Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз мисля, че авторката е прекалено пестелива с информацията.
Иначе, по написаното имам чувството, че не става дума за изнавяра. Колкото и да ви е интересно, изневярата е просто симптом на един умрял брак. Според мен, авторката много студено и с липса на всякаква емоция описва положението - един фалшив, кух брак, които тя сякаш не иска да спаси (то и мъжът ? не иска), а просто търси начин да продължи с фарса пред децата и обществото.
Лоша идея - децата не са маймуни, те разбират, чувстват и не са глупави.
Разведете се като хората е моят съвет, вместо да живеете по този начин. Никой не е виновен, случва се. Вината идва с преструването, с лъжата, каквато е бракът ви.

7.   Здравейте, аз съм авторката,
ние сме заедно от 10 години, не искам да давам възраст, защото коментарите ще започнат да стават прекалено груби- един смята, че на 20 сме млади, друг че на 40 сме стари и т. н. На нормална възраст сме, едното ни дете е н 5, другото на годинка и половина.
Наистина не става въпрос за изневяра, сигурна съм, че не би ми изневерил, аз ако някога го направя първо на него ще кажа, не ми е спокойно ако го лъжа за нещо- каквото и да било. Не ни липсва стабилна работа(аз съм в майчинство но обичам своята, той също), нито нормални доходи за българско семейство, но не сме и студени един към друг, поне аз не съм.... Много го обичам, прекалено много и.... от там ми идва проблема с цялата чувствителност. Ако не ми пукаше(така ми се иска да не ми пука за него) всеки щеше да си живее живота и да сме по- добре, а така постоянно се нараняваме един друг и нищо не се получава, освен силно главоболие и опънати нерви.
Не искам развод, затова и питам, по какъв начин се взема това решение, просто искам да говорим и проблема да се реши, проблема който всъщност не е никакъв.... не иска да говорим, отрича че нещо куца, мисли си, че се тревожа и плача от самосебеси и изобщо... пасува. А като баща е страхотен баща. Като човек също е страхотен човек и много го обичам :( Не се прибира късно, не пие, нито пуши...
Ами не знам каква яснота повече да дам, благодаря ви много за прекрасните отговори, наистина ми повдигнахте главата :) Но още съм в чудинка, какво мога да направя, за да променя, най- вече себе си, ако не се измъчвам излишно, май- няма да има проблем?

8.   Авторке, хубаво е, че търсиш разковничесто в себе си - другите не можеш и без това да промениш.
Какво ще кажеш обаче за секса ви?
Често дребните камъчета преобръщат колата.
Друг много голям проблем на младите майки е да пренебрегват мъжете си.
Имат ли децата ви собствена стая, какъв им е режимът, имате ли време с мъжа ти като двойка?
Заслужава си да се бориш за брака си иначе, защото явно много обичаш този човек.
За себе си - може и да си изнервена на хормонална основа. Виж си храненето, физическата активност, времето за себе си!
Съвет - намери баба и дядо да ти погледат за една събота и неделя децата и се отдай само на съпруга си, излезнете като преди, отидете на разходка, предприемете нещо.
Обаче (много елементарно за нас), но на мъжете сексът им е много-много важен. Постарай се там и няма да сбъркаш!

9.   Май проблема е само в теб авторке щом мъжът ти не смята че имате проблем, а ти не можеш да кажеш какъв точно е проблемът, а само плачеш. Според мен караш тежка родилна депресия и заради нея си измисляш проблеми.

Жена на 40 прекарала родилна депресия.

10.   Номер 9, не смятам, че карам следродилна депресия, защото обожавам дъщеря си. Но все пак е възможно да си права, как се справи с нея?

11.   Ако това може да ти помогне - понеже скоро четох подробно за разводите, имаше нещо много интересно.
Факт е, че всички бракове имат трудни моменти и оцеляват само тези, които преминават през трудностите без да се предадат.
Явно ви е трудно, но ако издържите и опитате да съживите искрата помежду ви - ще се получи. Според сухата статистика всички, които са удържали импулса да се разведат - впоследствие са станали много по-щастливи даже поглеждайки назад към проблемите - вече не могат да нарекат нещата чак толкова лоши.

