Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Нормално е да се чувстваш така, но все пак трябва детето да е най-хубавото нещо в живота ти и просто като го видиш и да забравиш за трудностите.
Иначе ситуацията е нормална - за да имаш една година още да следваш значи си родила на кажи речи 21 години. Вместо да ходиш по дискотеки, купони, да си живееш живота и да си гледаш следването, ти си решила да имаш дете при това без баща. После и родителите ти са прави - от една страна са ти дали съвета, който са сметнали тогава за най-разумен, но иначе като си си взела решението търдо да родиш и да гледаш детето, доколкото разбирам са те подкрепили - гледат го, издържат ви, а в крайна сметка това не е тяхно задължение, а твое и на този, който те е оставил.
Ти си създала живот и ти трябва да се грижиш за него. Потърси си работа, кандидатствайте за ясли, детски градини и гледай да станеш по-независими. Не търси чужденеца или мъжа, който да се грижи за теб и за детето - гледай с твой сили да се оправиш. Не може първо родителите ти, после мъж някакъв - изглежда все едно се впускаш от едното в другото само и само да намериш кой да се грижи за теб. Вярвам, че когато ти станеш самостоятаелна, ще се намери и мъжа за теб.
Все пак и мъжете гледат и разсъждават - жена си, с малко дете, безработна, незавършила следването си - еми трудно е да срещнеш някой, който да влезе в такова приключение. Когато стъпиш здрава на крака, а не гледаш да увиснеш на чужд врат, ще се намери човека за тебе. Има мъже, които биха приели и биха се грижили за детето ти и които ще ти покажат нужното уважение, но трябва първо ти да пораснеш, за да намериш и ти тези пораснали мъже.
Ана

7.   Просто си от типа жени, които не мислят за последствията и чакат някой друг да им оправи живота. Първата грешка, която си направила е да избързаш да родиш, без да си завършила образование и да имаш стабилна работа. Какво си си мислела, че мъжа който те е изоставил ще те гледа с детето или че няма нужда да се мисли за последствията? Е, човек трябва да се подсигурява, а ти не си мислела. Сега вместо да си благодарна на вашите, че те издържат с детето си тръгнала да се вайкаш, че нямаш връзка. Вместо да си търсиш работа и как да станеш самостоятелна и да осигуриш бъдеще на детето ти, ти се вееш по сайтове за запознанства. И детето и било виновно. С какво е виновно едно дете, с това че си го родила без да мислиш за последствията ли? Утре и с чужденеца ли ще направиш така да му родиш едно дете за да го вържеш и после пак вашите да го гледат? Много безотговорна жена си. Изобщо не мислиш нито за твоето бъдеще, нито за това на детето ти. Утре ако стане нещо с вашите какво ще правиш? Ти неможеш да поемаш отговорност и да се спрвяш с живота. И да го нямаше сегашното ти дете, пак щеше да постъпиш по същия начин с друг мъж, проблема е в теб а не в детето. Уж много си го искала, обаче като си видяла че не е станало твойто, вече ти пречи детето. Ти си една пълна егоистка, която само си гледа своя кеф. Дори не ти пука, че вашите се скъсват от работа за да ви издържат, а ти само недоволстваш, че нямаш връзка и детето ти било палаво. Ти какво искаш всички да си счупят краката да ти угаждат, а ти при първата трудност да кажеш- ох не мога. И това че мислиш да устроиш личния си живот - как? Като хванеш някой богат чужденец да те издържа ли? От родителите, хоп на другия балама. Проблема ти е че си искала да вържеш с това дете първия си мъж, не се е получило, ти си се изнервила, започваш да обвиняваш детето и за капак търсиш друг балама. Защо не помисли да си устроиш личния живот като си намериш работа? Изобщо за мен си кофти човек, жалко за детето ти че има такава майка.

8.   Мисля, че си от майките, които са майки само, защото са родили или биологични майки. Щом досега дъщеря ти не е се е превърнала в най-важното нещо за теб нещо не е както трябва. Нормално е да се изнервяш - не е лесно да се справяш с малко хлапе. Но такива моменти винаги ще има и когато порасне. Но да си мислиш, че ти пречи да завържеш връзка - не го разбирам. Освен това ми се струва, че си запазила детето с идеята да задържиш бащата. Ако е така-голяма грешка, защото няма как да се отървеш сега от нечестното средство. Появи ли се дете, нещата се пренареждат и въобще спираш да бъдеш център. А ако останеш такъв ще се провалиш със сигурност като родител- примери безкрайно много- и мъже, и жени.

