Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Биологичната връзка няма никакво значение, даже понякога се чудим как може да съществува такава, а родителите да се държат по определен начин. Не виждам смисъл обаче да търсиш родителите си, може да се разочароваш много :)

7.   Твоята реакция в случая е важна за теб самата и за твоите родители. Нормално е да се чувстваш зле. Майка ти сега е избрала да ти каже, защото е преценила, че това е подходящия момент. Разбирам желанието ти да търсиш биологичните си родители, но искрено се надявам това да е просто първоначален някакъв подтик и всъщност изобщо да не се занимаваш с това. Нещата са по-сложни и касаят хора, които ти не познаваш, твоите родители и теб самата. Трудна ще ти е преценката едно такова търсене докъде би довело. така са се стекли обстоятелствата, има си причина за това, въобще с две думи това, което ти се случва е това, което трябва да ти се случи. Опитай се да проумееш това и да направиш правилния избор.

8.   Авторката: Да, може би ще ми е много по-добре така. Ако тръгна да търся, не се знае дали ще се получи. Ще нараня майка си, ще се наложи да се правят още какви ли не неща, за които аз нямам и най-малката представа. Но вие ако сте на мое място няма ли да сте заинтересовани коя е жената която ви е родила? Дали имате братя, сестри, да познаете роднините си. Мисля, че всеки би искал това :)

9.   Ако бях на твое място нямаше да ги търся. Ако ме бяха потърсили, пак нямаше да реагирам, просто щях да ги подмина. Ти като си нямаш друга работа, рови.

11.   И аз съм като теб :Д:Д Научих, когато бях на 4 и изобщо не се разстроих ;) Йей, какъв страхотен живот имам!!!! Сега съм на 16

12.   Защо ти е да познаваш хора който са изоставили бебе. защо ти е да познаваш роднините им който не са ги спрели или дори са им дали съвет да го направят. Гледай си своята майка /осиновителката/ и хич не се замисляй че друга жена може да ти бъде майка. Майка не е да се напънеш и да родиш, майка е жената която е до теб докато растеш, майка е свята дума, не си позволявай да наричаш чужда жена с тази дума.

13.   Нормално е да те човърка кои са, защо са те оставили, дали имаш други братя и сестри. Обаче поговори първо с майка ти, кажи и колко си и благодарна че те е отгледала и че винаги ще я смяташ нея за майка, но поговори за това че се измъчваш и искаш да разбереш истината за себе си. Ако тя се съгласи нека опитате да откриете заедно биологичните ти родители, ако ли не остави така нещата и не я наранявай. Нека те предупредя обаче, че може би жената която те е родила да не иска да има контакт с тебе. Аз ако съм на твое място бих разпитала за повече подробности които мога да посоча за себе си, къде съм родена, дата, с какво име съм оставена и в кой дом. След това бих пуснала историята си във вестник Лична драма, , незнам дали още съществува, , че искам да се запозная с истинските си родители и ако някой ме познае и иска, да се свържи с мене. Незнам за други начини, може и да има, но определено не бих се изправила на вратата и да търся обяснения. Бих опитала да установя контакт, но да дам избора те да преценят, дали искат да ме видят след толкова години. Моята сестра например също остави дете като роди, защото бащата не искаше да се грижат за него. Тя имаше преди това 2други деца от друг мъж за които също не беше способна да се грижи, но бащата ги отгледа. Че мисълта ми, до днес тя е с този мъж от когото остави детето, но не съм я чула да го спомене или да и липсва. Дори и да се появи на вратата им един ден, не вярвам да му се зарадват или то на тях. Мъжът е акохолик, а тя е постоянно малтретирана от него, но е безработна и седи при него, защото е буквално на улицата, ако се махне от него. Когато реши, че ще го остави това дете аз доста плаках, защото ми беше жал, а и не можех да забременея по него време. Искаше ми се аз да го осиновя, но нищо не можех да направя защото тогава и аз не бях нито финансово стабилна да поема такъв ангажимент, нито пък имах съпруг и дом. Сега вече имам и дом и съпруг, но имам и 2мои деца. Никога не съм правила опит да се заинтересувам от това дете, но винаги когато прочета нещо за осиновени, захвърлени деца се питам какво ли е станало с това дете. Незнам тя как живее с тази мисъл, но никога не го е споменавала и не личи да се измъчва. Друго което ме свързва със съдбите на такива деца е, че предишната приятелка на мъжът ми, му е казала, че още преди да заживеят заедно е била бременна, но не му е казала, и майка и я принудила като роди и да го остави. Винаги съм се питала защо няма да му каже, дали щото не е било от него и е постъпила така, но винаги си задавам и въпроса ами ако един ден цъфне на вратата ни това дете и наистина е от него? Ще се чувствам гадно ако се окаже че наистина съществува дете, което не е от мен и не бих му позволила да има контакт с моите деца. Не бих го приела, нямам обяснение защо не бих, аз знам че то не е виновно за нищо, било е преди да познавам мъжът си но... Колкото до майката тя след това пак е била бременна от мъжът ми, но загубва детето в 6-ят месес и повече не може да има деца. Тя разбира, че не може да има деца повече, и въпреки това не прави никакви опити да издири и прибере детето от което се е отказала, въпреки че заживява с мъжът ми цели 10години. Ето ти 2примера за деца оставени от родителите си, и за родители които не се интересуват от тяхната съдба. Дали би искала да научиш или попаднеш на такива хора, за да задоволиш любопитството си. Не храни големи надежди, че ще ти се зарадват. Те са тези които трябва да те търсят, ако им липсваш и ако съжаляват за тебе. Все пак сама си решаваш.

