не мога да забравя изгубения си съпруг
преди: 15 години, 8 месеца, прочетена 3760 пъти
На 9.01.2009 г. изгубих мъжа си, от тогава скърбя , имам чувството, че все от някъде ще дойде и пак ще сме заедно, но уви никакъв го няма. Кажете ми, какво да правя за да не мисля постоянно за него. Имам чувството, че някой ден ще откача. Много ми е тежко – затворя ли очи, той е пред очите ми как издъхна в ръцете ми. Моля за съвет . Ж48

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 8 месеца hash: dbb9034652

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   съжалявам миличка...много е тежко...

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: 13edb9aeed

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравейте мила Ж., аз съм по малка от вас, но реших да ви пиша, защото мн добре разбирам начина по който се чувствате и всички мисли които бушуват във вас..........И аз преживях една загуба, която мн ме промени, промени ме като човек,като отношения към живота и хората, изобщо като цяло.........От др страна съм "разсърдена" на целия свят, че отне любовта на живота ми, човек с когото бяхме като едно цяло, той беше др моя половина......... Още немога и неискам да го повярвам че го няма, все чакам да ми се обади, да се появи от някъде, да ми каже че това е било някаква лоша шега, но уви.........Сънувам го всяка нощ, събуждам се с мисълта за него и заспивам с нея....Всеки ден се стичат сълзи от очите, сърцето боли....... Не може да се даде съвет за такава мъка, такъв няма, кой каквото и да пише, болката си остава, единственото което разбрах е че тази тъга трябва да си я изживееш, и че тя ще те направи мн по мъдра... Ако искаш да прочетеш и част от моята история, виж тук в този сайт: "В памет на моята вечна обия"........ Желая ти мн здраве и сили занапред..............

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: f022ab79ad

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, знам,че ти е много тежко, но още е рано да отшуми ужасната болка..... Съпругът ти бди над теб, бъди сигурна.... А може би е и на по-доброто място..... Много ми е трудно да ти дам съвет, въпреки,че съм минала през тази болка(макар не на съпруг) и то не само един път. В даден момент реших да мисля повече за останалите живи около мен, защото те имаха повече нужда. Може би имате деца-не казваш нищо за това. Ако е така, мисли за тях- знам,че звучи банално, но един ден ще разбереш,че там е истината. Бъди благодарна на съдбата, ако си живяла щастливо с него. ... Мисли за него с обич. Знам,че на ниво физически свят е трудно да се повярва в същесвуването на другия, но нима мислиш, че съзнанието на човека си отива след смъртта? Ако считахме за реални само за нещата, които осъзнаваме, излиза, че и моментът на раждането ни не е съществувал. Да, но това поне е абсолютно доказуемо, че е станало-ще ти го кажат родителите!!!Никой не се съмнява в това, нали? Съдейки обаче по нивото на осъзнаване, не помним нищо и ако остане да се доверим на този факт, бихме казали,че преди първите ни осъзнати спомени ни е нямало! Изразявам се малко образно, но мисля, че е достатъчно убедително. Приеми нещата така- краят рано или късно настъпва за всеки от нас. щом Бог ти е дал повече живот, значи имаш още задачи на Земята. Изпълни ги, не тъгувай (прекомерно). Не се поболявай.Може би част от тези задачи е да преодолееш тази болка. Нека изживеем живота си докато ни е даден, а един ден тъй или иначе ще се срещнем с нашите обичани близки, по които толкова скърбим сега. Въпрос на време... С най-добри чувства (ако имаш желание да комуникираме, остави е-мейл). Бъди силна!

 

...

горе^

преди: 15 години, 8 месеца hash: b97f890d78

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от автора:да имам две деца момче и момиче ,имам и внучка на 11месеца,много я обичам ,но те са в чужбина аз съм съвсем самичка тука.През деня забравям случилото се ,но вечер като се прибера почва кошмара, където да се обърна, каквото и да пипам всичко ме подсеща за него.Децата ме молят да ида при тях ,обаче аз немога да се реша да тръгна, като ида там ни езика знам,ни нищо чужда държава като речеш да идеш на кафе не можеш да кажеи две приказки на кръст.Ние кото деца учехме руски, а защо не са ни учили на английски та сега да ние добре. Чувствам се още млада от сега ако се затворя в къщи какво ще му бъде краят?.... знам , че и децата се притесняват за мене !!! ...Иначи съм на хубава работа, работя в банка, имам и счетоводно къща ангажирана съм през деня и през почивните дни. Искам да го забравя но уви немога, винаги мие пред очите ,как в последния си миг ми каза ,че ще ме оставя и си тръгва за винаги от тоя цвят.Той беше на 50г и1 м. ана 07.01.2009г. направихме 30 г. от свадбата ,как да го забравя имах много щастлив брак, не съм сугурна в него ,но съм сигурна в себе си ,че нито веднъж несъм му изневерила много го обичах можеби ,за това не мога да забравя. Ако беше болен щах да бъда подготвена ,но отиде си здрав от сърдечен удар. Да знаете мили и добронамерени хода имам нужда от съвет и от малко утеха, останете със здраве и много Ви благодаря.

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: 2253005173

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   здравей мила Ж. разбирам мъката ти, но бади силна. болката няма да отмине скоро, но не и се давай. много съжелявам, незнам какво друго да ти пиша, не се предавай.

 

...