Едвам свързваме двата края и въобще не искам да създавам нито семейство нито деца. Не си представям как ще ги отгледам при тези условия. За съжаление нещатата се променят, понякога към по-лошо.

10.   Честно казано така както си задал въпроса е трудно да се отговори. На този свят има всякакви проблеми и всеки мисли, че неговите са по-големи от на останалите. И тук е момента да се дам аз за пример - Идвам от работническо семейство - майка учителка, баща шофьор. Заобичали са се взели са се. Радост и съм се появила аз - 91ва година, хората запознати с това време им е ясно за всичките трудности на прехода за които аз само съм чувала от родителите си. Но как да е. Отгледа ме баба ми, но в един момент дойдох при мама и тати в града.... И тук настъпи лек обрат в крехката ми душа. Оказа се че година след като съм се родила нашите са се изпокарали и живеят заедно само заради мен.... Е това живот ли е? Тате като шофьжр взимаше хубава заплата, особено след стачките, обаче.... си пази парите за себе си - 200 лв за сметки и не го търси. И се почваше алкохоли, манджи, разходки с приятели. Аз до 9ти клас нямах джобни, мама я оперираха от рак, но всичко се нареди. И от малка съм научена че ако искаш нещо трябва да си го постигнеш сам - работя от 17годдишна и не ми е тежало. Тежало ми е да гледам скандалите в къщи. Това винаги ми е било по-голям проблем отколкото че нямаме пари, или че веднъж съм си легнала без вечеря или че нямам нови телефони играчки прочие. Станах студентка. Сега не мога да работя защото уча нещо което изисква 100%концентрация, карам стажове през всяка свободна минута, защото искам да стана добра в това което уча. Ето новия проблем - мама замина за друг град аз останах с баща ми. Сега това което отнасяше майка ми го отсям аз. Редовно ми се обяснява че съм боклук, как от мен нищо няма да излезе че съм нищожество и как никой не ме обича... И още много неща се изсипват от устата на баща ми. Истината е че в гимназията бях отличничка, а сега си взимам изпитите и ми е наред всичко. Вчера щеше да убие котката ми. Мачкаше я с футьоила в стената.... това което направих е да застана между него и нея.... аз го отнесох. днес ме боли рамото, боли ме душата, но търпя. Скоро ще се разкарам от тук и повечее този човек не искам да го виждам и чувам. Тук няма любов. Нито към мен нито към майка ми нито към беззащитно животно. Тогава, след лек размисъл стигнах до извода - аз не искам да се женя, аз не искам деца. Имах приятел който след дълга връзка се оказа че много яко ми кръшка с три жени.... За какво ми е мъж който ще ме лъже и ще ме бие. Да искам любов, да искам да заспивам и някой да ме е прегърнал и да усещам топлината на сърцето му, но на каква цена? Кой ще ми каже и докаже, че човекът който е до мен утре няма да се издразни за глупост и няма да ме смели от бой. Дали за пари, дали за ревност, дали от глупост и невежество... А аз искам просто сигурност и уют. Ако да съм сама, без дете и мъж поне ще ми осигури сигурност ТАКА ДА Е.

11.   Еми и моята история е подобна на твоята. Родителите ми са нямали и пари за хляб в определени моменти, но винаги се случваше нещо, я баща ми ще отиде да чука камъни, я нещо друго, но винаги сме се оправяли. Но ние със сестра ми никога не сме ги товарили финансово, един път не съм поискала вафличка от магазина, при положение, че знам, че нямаме за хляб. Никога не сме били нахални, гледали сме другите деца и толкова.. И то защото виждахме лишението на родителите ни, всичко което имаха, го даваха на нас. Домат от градината ще откъснат, той ще е за нас, а за тях ще има хляб и сол. Майка ми е варила утайката на кафето по няколко пъти ( а това е адски вредно) само за да има пари за друго.
Цигари.. абсурд.. я сметнете 5 лв. е кутията на ден.. по 30 дни.. 150 лв... за цяла година.. 1800 лв. За толкова пари знаете ли колко неща можете да си купите, а ако и двамата пушат.. Е.. не мога без тях, ами представи си слагаш тия пари в една касичка и в края на годината я отваряш и вътре едни 3600 лв. Няма ли да ти е по-добре?
Всекидневно съм свидел, на това как родителите си купуват за мен лично.. това скъпо удоволствие, а на децата си не купуват и вафличка от 10 стотинки, а те децата горките ревът и се тръшкат, а родителите отговарят, че нямат пари.
ПРеди известно време беше дошъл един господин с 3 деца и жена, купи си цигари и искаше хлябове на вересия. Отказахме му, казахме му да върне цигарите и да си купи хляб, а той отговори: "Те моите не са гладни". Еми да така винаги ще мизерувате.
В крайна сметка, кой както си го направи. С едни и същи пари едни ще изхранят цяло семейство, а на друг няма да му стигнат и за храна, защото нещеш ли не можел да готви и всяка вечер е по ресторанти.
Неволята учи, а когато искаш нещо се бориш за него.
Помагала съм на родителите си, те са се борили и са си изкарвали парите честно и с много труд. Сега ги имаме, не в излишък, но не се лишаваме от нищо. Научила съм се, да живея и с много и с малко. Всеки скача според тоягата си. Но би било жалко ти да си правиш кефа ( с излизания, цигари и куп други харчове), а да не изпиташ най-големия.. да видиш децата ти как растат, как част от теб се променя и се развива. Стига да искаш макар и с малко можеш да го постигнеш. Стига да имаш най-ценното нещо- ЛЮБОВ. Да ги подкрепяш и да ги слагаш на първо място.
Който иска да ме критикува.. нека, но това е истината.. Обичам родителите си, колкото и да ме ядосват понякога, но те са дали всичко за нас, в името на това да сме добре, да сме нахранени, облечени и изучени.
Поздрави :)

12.   Определено смятам, че хора, които не могат да осигурят най-елементарното за себе си, не бива да имат деца. Аз лично нямам все още, но ако имам ще дам на детето си един приличен живот, ще му дам цялата си любов и нормален живот, иначе не бих имала, дори и да исках. Аз съм жена над 30, все още не съм семейна и нямам серизона връзка, имам мъж до себе си от мн години, но все се спираме, гледаме да не се привързваме много, макар че много се обичаме, но аз знам, че ако имам дете ще е от него, иначе не бих. Смятам, че едно дете трябва да е направено с много, много любов, ако аз не обичам човека, не бих имала дете. Та ако с този човек не решим да превърнем връзката си от несериозна в сериозна и семейство, аз ще остана сама, и нямам проблем с това. Хората, които са с някой колкото да не са сами са много жалки, не мога дори да си представя такъв живот.

13.   От номер 1

Първо, поздравления за автора за интересната и добре написана тема и дискусията.

До номер 5 - благодаря, не мога да кажа нищо, Вие сте родител, изгледал децата си достойно, което уважавам. Не вярвам обаче, да сте ги пратил да работят на 16 г. За екстрите съм съгласна иначе. Възпитателно е за едно дете да разнася вестници през ваканцията да кажем, ако иска да си купи iPod.

До номер 7 „И аз не съм расла богато, но съм намирала смисъл в много други неща от живота и съм се радвала на други неща освен пари. “
Виж, на чужд гръб и 100 тояги са малко, аз пък съм израстнала бедно и също съм намирала смисъл в други неща в живота, освен пари, но се учи много по-добре на пълен стомах, в собствена стая и с парно да кажем. Хора като теб никога няма да разберат хора като мен и автора. Пренебрегвате важността на „дребните“ неща от живота като храна, парно, топли дрехи. елементарен начин на живот, защото винаги сте ги имали. Който е расал обаче без тях иска да е абсолютно сигурен, че ще може да ги осигури за децата си. Затова и не вярвам скоро авторът да създаде деца. Малко може да е пресилено в очите на хора като теб, но хора като нас искат да са се подсигурили не веднъж, а стократно, преди да създадат живот.

14.   До номер 8, ще позволя да се самоцитирам при желания от теб анализ

1. „Мисля, че най-голямата злина е да създаваш деца, за които не можеш да се грижиш и да осигуриш елементарни условия за живот. “
Както забелязваш, аз говоря винаги в СЕГАШНО време и не говоря в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ. Много „ако“ слагаш, а това намирисва. Ако днес родиш близнаци, ама такова, ама онакова. Реалността е съвсем различна - предприемчивите хора по принцип се подсигуряват, купвават доста недвижимо имущество и кредитите винаги са от името на фирмата. В България да отвориш ООД фирма струва 2 лв. Предприемачът НЕ отговаря с личното си имущество, ако бизнесът му фалира и има кредити.
Не вярвам, че на въпросните близнаци ще им е зле с няколко къщи и апартаменти. Просто продваш и живееш. Доста хора, между другото, в момента точно така живеят и то на доста широка нога.