12.   Авторке следродилна депресия не означава да мразиш детето си а да намираш всички околни като че ли нарочно правят "грешки". Аз близо две години се сърдих на мъж, свекърва, майка и ревях от всяка тяхна дума, питай ме защо, незнам! Всъщност знам, като ми кажеха нещо като "нахрани бебо и да излезем" аз започвах да си мисля тея мислят, че не знам кога да си храня бебето, тея ме имат за несправяща се майка и т. н... Съответно виках на мъжа си, замервах го с предмети, защо като му кажа подай памперс, той не се сеща да даде и мокри кърпи и пудра. Ревях защото го обичах а той не се сещаше какво искам в момента и за всяко нещо трябва да му се казва по отделно, най накрая пак не разбрал. За него проблем не съществуваше и се чудеше защо аз крещя. Беше прав.
Та как да се справиш, не мисли за проблеми заемай мисълта си с хубави мисли. В момента в който се ядосаш спри, затвори очи и си представи плаж или горска поляна, или ако ти е по лесно някъкав щастлив момент от живота ти. Така по лека-полека ще се измъкнеш. Като се научиш да не се ядосваш все пак не става въпрос за неща който са на живот и смърт. дори бебето да не го нахраниш на момента може и след 10 минути.

13.   Не, при нас определено има проблем между нас двамата и го разбираме и двамата, не са намесени децата, нито родителите, може би ни погълна ежедневието или това, че сме прекалено много време заедно, не знам. Той знае, че има проблем, че се измъчвам, просто го омаловажава. На нас ни липсва вниманието един към друг, което предполагам изгубихме когато и двамата започнахме да обичаме работата си. Всеки си имаше живота през деня, а вечер нямахме време да си кажем обичам те, камо ли да се скараме. Но аз искам да променя това, защото децата ми трябва да вземат пример от нас. Трябва да живеят в нормална среда и да знаят, че родителите им обичат най- вече тях. И след като съпруга ми отказва да говорим, той знае че има проблем, но не иска да говорим, може би защото вече не можем да го направим без да се обидим един друг или не знам, ние не можем да стигнем един до друг, разбирате ли ме? За това искам от вас съвет, чрез който да променя себе си, своето поведение и отношение и да се опитам да оправя нещата.... наистина не знам как да го направя. Между другото искам да кажа, че темата я писах през сълзи и когато бях най- отчаяна, понеже за пореден път се опитахме да говорим и не постигнахме нищо. А сега в момента треперя и не знам какво пиша....
Номер 8 никога не съм отказвала секс, живеем сами, децата спят при нас, но си имаме и други стаи вкъщи, вярно е че напоследък го позабравяме, но то има ли начин да се караш и после да правиш секс... не мисля.
11 много благодаря. Аз не мисля да се развеждам, първо защото обичам съпруга си, второ че ще преобърна целият свят на тези деца. Те имат много добър баща, няма как дори и да си помисля, че е направил грешка спрямо тях.

14.   Здравейте! В моето семейство има подобен проблем, но причината за отчуждението ни е ясна - той пие! Когато е трезвен е мил, спокоен... идеалният мъж. НО когато се напие/ а това се случва често /, става агресивен и ме обижда с всевъзможни думи. На сутринта се извинява. Като резултат аз толкова много съм се отчуждила, че почти не говоря с него и дори за маловажни неща правя скандал. А той търси път към мен, но пак повтарям - само когато не се е хванал за чашката. За секс не мога и да си помисля.
Искам да променя нещата, но не намирам начин! Той казва"всички пият! Не обръщай внимание на думите ми - аз не го мисля - просто си търся с кой да се заяждам"Но мога ли цяла вечер да слушам обиди за себе си, а на сутринта да го прегърна и всичко да е както преди?

