Метаморфозата на родителите ми
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 1882 пъти
Аз май съм запазила детското в себе си за доста дълго време. На 25г. съм, а още вярвам в доброто у хората. Напоследък се сблъсках с кофти случки в живота. Разни хора най - нагло се опитват да ме използват най - нагло, но се усетих навреме и се отдръпнах. Затова пък родителите ми ми говорят зад гърба. Майка ми постоянно се хвали колко е мила, как обича децата и да и ходят на гости, а един ден като отидох с преспиване ги чух да си говорят с баща ми "Че не се сещам да си тръгна... "
После се ядосах и в удобен момент го изцепих и останаха като втрещени. Звъня по телефона да се чуем, никой не го интересуват моите неща. Гледат ако може те да ме занимават и ако може на тях да си направят нещо да им е добре, а като правя подаръци и жестове никой не ми благодари. Усещам майка ми, че иска да и правя скъпи подаръци, като и подаря нещо по - дребно се муси и го зарязва някъде по шкафовете, било то сувенир, козметика или ароматизатор за стая, който иначе не би си купила сама. С баща ми залитат на по - големи неща - коли, мебели...
Не е моя работа какво си купуват, но ме дразни че не се ценят жестовете и никой не се интересува от мен, а уж обичали децата си...
Сякаш имах повратен момент, който другите имат, така или иначе на по - ранна възраст от мен, аз съм малко позакъсняла, но... поне се случи. Опитват се да ми се налагат в избора ми на работа, прическа, дали да имам домашен любимец, кога да имам деца...
Половината ми съученици вече имат ( не че аз искам още де, само споменавам ), и аз им се чудих че изпородиха още на по 21 - 23г., а тя каза "Ми време ви е вече", а след това като стана въпрос за мен ми каза, че съм малка, рано ми било...
Когато бях малка издигах майка си в култ, а сега осъзнах, че не е толкова интелигентна колкото мислех, че е...
Това е тъжно. Тъжно е! Не можеш да се бориш, търпиш...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1bb7243dc4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами това за мен не е нормално поведение, но и аз напоследък се нагледах на какви ли не неща. Мой много близък приятел бе оставен от родителите си буквално на произвола. Познавам го от 14 годишен и винаги е бил така. За преди това не съм го питал, но предполагам не е било по-различно. Момчето буквално нямаше какво да яде, а не беше от бедно семейство, просто и двамата родители нехаеха за него. Естествено той бързо се отдели от тях и сега са като далечни познати, нищо повече. Ще дам още един пример с една моя колежка, която е от друг град и има малък син. Та въпросната тръби на всеослушание колко много обича съпруга и сина си, колко й липсват и как едвам живее без тях, докато в същото време нарочно ги държи на разстояние, за да може да се забавлява с безбройните си любовници. До тук съм разбрал едно просто нещо, а то е че колкото повече някой парадира с нещо, толкова повече това същото е неприсъщо за него.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: f1537cdab2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Защо просто не прекъснеш временно контакт с тях нека осъзнаят, че ти си им дъщеря, а ако това не помогне го кажи искрено или се опитай да намекнеш и направи сериозна физиономия!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: f97cdcfeee

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Имаш грешни представи за света млади момко. Сега да ти издам една малка тайна, ако искаш я запомни. В този свят в момента, начина по-който живеем и всичко друго ме накара да стигна до следните изводи : Хубаво е да имаш много познати, като ти е кеф да се посмееш с тях, но приятели няма като цяло. Ако срещнеш 1 или 2-ма истински приятели, които да са до теб когато се нуждаеш от тях, като и обратното и то без да е нужно да ги молиш, то значи ще си късметлия. За жените нещата стоят идентично. Родителите не си ги избираш, за това докато си зависим от тях, ще правиш каквото ти казват, защото когато някой те храни, искаш не искаш, морала казва че трябва да го уважаваш, задължително е, ако искаш да се запазиш като човек. След това, като заживееш сам, ако имаш възможност разбира се, прави каквото искаш. До тогава не ги обвинявай, всеки си има гледна точка.

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 7bb185e0b0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   3 сигурен ли си че точно за тази тема си писал. Първо автора не е мъж а жена, на 25 и ходи на гости на родителите си, не зависи от тях, а си работи най-съвестно. Прочети пак историята, и тогава пак пиши че за момента коментара ти няма никакъв смисъл.

 

...