2. Как да коментирам сценарии от латиноамерикански сапунки?
Препоръчвам ти да гледаш турски - там поне паричките се предават по наследство, което си е много по реалистично от това двама млади да се оженят, да „им се роди“ дете и да станат богати. Хората, които забогатяват (извън сериалите) обикновенно умеят да планират семейно. Не отричам, че с помощта на цялата фамилия подобно семейство може да достигне среден стандарт на живот, но огледайте се - успелите и богатите се женят и имат деца сравнително късно. Първо гледат да завършат образованието си най-малкото. Да сте чули Цукерберг да е направил бебета на 18?

Просто успехът има нещо общо с дисциплина и с план за живота, а „раждат им се деца“ е пасивен израз - сякаш родителите нямат нищо общо с раждането на децата, те просто се появяват, донесени от някой щъркел. Пасивните хора, на които им „се раждат“ деца са пасивни и в живота, чакат я щъркела, я някой месия да ги оправи и не се срещат подобни успешни хора в реалността. Дори в латинските сериали винаги мъжът е вече на 30, дори 35 и бебетата биват заченати и родени в последните, не в първите епизоди.

3. Правиш грешката винаги от частния случай да заключваш за правилото. Това може да важи пред пейката в блока, но не важи в статистиката. Вероятността едно дете от семейство на висшисти от български произход с доход над средния също да има успех в живота е много по-голяма от това едно ромче от семейство аналфабети да стане милионер. Във филма „Slumdog Millionaire" (2008) е описана подобна съдба на едно направо циганче от индийското гето, мисля че дори е по истински случай, но това е изключението, не правилото. Правилото е децата на архитектите да стават архитекти да поемат практиката им и да продължат да увеличават семейното имущество. Изключение е, ако дете от добро семейство завърши зле. Питай обаче израстлите в Люлин, какви шансове са имали в живота.

Не казвам, че е правилно, но вие си правете сметката. Не е нужно да се оправдавате пред мен, когато утре трябва да подготвите детето си за училище, а нямате пари за нова чанта, маратонки, дънки, якенце, тетрадки и учебници.
Прочетете историята на автора. И правилно човекът не обвинява родителите си, защото нашите родители са станали жертва на разрухата на строя, в която са били възпитани и образовани. Имали са вече деца и всичко се е сринало. Избутали са ни колкото са могли.

Да видим, какво ще е нашето оправдание пред децата ни след 10-тина годинки.
И пак казвам - говоря в сегашно време. Утре всеки един от нас може да изпадне в затруднение, но не мога и няма да мога да разбера родители, на които им „се раждат“ деца днес и сега и нямат пари да ги хранят, да ги обличат и за елементарна мед. помощ.
Никога не бих причинила това на собственото си дете, заради егоистичните си мераци да ставам родител на всяка цена (животински нагон). Когато хладилникът е полупразен, когато сметките се трупат, когато човек едвам-едвам свързва двата края, по-добре да изчака с дете. Ти раждай, после чакай мъжът ти да се трепе и да станете милионери... или по-добре - хвани си пусни турската/латиноамериканска сапунка, защото реалният живот е жесток, а навън обикалят достатачно Гаврошчофци, който са забили нос във витрината на някоя баничарница и си мечтаят за неща като обувки, яке, чанта, учебници, тетрадки, а някой дръзват да си мечтаят и за колело...
Не се оправдавайте пред мен, аз нямам значение, ами търсете обяснение за пред децата ви, защото всяко дете пораства някога, защото децата ни са най-значимите хора в живота ни и тяхното мнение е важно, не това на някакви анонимки тук.

15.   До Автора от 1

Авторе, такова е положението. Съжалявам, че нещата отново са тръгнали назад за семейството ти, но и ти сам в историята си изразяваш съмнение в дългосрочността на бизнес-модела си. Поживяли сте, консумирали сте, сега отново е време за затягане на коланите. Не съжалявай за нищо, веднъж се живее, но мисля, че другия път доста по-различно ще оперирате със средствата си.
Правилно си се доверил на инстинкта си и не си създал деца. Между другото, мога да се обзаложа, че бизнесът ви не е оцелял до третата година. Статистически погледнато 2/3 от фирмите затварят до третата година. Това е така дори в САЩ.
Не унивай, вярвам че си научил много в този период.
Иначе, последвай собствения си съвет - и в момента в строителството в София град се реализират много добри доходи. Един алпинист, който прави фасади и мие прозорците на офис-сградите взима в момента 2600 лв. Инвестирай в обучение по някакъв подобен занаят. Има редица дефицитни специалности и са съответно много добре платени. Особено за мъже мисля, че е по-лесно.

До номер 11 - Браво! Подкрепям те на 100%. И все пак мисля, че искам децата ми да могат спокойно един ден да си ядат домата, вместо да ме гледат, как се лишават родителите им, за да има за тях. Познато ми е чувството, не е полезно за едно дете и с течение на времето преставаш не само вафли да искаш, но и елементарни неща. Една зима изкарах с маратонките си, а имаше много сняг, защото не исках да кажа, че ботушите от миналата година са ми омалели. И така джапах по киша и еднометров сняг с пролетни маратонки... Ядеш си домата, но ти присяда.
Дядо намери през комунизма цял колограм банани отнякъде, които си изгниха в хладилника, защото никой не посмя да си хапне от тях.
Ох, гадни години, гадно време, но и днес борбата е голяма. От нас зависи как ще живеят децата ни и дали ще успеем да им спестим тревогата за ежедневните и битови нужди, дали ще живеем или ще оцеляваме.
За себе си знам - аз мога и с 2, но ако мога бих искала да осигуря на децата си 200.

16.   №1 Позволих си да си представя свят в който всички хора мислят като теб и знаеш ли какво се оказа.
Пример: Държава като България.
Веднага раждаемостта пада на 2 000 бебета годишно, защото щом за теб автора с 500лв заплата и помощ от родители не бива да има деца, а ако има 1200лв и жена му работи за 1000лв може, то само хора с общ семеен доход над 2200лв трябва да правят деца. Съветвах се от годишната раждаемост в болница в голям град, общо 50-70 семейства годишно раждат и притежават изисквания от теб доход, при родени 4 400 деца в същото отделение. Така, че само след 7-8 години в Бг ще има общо 2000 първолаци. И да продължим с тези мисли, 99% от тях ще са отличници и ще завършат висше, може две, но се оказва, че след 40-50 населението с български език и ген ще е намаляло под 2 000 000 души и всеки от тях ще е началник-богаташ. По този начин ще се наложи да си внасяме от Индокитай и Филипини работници, строители и др. Какво печелим: да циганите ще са на изчезване, но ще завъдим Малайзиици, виетнамци и др, а най-лошото е че проблема с бедните няма да се реши, просто ще променим расата им. Ако в световен мащаб мислим така, то само след 70 години населението на земята би се ограничило в 5-6 града.
Но много ме интересува №1 ти като искаш раждаемост само при висшисти-милионери!!! Кой днес измете булеварда до вас? Кой днес изми колата ти? Кой я поправи? Кой ти продаде сутрешния вестник и кой ти омеси шибаната баничка? Набий си в главата, че се нуждаеш от децата на бедните само след 20 годинки пак ще искаш кифла и кафе от ъгъла и ще те ти ги направят точно тези неродени сега бебета на бедняци с по 500лв заплата. Осъзнай се, че не можеш да свършиш всичко около себе си сама и се налага да има на кого да платиш да извърши мизерния за теб труд за мизерната сума.

17.   Номер 16, напълно съм съгласна с теб, но предпочитам моите деца да са от външната страна на тезгяха на баничарницата и ще направя всичко възможно, за да им предоставя условия за развитие, за да го постигнат.
Не си прав иначе и за прогнозите си за раждаемостта - говорехме за ситуацията в София, а там са ти нужни поне 2 пъти по-големи доходи, отколкото в страната. В малките градове със собствено жилище се храни семейство и с 600 лв. доход, живее се направо заможно с 1000 лв. Стандартът просто в големите градове е по-висок, съответно средата е по-висока. Ако отидеш пък в Англия и с 1000 паунда си социално слаб и държавата ще те подпомага, за да си храниш децата, защото и цените, и разходите за живот са други, и СРЕДАТА е друга.

Моята идея е, че не удобрявам съзадаването на деца когато човек живее ПОД СРЕДНОТО НИВО ЗА СЪОТВЕТНОТО НАСЕЛЕНО МЯСТО. И ако в София ти трябват 500 лв. за наем, 200 лв. за климатик, то на село можеш да нацепиш дръвца за 60 лв. кубика от лесничейството, не плащаш наем и 2/3 от хранителните продукти си набавяш от частното си стопанство. Лошо няма. Въпрос на начин на живот, но живееш с 500 лв. в София, а и да мислиш за деца - това е меко казано безотговорно.
Аз лично мога да живея с много малко, но не бих го причинила на децата си. Не очаквам децата на работниците да стават професори, но съгласете се - и децата на работниците имат физически, човешки нужди - искат да ядат, да ходят на училище, да се обличат и да им е топло. Не са малко хората без образование, които с много труд успяват да си осигурят много приличен начин на живот, а и образование на децата си.

