Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Даа...И при мене го имаше този момент. Живеехме отделно, но свекървата през ден идваше в нас, под предлог да види детето. Аз бях по майчинство, гледах дъщеря ни. Почваше да отваря хладилника, шкафовете: "какво ще готвиш? Виж, донесла съм ти пържоли"...
Ако и кажа, че няма да готвя, тя: ама Симеон ще си дойде изморен, трябва да има нещо за вечеря". Имаше ключ от апартамента, веднъж се прибрах и я заварих да ми рови в шкафа с документите. На нея не и казах нищо, но на него му казах: или ще сме семейство, или ще отидеш да живееш с майка си. Не може тя да ми отваря тенджерите, да гледа, какво съм сготвила.

Той обеща да говори с нея. Не знам какво е говорил, но тя беше много обидена. Казала му, че вече няма да идва в нас.

Та, за твоя случай, мъжа ти щом така реагира, не го занимавай. С нея се дръж по-твърдо и категорично, без да бъде грубо. Дръж на своето, на това което ти правиш и смяташ за добре. Дай и да разбере, че в твоето семейство няма тя да казва.

Ако ти дава акъли какво и как да сготвиш, кажи и: ще сготвя това което реша, и така, както аз преценя.Ако и ходиш по гайдата, няма да престане. Като и дадеш отпор един-два пъти, вече няма да има желание да прави така.

7.   Здравей. А сега нека аз да ти задам един въпрос - опитвла ли си се да говориш с майка му, да й кажеш, че той има свой собствен живот. Опитай! Ако не подейства заплаши го, че ще се изнесеш. Нека усети твърдостта и решителността ти! Тогава ще разбереш до каква степен държи на теб! Успех мила!

8.   От авторката:
Благодаря ви страшно много за съветите на всички. Наистина имах нужда да чуя странични мнения по въпроса защото се улавях че зациклям вече.
Номер 2.
Надявам се да успееш да си върнеш семейството защото е много кофти да са далеч от теб. Надявам се да намериш начина да започеш отначало. Колкото до съвета ти да я оставям да ми помага искрено ти благодаря, но това просто няма как да се случи. Няма вариант в който да я оставя да ми рови в нещата да подрежда пренарежда и така нататък. Няма как да стане принципно, а и не мисля че някоя жена би го направила. Колкото до баба, че трябва- съгласна съм - трябва, но не и такава баба. Няма да ми гледа детето и да го лигави и така нататък ако не се научи да се държи човешки. Тя решава дали ще има контакти с него и с мен ако не промени нещо - няма как да стане.
Номер 5. Искрено ти благодаря за съвета имаш право че детето ми заслужава да има баща. Постепенно обаче това вмешателство ни отдалечава, защото аз не чувствам подкрепа, напротив. Не стига че я търпя до пръсване ами в момента в който я срежа за нещо тя е обидена, следователно той също. В такъв случай не е ли по-добре да си иде при мама и да се обичат и да си живеят заедно. Или сме семейсво и сме си само ние или не сме., Избора е негов.

9.   От Номер 5
Личи си,че си наранена и искаш да накажеш бащата на детето си за това,че предпочита да застава на страната на майка си.Ако се изнесеш ще накажеш не само него,но и детенцето си.А това си е егоизъм.Най-доброто в случая е мъжа ти да разбере,че може да те загуби и в същото време и майка му да осъзнае,че тя е причината едно хубаво семейство да се развали.Може би тогава и двамата ще поправят грешката си.Оценяваш нещо едва когато го загубиш.Но преди да предприемаш каквото и да е,говори за тези неща с мъжа си и майка му.Без викове,без упреци,обясни им това,което обясни на нас.
Наистина,мъжът трябва да уважава родителите си и да се грижи за тях,но когато създаде свое семейство е редно да се отдаде на грижите за него.Това си е закон.Майка му няма място при вас.Но трябва да се откъсне постепенно.
Сега не се ядосвай,изчакай да се роди бебенцето.Надявам се,че като баща му го види и го гушне,ще му стане толкова мило,че сам ще разбере кое е по-важно.След което изчакай малко и ако тормозът продължава вземи някакви мерки,за да се осъзнаят и двамата.Но не бъди крайна!Успех!

