Трябва ли и аз да се напия и да си счупя черепа, за да ме забележат? нашите :(
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2197 пъти
Здравейте преди около два месеца брат ми който наближава 29 се напи до толкова, че да падне в един шадраван до една дискотека висок метър, метър и петдесет. Това се случи точно 10 дни преди рождения ми ден и веднага когато разбрахме, на другия ден, запалихме колата и отидохме при него. Той седя в кома 3 дни след което около седмица в реанимация. През това време дойде рождения ми ден и единственото което исках беше той да оживее, а преди това какви ли не глупости за подарък. За един ден живота на цялото ни семейство се преобърна. Явно когато съм си пожелала живото на брат ми е имало кой да ме чуе, защото днес, 2 месеца по-късно, той е добре в сравнение с началото. Той и майка- ми, която стоеше постоянно до него, преминаха през какво ли не. И днес за него и родителите ми аз сякаш съм невидима или поне аз така го усещам. знам че се вдетинявам, но аз на практика съм си направо дете на 13 съм. Моля помогне те ми, кажете как да постъпя. Започвам да мисля, е за да ме видят прябва и аз да се напия и да си счупя черепа :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: f2aa8f49ea

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Разбирам, че си дете и имаш нужда от внимание, но може би е още прекалено рано да ги съдиш, че не ти го обръщат. Изчакай брат ти да се възстанови напълно и тогава виж как се отнасят с теб. В крайна сметка е доста тежко детето ти да е било на косъм от смъртта, да е било в кома и по коментара ти, че е по-добре съдя, че още не се е възстановил напълно, макар че вече 2 месеца са минали. Сигурно родителите ти са доста притеснени за него сега. Това не значи, че те не те обичат, но просто за момента смятат, че той е в по-лошо положение от теб и че има нужда от повече внимание. Не прави глупости като падане и т. н. само и само да им привлечеш вниманието. Така само себе си ще нараниш. Изачкай малко и виж дали това е постоянно или не. Ако продължават да те игнорират, значи има проблем и тогава бих те посъветвала да поговориш открито с майка ти как се чувстваш. Ако тогава те обвини, че не й съчувстваш или не съчувстваш на брат ти и не ти влезе в положението или ако ти каже, че те разбира, но не промени нищо, за съжаление ще бъде една от многото майки, които пренебрегват едното си дете и за съжаление няма как да промениш това. Ана

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 1d94296967

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   На 13 години е съвсем нормално да търсиш внимание. Но на брат ти в момента му трябва повече подкрепа и внимание. Родителите обичат еднакво децата си, в това бъди сигурна, но когато едното от тях се нуждае от подкрепа в даден момент, всички сили на родителя са насочени към това дете. Така стоят нещата. Няма по-страшно нещо от това да осъзнаеш, че за момент си можел да загубиш детето си и когато то се оправи се наслаждаваш на дните прекарани с него както никога досега. Моята майка например е по-загрижена към брат ми и му помага по всички възможни начини повече, отколкото към мен, защото в момента неговото бъдеще е неясно, а моят живот е по-уреден. Затова не се сърдя. Много скоро всичко ще бъде наред у вас, не прави глупости за да не докараш нерви или някоя болест на майка си.

 

...