И да, авторът, бидейки мислещ човек в момента отлага създаването на поколение. Ще дойдат и по-добри годинки, ще си стъпе на краката, децата нас ни чакат..и изобщо, нима сме се родили (само), за да създаваме деца?
Не съм съгласна, че бедните раждат деца с умисъл за обществото и като евтина работна ръка. Всеки иска детето му да има по-добър стандарт на живот, да се изучи и да бъде от външната страна на баничарския тезгях! Нека всеки сам си направи сметката. Аз напълно подкрепям автора - не може с 500 лв. в СОФИЯ да се създава семейство.
Подчертавам - пенсиите на родителите ни не бива да се смятат като част от семейния доход! Те са за лекарства и храна на пенсионерите и без това са твърде мизерни. Който има съвест да създава семейство на гърба на родителите си, нека го прави, евала на автора, че не е сред тези хора!

(между другото - децата, които днес раждаме ще трябва да се реализират след 20-25 г. Мислиш ли, че тогава баничките ще се правят от хора? - с две думи, защо мислиш, че ни е необходимо огромно население, за да живеем добре и да се развиваме като нация? Нима на датчаните им е лошо? Аз предпочитам по-голям БВП/глава от населението, ако ще и 1 мил. да станем. В 21 век не територията и бр. население са важни, а качеството на горното, степента на образование и честно казано - предпочитам малка, но богата нация от голяма, необразована и бедна като в Индия и Лат. Америка)

18.   Винаги съм следвала теорията, че за обичаш трябва да си готов, а не да го правиш за да не си самотен. Дълги години си мислех за любовта като за някакво развлечение, занимание за свободното време, бонус, ако щеш. Мина време и заобичах така, както не бях обичала преди. Момчето беше от друг град, с много различен живот от моя, беше онзи тип любов, който те променя много. Около него видях другата страна на живота- с голямо семейство, прилични доходи, но все пак самотен и неразбран. Уви, той не се поправи. Имаше мен, имаше семейството си, но дългите години около използвачи го бяха накарали да гледа към земята и да бъде един тъжен самотник. Но успя да ме научи да обичам, научи ме, че това не е развлечение, а начин на живот. След него не съм се втурвала във връзки, дори все по-рядко заглеждам прилично изглеждащи момчета по улицата, просто не се чувствам готова. Защото света ми се преобърна. Искрено вярвам, че първо трябва да се научиш да не изневеряваш на себе си, а после да се втурваш в приятни връзки.

Малко след този мой принц заобичах отново, но говорим за съвсем друг тип любов. Роди ми се братче, годините ни са доста големи, но започнах да му обръщам внимание и да го гледам повече от преди, започнах да разбирам всеки родител на света. Парите не са ни достигали от близо 4-5 години и си е чиста екстра да отидем довечера на магазина и да ми се вземат повече от 2 неща. Не сме богати, помагаме на баба ми и дядо ми и в общи линии морето, басейна и ските за нас са истински лукс. Който лукс не си позволяваме последните 3 години. Вероятно е злина, че майка ми роди дете в такива условия. Че у нас имаше ремонти, че беше прашно и кофти, че изискваха истински напъни за да може щом бебето влезе в новия си дом да е чисто и подредено. Но никога до сега не съм мислила, че е чак такава злина. Той е обичан, заобиколен е от цяла къща луди глави и се възпитава да има характер и сила, да се бори за семейството си, да не гледа себе си, а общността. Защото така са възпитали и мен- преди всичко да гледам общата картина, която често представлява мен, семейството ми и кръга ми от приятели. И смятам, че са ме възпитали доста добре. За разлика от връстниците си съм научена да обичам по много начини, за мен това не включва да причинявам болка.

В грешка сте, ако казвате, че е по-лошо да причиниш нещо подобно на дете. Когато аз съм се родила също е била криза, изживяла съм и още няколко, говорим за хубавите недостизи на пари някъде 97-98 година. Но времето си отмина, аз нямах много неща, липсваха ми скъпи мебели и модерни играчки, не бях облечена в маркови дрехи и не очаквах повече от левче джобни, докато не станах 5 клас и не пораснах до степен, че да ми трябват малко повече пари. Но през цялото това време нито за миг не се замислих какво ми липсва, мислих само за това какво имам.

Та нека го кажа така. Аз съм дете, наистина не съм голяма, но няма да споменавам възрастта си, защото със сигурност моралистите, ще ми кажат, че не разбирам нищо от живота, че не бива да коментирам.

Дете съм, но и до ден днешен не търся скъпите дрехи и елитните заведения. Все пак съм по-богата от всички, който карат ферари и живеят като в 5-звезден хотел. Имам семейство, което ме обича и е готово на всичко за мен, имам невероятни приятели, които макар и малко, са истински и верни, имам уникалния късмет да мога да мисля трезво в свят, в който е почти невъзможно да имаш разум, имам сила за да се справям сама с трудностите и сама уча достатъчно добре, че да посещавам елитни учебни заведения. Да, аз съм богата. Аз съм много по-богата от всички вие, които твърдите, че е нещастие бебе да се роди в дом без много приходи. Нещастие е бебе да се роди в дом без любов. Спестявахме и се лишавахме, но брат ми има всичко нужно, за мен също се спестява и се пази, но и аз ще имам всичко нужно.
И.

19.   До номер 1 от номер 7 и 8.
Отново правиш грешката да съдиш прибързано, да доказваш собствената си правота и да се изкарваш най-голямата жертва от всички. Като казах, че не съм от богато семейство, защо реши че съм имала храна, дрехи и платени сметки? Е ще ти кажа, че дори това съм нямала, години наред при двама безработни родители. Като казвам, че знам какво е да нямаш пари - говоря наистина да нямаш пари за основни неща, а не за поредната глезотия. И по тази логика дай сега цял живот да мисля за безпаричие, да нищя тази тема до безкрай и да започна да осъждам родителите си или другите бедни родители, които искат да имат деца. Живота е променлив, едва ли някой ражда детето си с мисълта то да гладува и да е нещастно. Просто има обстоятелства, които не могат да бъдат контролирани.
Колкото до турските сериали и струващите ти се измислици истории, проблема си е твой. Има хора които преуспяват и докато са млади. В момента света е много по-динамичен и има много повече възможности за развитие. Това че ти си се вторачила в бедността и не можеш да ги видиш си е лично твой проблем. Умните хора се вторачват в тези възможности и в крайна сметка преуспяват, а такива като теб цял живот проклинат нещастното си детство, живеят с мисълта, че доход от 2000 лева е върха на сладоледа и си мислят, че на едно дете е достатъчно да са му платени сметките и да има джобни.
И да си супер богата детето ти може да има други проблеми от друго естество, но ти естествено не мислиш за тях, защото в ума ти са само пари. И си от хората, които си мислят че като имат пари, всичките им проблеми са решени. Е, ще ти кажа че си в дълбока заблуда, но както се казва докато сам не прозреш една истина, тя винаги ще си остане неистина. Едно дете би било също толкова нещастно с невротизирана майка с нерешени емоционални проблеми, колкото и това да страда от безпаричие. Така че по-добре наистина не раждай, защото ще програмираш детето си за бедност с този начин на мислене, и това от което най-много те е страх ще те застигне.

20.   До И. от 1.

Браво на теб и на семейството ти, но мила - не знам дали осъзнаваш, вие принадлежите към средната класа у нас - щом можете да си позволите ремонти, да имаш дрехи, да не си гладна, вярвам, че са ви платени сметките, доста грамотно пишеш, за да си тръгнала на работа преди завършване на средното си образование. За това мечтаят доста деца у нас. Явно на родителите ти им пука доста, какво ще стане от вас, да ви осигурят по-добри условия за живот, иначе защо са и ремонтите, и левчето джобни? Може да не се считаш за заможна, но точно условията, които ти осигуряват родителите ти са характерни за доста заможните българи и не виждам, защо пък мислиш, че става дума тук за семейства като твоето? Представи си - има родители, които раждат деца и не могат да им предложат покрив над главата, камо ли ремонтиран такъв, не могат и 1 ст. да им дадат за джобни, какво остава за 1 лв. и т.н.

Номер 19

„И си от хората, които си мислят че като имат пари, всичките им проблеми са решени. “

Парите не са смисълът в живота, те са средство за живот - нито повече, нито по-малко. Не мисля, че с пари човек може да реши проблемите си, но пък има един проблем по-малко.
Опитай се да четеш Русо и Молиер при празен стомах и на студено. Точно, който няма пари да покрие битовите си нужди живее и мисли само за пари. Хората, които имат срества не мислят за пари. Може да ти звучи странно, но е точно така.