14.   Авторката: Когато човек не е осиновен само си предполага разни работи как ще реагира. И аз бях така, мислех си че изобщо няма да го взимам под внимание. Но когато ти дойде на главата - тогава е съвсем друго. Вероятно ще ме разберат само хората като мен...

15.   Аз съм 11... Какво ти пука дали си осиновена? ! Ееее, светът да не свърши като разбра? Голям праз Какво толкова? Аз наистина също съм осиновена. Но никога не ми е пукало особено!!! Защото аз имам само 1 майка!!! ЕДНА! Както и ти имаш една майка, сегашната ти! И никога не бих искала да виждам биологичната си майка. Даже не ми пука жива ли е, умряла ли е! Дано е нещастна през целия си живот!!! Ама и аз съм една ;д Така че, авторке, остави нещата както са! Знай, че майка ти много те обича!

16.   Аз също съм осиновен... зная къде живее майка ми, но въпреки това не искам да я виждам, за какво съм и... прекланям се пред моите осиновители, защото аз съм това което съм, благодарение на тях, и ги обичам... постъпи и ти така и не се мъчи...

17.   Ако бях на мястото на майка ти, щях да ти извъртя точно такъв номер - да ти кажа през сълзи, че си осиновена, за да видя колко ти е акъла и колко струваш.
Ти със сигурност щеше да започнеш да ровиш, и сигурно да "откриеш" някакви "резултати", и тъкмо като си повярваш, аз тактично щях да те светна, че съм се пошегувала.

Дори тя наистина да те е осиновила, ако не беше го направила, сега щеше да дишаш лепило и да се чекнеш по магистралите.

"Хвала" на "благодарни" дъщери като тебе!

18.   Авторката: Номер 17 извинявай, ама ти добре ли си? Просто въпрос ;) Не знам на теб колко ти е акъла, но за да направиш това трябва той да ти липсва :) Имаш ли представа изобщо колко тежко едно дете приема факта, че е осиновено?? Как се държи пред родителите си, а като е само, в първия месец плаче??? (поне аз) Как може дори да си помислиш да правиш този ''номер''?! И кога съм казала, че не съм благодарна на мама? Наистина щях да дишам лепило и да се чекна по магистралите ако не беше тя! АДСКИ БЛАГОДАРНА СЪМ Й!!!! Но просто МИСЛЯ, че искам да намеря биологичната си майка.

19.   13, от вашето семейство може да излезе сценарий за 2-3 сезона на сериал. авторке, и аз смятам, че драматизираш излишно. какво ВСЪЩНОСТ се е променило за теб? кое точно е толкова тежко? фактът, че не носиш гените на родителите ти не те прави по-малко тяхна дъщеря. не знам дали изобщо е възможно да откриеш биологичната си майка, но дори да успееш, може да те очаква сериозно разочарование. не си представяй, че двете ще се прегърнете и ще изпитате незабавно топли чувства една към друга. тя може да има друго семейство и изобщо да не иска да те види, може да те е забравила, може много неща. така че внимавай какво си пожелаваш!

20.   Права си, човек не може да дава съвети, без да е изпитал същото като теб.

Имам братовчедка, на която моята баба й каза, че е осиновена. Тогава тя беше на 25 години, имаше семейство, две деца. Знам, че много страда. Някак си е успяла да издири родната си майка, но жената й казала, че не иска да я вижда и да я чува и че за нея не съществува.