9.   Не обичам да упреквам хората, още повече когато не ги познавам.
Мисля обаче, че си постъпила незряло и лекомислено.
Хубаво е казал народа- преди да направиш нещо, мисли!
В крайна сметка не разбрах от какво се оплакваш- от вашите, от детето, от бащата-боклук,от неуспешната си връзка с чужденеца или от неспособността си да бъдеш добра майка?
Според мен подсъзнателно мразиш детето си, защото ти пречи да си развяваш байрака и да правиш, каквото си искаш. Учиш още, без мъж не можеш, вашите ти помагат, защото надали си работила, за да вземаш майчинство.
Лошо няма като цяло, сигурно не си искала така да стане, знам ли. Радвай се, че родителите те подкрепят.
Намери си работа- така ще си по-самостоятелна, ще имаш социални контакти, ще срещнеш и някоя сродна душа. Мисли за детето си- какво можеш да му предложиш ти като майка.

10.   Така. Авторката съм. На 24 г. съм. Малко по късно започнах да следвам. Никъде не съм казала, че търся чужденец с пари, за да ме издържа. Не се плаша от работа. Винаги съм работила. На номер 9 ще кажа, че в момента взимам майчинство от НОИ. Че в момента се налага родителите ми да ме издържат ми е страшно неприятно. Не обичам да съм финансово зависима. Подала съм документи на дъщеря ми за ясла. Чакам всеки момент да я приемат. След това веднага започвам да търся нова работа, , тъй като старата ми с такова работното време, което е несъвместимо с гледането на малко дете. С парите от майчинството ми плащам детската кухня на детето, памперсите, плащам някои от сметките вкъщи. Ужасно се измъчвам, че съм в тежест на семейството си. Оценявам всичко, което те правят за детето. Не излизам почти никъде. Няма купони, дискотеки. И не се чувствам зле от това. Чувствам се лоша майка. Обвинявам се постоянно. Като се замисля явно това, че толкова усилено тъся мъж се дължи на това, че искам да се махна по някакъв начин от дома на родителите си. Знам ли. За всичко съм си виновна аз. Не желая да си развявам байрака и т. н.

11.   Децата са голямо богатство и друго, което знам от личен опит- не идват, когато ти искаш, а когато ти се дадат! Всеки има някакъв път, твоят е бил този- на самотна майка, но ти си щастлива жена, защото си майка, не забравяй. Хиляди жени мечтаят за това и не се получава (не съм от тях, благодаря на Бога) поради минали грешки или поради незнайни причини. Да задържи един мъж не прави автоматично една жена щастлива, понякога той е нейното проклятие. А себе си не приемай като втора категория човек, а като една свободна, млада жена, учи, работи, развивай се, грижите за детето приеми доколкото е възможно леко и приятно и един ден, когато не очакваш, ще срещнеш човека за Теб. Но струва ми се, грешиш търсейки го в сайтове за чужденци... Мое мнение.

12.   Ти си само на 24год. , нормално е да търсиш мъжко внимание. Не си на 60 все пак. Аз няма да те упреквам. Децата идват не когато ние желаем, а когато Бог ги прати! На твоето дете сега е било ред, радвай му се, защото няма нищо по хубаво от децата!

13.   Ми да не си раждала. Нима родителите ти са длъжни да ти гледат детето? Много е лесно да има някой до теб, който да ти върши работата, а като опрат до теб нещата и се сдухваш и осъзнаваш, че няма да се справиш. като си искала да се ровиш в нета, да имаш връзки и т. н. не е трябвало да раждаш на този етап. Всеки си мисли, че бебто е гъди-гъди и друс-друс. Е да, ама не. Сега си видяла каква е цената да родиш и не трябва да се жалваш. Сама си се докарала до тук.

15.   Мила, много ми стана мъчно докато те четях... Това да решиш да родиш дете си е голяма смелост, а че може да е грешка - да, може да е. Но ти откъде да знаеш как точно ще се стекат нещата.... И още - най-голямата наша женска грешка е в това, че имаме емоции. Изпитваме любовта особено силно и страстно и докато хормона и химията витаят из нас, ние сме готови на всякакви жертви... Дори да родим и дете от онзи, който не е сигурно, че го заслужава...
Не се упреквай - едни майки са много загрижени за децата си, други не чак толкова... Важното е детенце да е добре и да е живо и здраво...
А колкото до това, че болезнено ти липсва мъж до тебе - тооолкова добре те разбирам, че не мога да ти го опиша даже... Аз не разбирам жените, които говорят обратното, т. е. че не им липсват мъже.... Ай, стига бе! Че аз ако не правя секс поне веднъж в седмицата, та аз ще лудна. И смятам, че именно това е нормалното, а не да се затвориш за месеци, та камо ли години и да викаш че си много честна жена и можеш без секс 9за такива си мисля, че явно правят някакви перверзни истории самички... Природата ни е дала желанието за секс и задоволяване, така, че без коментар по въпроса повече)! . Мъж си трябва - това е сигурно! Мъж трябва дори и за помощ (Финансова, материална и морална), за подкрепа, за излизане навън ако щеш, за разговор.... абе за всичко трябва мъж и партньор. Детенцето да ти гушне той е огромна радост... Така, че моя съвет е ТЪРСИ мъжа на живота ти по интернет и където решиш.... За нещастие обаче има много мъжки боклуци, които по-добре е да не среща човек в пътя си.
Не си лоша майка, просто детето ти е малко още. Като поотрасне ще имаш повече положителни емоции с нея.
А и мъж може да се намери дотогава, който да обича и двете ви.
Успех!

