 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам да отгледам сестра си, но редно ли е?
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2740 пъти
Това, което ще ви споделя сега започна преди 6 години и половина. Бях на 16, когато майка ми взе че забременя. Баща ми си хвърли чукалата и отпраши за Франция "за да можем да се издържаме". От тогава не съм го виждала, обади ми се няколко пъти - не звучеше зле. Изпращал ми е 4 пъти пари, не много високи суми, но и на това да сме благодарни. Не се оплаквам, с него така или иначе не се живееше лесно и приятно.
И какво се случи при мен? Майка ми роди сестра ми, стоя четири месеца при нея, след което я отби и замина към Англия "за няколко месеца, колкото да си стъпим на краката". Водя се без други роднини. Имам чичо, но с баща ми са много сериозно скарани и чичо ми не се интересува от семейството ни. За целия си живот не съм го виждала повече от 3 пъти, и то по случайност долу-горе. Другите роднини са някакви далечни братовчеди, не ги познавам, тъй като майка ми и баща ми са се установили далеч от родния си край.
Та сестра ми остана на моите плещи. Тогава бях на 17 години. Въпреки всички трудности, перипетии и тен подобни, се справих с отглеждането на това прекрасно същество. Чувствам я и като сестра, но и малко или много като дъщеря. Може да не съм я износила, може да не съм я кърмила, но аз я отгледах. И я обичам безусловно. Жертвах някои неща в името на нейното добруване, но не съжалявам. Така или иначе завърших както гимназия, така и университет. От втори курс работя по специалността си и вече се утвърждавам като личност в тази сфера.
Майка ми не замина "за няколко месеца". Минаха четири години преди да се прибере за първи път. Дойде за точно три дена. Сестра ми дори не помни майка ни. И ето я нашата госпожа се явява сега, за да вземе дъщеря си и да продължи отглеждането й. Хубаво, но аз не искам да я дам. Не мога.
Сривам се душевно, когато си налагам мисълта да се отделя от нея. А и просто не вярвам на майка си. Чувствам я така сякаш е предала и мен, и сестра ми. Малката си е още дете, иска при мен, защото не познава майка ни и я приема за чужд човек. Нормално. Поради тази причина приканих майка да се установи в България, да си подреди малко животеца, да ни идва често на гости, за да може сестра ми поне малко да свикне с нея. Иначе ще бъде голямо сътресение в живота й. Да, тя знае, че не аз съм й майка, знае че тази жена с "черната коса" е нейната "мама", но не я чувства така. То и аз вече не я чувствам така.
Не знам защо и аз се чувствам наранена. Обвинявам я за това, че остави детето на мен и хвърли цялата отговорност върху мен, а в същото време не мога да си представя живота без сестра ми. Тя е човека, който най-много обичам. И никога няма да кажа, че съжалявам за това, че аз се грижех за нея.
Споделих, разбира се, с приятелки какво се случва у нас и какво е положението. Повечето от тях ме посъветваха да дам детето на майка му, което в никакъв случай не ме лишава от правото да го виждам. Препоръчват ми този вариант, тъй като не било честно да разделям майка и дъщеря, а и съм щяла да имам повече време за професионалното си развитие, както и за социалния си живот. Не е като да не са прави, но не е и като този вариант да ми е присърце.
Аз не приемам сестра си като тежест, в никакъв случай не е товар за мен. Не ми пречи на работата, нито на социалните контакти. Наистина ще имам повече време, но... сякаш не го искам. Толкова съм свикнала с нея... А и не съм убедена, че най-добрият вариант е да я "предам" на майка ми. А ако на женицата пак й хрумне да хукне към чужбина? Ами как ще я отгледа? Да, вярно, мен ме е отгледала и не мисля че беше лоша майка (преди да замине), но й нямам и грам доверие. Не мога да забравя как потънах в заеми в началото, защото когато тя замина ме остави с много малко пари и прати чак след 3 месеца. Няма да забравя как като започнах работа реши, че вече мога да поддържам жизнен стандарт и ми пращаше на 5-6 месеца по някоя и друга сума. Парите, които даваше, не бяха достатъчни дори за сестра ми, а какво остава за мен. Но не се оплаквам, така или иначе тогава вече бях над 18-годишна и майка ми не ми беше длъжна с нищо. Но все пак... съм й малко обидена.
