Как да преодолея загубата на близък?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3762 пъти
Здравейте, надявам се да има хора, които да ми вдъхнат малко надежда, че нещата ще се наредят..
Преди седмица баба ми получи много тежък инсулт, в последствие получи мозъчна смърт, но сърцето и работеше, но вчера окончателно си отиде.. Много ми е тежко, и мъчно.. та аз предишния ден я видях беше си добре, изобщо никой не е предполагал, че може да се случи такова нещо..

Опитвам се да гледам по-философски на нещата и да давам кураж на майка ми, но и на мен ми е трудно, някакви малки неща и спомени ме сриват.. Още не мога да проумея, че вече я няма, и няма да се върне.. За мен още си е тук.. виждам вещите и, и се опитвам да мисля, че не се е случило.. Мъчно ми е много.. може ли някой, който е изпратил близък човек да каже как го е преодолял.. Колебая се дали да отида на погребението, защото искам да я запомня каквато беше, а не цял живот да ми изниква образът в ковчега... Внушавам си някакви неща, че е на хубаво място, заедно с дядо ми, но ми липсва... Как да се справя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: 345317b29a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Милата ми. :( И аз все това си мисля цял живот, че няма да преодолея загубата на някой от семейството. И моте баба и дядо са възрасти и все това си мисля. Не искам и да си помислям какво ти е на теб. Истината е, че всичко минава и времето лекува. Просто един ден ще се наредят нещата, но трябва да мине време. Приятеля ми загуби баща си и с времето свикна и го преодоля. Но беше тежко в начлото.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: b81e3c99b8

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Моите съболезнования, съжалявам много, един от най-тежките моменти в живота е да загубим близък! Моята баба също почина скоро, сънувам я много често че е около нас и други неща, тя ми казва, че е мн добре, но мн и липсваме. По принцип никога не съм вярвала в такива неща, задгробни, но сега разбирам, че може би има нещо вярно. Бъди сигурна, че тя е на по-добро място, вероятно с дядо ти и нейните родители и ви гледа, помага ви. Ще трябва малко време да го осъзнаеш, но майка ти също има нужда от теб, върви на погребението да я подкрепиш и да си до нея в този тежък момент. Има билкови успокоителни хапчета, валериан, едни други малки розови без рецепта, но забравих как се казват - питай в аптеката и задължително вземете, дай и на майка си, на баща си. Такова нещо не знам дали се преодолява, но трябва време за всичко. плачи, разказвай за баба си, спомняй си я, говори с близките си за нея, изплачи мъката си, не я задържай в себе си, така съм чувала, че е по-добре. Ако е живяла с вас направете разместване след време, купете нещо ново ако имате възможност. Ходи на царква и си поплаквай или на гробища. още веднъж моите съболезнования, желая на цялото ви семейство много сплотеност Ж, 31

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 0b199daa1c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, загубата на близък е най-тежкото. Знам го от личен опит. Аз загубих бащаси когато бях на 7. дядо ми, с когото бях много близка на 12, леля ми и тази година най-добрата си приятелка. Истината е, че още ме боли и наистина ми е много трудно. Но човек трябва да продължава напред. Изживей мъката си и не я потискай, след време болката малко ще намалее, поне ще позачезне шока от това, че повече няма да видиш човека. Кураж! Колкото до погребението, помисли си, дали искаш да отидеш или искаш да я запомниш такава и ще се разстроиш твърде от погребението. То не е за всеки и е тежко нешо. Баба ти знае засигурност, че я обичаш и иска да бъдеш щастлива. Запомни това. :)

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: b24b00632c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз загубих баба си преди 2 години и нямах сили да отида на погребението. Тя ме беше отгледала и повечето ми спомени от детството ми бяха свързани с нея. Тежко е и няма как да не те боли от загубата, но с времето ще ти стане по - леко. Мисли си за това, че където и да е тя сега, винаги ще бъде с теб в сърцето ти, а може би те гледа от някъде, от едно по - хубаво място. Няма как да предодвратим смъртта на близки хора, но с времето ще успееш да се справиш с болката и липсата и. Бъди силна и помни, че баба ти никога не би искала да те види тъжна, затова си спомняй с усмивка за нея - това ми го каза моята баба няколко дни преди да почине. :)

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: a271e4696d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Зная много е трудно. Дори един предмет, снимка и каквото и да е може да те разплаче. Трудно е дори са се минали 5 месеца на 9 януари ще е половин година... още боли, но трябва да продължиш.... дори не за себе си, а за баба си : )

 

...