„ Едно дете би било също толкова нещастно с невротизирана майка с нерешени емоционални проблеми, колкото и това да страда от безпаричие. “

За съжаление безпаричието и неврозите не се самоизключват. Точно обратното. Вероятността да си изнервен, когато нямаш пари за сметките си, да подготвиш детето си за училище е много по-висока от това да си изнервена, когато сметката ти е пълна и знаеч, че банкоматът ще изплюе нужната сума пари по всяко време на денонощието.

Вижте, познавам живота на 2 и на 200. Няма, какво да спорим - питайте собствените си деца, дали им е приятно да знаят, колко парички трябват за ток, вода, наем, колко струват хляба и фасулът и на коя дата ви превеждат заплатата, ако работите, разбира се.
Съвсем възможно е човек, израстнал в бедност да гледа с умиление и с носталгия назад, правя го и аз самата - колко сме се гонили по бобените ниви, гледали сме и животни, брали сме плодове и шипки в гората - не отричам, че беше весело за децата, по-малко весело за родителите. Най-вече не беше весело знанието, че зависиш от картофената/бобената/доматената реколта, от това, колко сланина е направило прасето тази година и от това, дали ще намериш плодове и дърва за компотите това лято.

Не ви вярвам, че тайно не бихте желали да осигурите по-висок стандарт на живот и повече възможности за децата си. Да, вярвам ви, че си обичате децата, че не смятате, че е било грешка да ги родите в най-трудните условия, но честно - бихте ли препоръчали на нас, бездетните, да раждаме деца, ако нямаме пари за да покрием елементарните им човешки нужди?
И много добре знаете, че те не включват маркови парцалки и iPod, няма смисъл да изопачавате думите ми.
Парите - те не са важни, важно е да имаш достатачно, за да мислиш за тях.

Седнете с беден човек и с богат човек на кафе. Всяка втора дума на бедният ще е за левчета, парички, сметки, богатият ще ви говори за природата, за някаква книга, за любов и тем подобни. Малко трудно ще е на бедния да мисли за философията на човешкото съществуване, когато у дома водата му е спряна, тока е прекъснат, а зимнината е отдавна изядена...

21.   №17 с хора като теб не мога да се боря, по-умният отстъпва! Имам предложение!!! по една бомба в всички бедни квартали с средни доходи около 500лв на човек, като Люлин, обеля и т. н. и да се свършва, така твоята София ще има високо БВП като остане само Бояна, Драгалевци, Симеоново, Панчарево, Малинова долина и други. Провинциалистите, да копат след работа градината си цяла нощ, за да се хранят и толкова!!!!
Толкова глупав човек, с толкова тесен мироглед като теб не бях чувал! Нима тока в провинцията е по евтин? Нима в София на дърва не е позволено? Нима горивата са на различни цени, нима сиренето на дадена фирма в София е по скъпо? Какви ги плещиш животът в София бил по скъп???

Моля, да ми изброиш, поне 5-6 неща, за който софиянецът плаща по скъпо. Защото да ти кажа като ида на женския, аз провинциалистът се учудвам от евтинията.

22.   Хайде, 21 - не виждам тук да има проблем. Мога да се обзаложа, че всички участници в дискусията правят всичко възможно, за да осигурят по-добър живот на поколението си, ex post (след свършен факт).
Просто има хора, които са решили ex ante (преди факта) да се погрижат за това. Между другото, все повече българи мислят по този начин. Средната възраст на родилките се покачва и в София дори е 33г. , на тези в България е 27 г.

Никога не съм твърдяла, че едва ли не трябва да се евтанизират бедните хора и децата им. Просто съм на мнението, че когато човек ОЩЕ НЯМА деца не е лошо да се замисли, дали не е по-добре да изчака.

Не ги определям аз правилата. Държавата е направила списък от изисквания за родителите-осиновители и за приемните такива. Аз искам да осигуря за своите собствени деца минимум това, което Законодателят изисква от тези родители. Защо моите деца да заслужават по-малко?

Иначе, стандартът на живот в София е по-висок, което не значи, че цените са такива. Просто хората като цяло могат да си позволят по-висок стандарт, което повишава летвата и изолира хората, които не могат да си го позволят. В селото можеш да водиш пълноценен социален живот и с много нисък доход, в София си изолиран от много социални събития, просто защото не можеш да си ги позволиш.

Моето мнение по принцип не е толкова различно от вашето. Вие просто сте създали вече деца и тепърва се стремите да им осигурите по-добър начин на живот. Който не успява все пак пък си намира оправдание и пак за себе си има право и сигурно има и среда от хора, които мислят така. Защо не?

Моето мнение е обаче, че човек трябва първо да постигне нещичко в живота, да има някой спестен лев, професия (образование), стабилна работа преди да се реши да създава деца. Така мислят и хората около мен. Наскоро моя съученичка роди детенце. Тя е банков мениджър, мъжът ? е мениджър в чуждестранна търговска верига. Имат собствено жилище.
Празнуваме 10 г. от завършването на средното си образование. Бяхме 30 деца в гимназия и само 7 момичета и 1 момче са станали родители, 4 от тях в последната година. Едно момиче и едно момче създадоха рано деца (на 19). Факт е, че и двамата живеят под социалния минимум, работят за по 350 лв. на месец и имат семеен доход под 600 лв. на месец. Не мислят за второ дете.
Една моя съученичка роди на 20, омъжи се за заможен предприемач, но чувам, че в последно време бракът ? не върви. Тя не учи, работи за мъжа си.

Кой роди последната година (на над 28 г. ) - едната е доктор, другата е заможна наследница, поела част от бизнеса на баща си, третата е със среден доход - и двамата с мъжа ? работят, четвъртата е информатик в Канада (близнаци).

Това е положението. Останалите си ни чака, но като цяло - всеки гледа да предложи по-добър начин на живот на децата си.
Интересното е, че по-заможните от класа не бързаха с родителстването. Най-бедните създадоха веднага деца. Особено е трагична съдбата на момчето, бяха 4 деца с баща алкохолик и безработна майка и въпреки това той самият стана баща на 19.
Има една приказка - бедността се възпроизвежда.
Всеки да си взима решението.

Аз съм взела своето, защото наблюдавам, какво се случва с хората около мен и съм си направила изводите.
Вие като имате дечица - нищо лошо. Гледайте си ги, вярвам, че ги обичате безгранично и правите всичко възможно, за да им осигурите живота, който заслужават.
Какъв ви е проблемът, когато хора като мен и автора решават да се погрижат за това преди, не след като създадат децата?

23.   Казано най-лесно, само лицемерите могат да кажат че " Смисълът на живота е да направиш деца ".
Казвал съм го не един път, както и мисля че дори в някои случаи е противоположно да се прави такова нещо.
Двама болни родителя с куп болести, правят дете, което наследява техният ген и още от дете трябва да си крепи здравето и да живее на границата между живота и смъртта.
Или пък като ромите, които търсят равноправие, но пък раждат по 10 деца, които пускат голи и боси по улиците.

Или пък какъв е смисъла да създаваш живот, ако ти самият осъзнаваш че не можеш да поемаш задълженията към този живот? Когато не можеш да подсигуриш обикновени пелени, памперси и това дете се подсича постоянно какво следва? Когато е гладно и когато не можеш да му купиш едно колело, какъв е смисъла на всичко това?
Някой да страда, само защото на теб ти е дошла фикс идеята че непременно трябва да си запълниш егото с едно дете, защото така трябвало.

24.   №1 Съвсем не забелязваш, че ставаш смешна в коментар №4 казваш на автора да прави дете, след това като прочете че автора обеднял му казваш добре, че не направи дете т. е. добре че не ме послуша. Сега тръбиш хора слушайте ме. После се надяваме да кажеш добре че не ме послушахте. Заприличваш май на политик.

25.   "Аз обичам да посещавам такива места от време на време, където срещу съответното заплащане, сe отдавам на удоволствия от плътски характер за определено време. " -> ето тук ме загуби. Момче, намери си едно свястно момиче, ожени се, създай си семейство. Цялата ти философия някак се изгуби в това изречение... Говориш колко беден е народа, как съжаляваш бедните и хоп, нашият плащал на компаньонки (може би от съжаление, че нямал пари). Еми ти как ще имаш пари за семейство при положение, че отдавна си по компаньонки?

26.   Докато ние се чудим дали ще можем да издържаме децата си или не, и какъв стандарт на живот ще им осигурим, сигурно са се родили 100 деца от ромския етнос! Не правете от парите ценност! Да, няма как да отгледаш деца, без пари, но можеш да отгледаш с малко. Всичко останало зависи от родителите. Познавам едно семейство, което няма много пари, но са щастливи с 2-те си деца, щастие, което парите не могат да ти донесат! Най-важно е отношението към парите, което родителите ще възпитат в децата си. От него зависи тяхното щастие!
Писна ми от тези пусти пари. Забравихме да бъдем хора!