10.   А, и друго: в една къща ли живеете? Ако е така, трябва да се
отделите, дори и под наем. Иначе след време, когато ще си съсипеш нервите, и изпокараш с мъжа си, ще е вече късно.

11.   Очевидно не можеш да се примириш, нито искаш да напуснеш семейното гнездо, следователно ти остават два варианта:

1) да манипулираш нещата в своя полза;
3) да проведеш откровен разговор със съпруга си и свекървата.

Ако беше от манипулиращия тип обаче - досега да си се оправила. А и лично аз не те съветвам да затъваш в това - в едно семейство според мен отношенията трябва да са чисти. Тоест по мойте сметки ти остава единствено да разговаряш честно с всички намесени страни.

Първо заеми позиция пред себе си - какво искаш да се промени и докъде си готова да стигнеш, за да да постигнеш положението, което ще те удовлетвори. После уведоми мъжа си и майка му - най-добре ги събери за този разговор. Опитай се да не се поддаваш на емоции и спокойно и зряло да ги известиш за мнението и намеренията си. Подчертавам - да ги известиш! Не търси одобрение и съгласие - ясно е, че няма да ги получиш. Също така се опитай да не засягаш никого. Никак няма да ти е лесно, знам. Освен това нещата няма да свършат дотук. Бъди готова да се отстояваш и в бъдеще, защото заявлението ти няма като с магическа пръчка да изтрие техните чувства и присъствие. Но в крайна сметка, според мен това е верният път. Успех!

12.   от авторката : Много благодаря отново, наистина страшно много ми помагате
Номер 5 живяхме у тях един месец и се изнесохме на квартира. Мислех си че това означава самостоятелност, означава няма да кисне вкъщи когато си иска и да се меси постоянно но..... илюзия и нищо повече :(
Искрено се надявам като се появи бебка мъжа ми да се поопомни, но тогава вече тя ще се залости вкъщи "да помага" "да ме учи как се гледа бебе" и "да се радва на внучка си" така че тогава вече ада ще е пълен. Единственото което искам е да спре да си вре носа навсякъде. Тя сега идва в 11 часа вечерта да проверява дали нещо не се караме - живеем на другия край на града....това ме изнервя, после се караме с него .... въобще това не е моя начин на живот и отказвам да се примиря. Опитвам се да намеря най Соломоновото решение, опитах се, така да се каже с мекия брус но ефекта е никакъв. Няколко пъти му казвам че ми е най-лесно да си тръгна и от него зависи какви ще са ни взаимоотношенията занапред - той обаче решава че сега защото съм бременна... че сега с мойте хормони говоря глупости и се хващам за най-малкото нещо, драматизирам - дори не го взима насериозно :( но и това ще се промени. Ей човек трябва в един момент да остави "децата" да си гледат децата.

13.   Мила,имам същия проблем! Дай да ходим на врачка!

14.   От авторката:
Не съм привърженик на врачки. Мисля че това е начина човек да си даде парите за глупост - не и да си реши взаимоотношенията с околните. Иначе се надявам да се справите със ситуациите около съкоровището, но това не е моят начин

15.   Здравей мила , мн. пишат че е нужно да се поговори с него за отношението на майка му към вас, но това хич не е лесно. За мъжът майка му си е нещо свещенно и неможе да се критикува за нищо. Мн. сме май с този проблем моя мил даже коментираше с майка си моя месечен цикал- как ви се струва а . Тя даваше акъл за всичко наше - как да го направим, какво да купим , на кого да кръстим детето и т. н. Цял роман да напиша няма да мога да вместя проблемите си с нея . Та накратко всичко свърши тя като остаря ,изкуфя, и си отиде на село. Сега се виждаме 4/5 пъти годишно и с моя си се разбираме передфектно , а тогава още малко и щяхме да се развеждаме