15.   Авторката съм:
здравей 14, надали аз съм правилният човек който да ти даде отговора, аз самата без явен проблем губя баланса в брака си, какво остава и съвети да давам. Надявам се някой патил и препатил, да даде отговорите на вечното семейно щастие. Лесно е да кажеш говорете, споделяйте, но когато аз говоря и споделям, той ме гледа и ми вика "айде моля те стига вече", нещата се оправят за ден- 2(ако изобщо благоволи) целуваме се и се прегръщаме повече от обикновенно и полека нещата се връщат пак в същия ход и на моя човек, не му пука че съм нещастна с начина по който влиза с обувките, по който си оставя нещата точно на секцията(вече почти 6 години живеем заедно и аз всеки Божи ден повтарям, че това ме влудява), по който говори за децата и за мен самата, на пръв поглед не е нещо важно, но това са моите предпочитания. Когато живеем заедно всеки човек си има нужди и потребности, условия които изисква за да му е комфортно, аз спазвам неговите, защо той не го прави с моите? И после искам да говорим, аз говоря, после започвам да плача, да го моля да говори, изнервям се, започва да ме боли стомах, глава, а той вместо да говори с мен се обращо и казва" Айде моля те престани вече". Отива ляга си и заспива като бебе, а аз с нощи не мога да спя след скарване.
Да не говорим, че на рожденни дни, на празници или във важни моменти винаги намира нещо за което да се заяде и целия ден да се гледаме на криво.
И така, на пръв поглед уж няма проблем, а мужду нас напрежението заплашва да избухне :( докога обаче ми е въпроса. Докато не се разболея от нещо или не дай си Боже да взема да се побъркам? Кога ще я преодолея тая криза и изобщо искам ли го? Знам ли какво искам? Сигурно ви се струва глупаво, казвате си това момиче се е омъжило, вързало се е с 2 деца и сега седнала да реве по форумите, добре но защо преди нещата бяха коренно различни? Липсва ми мъжа ми, моят мъж, не това подобие на него, на което не му пука за мен а твърди че съм му всичко! Как да се справя? И как да го направя без децата ми да разбират колко съм срината емоционално всъщност?
Може да звучи глупаво, но сега съм обрала всички книги от библиотеката за Фън шуй. Започнах да чета, да видим дали пък няма да стана по- щастлива, само не ми е ясно, кой за бога е решил, че входната врата може да се премести? И то под планина? Шегувам се разбира се.
Благодаря за търпението на всеки който прочете това несвързано нещо наречено моят отговор.

16.   Ето тук авторке ти е проблемът, не виждаш своите грешки, а само неговите.
"всеки човек си има нужди и потребности, условия които изисква за да му е комфортно, аз спазвам неговите" Кой негови потребности и нужди спазваш? Изброй ги. На него например му е удобно да си влиза в собствения дом с обувки, когато бърза, чувства нужда да си оставя нещата на собствената си секция и за толкова маловажно нещо ти му четеш цял час лекция. Ти приемаш, че на него му е комфортно да се живее по твойте правила в дома ви и си решила, че спазваш негови желания. Той не стига, че не се кара с теб за свойте нужди, ами и ако си позволи да стъпи в коридора си с обувки му се вдига скандал.
Аз съм №12 омъжена съм от 16 години, на мен също ми влизаха в коридора с обувки, също ми слагаха шепа болтчета на секцията, дори слиповете си при къпане оставаха в банята, но един ден реших, че е по добре да не се карам да си премълча и вечерта като се приберем от работа той да избърше плочките в коридора. За болтчетата намерих друго решение опразних едно чекмедже от портмантото и казах това е за твойте неща от там нататък болтчета на секцията нямаше. След дни в който нежно повтарях да си слага мръсните слипове за пране в коша, реших да спра и поканих брат му на гости с приятелката си, на масата след нейното посещение на тоалетна, разбира се бях се погрижила да има слипове, споменах, "ох сигурно съм забравила да прибера слиповете ти", от тогава слипове в банята нямаше.