27.   От И. до 1.
Няма значение, това се опитвам да обясня. Парите не са най-важното. Ремонтите бяха преди 3 години, май го написах. Сега кризата удари всички ни, не мисля, че има семейство, в което поне 1 ден от месеца да не се стига до "Ау, ама как да си купим хляб". Всъщност последната година почти всеки ден сме на този хал, как да купим хляб, как да си платим тока, как да купим учебници. Как? Спирали са ни тока и водата и всичко, имало е дни, в който вечерта стоим събрани на масата с няколко запалени свещи и си приказваме за незначителни неща. Да вероятно сме средната класа, защото не е като да нямаме пари, не е като съвсем да не смогваме. Но сме преживяли доста неща, пропадането на бизнеса, който родителите ми имаха, липсата на работа на 4 от 5 възрастни, всякакви моменти, в който едно семейство се лишава от доста неща. Види му се края, след дъжда има дъга. Семейството ми ме научи, че стига да имаш рамо до себе си всичко може да се преодолее, нещо повече- те ми го доказваха и продължават да ми го доказват. Бога ми, идея си нямаш как са събирали стотинки за да не съм гладна и да имам покрив над главата си. Не твърдя, че сме зле, но твърдя, че задружно всичко си минава. Какъв е смисъла да си заобиколен от вещи, хладилника ти да е затрупан от храна и да нямаш 1 стърчащо конче от дрехите си, след като се прибираш в празния си дом и сядаш на компютъра (евентуално пред телевизора).

Иначе не, бих работила на драго сърце, защото изпитвам нужда да помогна на родителите си, но надали някой ще ме вземе на работа, поне за сега не се е случвало. А в крайна сметка искам да помогна с каквото мога, а мога само да уча, да постигна всичките си високи цели и чак тогава да помогна. За момента не ме искат на работа, мога да готвя, да чистя, мога да гледам брат си, мога да поемам домакинската работа, да си уча уроците и да не създавам проблеми и го правя. Не знам, правят го и доста мои приятели, които се намират между средната и третата класа, клонящи към третата. За сметка на богатите, който си влизат навсякъде с връзки и ги е страх да не си счупят нокът, ако пипнат метлата.

Никога обстоятелствата няма да са на 100% добри за едно бебе. Замислете се, няма как, не е възможно, не и в тези времена. Не може да изкарвате достатъчно високи доходи, къщата да е обезопасена и ремонтирана, да имате в излишък за детски играчки и кошарки, да сте и двамата готови, чели доста по темата, да е чисто и подредено. Все нещо ще куца. Та така, номер 1, силно вярвам, че ако семейството е сплотено може да се отгледа дете и в не толкова добри условия. Съгласна съм само, че ако покрива над главата не е сигурен и парите не стигат за 1 кисело мляко не е добра идея да се отглежда малко дете. Всичко си има граници, семейства без високи приходи могат да раждат, но тези които не могат да осигурят простото място за живеене- ех, не става вече, не и без да се ходи по домовете.
И.

28.   номер 24, не съм аз тази, която ще казва на хората дали да имат или да нямат деца. Това е решение на съответните хора.
ЗА СЕБЕ СИ имам право на мнение, както и да го защитавам с аргументи.
Не знам, какви са ти аргументите за раждането на деца в бедност, но каквито и да са, не можеш да ме накараш да се съглася с теб, както и ти не можеш да се съгласиш с мен, защото най-вероятно имаш вече въпросните деца и честно казано - на тях им се обяснявай, не на мен.

С автора сме по темата на едно и също мнение. Не съм му казвала да създава деца, казах му да ходи на ски, между другото. За мен раждането на деца не е някаква самоцел - хайде, имаме хляб, бързо да създадем днес деца, че утре не се знае...Авторът казва в историята, че няма приятелка, казвам му - ходи на ски. Никога не съм казвала на някого да ражда деца.
И не си мислете, че ще останем без деца с автора. И нас си ни чакат децата. Не съм казала също, че трябва да изоставяме децата си, когато времената станат трудни, просто поне преди да ги съзададем да се замислим. Нищо повече.

Мисля, че много българи мислят като мен. Както писах - на последното преброяване стана ясно, че дори сред ромите раждаемостта спада.
Наскоро срещнах моя приятелка от селото на баба ми, от ромски произход. Тя е на 21 и беше бременна. Честитих ?. Това е първото ? дете и последното, казва тя. Дълго мислили с мъжа ?, направили си сметката и решили, че за едно дете ще могат, но не и за повече.

Какво сега - да се развикаме на тези жени да раждат по две-три деца ли?
И аз, и автора сме избрали да отложим съзадаването на деца. Всеки си има своите причини.
В нашето общество обаче не се приема да питаш една 18 годишна, защо е родила на тази възраст, да питаш една жена по принцип, как е могла да роди, когато няма пари не само за памперси, но и за храна, топло за бебето. Да кажеш на такава майка, че е безотговорно, това не е прието, но да кажеш на една 26-годишна млада жена „защо не раждаш, ма“ е прието.
Но е пълно с хора, номер 24, които те ръчкат да раждаш, питат те „кога ще се женим“ и тем подобни. На авторът ситуацията много му е позната.
Опитах се да ви изясня нашата позиция и другия път като видите една жена, която има само едно дете или няма деца, въпреки дълга връзка /брак/, първо си мерете думите, може би си е направила много добре сметката и понеже не е прието не ви казва, какво пък мисли за вашето решение.
Всеки сам си определя живота, аз не мога да ви разбера, защото за мен не правите най-доброто за децата си, защото съм живяла така. Вие не можете да ме разберете, защото сте създали деца, самите сте живяли така и за вас този начин да израстнеш е нормален и легитимен. Аз не мисля така, какъв ви е проблемът?
Създавайте деца, както беше писал някой горе - държавата има нужда от евтина работна ръка. За мен обаче човекът е повече от евтина работна ръка, той има правото на шанс в живота, на здравеопазване, на сигурна храна, ток, вода, облекло. Явно вие не мислите като мен. Ваша работа.

29.   До И. от 1

Напълно съм съгласна с теб.

„Та така, номер 1, силно вярвам, че ако семейството е сплотено може да се отгледа дете и в не толкова добри условия. Съгласна съм само, че ако покрива над главата не е сигурен и парите не стигат за 1 кисело мляко не е добра идея да се отглежда малко дете. “

Виж, може да се обзаложа, че семейството ти в миналото е направило грешката да взима кредити за ремонти и т. н., затова живеете така днес. И все пак- ходиш ли на училище? Не си гладна? Имаш и компютър и интернет?
Вие сте част от ниската средна класа у нас. Абсолютно съм сгурна, че след година-две ще сте си стъпили на краката, личи си, че родителите ти държат да си образована и начетена.
И все пак - сама ще разбереш скоро, че много врати ще бъдат затваряни пред носа ти, защото родителите ти няма да имат едни 100-200 лв. за лекар, за курс по български език, англ. език, за подготовка за кандидатстване, шофьорска книжка и т. н. Може дори да се почувстваш длъжна да почнеш много рано работа, ще запишеш в лош университет, задочно, може дори да се омъжиш млада, за да не си в тежест на родителите си, знам ли.
Във всеки случай твоят път ще е много по-труден и каменист, с много повече разклонения в посока „надолу“ от тази на децата на хората, които отговарят на това описание

„Никога обстоятелствата няма да са на 100% добри за едно бебе. Замислете се, няма как, не е възможно, не и в тези времена. Не може да изкарвате достатъчно високи доходи, къщата да е обезопасена и ремонтирана, да имате в излишък за детски играчки и кошарки, да сте и двамата готови, чели доста по темата, да е чисто и подредено“

Мила, огледай се около себе си - навън има хора, които изкарват много повече от това, което им е необходимо за кошарки и играчки, има семейства у нас, които правят не една, а две-три почивки, има семейства, в които и двамата работят и изкарват много над 1000 лв., имат свое архитектурно бюро, адвокатска кантора, или просто работят за някоя голяма компания, инжинери са, информатици - има такива хора у нас.
Скоро ще осъзнаеш, че не става дума тук само за детски кошарки и играчки. Децата на тези хора ще имат шансове, за които ти не можеш и да мечтаеш.
И аз съм била като теб някога, но някъде на 15 реших, че искам децата ми да са сред хората с шансове. Ние не можем да променим къщата, в която сме се родили, но е грехота да не се опитаме поне да осигурим по-добър живот на децата си.

30.   До номер 28: Искам да ти кажа само, дано не ти се налага да го изпиташ на гърба си, а то е, че деца не се създават КОГАТО ТИ ИСКАШ, идват, когато ти се дадат. Всичко друго е постижимо, ако човек е здрав, и печеленето на пари, но запомни от мен: деца не идват по поръчка. Затова бъди по-умерена. Относно положението на много млади родители днес е виновна скапаната ни политичекса система, толерираща престпниците в бели якички, тотално нехаеща за обикновения човек, а не просто неумението на младите хора да печелят. Жалко, много жалко....