16.   11, деца се правят със секс, не ги донася Щъркелът. Изпуснала си много часове по биология!
Така и не научихте децата да се пазят, забременяват на 16 и после „Ох гъзец“. Всеки да се оправя със своите си бакии.

17.   Какъв ти е проблема, иди туфни детето на баща му, после си намери нов мъж в нета и си създай ново семейство.

18.   Тази история е същата самоче мен са ме оставили в дом за сираци.. сега съм на 13 и съм с приемно семеисто.. Г-жо колкото и да ви е трудно в никъкав случаи не изоставяите детедо си.. сега аз страдам исклучително много.. може би ако сега познавах истинската си мама поне 1 път да я бях видяла поне да и видя лицето, очите щях да съм исклучително много щастлива.. не се оплаквам това семеиство ми дава сичко но има много работи които тая в себе си.. бих искала както са моите приятелки и аз да споделчм на маика ми за мен и вскичко което става около мен.. сега аз не мога защото испитвам срам от приемното ми семеиство.. знаете ли за 1 път когато ми доиде цикъла мен ме беше срам да кажа на приемното си семеиство.. не причиняваи това на детето си умолявам те.. знам го от личен опит и повярваи ми надеждата да разбера кои ми е баща или коя ми е маика не изгасва всекии ден аз ставам с мисълта че истинските ми родители ще ме потърсят... искам безкраино много да видя лицето на баща ми или маиками (истинските), очите или косата.. просто искам да ги видя поне за за секунда.. неискам нищо повече просто да им познавам лицата :( недеи да причиняваш на детето си това коет е на мен не го казвам само на теб а на всички хора!

19.   18 - много тъжна история, но едно ще ти кажа - довери се на приемната си майка, довери се на себе си. Не търси „истинските си родители“, защото такива нямаш, освен в лицето на тези, които те чакат да се върнеш от училище и се грижат за теб.
Ще порастнеш, ще разбереш, че да си родител е повече от това да правиш секс с някого, да износиш дете и да го родиш, после да го тупнеш на държавата и обществото. Довери се на семейството си тук и сега, ако ги спечелиш за себе си - защо не, това може да са бабата и дядото на твоите деца.
Истинските.
Не търси тези, които са те създали, защото те не са истинските ти родители.

20.   Аз съм авторката. Номер 18 не бих си и помислила да изоставя детето си. Не бих я дала и на баща и да я гледа дори и да иска. Не бих я оставила и на семейството ми за по дълго време. Обичам това дете.

21.   Абе като ви чета коментарите. Какво сте я нападнали момичето? Еми случва се човек да сгреши. Нима като е с дете вече е втора ръка? Не и се живее самотна. То това да не ви е социализма да го има това пълно себеотдаване към децата. Все пак сме 21-ви век. Животът с какво ли не ни примамва. Тя е млада жена и е нормално да иска партньор до себе си. Като вече има дете да си сложи фередже ли? Имам една приятелка на която детето беше на 6 месеца, когато мъжът с когото живееше ги напусна. До ден днешен не се е поинтересувал от собственото си дете. Приятелката ми страда, плака, вайка се, тръшка се. В един момент обаче се съвзе и си постави за цел да си намери приятел чужденец. И го направи. В момента е щастливо женена за испанец. Той прие детенцето и като свое. Живеят си прекрасно. С разказването на тази случка искам да вдъхна кураж на авторката. Мило момиче, пожелавам ти най - искрено да успееш да намериш подходящия човек. Пък било той чужденец или българин. На пук на тъпите коментари на на Бай Ганьовците тука. Успех!!! Да ви.... и у тъпия български манталитет къде го имате.

Карина

22.   Браво на номер 21! Напълно подкрепям!

23.   Карина, не Бай Ганьовците са ни виновни, а Ганьовиците, който надуват коремите на 18 и после реват и се тръшкат. Испанец или марсианец - никой няма да ти гледа детето като свое, а като ти се насити ще те отсвири, защото жените като авторката не могат да разберат, че не мъжете, а те самите трябва да си гледат децата и живота.

24.   Авторката съм. Никъде не съм писала, че търся мъж специално да ме издържа и да ми гледа детето. Не си интерпретирайте. Родила съм дъщеря си и ще си я отглеждам. Търся мъж за себе си не, за да го врънкам за пари, а аз да си стоя. Нещо съжалявам, че изобщо пуснах тази тема. То бива, бива злоба, ама чак пък толкова. Допуснала съм грешка. Добре. На всеки се случва. Не съдете другите, защото не знаете своето бъдеще.

25.   Според мен трябва да изчакаш малко да поотрасне детето. Няма да си толкова изнервена. Дори и жени живеещи с мъжете си пак се изнервят от децата. Нормално е след цял ден рев и мрънкане да ти писне. Това, че се чувстваш виновна все пак говори, че не си лош човек. Относно мъжете - ако е писано ще се появи подходящия. Карай го по спокойно.