Братовчедка ми много тежко го прие, осиновителите й бяха починали. Споделяла ми е, че не съжалява, че я е открила, макар че не е намерила отговори на въпросите, които е искала да зададе. Просто някак си с успокои.

Може би и с теб ще стане така. Но все пак ти си на 16 и си още зависима от родителите си. Не знам как са се решили да ти го кажаш в тази толкова трудна възраст, но аз адмирирам решението им и твоята реакция и трезва преценка.

Съвета ми е да говориш с майка си, да й споделиш какво мислиш, да чуеш какво мисля тя по въпроса и тогава да решите заедно какво да правите. Като цяло намирам желанието ти за напълно логично. Не се настройвай предварително за срещата с биологичната си майка, нямай никакви очаквания, за да няма после разочарования.

Успех.

21.   Голяма работа, какво ти пука и аз съм осиновена!!! По-добре не търси ОНАЗИ жена, която те е изоставила, защото така можеш да нараниш майка си! На мен, когато мама ми каза, че съм, на мен изобщо не ми направи впечатление. Минаха си годините и даже бях забравила, че съм. Но тази история ме подсети, че съм осиновена. Животът ми е страхотен, имам си всичко! Имам си МАМА! За оная жена- непозната, която НЕ МИ Е НИКАКВА и НИКОГА няма да бъде! На мен ми е все едно за нея- нито я мразя, нито нищо! Не ми пука- добре ли, зле ли е, жива ли е, умряла ли е!
Авторке, защо искаш да търсиш тази жена? Ти си имаш семейство- майка, баща. И тя сигурно си има семейство. Зарежи я! Знам, чувстваш се предадена....

22.   Авторката: Хм.. мисля, че трябва да поясня, че нямам баща! :) Почина, когато бях на 5.

23.   Хора, само едно нещо ще ви кажа:това едно детеле или един подрастващ човек да разбере че е осиновен е страшно от психологическа гледна точка. Това оказва голямо влияние върху съзнанието. Дори и да не забелязвате сега разликата, тя най-вероятно ще се прояви по-късно. За това не е правилно осиновителите да казват на децта че са осиновени. Груба грешка.

24.   Авторке, истинските ти родители са в момента в хола ти, готвят вечерята, водят те на лекар, плащат образованието и сметките ти... останалите са просто хора, имали секс без кондом

25.   Авторке, разликата е, че: на биологичната майка си расла в корема, а на осиновителката в сърцето! помисли коя ти е майка! Обичай майка си! Бъди приятелка с нея, а това, че ти е казала ок- нещо я е карало да ти го каже- Не търси биологични родители, но не им се и сърди- не са имали възможност да те гледат, а не се знае и каква е причината- може и просто както е казал някой по- нагоре- секс без кондом. Сестра ми си осинови дете- сега е на 10 години. Това дете го боготворим! Още от малко сестра ми му говореше, че е взето от детската градина, защото него не е имало кой да го вземе. Не се знае къде е майката и бащата- направено е клипче даже от вземането на детето- от кой дом е, както и посрещането в къщи. Наистина не зная и не съм питала от къде и кой го е изоставил, но това е нещото което сме казвали и продължаваме да казваме- на единия расте в корема, а на нас в сърцето! Моля ТЕ помисли за родителите ти които са те отгледали, тези които са бдели над теб, изживявали са всички твои проблеми и ще продължават да живеят с тях! Обичай ги, това са ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ! Не е родител този който си хвърля семето, а този който се грижи за теб и те обича повече от ВСИЧКО НА СВАТА! Бъди благодарна на родителите си! Обичай ги!

26.   Както казва една психоложка, занимаваща се предимно с такива емоции - осиновяването е единствената голяма травма, при която всички ИЗИСКВАТ от жертвата да изпитва благодарност. Едно дете няма вина, че е дошло на този свят, никой не го е питал дали да се роди и кой да го гледа. Престанете с тая блахгодарност, авторката със сигурност изпитва МНОГО повече благодарност, чувство на вина, притеснение да не разочарова родителите си и неудобство, че иска да знае нещо, което всеки от вас счита за нормално като въздуха, който диша. Никой, който не е минал през това, няма право да съветва, а да не говорим да съди. Момиче, прави каквото решиш, животът си е твой, обичай се и знай, че вина нямаш за нищо, че имаш право да постътпиш както намериш за добре, че майка ти (която те е осиновила) винаги ще ти бъде майка, но трябва много да споделяте и да се подкрепяте сега. Не бягай в стаята си, не минавайте и двете сами през тая травма. Говорете много, прегръщайте се, дайте възможност на обичта си да застане цяла, без тайни и без бариери пред вас. Целувам те и те прегръщам, може би те и разбирам. За съжаление аз го научих от съседите и 18 години събирах смелост да попитам - спираше ме страха да не причиня болка на майка ми и да не я огорча, защото я обичам безкрайно много.