31.   №1 Никой не ти казва да се развикаш на ромката да ражда повече, а да мислиш за себе си! За да си добре, за да е изметен булевардът пред вас, за да има работници в бъдещата ТИ огромна фирма, за да има от кой да си купиш баничка, вестник и салам, трябва сега бедните да раждат достатъчно. Защото ако сега те раждат по едно дете и го образоват достатъчно, след 20 години на теб няма да има кой да ти подгъзува. Ти правиш грешката в всички теми в този сайт и може би в други сайтове, да пишеш на бедните да не раждат, без да се замисляш кой ще отгледа баничари, строители, зидари, продавачи, хигиенисти, таксиджии, аааа ще са ти нужни много бройки от тях за да си добре ти.
Аз честно казано съм щастлив вече не ми е нужно бедните да раждат, защото може след 20-30 години да не съм жив. Щастлив съм, че една ромка е родила преди 20 години 2 момчета и сега има кой да ми насече и да нареди дървата за камината, има кой да ми измие джипа след вчерашния лов и всичко това ми струва общо 10 евро, 10 кебапчета и 2л бира. Отдавна съм пресметнал, че машина за рязане на дърва струва 300лв, с машината аз ако си ги режа и сам нареждам дървата ще ми излезе по 35лв /с горивото/ за следващите 10 години подред, не е ли по добре да не се мъча да нареждам, а да дам 35лв за тези момчета и да не си купувам ръчна резачка. Една от съпругите им, цяло лято поддържа зеленчукавата ми градина за 200лв месечно, така за 600лв получавам биологично чисти зеленчуци за цялата година, че за децата ми има и за ромката остават. Не се гнуся да ям зеленчуци съдени, копани и поливани от циганка и т. н. и т. н. И те доволни и аз доволен.

32.   Номер 30 - няма нужда да ме кълнеш, аз не вярвам в Щъркела. Деца се СЪЗДАВАТ, те не идват сами. Живеем в 21 век и можем да се предпазваме ефективно от нежелана бременност. От близо 50 г. има противозачатачни, има кондоми, какви ли не методи. Ако човек иска, знае как.
Политиците в случая не са ни виновни. Доколкото ми е известно, те се грижат за децата, които са създали. Нашите деца са си наша персонална грижа. Държавата им е осигурила безплатно образование, закуска и дава някакви детски. Аз лично съм на мнение, че детски не трябва да има, но за сметка на това мед. помощ за децата да е изцяло покрита от МнЗ - лекарства и стоматолог също. Какво са виновни дечицата, че родителите им не могат да им купят един аспирин.

Номер 31 - просто не мога да се съглася с теб! Разбира се, че за държавата ни е по-добре да има повече образовани хора, защото и в момента липсват инжинери, информатици, специалисти. За теб лично може да е добре да има маса неграмотен и евтин народ, но аз мисля, че за обществото е по-добре хората да са образовани и да произвеждат автомобили да кажем, не да ги мият. Машини за миене на коли и сега има.
Иначе, браво на теб, че даваш шанс на тези хора. С твоите 200 лв. кой знае, може да изучат някое от децата си.
Достатачно хора ще има иначе, които да вършат „мръсната работа“, но да - те ще са по-добре платени, защото стандартът в развитото общество е по-висок и тогава ще вземеш да си купиш резачка за дърва, а 10-тина необразовани стават излишни. 80% от работата, която днес у нас се върши от хората без образование, утре ще е по-евтино да се върши от машини. Кажи тогава, какво правим с народения остатък от хора? Ще ги хрантутим май като на Запад с помощи и ще ги гледаме, как правят революции и палят коли и сгради (справка Лондон и Париж).
Позицията ти е много антисоциална и противообществена. Хвани и подари на дъщерите на служителката си по една книжка по биология, за да не се наложи да се отбраняваш след 20 г. от изгладнелите им деца, които искат да ти изядат чистия зеленчук.

Иначе - съветвам те да направиш една обиколка из Латинска Америка и Африка - бол там от деца и млади хора, от евтина работна ръка, както казваш, но предпочитат да те застрелят за парче хляб. В Южна Африка застреляха наши семейни приятели - цяло семейство, за да им вземат колата!
Наскоро бях в друга страна от 3тия свят. Хотела ни беше охраняван от армията, защото гладите жители на града (средна възраст 25 г. ) искаха да го щурмуват, за да се нахранят и да ползват водата. Върви обяснявай, че са евтина работна ръка и трябва да ти мият задника, когато са гладни и предпочитат да го надупчат с олово и да си вземат това, което им трябва, за да нахранят гладните си 10-тина деца.

33.   №32 Университетите всяка година бълват инжинери, информатици, специалисти, по 1500 човека от специалност, колко от тях са специалисти това е друга тема, но българската политика и заплащане не ги задържа в България, затова №30 е прав за политиците. Не виждам да те кълне, а само те предупреждава, че който си прави сметка без кръчмар никога не може да бъде сигурен в резултата.
Грешката е в политиката, забележи само нова наредба, "10 000лв награда на всяко училище, чийто ученик е донесъл чуждестранен медал". На самото дете нищо за усилията, на майка му дето плащала частни уроци също, на учителката му по предмета също нищо. Общинското училище ще намаже и директора ще реши къде да вложи средствата. Докато в същото време на това същото българско дете в чужбина му предлагат и осигуряват стипендия и образование в елитен университет, а не пълнят не заслужили гуши.
Машина за вътрешно миене на коли все още няма, а тези за външно е доказано, че надраскват много боята и се налага да боядисваш колата много по често, не е рентабилно. Защо според теб 99% от автомивките са на ръчно? Мислите ти са доста глуповати и не се замисляш, защо машините и автомобилите в днешно време ги произвеждат така, че след 10 години да не стават за нищо. Би ли купила на детето си мобифон той преди 11 години беше добра машина? Една пералня АЕГ преди 40 години беше направена така, че 35 години по 2 пранета дневно не бе проблем за нея, сега ако правят такива машини всички като си купят веднъж и не се нуждаят от друга в следващите 30 години, какво правят производителите? Всичко е измислено кое, защо, как да го направят и колко години да издържа за да си купиш нова машина.
Ел автомобилите евтино било, еко било, пълни глупости батериите им нито са евтини, нито са еко и трябва да ги подменяш на N брой зареждания. Може да не си изплатил колата, когато сменяш трети батерии.
От машини не можем да зависим, защото така се подлагаме да сме зависими от производителите им.
Машината не може да ми нареди дървата в мазето и пак ще се нуждая от помощ на възраст ще съм, така, че излишни няма да са ми бедните. Засега няма по евтино от човешката ръка, дори сега в момент на криза в Германия безработните са 4%, това са 4 на 100 да не ти се сторят много, нормално е да има 4 на сто мързеливи или просто решили да живеят клошарски начин на живот. Всяка машина иска хора да я командват и доста неща не са зависими от машина. Да мога да си направя капково поливане в градината, но то ще ми струва толкова колкото 10 годишната заплата на циганката и трябва да го подменям на всяка пета година, защото ще е захабено.
Тъй като "чистия ми зеленчук" е отглеждан и ползван от циганка, циганите никога няма да го нападнат. Давам й достатъчно зеленчуци, освен заплатата, за да се чувства добре заплатена и да пази работата си и да идва с желание. Ти смяташ само сумата от 200лв, храната не, а реално ако изчислиш в пари? Тя и семейството й са наясно, че както аз завися от тях, така и те от мен. Също са наясно, че аз мога да ги сменя а те мен /като работодател/ надали, поне в околността. Не ме крадат, защото знаят, че не търпя това, научил съм ги да си искат и ако не мога да им дам нещо обяснявам защо. Поне засега не дават и дума някой да каже за мен, камо ли да ми стори нещо, а имаме отношения от 7 години.
Бедните очакват ние да им създадем работа и ако се замислиш има достатъчно храна на света за всички, но просто някой са доста алчни и кътат пари и имущество достатъчно за изхранване на пра пра внуците им. Виновни за разстрелващите латиноамериканци са точно такива като теб, който мислят, че само те имат право на вземане на решения. Както за начина на живот на бедните, така и за раждаемостта им. Може някой да ми мие задника, но си му плащам. Може след 30г да се наложи някой да мие твоя задник реално /да не дава господ/, но няма да има кой, а машина надали ще го улучи правилно. Знам само, че ако съм болен на легло бих искал човек да ми мие задника.

34.   До номер 1.
Добре, моля те, опитвам се да не споря и да спазвам нормалния тон. Не ме познаваш, не цели в мрака какви шансове съм имала и защо сме на този хал. Нашите не са теглили заеми, няма и да теглят, защото ще стане по-зле и го знаят. Образовани хора са, просто работа няма. Аз шансове съм нямала, сама съм си ги изкарвала. На уроци и курсове не съм ходила, сама съм се учила и родителите ми не са сядали с мен да ми помагат, просто ме научиха, че това е от нещата, които трябва се свършат. Млада няма да се оженя, ако не е по любов. А за университет, ако се наложи и сама ще си работя, но ще уча, защото акъл не ми липсва, само средства, а те са моментна радост повечето пъти. Права си- пътя ми е скалист и слава на бога, че е такъв!!!