26.   Това, че семейството ти натяква е много лошо. Вземи се в ръце, намери работа, ако можеш и квартира. Хвани си някой да ти помага за отглеждането на детето. Повярвай ми жените с деца имат втори, че даже и трети шанс. Според мен най- много нерви ти идват от това, че родителите ти натякват. Много добре знам какво е. Едва ли не трябва да ги благославяш, че са ти помогнали в този труден момент. Нали сте семейство, за да се подкрепяте когато е най. тежко? Ама вашите не се замислят, че утре ще грохнат и разболеят / не го пожелавам на никого/ и тази която трябва да ги гледа си ти. Да не ти пука от нищо. Стискай зъби. Всичко ще свърши рано или късно. Ако ти беше толкова лош родител отдавна да си дала детето си в институция, но не си го направила. Затова не трябва да се чувстваш виновна за нищо.

27.   Здравей! Аз съм от тези, на които завиждаш по градинките - с мъж и две деца.

На мъжа си преди раждането на децата казах, че и пет да са, видя ли над тях насилие/ крещене/ нервничене и т. н. ще го напусна моментално. И бих. Държа да подчертая, че заплахата на хормоните ми се е дължала вероятно, защото мъжът ми никога не е проявил насилие или грубост към мен и преди да създадем семейство имахме дълга връзка, но просто някак отвътре ми идва първо децата си да защитя. Опасения съм имала вероятно, че такива невротизиращи фактори като хлапенцата могат всеки да извадят от кожата, а той е по - нетърпелив. Връзката на това въведение с твоята история на първо място е: аз този проблем го нямам, но не значи, че липсва при всички, на които завиждаш. Да задържиш мъж до себе си не значи, че всичко е ок, голяма част от дечицата са свидетели или жертви на домашно насилие - това не си го допуснала, т. е. браво. Гледай на себе си по - толерантно, не се обвинявай. Не си лоша майка - щом те е грижа за детето, ще намериш начин да бъдеш най - добрата.

Детето ти сега е в много трудна за теб възраст - докато не проговори, не започне да се движи стабилно само и не развие поне отчасти самостоятелност /около 2. 5 г. /, ще ти е доста трудно, защото изцяло ти "виси на ръцете" в най - буквален смисъл. постепенно ще ти стане по - леко и като започне комуникацията ви да е двустранна, ще си много горда и доволна, повярвай ми.

Не бързай с нова връзка - ако намериш някой стойностен човек, ще е готов да те почака. Ако пък искаш да е неангажираща връзка за начало - дръж мъжа далеч от детето. Има време за всичко. Много изроди се навъдиха, не допускай в живота й някой преди да опознаеш него, семейството, приятелите му - може да звуча параноично, но за съжаление съм права.

Не виждам да изказваш съжаление, че си родила - поздравления! Бъдете живи и здрави и успех ви пожелавам с малката! А родителите ти - да са живи и здрави и те да ти помагат, нищо че досаждат и не е сега моментът да ти натякват - явно те обичат и подкрепят, а това е много важно. някой ден ще разбереш защо го правят - страх ги е да не направиш нова грешка.

28.   Пак съм последния коментар - забравих да препоръчам: пий мента, глог и валериан като те "напъне" да повишиш тон и така сутрин, по 1 профилактично. Като се пооправиш, спри го. При мен помогна, аз също много държа да не крещя пред дечицата си.

29.   КАК може да сте толкова груби бе? Момичето е родило, въпреки че мъжът и я е оставил! ЕВАЛА МОМИЧЕ! АЗ СЪМ С ТЕБ! До предди малко четох коментари на други девойки, колко били тъжни и депресирани, че абортирали!!! Ти си постъпила ПРАВИЛНО! за мен! И ще получиш своята награда за това-всъщност вече си я получила-имаш едно прекрасно дете... а знаеш ли колко хора се надяват на това, аз съм една от тях...
Бъдете щастливи -ти и дъщеря ти, заслужавате го, ^^

30.   Ами прави са хората, че трябва да си им много задължена и благодарна, но не мисля, че начина е да ти го натякват... то ти сега сама не го ли осъзнаваш, няма и да го осъзнаеш скоро, а и те тая грешка едва ли ще ти я простят изцяло! Да, глупава си... глупава си, че си стигнала до тук по този начин и си разочаровала близките си, някои хора това не го приемат лесно, особено по възрастните поколения! Винаги съм се чудила на хората, преди да родиш, къде спа, че не го видя какъв боклук е??? Само не ми казвай, че те хората се променят - НЕ, те не се променят, така ви отърва да се самозалъгвате! Ама така е, като си вдигате краката, те не са боклуци, а после знаете да ревете и да се тръшкате, как хората ви укоряват! Искаш връзка и нормални взаимоотношения... които търсиш в интернет... О УЖАС! Слушай сега, добре сгрешила си, родила си детенце, ти имаш отговорности като майка... Задачата ти вече е не да търсиш някой, който да ти вдига краката, а ДОБЪР баща за детето си, най добрия, който можеш да си позволиш! Защото това е инстинкта на една майка... а тебе като те гледам, търсиш кой да те чеше, отделно, че рискуваш живота си, да ходиш при чужденци, които не познаваш реално. И пари нямала за детето, пък ходиш в чужбина на почивка... само не казвай, че той ти е поел разходите, защото тогава "не съм някоя разгонена кучка" е просто смешно! Спирам да пиша, че още много ми идват на акъла, а съм само на 27 и се чудя какво възпитание имате и как въобще решавате да имате такива страдащи деца... с такива "родители"