27.   Не трябва да се разстройваш поради този факт, напротив! Радвай се, че си попаднала при тях, добри хора, които да се отгледали и са ти дали перспектива в живота. Те, всъщност са истинското ти семейство. Не те карам да мразиш биологичните си родители, но също така не се опитвай да ги откриеш. Родителите биха се почувствали доста особенно и неприятно. Аз също съм осиновен. Научих като бях много малък, защото едно от момчетата с които си играех пред блока, ми каза (т. е почна да ми се подиграва), защото неговите родители му бяха казали за мен. Не го приех навътре, даже, се почувствах щастлив, че съм имал шанса да попадна при толкова добри майка и татко, и да бъда заобиколен от прекрасни роднини. Гледай, напред и нагоре! Обичай родителите си така, както те са те обичали през годините, бъди им благодарна за всичко което имаш и ще имаш благодарение на тях. Не зная, какво повече да ти кажа. Бъди щастлива, дарявай ги с любов!
Цветелин 17, Плевен :)

28.   Аз, също съм осиновена, но какво от това? Не си мисли глупости и обичай родителите си.

30.   Наистина си имала късмет с добри родители - особено майка. Сърцето ми направо се свива и се разплаквам като видя снимки на дечица от дом. Не мога да си представя коя точно причина би ме накарала мен, майката, да изоставя напълно безпомощното си бебенце на милостта на непознати и да не виждам как расте, от какво се нуждае... Извинявай, но каквито и да са били обстоятелствата биологичната ти "майка" ти не мога да я оправдая. Когато ти самата имаш деца, ще ме разбереш. Тогава вече ще можеш нагледно да си представиш какво е да изоставиш толкова мъничко и безусловно инстинктивно привързано към теб същество - престъпление е твърде благосклонно наименование за подобна постъпка. Представяш ли си как си плакала и си я търсила - ужас... Дори самата тя да е била жертва на насилие, вече е трябвало да мисли и да бъде смела и силна за двете ви, а не да бяга от теб.... Знам, че след години много изоставили децата си момичета съжаляват, но какво ще постигнеш дори и да е така и да я намериш? Ти вече си голям човек, възпитан и отгледан от други хора - каквото и да прави сега, не може да компенсира нито един от дните, когато си имала нужда от ласка, от топла храна, от четене на приказка - това вече ти е дадено от истинската ти майка. Осиновителката ти, която наричам истинска майка напълно съзнателно те е приела, знаела е, че ще е трудно, но се е справила и не те е изоставила дори когато е станала самотен родител. Обичай я и благодари за късмета си! Пожелавам ви здраве и щастие и на двете.

31.   Здравей, авторке. Аз също съм осиновена, човек свиква да живее с тази мисъл, но не мисли, че можеш да го забравиш. И аз искам да намеря биологичната си майка, защото всеки има правото да знае произхода си. Във фейсбук има няколко групи на осиновени деца и биологични родители, можеш да потърсиш там. Не съди БМ, защото не знаеш какви са били обстоятелствата. Осиновяването е нещо съвсем нормално, само в България го превръщаме в лична трагедия. Успокой се, това, че искаш да разбереш нещо за родителите си, не означава, че не обичаш осиновителите. Но все пак кръвта вода не става и е нормално да искаш да знаеш нещо повече.

