Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   №5 Лесно е да се напише клишето, "да не делиш децата си" и всяка майка се старае да бъде така, но почти никога не се получава. Две деца са две личности с различни характери и нужди, винаги едното ще е по беладжия от другото и ще създава повече проблеми, винаги едното ще си къса дрехи и обувки по бързо от другото и ще има нужда от нови по често, винаги едното ще действа в ситуациите с повече разум. Няма как да се караш еднакво на двете си деца, особенно като си разведена и едното дете е постоянно при теб а другото се възпитава в друга среда.
В ситуацията на авторката майка й е възпитавала сестра й по един начин, а авторката е възпитавана по различен начин с неприемливо за майката поведение в дадените ситуации. Не, че е правилно да наричаш дъщеря си "долнячка", но реално погледнато, когато една майка е ядосана от поведението на дъщеря си използва и много по вулгарни думи, тази дума дори не е кой знае колко обидна.
В повечето предложени от авторката ситуации тя просто ревнува, защо майката купувала на сестра й а на нея не купувала същите неща. А отговорът е прост, защото майката е поела грижата за сестра й при развода и няма вина, че бащата не си изпълнавал задълженията, към другото им дете. Дори майката прикривала по някъкъв начин покупките за да не възбужда ревност у другото си дете, но няма как да искаш при разделени при развода деца майката да купува и на двете еднакво а бащата да купува само на едното, в такъв случай авторката щеше да бъде облагодетелствана а тя май това искала. Когато бюджетът на семейстото не е общ винаги единият ще разполага с повече.
Нашата авторка би трябвало в този случай да се сърди на баща си защо не й е предлагал същите условия на живот каквито има сестра й /море, почивки, подаръци/. Но явно бащата е успял да я забаламоса и отрицателните реакции да са насочени към майка й.
Аз като дъщеря със сестра и майка на две деца, не виждам нищо, ама съвсем нищо лошо в поведението на майката на нашата авторка. Дори не виждам за какво трябва да й се прощава.

8.   7 - всяко дете има нужда от обич, но не и от лъжи и бой.
Обясненията ти са лишени от всякаква основа, но действително - много родители мислят като теб и губят поне едно от децата си.
Сестра ми е с 5 г. по-възрастна от мен, практически през целият ми живот съм била номер 2, просто защото сестра ми правише проблеми и имаше ниски оценки. Аз цял живот като по-малка износвах износените ? дрехи и обувки. Не я приеха 2 год. да учи, нашите изпотрошиха хиляди левове по частни уроци първо, за да я приемат в един прост техникум, после в един прост университет. Лишавали сме се от парно и храна заради нея. За мен никога нямаше пари за каквото и да е било. На 15 тя пропуши, тръгна по дискотеки - пак нашите ? даваха пари. Аз бях отличничка, ходих на ЗИП-ове, СИП-ове, а следобят посещавах лекциите по английски език в университета (бях говорила с един доцент), защото нямаше пари за частни уроци за мен. Лошо няма - винаги съм намирала начини, но когато се прибирах в 18-19 ч. ми даваха 1 лв. за храна, а аз гладувах с това левче. Вечер рядко ми бяха оставяли храна, пържила съм си често яйца, после съм се прала (нямахме пералня), учила съм за следващия ден. На сестра ми даваха 5-6 лв. и тя си купуваше цигари с тях. Няма лошо, но аз карах с 1 кафе, 1 питка с извара и една кофичка кисело мляко целия ден.
На 17 почнах работа лятото. Сестра ми така и не завърши висшето си образование и завлече нашите с 15-20 бона. Голяма работа. На мен още на 15 нашите ми бяха казали, че пари за моето образование нямало, да съм чакала да завърши първо тя, но не виждаха, че тя НИКОГА НЯМА ДА ЗАВЪРШИ. Нямала съм бал, рокля, екскурзия за бала. Голяма работа, не ме интересува. На 18 си събрах багажерите и отидох в чужбина. Блъсках се 2 год., докато събера пари да запиша в университета, после се издържах сама и като цяло - цял живот сама съм се оправяла.
Сестра ми се провали в живота, но и днес, когато говоря по телефона с нашите - тя е тема номер 1.
Отказала съм се и от наследство - нека има тя къде да живее на старини, аз както винаги всичко сама постигнах. Имам си и нова къща, и кола, и хубава работа, на нашите им подарявам екскурзии и един ден ще им плащам лекарствата. Обичам ги и съм им простила, но майка ми сама не може да си прости.
Не е вярно, че децата имат различни потребности, просто родителите не могат да видят, че дори да не правиш проблеми, имаш нужда от дрехи, обувки, храна и елементарно внимание.