31.   №30, не те знам имаш ли дете, нямаш ли? Както и да е? Доколкото разбрах от писанията на авторката детето и е от типа мрънкащи и лигави деца. Това си е въпрос на характер. Нито тя е виновна за това, нито детето и. Обаче само, който е имал такова дете може да разбере. Понякога една майка на такова дете изпада в депресии, особено, ако по цял ден е затворена вкъщи. Мога само да кажа, че живота всичко се случва. Бившият ми съпруг докато бяхме още гаджета беше съвестен, още тогава проявяваше отговорност, грижеше се за мен. Семейството ми го одобряваше и когато ми предложи брак не се и по колебах. Преди брака имахме 4 годишна връзка. Нямало е побой, пиянство и други жени през това време. За жените не мога да бъда на 100 % сигурна, но си бяхме почти през цялото време заедно. Малко след сватбата забременях. Родих момиченце. Година и половина по късно бях бременна отново. Бившият ми съпруг искаше и второто дете. Аз също. Бях спокойна, защото той много ми помагаше с първото. Синът ми обоче беше от този тип деца като на авторката. Сега си давам сметка, че ако първото ми дете беше като второто никога нямаше да се реша на второ. Както и да е. Изведнъж съпругът ми се промени. Стандартното - хвана си любовница. Негова колежка. Подразбирах някои неща, но си мълчах. Докато той един ден не ми призна всичко и не поиска да се разделим. И до ден днешен на който и да разказвам това никой не ми вярва как от един грижовен баща и съпруг ей така реши да изостави всичко. Но се кълна, че това, което ви пиша е самата истина. Върнах се при родителите ми с едно дете на година и няколко месеца и с друго на 3г. и половина. Отначало отношенията със семейството ми бяха добри. После обаче започнах да чувам подмятания от рода на защо не съм била по настоятелна и упорита и да си запазя съпруга, а не да им се тресна на главата, те да ми гледат децата. След свършване на майчинството ми, единствения ми доход беше издръжката на децата. Нямаше как да поемам голяма част от сметките в къщата. С две думи си бях зависима от всякъде. Бившият ми съпруг взимаше децата веднъж седмично за през деня. Обаче след държанието на малкия започна само за 2 или 3 часа да ги взима. През това време с каката нямах проблеми. Ходеше си на градина. Обаче малкия беше по болнав и реших малко да отложа пускането му на ясла. Гледах си го вкъщи. По цял ден бях непрекъснато залепена за него. В тоалетната бях с него. Сядах на тоалетната чиния, а той на коленете ми. В банята също. Той в детската количка, а аз в едно ъгълче се къпя с една малка струйка, за да не го опръскам. Докато го хранех само и само да хапне няколко лъжички сешоари пусках, запалки палех, на клоун съм се правела, чукала съм с тенджери и черпаци. Като излезехме навън също беше страшно. Вечно побягваше на някъде. Найй - често на големия булевард. После едно тръшкане и въргалене по земята, че не иска да се прибера. Нямате си на представа какво е да не можеш да отидеш една чаша вода да си налееш, когато си жаден, защото детето се е заиграло и ако изляза от стаята ще се размрънка отново. Да стоиш сутрин от 8 до 13 или 14ч. гладен понеже ако хапна трябва да му дам на него и следователно той ще си развали обяда. Да ти се пикае, но да се стискаш пак поради причината да не се разреве, ако напусна стаята. Почти всички по малки домакински уреди да са системно изпочупвани. Отделно ме болеше как бившият ми съпруг си живее живота, ходи си насам и натам. Тогава на 28 бяп и ми се излизаше. Нормално. При горе описаната ситуация за мъже и секс дума не можеше да става. Даже нямах и такива мисли. Бях се превърнала отв кълбо от нерви. Крещях за всичко. Вечер се затварях в банята и ревях с часове. Не бях пушила от 5 години, но пропуших отново. Проклинах себе си. За да не ударя някое от децата си наранявах себе си. Удрях се и се скубех. Имало е случаи когато и цели кичури съм си изскубвала. Родителите ми страшно много се месеха във възпитанието на децата. Казваха, че когато започна да се издържам сама и сама да живея тогава да си правя каквото си искам. Докато те безрезервно ми помагали трябвало да не се обаждам. Постоянно ми се повтаряше колко лоша майка съм. Как с крясъците ми съм травмирала децата. Голяма част от зъбите ми се развалиха, често ми прилошаваше и се замайвах, получих хронично главоболие. В един момент си казах, че ако не направя нещо за себе си и не променя нещо може и да се разболея по сериозно. Промених си решението и записах малкия на градина. Започнах работа. То каква работа беше - седмица работех, 2 вкъщи гледах болното човече. Важното беше, че печелех пари. Срещах се с хора, обсъждах теми за разговор. След развода близо 3 години не бях правила секс. Реших да намеря мъж само за това и го направих. Чувствах се като преродена с ходенето на работа и секса веднъж седмично. Нищо вече не ми правеше впечатление. Нито вечно скимтящото по малко дете, нито мрънкащите и свъсени родители. Всичко ми се струваше по леко.