Казваш преди мъжът ти не е бил такъв, а какъв беше, къде си оставяше нещата, винаги ли се съобразяваше да не влиза с обувки или просто сега ти забелязваш повече, защото си цял ден у дома с бебето. Не ми казвай, че първите 20-30 години от живота си е спазвал да не влиза с обувки у дома и сега пред година е започнал.
Спри да се ядосваш за проблемите, а спокойно размисли и им намери решение. За сега си разбрала, че с караници няма да стане така вредиш само на твоя сън /само на себе си/. А когато спреш да се караш и го посрещаш с усмивка ще се върне и любовта.

17.   Забравих да ти кажа как се справих с това, че се прибрираше и оставаше с миришещите чорапи, сядаше на дивана в хола. Доста трудно беше, но единствено следното подейства: Посрещайки го на вратата с бебето в ръце аз го питах "обичаш ли ме" докато той си събува обувките с усмивка съответно той отговаряше "Да много" целувайки го по бузата споменавах леко намусено "и ние те обичаме" и после с грейнала усмивка "но с чисти чорапи още повече те обичаме". Така той се приучи да си мие краката и ръцете веднага след като се прибере.

18.   N. 14
пробвала съм всякак, в смисъл такъв, че аз си говоря и говоря, рядко вдигам скандали, защото той мрази да му се крещи, това е едно от условията му, понеже майка му е доста емоционална, аз рядко имам право да крещя, пред децата е немислимо разбира се.
И да тези неща бяха спряли, доста отдавна не бях виждала боклуци по секцията, а за килима, еми не е редно някакси, сле като знае как си го изпрала и колко тежи(все пак е холов персийски килим) да не минаваш през него с обувките, още повече, че собственото ти дете пълзи и си се търкаля по земята.
Да не говорим, че аз не се лакирвам вкъщи-той мрази да му мирише на лак, за лакочистител да не говорим, аз винаги съм се лакирала на терасата. С малката някак се разбират защото е още малка, но със сина ни не се разбират, той иска детето хем да гледа сестра си, хем да мълчи, хем да не я събаря, от друга страна да не се плаче извкъщи иначе все се карат, че го и удря, нещо което аз не мога да понеса, особенно щом говорим не за 10-12-годишно дете, а за 5-годишно момченце. Еми не е редно. И да преди това нещо го нямаше. Преди може да се каже, че той прекарваше повече време от мен със детето и се разбираха отлично, не е имало нищо по секцията и килима ми си е бил чист, аз си го обяснявам с факта, че нарочно се опитва да ме дразни. Няма друг начин. А иначе много ме обича... но само на думи, на дела никакъв го няма.
Не харесва нито родителите си, нито семейството на брат си, то и аз не ги харесвам, направо ми е чудно как е излязъл нормален от тази среда, но никога не съм го спряла да ходи, да им помага, въпреки че често прекаляват с изискването на помощ. Нервите с които си идва от там, също се отразяват на нашите семейни отношения. Моите родители обаче, ги обича и уважава толкова колкото и аз, дори често ги защитава пред мен. То не знам дали има някаква връзка с проблема, но да си кажа :)
И така, денят е слънчев и приятен, така, че мисля да оставя всичките боклуци иначе прилежно наредени по секцията и да си изляза с детето.
Приятен ден ви желая и много благодаря за отговорите, давате ми основа върху която да мисля, благодаря.

19.   Спокойно, щом размишляваш ще намериш отговор, така да му кажеш /покажеш/ нещата, че той да те разбере. Много добро решение си взела да излезеш с бебето.
Като намериш свободно време помисли какви според теб са разногласията ви за възпитанието на сина ви /децата ви/, това е много важен въпрос и би трябвало да сте го обсъждали още преди да имате децата. Вземи в предвид, че всеки се учи да бъде родител и никой не се е родил научен /дори ти/. Ти като майка е възможно повече да глезиш и той да няма друго решение освен да се кара. Също знай, че децата са най големите манипулатори в едно семейство и те са тези който нарочно правят неща за да им се обърне внимание.