А и се страхувам как по-точно ще отгледа сестра ми. Те дефакто нямат никаква душевна, емоционална и психична връзка помежду си. И двете са си един вид чужди. Дали това няма да доведе до проблеми и ако доведе, то какви ще са? Сестра ми до каква степен ще страда? Ще свикне ли? Как ще бъде повлияно развитието й, ако тъкмо свикне с майка, и жената пак си хване пътя?
Искам мнение от вас, уважаеми читатели. Кажете ми кое е правилно? Какво да направя? Много, много искам сестра ми да остане при мен, но се страхувам, че това е едно егоистично желание, което ме подбужда да си намирам аргументи, за да стане реалност. Давайки своето мнение, моля ви, мислете най-вече за сестра ми. И аз, и майка ми сме достатъчно големи жени, за да можем да преодолеем загубата на една мечта, но детето не бива да страда.
Благодаря ви предварително за мненията! Бъдете сигурни, че ще следя темата и в случай на някакви въпроси с цел разясняване на вашата позиция по въпроса, ще отговоря непременно.
Желая ви спокойни и усмихнати дни!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 85ea75cf41 |
|
1. Да, напълно е редно и НЕОБХОДИМО да изгледаш сестра си. Правилно не се доверяваш на майка си. Свържи се ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с детска педагогическа стая в училището или детската градина на детето, обсъдете как да се процедира, АДВОКАТ задължително наемаш и действате.
Поддаваш процедура за отнемане на родителските права на майка си.
Освен това, ако тя вземе детето - поддаваш сигнал за отвличане. Тя без бащата не може да изнася детето извън страната.
АДВОКАТ, МНОГО ДОБЪР АДВОКАТ ТИ ТРЯБВА НА ТЕБ.
МАЙКА ТИ ИСКА ДЕТО ЗА ПОМОЩИ!!!
Това трябва да ви е основната теза. Ако успее все пак да го отвлече, сигнализирай английските власти за злоупотреба със соц. помощи. Направи ? живота черен, докато не се убеди, че тя помощи няма да прокопса. ОБАДИ СЕ НА БАЩА СИ и го помоли да ти съдейства.
Но най-важното е да протакваш, да печелиш време, такава може да се откаже. Сигнализирай нон-стоп за тормоз към детето от нейна страна.
Закъсняла си! Трябвало е, когато си почнала работа да си почнала процедурата по отнемането на родителството на тези. Ти нямаш родители, но сестра си ЗАПАЗИ ЗА ЦЕНАТА НА ВСИЧКО. Не я давай заложник за соц. помощи!!!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 3d079c4813 |
|
2. Подкрепям първия коментар. Друго логично обяснение защо майка ти иска да вземе сестра ти - аз не намирам. А и като се замислиш - в чужбина, особено в Англия, помощите са си доста по-високи от нашите тук. Прави, струвай, но не й позволявай да взима детето. И не само заради посочените вече финансови причини, но и заради това, което САМАТА ТИ спомена - "... И двете са си един вид чужди. Дали това няма да доведе до проблеми и ако доведе, то какви ще са? Сестра ми до каква степен ще страда? Ще свикне ли? Как ще бъде повлияно развитието й, ако тъкмо свикне с майка, и жената пак си хване пътя? ... "
Щом си задаваш тези въпроси - значи ИМА ЗАЩО. Така че не губи време, а действай. :)
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: c5d1bd6963 |
|
3. аз също съм отгледала сестра си. така че те разбирам напълно. нашите не хукнаха по чужбина и не избягаха от отговорност, но бяха претрупани с работа. затова от всички ни (майка ми, баща ми и аз) аз съм прекарала най-много време с нея. разликата ни е 14 години, но я чувствам като свое дете. за теб най-доброто ще е това, което е най-добро за детето. а в случая то ще се чувства спокойно и щастливо при теб. бори се за това дете. не защото ти го искаш, а защото то така ще е щастливо. личи, че не си егоистка и си добър човек, така че не се и съмнявам, че нуждите на малкото съкровище са преди твоите собствени. няма значение кой създава детето, а кой го отглежда. успех!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: eff6fea30d |
|
4. Най-напред да кажа, че се радвам за подкрепата, която получавам от вас.
