Тъга или непреодолим шок
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 1870 пъти
Аз съм момиче на 17 (почти 18) години, но повярвайте ми- доста съм си надживяла годините.

Родителите ми са ме изоставили в дом за сираци заедно с брат ми, когато съм била на 1 година, (брат ми на 2г. )
Нови родители ни осиновяват след 4 години. Оказва се, че майка ми (осиновителката ми) е била болна от рак, и никой не е знаел. Когато станах на 10 тя почина. Аз съм била само на 10, и ми беше много тъжно, но напоследък не мога да търпя. Всеки ама всеки ден изпадам в кризи, то просто е нещо ужасно. Искам да я върна, но знам че няма как да стане. Не мога да опиша всичко което правя по време на тази така наречена криза в която изпадам заради нейната липса, но стигнах до там, че искам да се самоубия само и само за да отида при нея на небето.

Единствената мисъл която ме държи, е че обещах на гроба и че ще направя всичко възможно един ден дори и на небето тя да се гордее с мен. Това ме държи-да, но! Аз не намирам сили с които да направя това. Това е просто непоносима тъга от която вече ме е страх, и знам, че е глупаво да се самоубивам, но в пристъп на криза аз просто не знам какво правя и точно от това ме е страх. С баща ми абсурд да се разбера някога в живота си, а брат ми само ще кажа че е нищо повече от геймър.

Баба ми ми ''налага'' психически тормоз, от който целите ми ръце съм си ги нарязала от яд и гняв... полиция?? да и до там се стигна, само че сякаш се е забравило...
ходя на психоложка по мое желание, и не съм луда!
От класа ми всичко ме тормозят, защото ме смятат за задръстена. А за задръстени хора те смятат тези като мене, които не пушат, не пият и не псуват. То едва ли е останал човек който да не прави поне едното, но май сме единици. но както и да е, това е друга тема. това за което ви моля е просто съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: a2d94f3f2c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила авторке, от твоята история ме побиха тръпки, особено в онази част, в която си обещала, че ще направиш така, че един ден майка ти ще се гордее с теб. Разбирам, че не ти е леко и че никой не ти оказва морална подкрепа. Когато аз не мога да намеря близки сред своите, търся опора в книги, музика, филми или разходки. Не прави немислимото, защото светът е красив и тепърва ти предстоят красиви моменти, за които ще си спомняш цял живот. Не гледай на брат си просто като на "нищо повече от геймър". Увеличи контактите си с него. Почакай само още малко и той и връстниците ти ще пораснат и всичко ще се нормализира. Не се отчайвай! Бъди силна! XoXo jay

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 5c03d6f200

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Дръж се, момиче. Живота е гадна кучка - и при мен нещата са зле.. Не колкото при теб може би, но зле.. Дръж се и това е - живота е такъв.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 77119c9240

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Учи, търпи и се докажи. Пет пари не давай какво говорят съучениците ти за теб. Опитай се да се сближиш с брат ти. Стискай зъби и намери човек който да те обича и помага тогава всичко ще се оправи. :-)

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: bdd67f537d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз бих те посъветвала да отидеш на психолог за да се поуспокоиш малко. Ти си си напълно нормално и е напълно нормална кризата ти, но няма как да върнеш майка си. Много е тъжно, когато някой близък си отиде, и аз като теб трудно преживявам такива 'раздели', но.... реално погледнато няма друг избор. Ако искаш да живееш - живееш, ако не искаш... не продължаваш. Има много хора, които са живи, но не живеят. Опитай се някак да се съвземеш да събереш сили и смелост, и да продължиш напред. Все трябва да има нещо, което да те държи тук. А щом искаш майка ти да се гордее с теб - направи така, че да се гордей, не се самоубивай... Посети психолог миличка, дано ти олекне малко и дано успееш да превъзмогнеш загубата й! Успех!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: fd9e61fd06

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Знам, че думите нищо не значат, но няма друг начин за контакт в момента. Прегръщам те и ако някога има шанс бих искала да го направя лично. Не забравяй, че изпитанията в живота изграждат душата на човек и изпълват сърцето с любов към хората. Ако след тези изпитания душата ти се е запазила чиста, не позволявай на злото да те завладява. Отвори сърцето си за останалите твои близки, без да се огорчаваш какво те правят... и не се знае, може да стане така че всичко да завърши щастливо. Само вярвай.

 

...