16.   Здравейте, и аз имам проблеми със свекърва си, имам син на 3 месеца, откакто родих всичко се промени,т я се натрапваше всеки ден вкъщи, седеше при мен докато го кърмех, не се съобразяваше с режимът му, и с мен като негова майка, и във всеки опит да говоря с мъжа си, излизах виновна, как може да говоря против майка му?! Направих много компромиси, но всичко напразно, в моменти на приобщаване към нашите принципи,(защото ние сме сега едно семейство с мъжа ми) тя дори не ме слушаше, даже тя ми обясняваше какво да правя с детето сии как!Направо ми се повръщаше от израза-и аз съм изгледала 2 деца...но си премълчавах много често всичко ,което ме дразнеше, за да е тя добре и за да не буде наранена по някакав на4ин.

Оставях я да прекарва време със сина ми, но тя сякаш не се интересуваше от малкия ,а само от себе си, радваше му се не когато трябва, не го пазеше от вятъра, излагаше го на течения, пъшеше му над количката, крещеше му в ухото когато тои спеше, даже го е будила, когато спи зада му се радва, и това не е всичко.

Един ден го прибра от разходка болен и просуден ,свършихме в болница, с чревна вирусна инфекция, и възпалено гурло и уши,...но свекърва ми изигра страхотно ролята си на жертва , и всичките разговори, които проведох с него се оказаха напразни, в крайна сметка се разделихме, и аз се изнесох от вкъщи,от 1 седмица живея при майка ми, и се надявам, че мъжа ми ще осъзнае всичко и ще се оправим.

В момент, в който една жена е родила, и е толкова лесно ранима и всичко може да я изкара от релси, има нужда от подкрепа и разбиране, а не от още нерви и скандали..най -вече от близките си, та нали детето усеща майка си и нейните настроения... Но един път отстъпиш ли пред свекърва си, ще се налага да отстъпваш цял живот, а болката е наистина голяма, когато мъжа ми застава зад нея, и е готов да ме зареже заради нея.. Това е от мен, дано с историйката си да предотвратя поне една раздяла, заради свекървището.

17.   Към № 16: мъжа ти не е прав, добре е, че си го оставила. Щом като така се държи, да живее с майка си.И аз имах тези проблеми, като дъщеря ми беше бебе - веднъж видях свекървата да я повива, нямаше още месец... видях я как натиска крачетата на детето, за да му се изправели.Аз и викам: какво правиш, не се прави така, ще и се изкълчи тазобедрената става! А тя каза, че нейната баба правела така...Аз се оплаках на лекарката и тя ми каза в никакъв случай да не се прави това...
Проведох един сериозен разговор с мъжа ми. Казах му: не искам майка ти да идва тука и да се бърка. Нямам нищо против нея, но или ще сме семейство, или няма да сме.

Дадох и да разбере, че не може да прави каквото и когато си иска при нас и при детето... та това е, ние сме тези които трябва да им дадем да разберат на свекървите, не разчитай на мъжа си той да го направи, той е между чука и наковалнята.

18.   благодаря за съвета,знам че на никой не му е лесно с такъв момент...защо откакто свят светува съществува и този проблем-вечната омраза и неуважение към жената на сина ти''.....такава ли е цената на щастието и на едно задружно и хубаво семейство.....

19.   Много внимавайте с тези баби. Имам две приятелки, които са развалили отношенията си с родителите си заради бабите. На едната като малка бабата толкова е говорила срещу баща й (тук проблем е тъща), че тя НИКОГА не му е казвала тати, а по име. И до сега - не му вика тати, а Иване, така е научена.

