Защо повечето хора са елементарни за манипулиране?
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 3044 пъти
Расла съм в нормална семейна среда. Изградих си позиция с годините (сега съм на 25), която отстоявам, особено, когато стане дума за мои лични взаимоотношения.
Родителите ми винаги са били голям авторитет в живота ми, особено единият, но никога не съм спряла комуникация с даден човек, заради тяхно неодобрение.
Но все повече се отчайвам от хората.. Вече колко връзки покрай мен се разпаднаха, защото майката на Иван например не харесвала Марийка.. и то защото Иван обичал Марийка повече от нея.
Без да обиждам майките на някои мъже съм възмутена от двуличността им. Възмутена съм как внушават на синовете си как едва ли не те дават живота си за тях, а в същото време мислят само и единствено за себе си.
Аз лично обожавам баща си, но колкото и той да не одобрява моя връзка, не се влияя от неговото мнение, докато мъжът до мен се влияе за всичко от майка си. Това ме провокира да напиша и темата си..
Давам Ви и примера: Вчера съм у тях, Те са карат за техни неща, той не спря да я обижда, тя се разрева, и след 2 часа взе да го прегръща и да му обяснява как тя толкова много го обичала, и го обичала 100 пъти повече от брат му! Нямам думи! И макар и да ми е дълга връзката, толкова съм обезпокоена ''тяхната връзка'', че се чудя дали въобще да си правя планове за нататък с този човек.
Тя ми намекна как, ако била решала, можела да ни спретне интрига, с която да ни раздели... Но по някакъв си нейн начин го омайва.
Обичам го, но ако така продължаваме, ще се принудя да си тръгна.
Темата ми харесва и затова я засегнах. Във взаимоотношенията си с хората ценя най-много това, да не се влияят от чужди мнения и да имат собствена преценка. И утре да си тръгнат или да останат до мен, защото те така са решили, а не защото са повлияни от някой манипулатор.
Пожелавам на всички верни приятели, които не се влияят от НИКОГО, и ви обичат безкористно!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 60ce01e13b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много дълга тема си зачовъркала, авторке. Не знам колко пъти пиша и се отказвам, защото не мога да формулирам написаното така че да е кратко и разбрано. Пубертетът е времето в което ние се развиваме като хора. В пубертета всяка една дъщеря се кара с майка си и цени баща си (дори и с него да се кара), а всеки син се оплаква от баща си и оценява всяко дребно нещо, което майка му прави (дори да е глупост). Не си ли се замисляла защо е така? Е, жените сме хитри, ние знаем как да накараме някой да ни цени и обожава, как да ни приема за героини. Ние знаем колко много работа вършим и знаем как да го покажем на хората около нас. Правим го, защото знаем, че звучи много трудно и претоварено, но всъщност не ни е чак такъв зор, просто сме свикнали, за нас е нормално... но знаем, че за мъжете не е нормално и за тях това е много. В едно домакинство майката натяква на децата и на мъжа си, че върши цялата тази работа. Съпругът го приема, той вече е свикнал с нея и са си разпределили труда, не го взима навътре, но децата от своя страна започват да се влияят на тия приказки. Синовете приемат дейността на майка си за огромна, за прекалено тежка. Те ценят майките си, ценят труда им, съветите им, компанията им, всичко! Един син приема нещата така- тя готви, тя чисти, тя крепи домакинството, тя събира семейството, тя ни сплотява, тя си грижи за болните, тя е жена и се старае да изглежда добре, тя търпи менструални болки всеки месец, тя работи, тя прави месечните бюджети, тя смята парите, тя ходи да плаща сметките, тя пазарува, тя ни изслушва и ни дава съвети. ТЯ прави всичко за нас и ни иска най-доброто! Те приемат нещата така, защото майките им така са им го натривали в лицата, а те са момчета, никога няма да бъдат поставени на мястото на една жена, никога няма да бъдат жени и да разберат как е на практика. А на практика работата на една жена не е трудна, ние искаме нещо и избиваме всички за да си го получим. Искаме обикновенни неща- нормално семейство, нормални доходи и признателни деца. Опа, ето защо излиза, че правим толкова много неща, а фактически не ни идват натоварващи, защото ние сами си ги искаме. От къде синът и ще разбере, че всъщност за нея това е ежедневие и е нормално? Докато дъщерите не се влияем така от майките си. Майките ни ни натикват всичко в лицето и ние започваме да вършим домакинската работа, имаме цикъл, мъчим се с гаджета и някак си ние влизаме в ритъм и труда на майките ни спира да ни прави впечатление. Какво значение има за нас кой ще измие чиниите, ще наготви и ще изчисти. Хайде де, ние го правим от тинейджърки, какво ни пука, за нас е дребна работа. И понеже се изграждаме като личности, започваме да защитаваме правата си и всичкото това навиране в лицето ни ядосва, започваме да се караме с майките си. Но ценим труда на бащите си, никога няма да можем да го преживеем и разберем точно. За разлика от майките, бащите не обясняват колко много праявят. Ето затова синовете са по-признателни, а дъщерите са по-самостоятелни. По същата причина и много мъже се влияят от майките си, а много малко жени се интересуват от мнението на родителите си. Пък и като цяло бащите не са чак толкова лошо настроени към кандидат зетовете, не създават чак толкова главоболия, не ти натякват грешките на избранникати, не те тормозят, оставят те сама да си преценяш. А думите от нашите майки си минават покрай ушите ни, така сме свикнали от деца.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a9a1c37ad5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "Те са карат за техни неща, той не спря да я обижда, тя се разрева, и след 2 часа взе да го прегръща и да му обяснява как тя толкова много го обичала, и го обичала 100 пъти повече от брат му! " До авторката: Това отразява ли истинността в думите ИМ? Търси истината. Ако някой се държи по гореописания начин със СОБСТВЕНАТА си майка, какво би очаквала ти от него? Мисли, тази която го е родила и рискувала живота си за него какво отношение получава, тогава какво ще бъде отношението към теб? От друга страна, тя не слага ли на кантар двете си деца? Най-добре стой настрана от такива хора. Винаги и във всичко търси истината и никога няма да сбъркаш. Чети Библията.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 7cce6b3f54

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И сега какво очакваш? Да те похвалим, че си пораснала нормално за възрастта си, ли? :) Вземи направи нещо смислено. М 36

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 059e681e20

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   номер 2.. как можеш да сравняваш така хората и ситуациите.. търси истината.. това че отношенията майка и син са такива не означава че той ще се държи така и със жена си.. истината е че много трудно родителите си се разделят с децата си.. много трудно приемат и свикват с мисълта че ще тръгнат по своя път и някой друг ще има тяхното внимание.. винаги има доза ревност при някои е направо фанатична.. и е много трудно да се бориш с такива родители особенно ако им е едно на сърце и им се свиди да го пуснат.. аз съм в подобна ситуация но със цялата рода до 9-то коляно.. какви ли не ситуации съм преглъщала.. казвали са ми че ги дразня понеже заради мен не можели да го видят.. че съм го обсебвала.. като сме заедно не спират да му звънят да го занимават с най различни дивотии.. понякога е болезнено да те карат да се чувстваш излишна..

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a9a1c37ad5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   "Аз лично обожавам баща си, но колкото и той да не одобрява моя връзка, не се влияя от неговото мнение... " Зачитай мнението на родителите си, не мисли че знаеш повече от тях, за да не им бъдеш срам един ден и не забравяй, че те са живели и патили повече от теб. Мъдростта придобита от житейския опит е много по-ценна от всичките ни собствени мнения.

 

...