Осиновени сестри - егоистка ли съм?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1965 пъти
Със сестра ми сме осиновени от бебета. Скоро научих, че биологичната и майка я е намерила (и досега не мога да си обясня как) и двете поддържат някаква връзка от известно време. Родителите ни и сестра ми не подозират, че аз зная и за нея и за себе си, аз нямам и намерение да им казвам. Не съм го преживяла, но ги обичам безумно и съм им безкрайно признателна и благодарна, че са ме отгледали именно те и са ме направили човека, който съм днес. Не искам ни най-малко да ги нараня с въпроси.
Обичам и сестра си и въпреки, че не сме истински сестри имаме много силна връзка, но и с нея не мога да говоря за това. Или поне не сега.

Проблемът е там, че тя иска да се срещне с биологичната си майка. Редовно си пишат, сестра ми и праща снимки от едно време, от сега, прави я съпричастна към случващото в живота ни, а аз не мога да го приема. Не мога да приема, че бих допуснала до себе си човек, който някога не ме е искал и ме е изоставил, без да се интересува какво ще се случи с мен, къде ще попадна, какъв живот ще имам. Не мога да приема, че докато майка ни (никога няма да я нарека осиновителка, защото за мен това е истинската майка) е треперила над нас, онази другата и представа си е нямала какво се случва, защото така си е избрала тя! Сестра ми за съжаление преживя много тежки неща в живота си и майка ни е била до нея и е плакала с нея и какво ли не! А сега се появява някоя си и заявява ''Здравей, аз съм майка ти'' и претендира, че е еди каква си... ''благодарение'', на това, че се е усетила, че е изоставила детето си и аз разбрах, че съм осиновена, и моят живот изведнъж се преобърна, но не това е проблема. По-болно ще ми е ако майка ни и баща ни разберат какво става. Ще бъдат съсипани. Ще бъдат смазани и наранени.

Да, знам, че винаги съществува варианта биологичните родители да се появят, но нямат право да се намесват в живота на децата, които са изоставили!!! Загубили са го в момента, в който са го решили! Яд ме е и на сестра ми, че допуска от няколко приказки тази жена до себе си, а е голям човек, аз съм по-малката. Понякога се питам егоист ли съм, че разсъждавам така. Опитвам се да разбера какво и е на нея - иска да опознае тази жена... а аз ревнувам от това. Страхувам се, че ще се привърже към нея, страхувам се, че един ден случайно може родителите ни да разберат, както научих и аз и да станат непоправими неща, защото вече не са много млади. Яд ме е, че се интересува от човек, който не и е дал нищо в този живот (не говоря за материални неща). Сестра ми има дете и това още повече трябва да я кара да е наясно, какъв човек трябва да си да изоставиш детето си. Не ми го побира ума, не знам какво да направя, как да постъпя, с кого да говоря :(

Съжалявам за дългата и объркана тема, ще се радвам да прочета всеки един коментар!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: a6340bd4b9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Как реши, че си егоистка? В това няма нищо егоистично. Ти просто се страхуваш сестра ти да не се отдалечи от теб, това е толкова хубаво. Вие сте израснали заедно и е нормално да си привързана към нея. Наистина родители й, които са я оставили са допуснали голяма грешка, която не може да бъде поправена, но след като са се появили може би заслужават втори шанс. Едва ли сестра ти ще се привърже повече към биологичната си майка в сравнение с привързаността й към осиновителката ви. Все пак тези хора са я отгледали и са й осигурили всичко необходимо за един нормален живот, а въпросната й майка не й е дала нищо, дори й е навредила. Тя й е отнела възможноста да израсне с истинското си семейство, но на всяко осиновено дете му е любопитно да разбере защо биологичните му родители са го изоставили и макар и несъзнателно понякога мечтае да изгради отношения с тях, за да разбере какво е да имаш кръвна връзка с хората, наречени "твои родители". Ядът ти към сестра ти е напълно разбираем, но се опитай да се поставиш на нейно място. След като й се е отдала възможноста да опознае своята истинска майка нека да го направи, няма нищо лошо, но нека и не забравя кое е нейното семейство - това са осиновителите й, защото макар и жената, която я е осиновила да не я е родила тя я е отгледала и я е дарила с любовта, за която мечтае всяко дете, но не всяко я получава.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 2a70b68f9a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Номер 1 е прав нищо егоистично нема

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: d8d434eb7e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, Авторке! Разбирам те напълно, Ти не си егоистка- ти си реалистка. Сестра ми има осиновено дете на 10г. Толкова го обичаме. Когато го взеха от дома, беше на месеци- направиха клип как го вземат и как го посрещаме. На детето му е казвано и показвано още от съвсем малко- аз и родителите ни никога не са говорили по този въпрос, но винаги сме казвали "детето расте в корема на едната и в сърцето на осиновителката- НЕГОВАТА МАЙКА". При едните е осъзнато желание и страдание за дете, а при други- може и случайно, а чак после осъзнато желание или Не за детето... За сега нашето детето е малко- всичко е както трябва, но дори от страни- много се страхувам... като те слушам теб. Децата винаги създават главоболия, но и много радости и те са всичко за нас, всичко! Съвет не мога да ти дам, но аз като майка МНОГО се гордея с теб! Твоите родители са те направили истински Достоен Човек! Иска ми се всички деца да са като теб и да разсъждават по същият начин. Желая ви всичкото щастие на света и обичайте родителите си! Вие сте в сърцето им!

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: 52640eaffd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ви за коментарите. Някак си ми олекна след като написах всичко това, коментарите ви ме успокоиха до известна степен. Че аз няма никога да променя отношението към хората, които са ме отгледали е ясно - дори след като разбрах истината ги заобичах още по-силно, защото разбрах какви безценни хора са. Да отгледаш не едно, а две чужди деца, да лишаваш себе си, за да имат те, да се грижиш за тях така, че те никога, дори за миг да не се усъмнят, че нещо не е наред... думите не ми стигат да опиша любовта и признателността си към тях. Но мнението ми за биологичните родители няма да се промени. Знам, че никой няма право да съди другите, но ако има нещо, от което винаги съм побеснявала, това е как хора правят деца и после ги захвърлят по домове, да не говорим, че някои нямат и този ''късмет''. А след години уж осъзнали грешките си, тръгват да си търсят същите тези деца, от които, да си говорим откровено само една малка част имат щастието да попаднат в истинско, любящо семейство.

 

...