Другата пък на майка си вика по име още от бебе - заради бабата свекърва - така я научила. Двете момичета са братовчедки. Не очаквайте свекървите ви да научат на нещо добро децата ви, когато не се понасяте взаимно. По-скоро ще насочат децата срещу вас, защото детето е много податливо и е като попивателна - приема всичко!

20.   Да това наистина е една банална история, която се среща под път и над път. Според мен е най- добре да седнете и със спокоен тон да обясниш на мъжа си че това не бива да е така и че вие вече сте едно семейство-вие двамата и детото което чакате. Да го караш да избира между теб и майка си не е много удачно. Все пак майката си е майка, а жената си е жена. Май той трябва да ги разраничи и да знае на коя къде и е мястото. Успех мила.

21.   Моля те опитай всичко разумно да запазиш семейството си, но ако виждаш, че е неприемливо и нищо няма да се промени и живота ти ще бъде съсипан от разправии и манипулации, по-добре си тръгни докато си по-млада така ще имаш по-голям шанс за ново бъдеще иначе времето ще изтече и ще остане един уморен, разочарован и съсипан човек без желание за живот - а това би било жалко. Сега си жизнена, пълна с емоции, ентусиазъм и желание за живот - запази ги те са твоето богатство.

22.   Ужас... напълно те разбирам, тъй като майката на баща ми е същата. Това верно си е кошмар за всяка жена и не мисля, че ще се промени, доде тая жена е жива.

Лошото е, че познавам много такива старици и синчетата им, както казваш на 30 са като на 3. Съвет не знам какъв да ти дам, защото явно си опитала да говориш цивилизовано с мъжа си, а той като не разбира, вече е друго... Дано успееш да удържиш фронта!

23.   Абе тя и на мъжът ми майка му бе такава и сега е такава. Особено, като вземат да ми звънят по телефона да ме питат колко са му дълги дрехите, които са му ги подарили и аз как трябвало да ги оправям по мярка или например, къде е сега онзи половер, който му го подарих миналата година и да не сте го загубили някъде - са направо трагикокомични!
Най-интереснотое, че никога не са проявявали никаква заинтересованост нито към мен, нито към детето му.

Но откакто настанявала (майка му, де) роднините си в къщи без даже да ми каже, в мойта къща, де, не в нейната и си позволих да я насвия, вече не е толкова квачореста.

24.   Здравейте на всички. Интересно ми е как са се развили нещата с авторката? И аз съм подобна ситуация, а може би още по- зле. В една къща сме и аз ще се пръсна от нерви вече. Явно мъжете ни ще се оправят, когато майките им не са на този свят. Да ми прости Господ, но....

25.   Напълно те разбирам, много е лошо когато са заедно и двамата са различни. Когато съм с него, много мила с мен пита как си и т. н., но иначе всичко е различно, няма нищо общо, а аз не мога...
Не веднъж сме се карали за неща свързани с нея и не знам как да постъпвам :(

26.   Моят проблем е същият... Само че майка му е с шизофрения и каквото и да й се обяснява, тя си знае нейното... Още повече, че мъжа ми не иска да й се кара изобщо, за да не получела пристъп... Аз онзи ден не издържах и й вдигнах луд скандал, защото 2 години я моля да не ми изхвърля боклука, да не ми мие чиниите и т. н. и все едно говоря на стената. Та след скандала мъжа ми се държа много грубо с мен и почти спря да ми говори. Стана ми много обидно, защото излиза, че предпочита майка си. Да не говорим, че съм бременна... :(

27.   Аз ако имах такава баба веднага щях да се възползвам. След като е толкова загрижена какво яде сина й, щях да обява че нямам време да готвя, в къщи няма нищо и тя тутакди щеше да дотърчи с манджата. А ти отиваш по работа някъде и се виждаш с приятелки.
Моята майка така ме критикуваше само за готвенето и за какво ли не. Сега така стана, че идва да готви в нас