9.   До №8 от №7 преди да родя второ дете мислех точно като теб, защото и аз изживях точно същия живот все едно за мен си писала. След като родиш две деца и второто стане поне първолак пак ще си говорим. Ще видиш само за няколко годинки как ще си промениш мнението.
№8 Ситуацията на авторката няма нищо общо с твоята. Как да прецени майката на авторката от какво има нужда тя? Защо майката да го купи при условие, че авторката живее при баща си и той по закон е нейн настойник, той е длъжен да се грижи за нея? И защо задължавате майката като тя е поела нейната половина от грижите по поколението? Или сега втълпяваш на хората, че майките са длъжни да гледат децата си а бащите нека си размотават крачолите?

10.   7/9, много добре знаеш, че не става дума само за материалното, а за вниманието. Аз не разбрах първо, дали сестрата е от същия баща. Иначе, не съм на мнението, че майката сама е отговорна за отглеждането на децата, но детето ти дойде и ти да гледаш да не си у дома - това е вече прекалено. Детето ти да се пореже, а ти да го биеш заради един прозорец???
Аз за себе си съм решила да имам 2-3 деца. Мога да си го позволя материално просто, но ако не можех, щях да имам най-много 1 дете като повечето българи. Да направиш две деца, да ги разделиш и да ги подмяташ като пинг-понг - това за мен не е добра майка и изобщо - не е добро семейство.
Съвсем отговорно и заради личния си опит съм решила да третирам децата си равно по отношение на материалните неща и вниманието. Който не е добре в училище, ще трябва да ходи на уроци, ако имам болно дете - ще си назнача мед. сестра, но никога няма да пренебрегна детето, което не ми създава проблеми за сметка на по-слабото, глупавото, болното. Обичаме всичките си деца по равно, това го вярвам сега, но не вярвам, че ми се е отразило добре, че нашите не ми обръщаха буквално никакво внимание. Случвало ми се е да ме бият несправедливо, когато сестра ми си измисляше разни глупости...сама съм си подписвала дори бележника, служебни бележки от училището...с тяхно позволение, не им се занимавало. Бележникът на сестра ми всеки ден се показваше и подписваше.
Децата са страхотни манипулатори.
Сестра ми отказваше до 12 г. възраст да се храни самостоятелно, майка ми я хранеше. Не е била болна, просто получаваше внимание. Аз се храня самостоятелно, откакто се помня. Случвало се е и нарочно да къса обувки, които е знаела, че ще наследявам като второ дете, а после ме обвиняваха мен, че съм късала обувки... такива детски глупости, които обаче ме накараха да порастна по-бързо, да си прибера чукалата и да се оправям сама.
Не съжалявам, напротив - имам всичко, докато сестра ми до края на живота си ще е грижа на нашите, но такъв е животът, всеки му според заслугите. Не успя да преодолее ревността си, защото имаме голяма разлика, а като бебе сигурно съм получавала повече внимание. Не си го спомням обаче, но си спомням хилядите ? способи да върти нашите на малкото си пръстче и непрекъснатото суетене около нейната персона.

Авторката ще посъветвам да не ? дреме. Прошката е първата стъпка. След това е лесно. Ще поемеш по пътя си и ще оставиш някои хора много, много назад.