Това се опитвам да обясня. Не съм родена в заможно семейство, станахме такова, нещата пропаднаха, сега сме ниско долу и берем сили за скок, вижда му се края, да чукнем на дърво скоро може и всичко да е наред. Никой не знае какво ще стане. Говоря от страната на дете без шансове. Именно липсата на пари ме накара да се трудя, да уча и да помагам. Именно тези мои големи липси за теб, са най-големите ми плюсове. Не съм посещавала никакви частни занятия, уча във втората най-елитна гимназия, защото за първата не ми достигна 1 стотна БАЛ, а с връзки не пожелах да вляза(пък не, че съществуваше голям шанс). Липсата на пари не ме е направила втора ръка човек, точно обратното. Даде ми разум и сили, накараме да порасна от малка и да опозная живота такъв, какъвто е.

Има всякакви хора, Н1, естествено, че кошарата и играчките не са всичко, но нали това е готовността. Нали това са част от обстоятелствата подходящи за отглеждането на бебе?

Отново се опитвам да обясня- начини винаги има, ако родителите са достатъчно силни, че да се борят за децата си, въпреки паричните недостизи. Кошарата ми беше направена от дядо ми, а одеялата бяха плетени и шити от 2 поколения жени. Защо ли- еми нямало е пари, но аз съм имала приспособления нужни за 1 бебе, нали. Е- да, имала съм. По един или друг начин, човек щом стане родител, щом тръгне да създава семейство, той трябва да порасне и да започне да мисли за децата си. Ето това се случва, когато дете се роди в бедно семейство/ ниска послойка от средностатистическите семейства/ в моментен недостиг на парични средства/ в не съвсем добри времена/трета класа семейство. Това искам да кажа, ако не си съвсем на дъното, тоест дори да не си сигурен дали утре ще имаш дом, то тогава недей да раждаш. Но ако си готов да бъдеш родител, нещо повече, да станеш майка или баща, е тогава нека станеш, защото ще обичаш едно малко същество и ще си скъсаш задника от работа и мислене как да му осигуриш всичко необходимо, но ще успееш. То ще се роди, пътя му ще е труден, но не невъзможен. Ако си достатъчно умен и силен, детето ти ще последва пътя ти, ако не си- дано си набожен, защото бог ще трябва да ти е на помощ.
И.

35.   И., напълно те подкрепям и виждам себе си в теб - и моят път е бил много стръмен и много каменист, идвам от по-бедно от твоето семейство и нищо не ми е сложено в люлката наготово (няма смиъл да ме убеждаваш в каквото и да е било) и все пак - забрави да споменеш, как си представяш бита на собствените си деца?
Кога искаш да имаш деца, как искаш да живеят те? Да, любов и т. н. - това си го знаем, няма човек, който да не обича децата си - и богатите не са лишени от това чувство и от грижата за децата си (колкото и да ти е странно, и те са хора), питай номер 33, но кажи - на какви годинки искаш да създадеш ти деца, как искаш да ги гледаш, какви шансове би искала да им осигуриш и ако не искаш да им ги осигуряваш, защо?
Мислиш ли, че е редно и твоите деца да живеят като теб? Такива теории. И ако искаш да живеят точно като теб, защо? Нима мислиш, че като има човек пари, той живее по-зле от теб, по-малко е обичан и е по-малко човек?

И ми обясни, защо пък семействата с нормален стандарт на живот да не могат да притежават люлки, направени от някой дядо, завивки и т.н.? Не могат да се обичат, да бъдат задружни. Какво мислиш, че 100 лв. в джоба повече могат да ти ограбят душата и сърцето ти и ще те направят мързелив плужак?
Вярвам ти, че си щастлива така, както живееш, но повярвай и на мен - ако не се постараеш да осигуриш по-добър начин на живот за следващото поколение, ще съжаляваш горчиво. Успех

36.   33 - нещо не улови смисъла в думите на г-жа 30 - едва ли не ме заплашва, че както си стоя удобно и се наслаждавам на сутришното си кафе, ще ми дойде някакво дете в корема, защото децата идвали и не се планирали, „идват“.
Иначе - кръчмарят съм си аз и сметките сама си плащам, не ме е страх от абсолютно нищо. Дори планирам да имам скоро деца.

На 33 мога да кажа - много правилно правиш, че даваш работа на ромите, но не си мисли, че това ще продължава до безкрай. Моята кола я мият чисти българи, а шефът им е ром. Човекът е предприемчив, работлив и ги строява, а българите го гледат леко тъпо и му се подчиняват. На този човек просто мятам ключовете, хващам си такси - върша си работата и след час идвам да си взема перфектно измитата кола. Няма да ме излъже и да ми открадне.
Машина за вътрешно миене съм виждала в Северна Европа иначе, но не бих ? се доверила.

Виж, за политиката можем да спорим много. За добро или зло сме избрали да сме свободна пазарна икономика и правителството нито цените, нито заплатите, нито заетостта може да определя, докато образованието си е негов ресор.
И пак пример с моя клас - от 30 ч. само една е в Канада. Под 30 г. сме и като изключа тези, които избраха да родят на 18-23 и да останат в малкия град, останалите живеем на висок или много висок стандарт. Имаме си директор на банков клон дори, докторица. 1 човек емигрант от 30 не е много. Ако взема и другите 3-4 паралелни класа - става един човек от 100, а това си е 1%! Родители са не повече от 20% от тези хора.
И пак се връщаме на въпроса - ти, номер 33 имаш ли деца и, ако имаш - имат ли тези деца условия за живот? Или си викаш - моите да имат, другите не ме интересуват, нали трябва да има някой, който да ме обслужва за 200 лв. след 30 г., да ми работи за къшей хляб и да се радва отгоре на всичко. Много наивна нагласа като имаме предвид революциите, започвайки от Френската, през Октомврийската, нацисткия режим, 9-ти септември у нас, арабската пролет...
Живуркай си иначе чорбаджийски, но по-леко с чорбаджийското отношение, защото ножът, който днес ти маже филията много лесно може да бъде насочен към гръхляна. Бедният няма, какво да губи.

Иначе - хайде - признавам се за победена. Раждайте ако искате и 10 деца, хранете ги с хляб и вода. Какво ми пука на мене?
Както казва номер 33, това общество има нужда от евтина и свръх евтина работна ръка, която да ни обслужва за къшей хляб и не моите, а вашите деца ще са от вътрешната страна на баничарницата и пак те ще лепят носове по лъскавите витрини на града, докато моите ще са си на топло и нахранено. Оправдавайте се пред тях, не пред мен. А те сметка ще ви поискат.

37.   Точно това е имала предвид №30, че когато го не искаш може презерватив да се спука/ без да разбереш/ или точно тогава да не подейства противозачатъчното, а точно когато го искаш може да не дойде и тук ти не си кръчмарят а природата, господ, буда, аллах или там както го наричаш Тя или Той е кръчмаря не ти.
За мен не е важен етноса им, тук за расизъм ли намекваш нещо?

Интересно в Северна Европа какво видя? Машина, която сама си отваря вратите на колата и прави прахосмукачка докато полира таблото???? Не ме лъжи не съм толкова зле, въпреки възрастта.

Държавата има много министерства както образование така и министерства на икономика и на труда и социалната политика. На тези второто и третото министерства, каква им е работата? Точно да оправят икономиката и да осигурят работни места на европейски заплати.

Какво искаш да ми докажеш с твоя клас, че не доразбрах, предполагам това, че вие не сте в чужбина, но вие не сте и търсените специалисти, защото точно търсените специалисти бягат???
Моите деца не ги мисли, дал съм им това което съм сметнал, че е по моите възможности!

Знаеш ли за колко труд плащам 200-та лв ПЛЮС ЗЕЛЕНЧУЦИ, че да коментираш и това? Знаеш ли колко часа на ден й е нужна на една селска градина за да изглежда добре? Ще ти кажа, не повече от два часа на ден, дори деня след добро поливане ти се пада почивен, което е веднъж на три дни. Тази жена взема много повече пари на час от самата теб. Къде в България ми кажи за ниско квалифициран труд, като нареждането на дърва плащат 6лв на час за няма три часа наредиха 14 кубика двете момчета? Плащам им като на европейски работници, макар да не мога да им осигуря постоянна работа. За нареждане на дърва 3 евро на час на човек, за поддръжка на градина 3 евро на час плюс храна и подаръци. В Европа, където и да идеш ще е толкова. Ти имаш ли си на представа какво говориш???? Ще ме колят, защото им плащам по европейски в страна със странни провинциални заплати?
Ти вземаш ли шест лева на час и подаръци отгоре????