Виждам, че повечето от коментиращите са с много негативно отношение. Драги пишещи, първо обуйте обувките на един човек, извървете пътя, който той е извървял, препънете с във всяко камъче и чак тогава елате да го съдите.

На авторката бих казала само да има търпение. Нещата ще се случат. И по възможност най - скоро да се махне от дома на родителите си. Според мен по скоро те те изнервят и ти търсиш спасение при някой мъж. Мисля, че не случайно чужденец търсиш, само и само да си по далеч от тях. Каквото и да е ти желая да се сбъдне всичко, което искаш. Щом аз можах с две деца да се оправя и те ще можеш с едно.

32.   От авторката. Изядохте ме с все парцалите. След вашите коментари се чувствам като престъпник. Може и да имам своите недостатъци и грешки, ама вие едва ли не на смърт ще ме пратите. Пак го казвам, че аз ако исках да се откажа от детето си до сега да съм го дала в дом. Защо ме осъждате, че секс ми се било правело. Еми нормално е. Млада жена съм. Това си е природа. Ако обаче толкова ми се правеше до сега да съм почнала да си разигравам коня както си искам. За ваше сведение от година не съм правила секс. Единствения мъж с който общувам по от близо е брат ме. Седя си по цял ден вкъщи. Подавах си сивитата за нещо почасово. На няколко места ме одобриха, но майка ми не позволи да започна понеже не иска да гледа детето. Баба ми също не иска. Сега чакам да тръгне на ясла от есента и ще направя всичко възможно да започна. Вися вкъщи и по площадките. Слушам как нашите ме критикуват за всичко. Старая се разходите да сведа до минимум, за да няма после, , Мрън, мрън ние те издържаме., , Понасям всякаква намеса във възпитанието на детето. Ако аз кажа, че днес ще излезе с червената блуза, веднага ми се опонира, че трябва със синята да я изкарам. Повярвайте ми аз не мога да се разполагам, разпореждам, възпитавам и взимам решения относно собственото си дете. Само стоя
, търпя и се оставям да ми се налагат. Без гласна нула съм. Имам няколко здравословни проблема и няма как да отда да се прегледам.

И след всичко това да не ми се полага поне да початя с някой. Да си помечтая за някой чужденец. Айде да имате да взимате. Супер лесно е да съдиш от страни.

33.   Аз няма да те съдя, упреквам и обвинявам - преди мен вече са го направили много пъти. Няма и да те подкрепям, да ти давам кураж и да те защитавам - и това са направили вече. Ще ти кажа само едно нещо, върху което, за доброто на детето ти, се надявам да помислиш: Истинският баща обича детето си дори когато вече не обича майка му. Пастрокът, обаче, обича детето само и единствено заради майка му. Сега искам да се замислиш какво ще стане с твоето дете, ако си намериш мъж (независимо откъде, какъв и т. н. ) на който да родиш дете. И ако спре да те обича теб, тогава дали ще обича момиченцето ти така както обича общото ви дете? Но дори и да продължи да те обича това ще означава ли, че му пука за въпросното момиченце?
Един съвет - не търси мъж на всяка цена и не раждай от друг мъж, защото тогава ти ще имаш 2 деца, а той реално едно. Имай си връзка, уважавайте се и се подкрепяйте, но не съсипвай бъдещето на детето си като му намираш "втори татко".

34.   31, аз имам 2 деца и мога да ти кажа, че това, което описваш, никак не е нормално. да, има мрънкащи и криви деца, но има и възпитание. безспорно децата са различни, но има и начини за въздействие. да оставиш малко дете да ти се налага и да не смееш да ядеш или да отидеш до тоалетната, да го оставиш да чупи домакинските уреди - направо нямам думи. ти си човекът, който трябва да му покаже кое е позволено и кое - не.
в интерес на истината не мисля, че правиш услуга и на самото дете - то свиква, че всичко му е позволено и майка му прави челни стойки само и само да не реве. децата постоянно пробват докъде могат да стигнат. щом на 2-3 годишно дете не можеш да се наложиш, как смяташ, че ще се справиш като стане на 12-13? не казвай, че ще се промени дотогава, хората са казали: "първите 7 години".
както и да е, проблемът на авторката не е точно възпитанието на детето, а тоталната зависимост от родителите й.
авторке, истината е, че сама си се поставила в това положение и само ти можеш да излезеш от него. ти правилно си решила да я дадеш на ясла и да започнеш работа, щом майка ти и баба ти не искат да я гледат. гледай да постигнеш поне известна самостоятелност, не бързай да търсиш мъж, преценявай добре, защото може да смениш една зависимост с друга.
ти всъщност нямаш нужда точно от съвет, а от кураж. успех!