11.   8/10 Тъй като не е посочено дали сестрата е от друг баща приемаме, че бащата е същият и при развода вместо да плащат един на друг издръжка, просто са разделили децата. Майката не е гледала "да не е у дома", а е била на семейни почивки, когато семейството се раздели на две, вече се водят две семейства, съответно самотна майка и самотен баща. Никой не е казал, че семейството е добро, но не е и толкова лошо. Авторката не е яла бой, както казваш, а само веднъж я дръпнали за косата и то защото е крещяла на масата за вечеря.
" Да направиш две деца, да ги разделиш и да ги подмяташ като пинг-понг - това за мен не е добра майка" Майката не е направила сама тези две деца, а и живота толкова бързо се променя, че не можеш да си представиш с твойте малко годинки още колко има да научиш и изпатиш.
"съм решила да третирам децата си равно" веки така си мисли преди да роди, дори и после сам не забелязва, че дели децата си. Сама казваш че всяко твое дете ще има това от което има нужда, а съвсем не забелязваш, че майката на авторката е подсигурявала нуждите на повереното й от съда дете и понякога дори се е грижила за повереното на бащата момиче. Не си правиш сметка че децата са егоисти и винаги ще кажат щом за брат ми има за уроци, а аз сама уча, значи тези средства аз им ги спестявам трябва да ми ги изплатят на ръка и никога няма да е по равно.
Какво си преживяла ти №8/10 не ни засяга особенно, щом си решила проблема си, няма какво да ти кажем. Само виждам, че при не разведено семейство си живяла по-зле и от нашата авторка, поне затова че на теб ти е било всеки ден на главата а на авторката веднъж два пъти месечно.
"забрави миналото и посторй свое бъдеще" съм писала на авторката още в №3

12.   11, така представяш нещата, сякаш е най-нормалното нещо на света да израстнеш като авторката. Е, аз не го намирам така. За мен семейството на авторката е семейство Адамс и по-зле. Тя от баща си не се оплаква, така че... си правя изводи.
Иначе, каква „семейна ваканция“ с едно дете?
не може ти да знаеш, че изгоненото ти дете ще дойде и да заминеш... просто б... семейството!
Аз като жена не мога да разбера такава майка. Никога не бих разделила децата си, никога не бих била децата си, да не говорим за останалото..

13.   №12 Щом законът т. е. съдът е счел това, сестрите да живеят отделно, ние кой сме да се противопоставим. Нещо което е законо прието е "Нормално". След развода те се водят две отделни семейства затова заминаването на майката с повереното й от съда дете е „семейна ваканция“, другото дете /нашата авторка/ е ходила с баща си, ако не е ходила това е пропуск на баща й не на майката.
Жилището за което става въпрос изглежда е собственост на бабата от страна на майката на нашата авторка. Тя като баба съвсем не е длъжна да бъде добросъвестна и да приема гости когато искат и гостите да се държат както си искат. Както се вижда на авторката и е трудно дори да приеме че е ходила "у тях" тя приема този дом за свой затова слага кавички на определението. Така че изгонване е доста неприемливо прилагателно особенно като не знаем дали преди развода не са живели при бащата и в последствие сестрата и майката на авторката да са били изгонени от бившото "семейно жилище".
Щом законът го приема за нормално, единият родител да поеме цялата грижа за едното дете, а другият за другото, то твоето мнение №11 се води изключение и ти като сртаничен наблюдател не можеш да обвиниш дадения родител /майката/ защо не се грижи еднакво за двете си деца, защото отговорът е прост задължението за нуждите и грижите на нашата авторка се падат на баща й.
Точно затова тя не може да има изисквания майката да й купи същите неща като на сестра й, да й плати ваканцията, да приема винаги и безпрекословно прищавките й и дори да благодари за прекараните заедно дни със сестра си, да благодари, че въобще познава сестра си.
Съвет към №12 стани депутат и предложи промяна на закона.

14.   Извинявам се в пред последното изречение имах предвид, че авторката трябва, вместо да прощава, да благодари за дните прекарани заедно със сестра си, да благодари, че въобще познава сестра си.

15.   Номер 8/10, страхотни коментари си направила, радвам се да ги прочета. Не се хаби с дискусия в тази тема, виждаш, че е безсмислено. Глупостта, ограничеността и блъскането по клавиатурата на някои хора няма как да ги спрем. Оправдание може за всичко има а този свят. А някои обичат да търсят публични оправдания, за да приспят съвестта си. Няма лошо, ама няма и да стане. За сметка на което дрънкането на простотии винаги ще се получава. Живеейки в чужбина нали виждаш разликите?

Поздрави,
Soul

16.   Номер 13-застреляй се моля те. Какво от това като са разделени, как можеш да кажеш, че едното ти е дете, а другото е отделно семейство. А пък за бабата внучката и е просто гост. А бе да ви имам и простотията и акъла. На номер 8-браво, че си се измъкнала. Към авторката-разбира се, че трябва така наречената ти, , майка, , да ти иска прошка. Като не искате деца, не раждайте бе хора за какво трябва да страдат.

17.   Сори ама се научи да пишеш! На 22 години не знае да пише!!!! Лелеее!!