32.   Хората, които поради някаква причина не са могли да имат рождено дете са нужни на децата, които поради някаква причина не са били искани от майките и бащите си. И тези деца се нуждаят именно от тях- от онези родители, които нямат свои деца. А родителите намират СВОЕТО дете точно сред тези неискани, ничии деца. ВИЕ СТЕ СИ ЕДНАКВО НУЖНИ.
Не мога да съм на твое място, но за мен ти си била нужна на тази жена, която те е осиновила, поискала, защото природата или Бог са били твърде жестоки с нея и не са й дали възможност да стане майка по биологичен път. Друга една жена, която ти наричаш майка, без да желае и с огромно нежелание те е родила, с огромно желание те е оставила в неизвестност и може би се е молила поне да те осинови някой, за да те гледа така, както тя не ИСКА или не може. Ако тя беше твоя майка, би те намерила пак, би те взела при себе си и сега щеше да си до нея. Може би по-щастлива (съмнявам се), може би по-нещастна, по-бедна, по-необичана. Тя нямаше да сложи подписа си по онзи ''отказ'' и ''съгласие за осиновяване'', ако те чувстваше свое дете.
Не те разбирам.... Може да не разбираш и ти, но твоята единствена майка е само тази до теб. Не я предавай, тя не те е предала, напротив дала ти е ОГРОМЕН шанс да бъдеш обичана и да имаш дом! Ако не беше тя, сега щеше да си една от онези хиляди девойки излизащи на 18 от домовете с ниска говорна, социална култура, с почти никакъв шанс за развитие, без дом, без никого.... Къде би била родната ти майка тогава, питаш ли се? Дали би я обичала и търсила? Не би ли жадувала да си от онези късметлийки, които са били осиновени? Които вече имат майка и дом. Майката ти -осиновителка ти го е казала, защото е знаела колко боли да го чуеш от лоши хора.... Повярвай ми, ако можеше никога да не ти го каже, би го направила навярно, за да нямаш тези терзания. Но... около нас има злостни, долни хора, искала е да те предпази от тях. Не го е казала, за да те отдалечи, а за да ти спести повече болка. Всъщност дълбоко в сърцето си за нея ти си нейното дете, тя няма друго. Ти може да имаш друга ''майка'' ( в кавички! ), но тя няма друго дете. Нейното дете си само ТИ. Не я предавай, не се раздвоявай, проумей, единствената твоя майка е ТЯ и никоя друга, онази която от ничие дете, родено без да бъде искано, те ИЗБРА със сърцето си и която е до теб всеки ден. Както ти си единственото нейно дете, така и тя е единствената твоя майка. Не й припомняй пак колко жестока е била съдбата, отнемайки й възможността да роди. Не й припомняй, че си дете не друга ''майка', нечия друга. тя няма нужда от това. Нека тя бъде твоя майка в сърцето така, както ти си НЕЙНОТО дете в нейното сърце!

33.   Мило момиче, аз имам осиновена дъщеря на 8 годинки. Живея в чужбина, където осиновяването се счита за напълно нормално и където няма тайна на осиновяването. Мога да ти кажа, че съм изчела милиони статии, форуми, книги и разбрах, че един ден дъщеря ми ще поиска да разбере коя жена я е родила и аз трябва да й помогна да го направи.

Аз казах на дъщеря ми, че е осиновена още на 4 год. и продължавам да говоря с нея за това и досега. Тя го прие трудно, но вече свикна с тази мисъл. Ние също сме сами (разведох се с баща й), омъжих се за друг, от когото имам биологично дете - момченце, но и с него се разведох, та сега сме тримата сами. Честно да ти кажа, не чувствам разлика между двете си деца. Забравям кой е осиновен и кой е роден от мене. Най-големият ми проблем е, че и двете ми деца раснат без баща, вярно не са лишени от любов, дом, стандарт на живот, но таткото си е татко и го има само от време на време.

Мисля, че това е по-скоро проблемът, който изостря реакцията ти. Раснала си без баща и сега като разбираш, че си осиновена, изпитваш болезнена нужда да отркиеш други твои роднини, да имаш по-голямо семейство. Говори с майка си, мисля, че тя ще те разбере. Каквото и решиш да правиш, прави го с нея, говори, обсъждай, доверявай й се, тя е най-близкият ти човек и ще бъде винаги до тебе. Повярвай й. Идете заедно да намерите биологичните ти родители, ако си сигурна, че това искаш.

34.   Авторке, не търси нещо или някой който те е оставил, и толкова години не се е сетил за теб. Родител не е този който те е направил и родил. Родител е този, който:те е отгледал, който ти е дал възпитание, грижил се е за теб, дал е и най-милото му, за да стане човек от теб. Родител е не този който те е родил, а този който ти е дал обич, когато ти е била нужна, подкрепа когато си имала нужда от нея, рамо на което да се облегнеш когато ти е било трудно и мъчно. Родител не е този който те е родил, а този на който съществуваш и благодарение на него си станала това което си!!! Ако на истинските ти родители им е пукало за теб, за толкова години щяха да те потърсят, щом не са го направили значи не са искали, цени, уважавай, обичай ЖЕНАТА която те отгледала, и благодарение на която си оцеляла до сега. Жената която ти е дала, дом, подкрепа, майчина обич, защото ако не ти беше казала, ти никога нямаше да разбереш, тъй като си я възприела вече като такава, а именно Майка. Никога не я оставай, и се грижи за нея така както тя се е грижела за теб! Тя може да не ти е истинска майка, но съм сигурен че те обича като свое дете, дано един ден оцениш всичко което е направила за теб, а ако искаш някога да я зарадваш от все сърце. И кажи само: "Мамо обичам те, и ти благодаря за всичко което си направила за мен"