35.   здравей не мисля че трябва да се. обвияваш за това че, имаш дете напротив трябва да си, благодарна, на бог за съдбата си светът е пълен с боклуци, и ние сме в него, боклуци или, не, трябва да се живее, желала си, родила си имаш, си другар и кой да ти каже момо. като искаш мъж , ще си намеиш, по божията воля. и по сърце. но потърси грешките и в себе си, недей да си мислиш, че ти си света вода ненапита, щом ти пречи детето. да си хванеш приятел. да те приеме с дете някой, ти трябва да си много точна железна истинскаи чесна.
за, да може този човек, наистина да държи и на, теб и детето да го приема като свое. живот на готово няма. вземи се в ръце. и си гледай детето. радвай му се как расте. и си намери другар. чужбна на кой му трябва жена с дете. празни мечти. жела я ТИ, успех в живота и много щастие на теб, и на детето. дано си ме разбрала. незнам мога и да ТИ, ПОМОГНА. SKAIP?

36.   не знам що като е самотна майка че да не мисли за втори брак и други деца. аз имам син на 13 и мъж чужденец и още дже деца от него. всичко зажиси от това какъв ще е човека до теб и дали ти си го преценила правилно. няма смисъл да се дразниш от някои от коментарите според които си алчна или безхаберна към детето си. ако имаш стабилен човек насреща не му мисли хората винаги намират кусур важни сте ти и детето ти и да ви е добре всичко добро ти желая

37.   От 31 до 34. Значи не отричам, че и аз имам вина за много работи относно възпитанието на детето. Каката беше гледана изцяло от мен и бившия ми съпруг. Когато се разведохме тя беше малко по осъзната докато малкия си беше едно ту ко що проходило бебе. Върнахме се в жилището на родителите ми тогава баба и дядо бяха все още живи и си представи родителите ми, баба и дядо и аз с двете деца. Голяма дядова ръкавичка беше. Винаги имаше човек вкъщи. Около малкия всички се суетяха. Само да не ревнеше и дотичваха. Започваха да ми обясняват как не трябвало да позволявам да плаче, че херния ще получи. Да съм го оставела да пипа еди кой си предмет за да му минел мерака. Така постепенно аз вече не бях авторитет. Правеше си каквото си иска понеже знаеше, че има кой да го защити, ако мама се кара. Дъщеря ми също се промени. Тя обаче започна да ми се налага. Правеше ми истерии за почти всичко. При нея не бяха толкова крясъци и рев, колкото да ми посяга. Да ми казава как аз съм лоша, а баба и дядо добри. Като се опитвах да обясня на родителите ми и на баба и дядо, чме все пак аз съм майката на тези деца и аз и единствено аз мога да решавам кое е добро за тях и кое не ми се отвръщаше, че щом съм им в къщата, плащат ми сметките ще трябва да не вдигам глава много много.

Авторке, като ти прочетох коментара мисля, че и ти си като мен. Просто много зависиш от тях и е лошото, че може би няма къде да отидеш-. Пак ще се повторя, че според мен ти търсиш мъж, за да избягаш от дома си. Обаче не се знае дали няма да попаднеш на някакъв боклук. Това си е нож с две остриета. Гледа, че горе хората са те посъветвали да не се жениш. Аз смятам, че е добре да потърсиш мъж с деца/ вдовец или разведен/. Това е най - удачния вариант.

38.   Авторката съм.

Към №33 - аз не съм решила да се омъжвам. Поне в близките 5-6 години не. За второ дете не си и помислям.

Към №35 - естествено, че било то в един конфликт или в дадена житейска проблемна ситуация не може само едната страна да има вина. Да. Виновна съм за много неща. Виновна съм, че не си свалих на време розовите очила. Ч мислех, че всичко ще се нареди. Виновна съм, че заради моите капризи обрекох едно детенце да страда и да се мъчи с майка като мен. Виновна съм и за още много други работи. Трябва ли обаче до края на живота си да се раздирам от вина? Мисля, че трябва да продължа напред. Щом съм го създала това дете значи следователно трябва да се грижа за нея. Трудно или не, мъчно или не - това е положението.