38.   35, добре ще ти обясня, да беше казала по-рано. Не не мисля, че само по-бедните имат люлки направени от дядовците си, но при тях са си като подарък, нещо по-сантиментално в годините, при мен се получи поради липса на пари. Не мисля, че ще направи и човек разглезен, за бога, абсурдно е. Просто казвам, че това, че човек е по-беден не означава, че не може да си отгледа децата съвестно. Естествено и децата на по-заможните са обичани и те са възпитавани и те са желани, вероятно за тях не е мислено по въпроса коя злина е по-голяма, просто ако те се научат да работят, то ще е заради възпитанието, не защото им се е наложило да пораснат. Виждаш ли, какво се опитвам да обясня. Ако е прозвучало, сякаш богатите не си отглеждат децата или нещо подобно - искрено съжалявам, не съм искала да го намекна. Опитвах се да обясня, че това, че няма достатъчно пари не е причина да се откажеш от дете, че и в такова семейство може да израсне много съвестен човек и може да се постигне без да му се налага да работи, не и ако не го желае.

Отговор на въпросите ти измислих преди малко, защото все си мисля, че децата просто си стават, в даден момент се чувстваш готов, решаваш го и ето, че след около 9 месеца си имаш малкото човече. Всеки човек иска детето му да получи най-доброто, не мисля, че има човек, който иска да лишава децата си от каквото и да е било. Естествено бих желала да имаме достатъчно пари в наличие, че да осигуря всичко на детето си, бих искала да е така, но ако не е пак ще направя всичко по силите си, че то да получи максимума. Предполагам, че ще мисля за бебе след 25 годишна възраст, защото искам първо да си взема дипломата, да се установя някъде и да си подредя собствения живот. За мен, както човек не бива да обича друг, преди да е в хармония със себе си, така и не бива да създава нов живот, преди да е оправил своя си. Въпроса с шансовете ли? О, не, определено няма да нареждам живота на децата си. Ще ги оставям сами да се борят, когато мисля, че ще могат. Ще съм зад тях за подкрепа, независимо дали техни голи снимки са плъзнали из интернет или са казали нещо на грешен човек- аз ще намеря начин да замажа положението и няма да ги съдя, всеки прави грешки, нали? Ще дам максимума от себе си, независимо от всичко, но ще ги науча да ценят малките неща, ако не успя, значи съм се издънила в представите си за мое семейство.

А сега аз искам да те питам нещо. Спориш с мен, защото виждаш себе си в мой образ, или реално не се изразявам добре?
И.

39.   Здравейте отново! Аз съм автора на темата. Първо искам да Благодаря на всички писали и да изразя приятната си изненада, че толкова много хора са взели участие в темата ми и са написали толкова умни и смислени неща!

Преди всичко искам да отговоря на №25
"Аз обичам да посещавам такива места от време на време, където срещу съответното заплащане, сe отдавам на удоволствия от плътски характер за определено време. " -> ето тук ме загуби. Момче, намери си едно свястно момиче, ожени се, създай си семейство. Цялата ти философия някак се изгуби в това изречение...

Ми какво да правя като приличам на ето този Стив:
http://www.youtube.com/watch?v=WN5TsHQrsRA
http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-snc4/41787_205546424700_8343993_n.jpg
Просто тъй е рекла природата. Така ми било писано, никоя жена да не ме ще. Вече съм се примирил.

Отново ще повторя, че тази тема я писах през 2008ма преди да настъпи кризата. Сега вече нещата са коренно променени. Бизнесът на родителите ми беше свързан със строителството, което значи, че фалира съвсем. Загубех си работата. Смених няколко работи и все още не мога да кажа, че съм си намерил мястото. Къде не ми плащаха, къде си тръгвах заради лошо отношение, въобще последните три години са ми много тежки. Ако през 2008ма се чудих как се живее с 500 лв. сега им се радвам, защото вече знам какво е и без тях.

И знаете ли какво си мисля често през изминалите три години. Тъй като сам не мога да се оправя си викам Господи Благодаря ти, че нямам рожба да я подлагам на мизеруващо страдание!
Скоро ще пусна подобна тема, като съвети към бъдещите и настоящи родители.
Въпросът има много нюанси. Понякога той опира и до манталитет, интелект, възпитание както на децата, така и на родителите.

Има и един друг момент. Животът е колело. Днес си горе, утре си долу. Днес имаш, утре нямаш. Като дойде момент да нямаш да си убиеш детето ли или да му кажеш нещо от рода на "Абе ние хубаво те направихме по ония времена, ама сега на тия бедни години как ше те гледаме". Знаете ли колко травмиращо за детската психика може да бъде подобно изказване. Казвам го от личен опит. Благодарение на това, че съм видял и мизерията в пълната й сила, когато беше периодът ми на заможност никога не забравих какъв съм бил и от къде съм тръгнал. Винаги като се разполагах на широко и харчех на воля се сещах как като студент трябваше да ида на работа вместо на изпит, че можеше да ни спрат тока, никога не забравих лишенията и мизериите които съм преживял и винаги имах едно на ум, че не съм презастрахован да се върнат пак. И след няколко годиникакво стана??? Пак дойдоха........

40.   Авторе сам си си отговорил: създаването на ЕДНО дете, не бива да се съотнася с финансите на едно семейство. Човек както може да забогатее така може и да обеднее в този си живот. Беден или богат човек има задължения към създаденото от него дете и те в финансова форма зависят от доходите му в моментната ситуация. Колкото и да си богат в даден момент от живота и решиш да създадеш деца, то само след две три години може да си беден на заплата от 500лв. Деца не се създават с идея парична издръжка а с идея имаш ли достатъчно любов в себе си да им дадеш. Ако си образован и здрав за да работиш не трябва да се замисляш дали да създадеш семейство. То в такъв случай дори и 300 000лв да събереш специално за отглеждането на дете, те могат да идат за лечение на теб, детето или жена ти веднага след раждането и пак да гледаш дете с 500лв доходи. Животът може да ти поднесе толкова изненади, че сам не можеш да си ги представиш дори. Затова животът е дал примери и един от тях е семейството на родителите ти жив си, здрав си, отгледан си значи са се справили.

41.   Докато не можеш да си представиш да имаш деца - няма да измислиш и никакви начини да изкараш повече от парите, които ти стигат за ските. И - дотам.

Когато създавахме децата си с моя мъж бяхме току що дипломирани безработни, а сега имаме малък бизнес - с около 4 хиляди чист доход месечно, и така години наред.
Точно ни стигат да вържем спокойно двата края. Според теб случайност ли е?

42.   Автора:

До 41.

Ами това вашето е не само случайност но и късмет. Пожелвам Ви все така да ви върви, но подобен късмет не спохожда всеки. Ще си позволя да напиша една притча:


Притча за бележката

Един човек бил много изпаднал. Нямал никакви пари, чудел се какво да направи та да може да свърже двата края. Веднъж срещнал някакъв негов приятел и му казал:
- Много съм зле, моля те усложни ми с някакви пари ще ти ги върна при първа възможност, обещавам!
Неговия приятел му отвърнал:
- За съжаление в момента и аз съм на подобно дередже и не мога да ти дам никакви пари, но все пак ще се опитам да ти помогна. Ще ти дам една бележка. Повтаряй си това което пише на нея често и ще видиш, че ще ти бъде много по-полезна от еднократна финансова помощ.
Човекът какво да прави, взел бележката и си тръгнал омърлушен. Когато я прочел видял, че на нея пишело: “Нема да е се така! ”
След пет години тези двама приятели случайно се срещнали. Този които дал бележката попитал авера си:
- Как си, какво става с тебе?
Той отвърнал:
- Знаеш ли приятелю, преди пет години ти наистина много ми помогна. Повярвах във възможностите си, взех кредит, започнах бизнес и съм много на печалба. Купих си често нова кола, взех си жилище, обзаведох си го, с жена ми скоро чакаме бебе. С една дума много съм щастлив.
Другият го потупал по рамото и му казал:
- Ти май отдавна не си чел бележката.

43.   Не е късмет, уверявам те. Ако оставиш везната без да я побутваш - винаги се накланя на грешната страна. Аз редовно си полагам усилия да балансирам нещата.
А притчата я знам, но засега не позволявам, мерси. Като пораснат децата - тогава може. Все още твърде много зависи от мен, а докато е така даже притчите мълчат.

Не съм алчна, даже предпочитам по-малко пари, но да имам много свободно време, сигурна съм, че ме разбираш ;)
Един ден ще сменя посоката, важното е, че децата са родени и почти отгледани.
Написах това, за да си помислиш. Няма по-важно нещо от това да създадеш човек, а детето излиза по-евтино от поддръжка на автомобил и от разни дребни вредни удоволствия. Всеки може да си позволи дете.

44.   Това да си сам, или това да създадеш семейство, на което нe можеш да дадеш прилично съществуване? Да си останеш сам, или да се обвържеш с някого, колкото да не е без хич?

Е ти ограничаваш живота до две ситуации/състояния, на които си станал свидетел. А животът е многообразен, хората също, че и се променят даже.. не слагай подобни рамки на мирогледа си :))