м. 24

35.   В Фб има страница в която се обединяват осиновени и биологични родители “Петя-детето, което не прегърнах“ и групата “Търсим се“

37.   Всеки човек иска да знае от къде произлиза. Имаш право да го направиш, не се колебай, сподели с осиновителката си. За нея страхът от това, че ще потърсиш биологичните си родители е постоянен спътник от деня на осиновяването ти.
Говори с нея, разкажи и за чувствата си и тя може би ще те подкрепи в търсенето на биологичния ти произход.

38.   До номер 35. Няма такава група търсим се

39.   До № 38 - Как знаете, че няма “Търсим се“?

40.   Групи


Няма намерени резултати от вашето запитване.

Проверете за грешка в изписването или опитайте с друг израз.

Eто откъде знам
От автора на номер 38

41.   Към 38: Оставете хората да потърсят “Търсим се“ или “Петя-детето, което не прегърнах“ не се грижете толкова много...

42.   Мило момиче, аз също съм осиновена. Бях с една година по-малка от теб, когато го научих от един кумшия. Уви, осиновителката ми нямяше смелостта да ми го каже тя лично. Ти и аз знаем прекрасно, че да искаш да узнаеш историята си преди осиновяването няма нищо общо с благодарността или обичта ти към майка ти, която НЕ те е родила, НО те чувства като родно дете. Разбирам от думите ти, че ти оценяваш грижите, които е положила, полага и ще полага майка ти- което всъщност прави ВСЕКИ ЗАГРИЖЕН РОДИТЕЛ!
Не се влияй от коментарите на хора, които си нямат никаква представа от психологията на осиновения човек. Майката на осиновеното и на биологичното дете е права- българския манталитет по темата „ право на узнаване на биологичния произход“ е много изостанал за разлика от други европейски страни, но за жалост живеем във България...
Моят съвет към теб, съкровище, е : Обичай се! Грижи се за себе си! Учи! Забавлявяй се и излизай с приятели! Не позволявяй факта, че не живееш сред биологичното си семейство и че родните ти майка и баща са те е изоставили, като пеленаче да те сломи или травмира!!!
А относно „не родната“ ти майка - няма нужда да ти казвам да я обичаш и уважаваш , защото знам, че ти го правиш. Както някой писа по-горе- и двете сте си нужни! И двете сте имали вашите лични загуби и заедно ще си помогнете да запълните липсата и така да притъпите болката!
Радвам се, че си случила на любяща жена!!
ПС
Още нещо исках да ти кажа. Фактът, че досега не си била потърсена от биологичните ти родители, не означава, че те не те търсят в действителност и не могат да те открият! Имай предвид, че е много, много, много трудно за една биологична майка, която навремето е родила и се е подписала, че отказва всякяква връзка и отговорност с това дете, да проучи каквото и да е било за него по простата причина, че законът ? забранява достъп до личните данни на това дете!
Ако изпитваш вътрешната нужда да знаеш КОЯ Е ЖЕНАТА, КОЯТО ТЕ РОДИ и искаш да знаеш ЗАЩО ТЕ ИЗОСТАВИ сподели го с майка си, за да ти помогне да узнаеш имената ?. Знай, обаче, че повечето потърсени жени от родните си деца НЕ ГИ ЖЕЛАЯТ и ГИ ОТХВЪРЛЯТ. ТЪЖНО, НО ФАКТ!
УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКО, МИЛО МОМИЧЕ! НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!

45.   Отново се обръщаме към авторката на темата “Осиновена съм“ Молим ако чете нека да се свърже с администраторите на страницата “Петя- детето, което не прегърнах“ или “Търсим се“ Благодаря за споделения коментар.

46.   До Осиновена съм има и "Търсим се" има и "Петя детето, което не прегърнах". Също така можеш да се регистрираш в регистъра за осиновени и биологични родители. Няма да ти е никак лесно /говоря от личен опит/ дано да има кой да ти помогне да преминеш по лесно през този труден за теб период. По написаното от теб мисля че си умно момиче, бъди силна! Успех!