Нека малко ви опиша как живея. Майка ми се прибира 2 дни вкъщи, а 5 я няма. При приятеля си е. Баща ми от 7-8 години е в Италия. Аз живея с баба ми и брат ми. С брат ми проблем нямам. Обаче с баба ми е нещо страшно. Разбирам, че е по възрастна, че е от друго поколение. Обаче това не и дава право да решава как ще гледам дъщеря си. Ходи по мен цял ден и не спира да дудне. Защо с това е обрлечена? Не е ли тънко? Защо яде еди какво си? Ми то не е здравословно. Сега е болно детето. До скоро беше с температура. Антибиотик пие. Според мен е нормално като цялото ти е гърло те боли и е пламнало да не ти се яде. Аз не я насилвам. Но според баба ми трябва да яде. Тя я гони из вкъщи с лъжичката, а малката плаче и бяга. Затворихме се с детето в стаята, ама баба ми нахлу и там. Пак същото гонене с лъжичката. Вече не ми издържаха нервите и за да ме ударя баба ми започнах да чупя предмети, да се удрям, да се драскам. Знам, че с това травмирам детето, но и моето търпение си има граници. Баба ми постоянно повтаря не само на мен, но и на околните, че ако не е тя детето отдавна да е умряло. Все повтаря като не мога да се грижа за дъщеря си да я дам в дом.

Във връзка с даването в дома искам да ви споделя нещо друго. За бащата на малката не ми се говори. Това е друга и много болезнена тема за мен. Когато родих побързах да запиша дъщеря ми на моето име т. е. бащата да не я признае. Това си беше мое лично желание. Имам си ред причини да го направя. Имах малък проблем след като родих и ми се наложи да остана към 10-ина дена в болницата. През това време майка ми под давлението на баба ми отива в Отдел закрила на детето и информира социалните работници, че аз по не за в момента не мога да си гледам бебето. Тече проверка. Аз заявих, че съм способна, но майка ми и баба ми отричаха. Вярвайте ми, че ми беше страшно тежко. Единствения ми вариант беше да се събера с бащата на малката, но нито той, нито аз искахме това. Тъй като не разполагаш с жилище / собствено/ социалните ми взеха детето. На майка ми и баба ми тъпите оправдания бяха, че е все пак бебе мъничко. Да поседи там и после ще си я вземем. Вкъщи ги е било страх да я гледат. Детето можело да се задуши и понеже нямало баща, който да го закара до болницата можело да умре вкъщи. Все пак си взех детето от там когато стана на 6 месеца. С това искам да покажа, че ако бях ептен нехайна можех да не го взема от там детето или като видях колко е трудно да го гледам да го върна. Но не го направих. Пиша всичко това не за да се оправдавам, а просто да споделя и съответно вие четящите да придобиете по реална представа.

Като най - важна цел сега ми е започването на работа. Поне малко от малко искам да съм независима. Да имам принос в плащането на сметките и купуване неща за домакинството, а не да съм паразит и то крайно неблагодарен. По дълго срочната цел ми е да се отделя от вкъщи. Но това не знам кога точно ще стане. Мисля да отложа записването на магистратура с година, за да мога да се съсредоточа повече в бъдещата ми работа. Относно мъжете - не знам. Каквото излезе. Ако не в точно този момент може и да изчакам няколко години с намирането на по сериозно гадже.

Еми това е от мен. Надявам се да не съм досадила много, много с дългия пост. Бъдете живи и здрави. Успешен ден на всички.

39.   38, и на теб не ти е лесно. Само не давай в дом повече детето по никакъв начин, каквото и да правят, както и да те убеждават. За майка ти и баба ти, това, което са направили... нямам думи... как ще се задуши това дете като има 3 жени около него? ! Те сакати ли са, ти е си ли там? Без коментар. Успех ти желая, иначе продъ;жавам да държа на своето - не раждай от друг. радвам се, че и ти си на това мнение. (от 33)

40.   Авторката. Към 39 - не бих го дала отново. Те нека си говорят. Само думите им са големи. За друго дете както казах в предишните ми постове. Не си и помислям. Толкова съм наплашена от раждане, от детски ревове, памперси, болести, зъби и т. н. Отделен въпрос са финансите. А и ако имам още едно дете означава да съм още няколко години аут от трудовия пазар.

41.   Извинете, но само ще кажа, че днешните мъже не са мъже. Защото те бягат най-вече от проблемите.

42.   Хм, стара, но интересна темичка. Преди едно около 10 години и аз бях така. Все едно себе си чета и най накрая развих паническо разстройство. Спуквам се от пиене на антидепресанти. Та сами си правете извода колко е здравословно до краен предел да се жертваш за другите.

43.   Авторката пише :- " Постепенно осъзнах, че бащата на дъщеря ми е боклук и не си заслужава. " Това означава, че си бавно-загряващ реотан. Човек не се променя за една година, той си е бил такъв още отначало. Защо не си го оценила като боклук, а когато си заминава, тогава става боклук!? Не мислите когато трябва, пренебрегвате скромните момчета, избирате си мачовци, а после виждате, че са боклуци. Боклук при боклук отива, затова има и сметища.