Но също така се чувствам длъжна да посоча и факта, че майка ми не е споменавала да иска да извежда сестра ми извън страната. То остана и това да направи! Не мога да съм сигурна в причините, които подтикват майка ми да желае да вземе малката при себе си, но според мен не е за помощи. Доколкото разбирам, тя се върна с някакви заделени пари. Но няма как да не отбележим факта, че все пак е без работа, мрънка не малко за това, че трябва да работи на 500 лева и като цяло създава в мен чувството, че няма завръщането й няма да бъде дълготрайно. А и самото й отношение към малката е доста не-майчинско. Винаги като дойде до вкъщи идва да говори с мен. На малката казва само едно "здравей, как си? ", не изслушва отговора и оттам насетне не я "отразява" по никакъв начин. Веднъж не видях да й се усмихне искрено, да я погали, целуне. Не видях да й носи едно бонбонче или нещо друго.
Не мисля че целта й е да изведе малката извън страната. Би трябвало да е наясно, че й трябва пълномощно от баща ми. Но, честно казано, доста ме уплашихте. Не се бях замисляла за подобен вариант.
От авторката
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: c4c469de0d |
|
5. След като майка ви се е върнала защо не живее при вас? Така няма да има нужда да се разделяте със сестра ти.
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: eff6fea30d |
|
6. Защото не желае. Къщата, в която живея ми е наследство от прадядо ми (от страна на баща ми), а тя не се е разбирала с него... Не знам защо това толкова я спира. Но не иска да се нанесе при нас.
Другият вариант е ние с малката да се местим в родния ми дом, където е майка ми, но аз не го намирам за уместно. Размерите на апартамента са малки, тоест самите стаи са малки, а и като цяло са само две. Тръбите за водата замръзват при големите студове и зимата там се кара ужасно. Дограмата е стара, като отопляваш и нищо не се запазва вътре, заради което трябва да слагаме някакви парцали и прочие по краищата на прозорците и праговете на вратите. В плачевно състояние си е жилището, най-вече зимно време. Другото, което не е никак маловажно е, че малката е записана на предучилищна в близост до моята къща, а има и добро училище на 100 метра от дома ми /така казват майките от квартала, аз нямам доказано в опита мнение/. А и родният ми дом се намира в малко отдалечен квартал, като цяло. Дефакто преди е бил село, сега се води квартал. Няма добре организиран транспорт, а и двете с майка ми нямаме шофьорски книжки. Струва ми се, че при мен е по-удобно и като площ, и като местоположение.
Мисля че майка ми не иска поради някаква причина, която не ми казва. Струва ми се нелепо да отказва само заради отношенията си с човек, починал преди 13 години.
От авторката
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 1f6e4baa52 |
|
7. Божичко, каква е тази майка, това майка ли е?
Да оставиш 4- месечно бебе на 17-годишна тийнейджърка.... Знаеш ли мила, ти си прекрасен човек, много добър, умен и образован човек, човекът от когото това дете трябва да взема пример.
И аз мисля, че в отдел " Закрила на детето" могат да ти помогнат да получиш родителските права, не я давай така на майка си, тя вече е изгубила своето право да има власт над детето, още повече че ако питат сестра ти, тя ще избере теб. Не се оставяй да те използват, един ден може и да съжаляваш... А сестра ти винаги ще ти бъде като дете и винаги ще ти Бъде скъпа :)
Много късмет ти желая :)
~Рамона~
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