47.   Авторке, не знам дали съм единствената на друго мнение. Моя съвет е, щом имаш желание, пробвай се да откриеш биологичните си родители. Запознай се с тях, задай им важния въпрос "защо? " и прецени сама кой ти е майка и кой ти е баща. Достатъчно е да не си промениш отношението към жената, която те е отгледала от малка, и която е събирала смелост да ти го каже, независимо от това дали смяташ, че е добра майка или не. В твоя случай, според мен е най-добре да си изясниш нещата, а без да се запознаеш с биологичните ти родители това няма как да стане. Нали гледаш по сериалите всякакви случки има... Може баща ти да не е знаел въобще за твоето раждане, може биологичната ти майка да е искала да си на по-добро място, може всичко, както се казва. Сигурно си се почувствала като извънземно на някаква друга планета, за това си изясни нещата, иначе няма да си спокойна. Ама ако не искаш да поемеш риска от една грозна истина, щото има и такъв риск, помисли пак кое е по-важно за теб.

Нев

48.   Детето се създава лесно, ражда се с болка но за да го отгледаш трябва много любов, обич, и не на последно място средства, да не говорим за грижи, тревоги и все в този ред. Обичай хората които са се грижили и продължават да го правят за теб.

49.   Аз също съм осиновена. Научих когато бях на 15 години от татко и много пъти сме говорили за това. Нормално е да искаш да разбереш коя е биологичната ти майка. Аз наскоро намерих моята и тя ми разказа всичко, как е искала да ме намери, но никой не и давал информация. Сега се чуваме и виждаме, но това не ми пречи да обичам родителите си още повече.

50.   Много съжалявам, че трябва да го кажа, че явно има деца, които не заслужават да бъдат осиновени.
Аз не съм нито осиновена, нито осиновителка, благодаря на Бога, имам дете, но не мога да разбера психиката на осиновените, които на всяка цена хукват да търсят някакви измислени ''майки'', които са се отказали от тях много отдавна.
За мен това е предателство към осиновителите, които ги приемат с чисто сърце и наистина безрезервно отдават живота си на тях-досущ като родни деца. Мисля, че им е постлано много добре и затова се осмеляват на такива стъпки, да ровят и търсят и те не знаят кого-нали имат дом и уют, защо да не начешат някаква краста без да ги интересува кого и как нараняват. Ако бяха на мястото на връстниците си в домовете за сираци ЕДИНСТВЕНО биха мечтали да дойде един ден едно добро семейство и да им подари бъдеще. Потърсете интервю в нета с една известна певица-не желая да цитирам имена (осиновена ) и вижте какво казва тя по въпроса. Тя е възхитителна в начина си на разсъждение!

51.   здравейте! Аз съм на 14год и също съм осиновена бях на 12год когато майка ми и баща ми (осиновители те) ме повикаха да седна до тях и ми казаха направо осиновена си... интересното беше че изобщо не вникнах в това което казаха просто се усмихнах и им казах че не ми пука дали съм осиновена или не казах им че те са моето семейство и винаги ще си ги обичам. След време започнах да мисля над това че съм осиновена исках да разбера за биологичните си родители исках да разбера защо са ме оставили какво ги е накарало. Но бях твърде малка на 13год и не осъзнавах доста неща за това че съм осиновена. Не искам да виждам биологичните си родите само искам да разбера защо са ме оставили и искам да разбера дали си имам брат/сестра. Така че авторке мисля че имаш право да потърсиш биологичните си родители но в никакъв случай недей да се хвърляш в прегръдките им защото не знаеш причината защо си изоставена. Може да имаш брат или сестра можеш да ги потърсиш ако имаш все пак те са твоя кръв.

52.   До Авторката.
Здравей! Аз искам да ти кажа да игнорираш абсолютно всички които ти пишат тук (това може би трябва да включи и мен). Ти знаеш най-добре какво трябва да направиш. Не ти трябват съветите на куп непознати които нищо не знаят за теб.
Вече си достатъчно голяма да вземаш сама такива решения. Абсолютно си права да си любопитна и да искаш да знаеш коя е биологичната ти майка и дали имаш братя или сестри. Моя съвет към теб би бил потърси ги! Може би за всичко си има причина и отговор. Може би и те те търсят!
И не, това няма да означава че не уважаваш и обичаш осиновителката си, майката която те е отгледала. Тя винаги ще остане твоята мама. Това никой няма да го промени. И всички които бяха писали коментари тук се изказаха така все едно, че ако потърсиш биологичната си майка край вече не обичаш сегашната си, ще я изоставиш, ще спреш да я цениш. Еми за мене това са пълни глупости и всеки зрял човек го знае. Много ясно, че няма да се пренесеш при биологичната си майка и да забравиш напълно за осиновителката която те е отгледала и обичала. Остави ги какви тъпотии ръсят. Ако решиш да ги потърсиш и след като ги намериш, живота ти пак ще е същия, просто ще контактуваш с тях от време на време по skype. Ако имаш братя и сестри, те нямат вина за решенията на биологичната ти майка. Всеки човек който има сърце би искал да ги потърси. Така че, мила, аз те подкрепям напълно. А що се отнася до биологичната ти майка, която всички тук толкова лесно съдят и обвиняват, естествено адски лесно е да съдиш някой. Много по трудно е да обуеш техните обувки. Има милиони причини поради които маика ти те е дала за осиновяване. Може би е мислела, че така ти дава възможност за много по добър живот, какъвто сама може би не е могла да ти предостави на времето? Адски много неща не знаеш, така че не давай на никой да ти казва кое как е и какво да правиш. Потърси я. Може би и тя те търси и не знае как да те достигне.

53.   Трябва да се радваш, че са те приели. Хората, които са те отгледали са твоите родители. 16 години не си го знаела. Не си осъзнавала. Щом не ти е липсвало нищо и си била щастлива, за какво са ти истинските родители, които са те зарязали?

54.   А когато не си бил щастлив цял живот, какво правим?
А когато осиновителите те превръщат в родното дете, което не си, А Е трябвало да си, кво праим?? Като си само заместител на него, как да живееш??
Когато изискват да си им длъжен 30 години затова, че са те взели и отгледали, че не си в дом??
Всичко от това кое е твой избор?
Не, не! Осиновяването трябва да е изцяло безусловно и чистосърдечно. Или се примиряваш, чене можеш да имаш деца и приемаш дете и в дъното на душата си като свое, или изобщо не гледаш никакви деца, като знаеш, че би приел само свое генетично, родно дете.
В осиновяването, поне в БГ, има нещо сбъркано в манталитета, в криенето, обясненията, благодарностите и прочие... ужас...
Бих предпочела да съм била в дом... само да не слушах натякванията какво дължа, какво да правя, каква да бъда..
И в крайна сметка-никога не бях себеси. Чак след като починаха, вече съм си аз. За майка ми мога да кажаи нещо добро-но тя бе ЖЕНА.
За баща ми-нищо. Мъж... несъздал деца... и съсипвал ме психически.
Мълчание.

55.   Здравейте, ние сме родители (независимо, че по закон сме осиновители), детето ни е вече на 5 години, знае че не е било в моя корем. един ден ме попита дали не може да се обадим на жената, в чийто корема е била, да ни дойде на гости... Запазих самообладание и казах, че не зная как да я намерим...
Когато порастне и пак попита... Страх ме, но искам да пита мен.... Ще и обясним какво може да се направи, ще се опитам да смекча или поне малко да скрия страха си... Ако иска ще търсим заедно... не мога да обещая, че няма да плача... , но знам че ако говори с нас за това, ние сме нейните родители и ще съм горда, че сме свършили добра работа.
Според мен ако пазиш чувствата си в тайна, това те отдалечава от твоите родители, семействата посрещат изпитанията заедно, след като са ти казали, те са готови и искат да бъдат до теб в това, те се подготвят за този момент от първия миг, в които сте станали семейство. Не се чувствай виновна, не бъди благодарна твоите родители имат нужда от теб точно, колкото и ти от тях, те са направили за теб точно колкото и ти си направила за тях... Това е просто семейство, малко по специално, но семейство :) успех в този момент се довери на майка ти, тази която познаваш повярвай ми никой друг не ти мисли доброто колкото нея! Опитай само да нямаш очаквания от евентуална среща, осигури си възможност ти да избереш ТИ, дали да остановиш контакта, в последния момент и моля те, въпроса не е дали те ще те харесат, а дали ти ще ги харесаш. Не ме разбирай погрешно, аз съм благодарна на жената, дарила ни със своите действия с дете, ако я нямаше нея и тя не беше постъпила така, нямаше точно моето дете дете да бъде с мен, просто много вероятно е тя да живее в съвсем различен свят от твоя... Извинете ме ако ома много грешки, но мислите ми са текат по-бързо от колкото мога да ги опиша! Късмет от мен!