Не се разбирам с баща си
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3213 пъти
Здравейте, прочетох доста истории в сайта, и така като се замисля, моята не е толкова ужасна, колкото първоначално ми изглеждаше, но все пак това е моята реалност и просто искам да я споделя с вас.
Не знам дали обърнахте внимание, но публикувам на 24. 12. - Бъдни вечер - прекрасен семеен празник, когато ми се иска да ми е топло на душата, да ми е приятно да съм вкъщи със семейството си. Уви.
Аз съм на 22 години, студентка сме и оставам да спя при тях. ъм и не живея с родителите си, но често се вижда
Отношенията между мен и баща ми винаги са били странни, още като малка той се опитваше да ме предпази не само от всичко, но и от всички, постоянно ме ограничаваше като излизам, ако изобщо ме пуснеше да изляза. Виждате ли, на мен това винаги ми е изглеждало егоистично - да не пуснеш детето си някъде, защото ти няма да можеш да заспиш... Много се карахме по този въпрос, но резултат никога нямаше.
Както и да е, обратно към настоящия момент. Често ми крещи, често ме обижда, когато е ядосан, няколко пъти на думи ме е гонил от вкъщи, отново се опитва да ме ограничава, не се съобразява с мнението ми, понякога дори ми се струва, че не би ме защитил. Чувала съм от устата му такива думи, отправени към мен, каквито според мен не е нормално родител да каже на детето си. По-лошото е, че това не се случва само когато е ядосан, а по принцип той не говори нормално с мен. Изнервя се за секунди и избухва от нищо. Мога да изредя десетки примери за неадекватното му държание спрямо мен. Винаги, когато ги споделям с приятелки, те са удивени.
Иначе има и моменти, когато е доста любвеобилен, дори обсебващ. Само по тях мога да съдя, че ме обича.
Аз знам, че е така и че държанието му е продиктувано от прекалена загриженост.
Но въпреки това моля всеки, който е около моята възраст и има или е имал подобен проблем, нека сподели как да го реша. Защото не искам това да продължава цял живот. Как да го накарам да ме уважава достатъчно, за да не ми крещи, да се съобразява с мнението ми? Наистина ми е тежко, когато възникват жестоки скандали от нищо и бих положила много усилия това да престане.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: e458c67ce0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз не се разбирам с моя баща.... изобщо даже! На 16 години съм и досега отношенията ни винаги са били сложни и странни. Още от малка когато се прибереше в къщи изпитвах дискомфорт, а сега направо си отивам в стаята и не излизам. Не мога да кажа, че съм малтретирана, но мисля че поведението му спрямо мен е абсолютно неадекватно. Баща ми изобщо не ме разбира, опитва се да бъде толерантен пуска ме да излизам вечер на дискотека, имам си приятл, който идва в къщи без проблем... но нещо във връзката с баща ми се губи.... понякага откача и започва да се заяжда с мен за всичко и това адски многол ме дразни. Да ти кажа как точно да решиш проблема си не знам, но мога да ти дам 1-2 съвета. Например съгласявай се (уж) с всичко, кето каже, пък ти си прави своето без той да разбере. Другият ми съвет е да избягваш много чести контакти с него-така няма да има кога да се карате :) Дано да съм ти помогната по някакъв начин :) К. М. БС

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 16f261571c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мисля, че той мисли за теб и много те обича. Ех, и майка ми понякога вика и се кара. Но по-добре да има някой, който ти се кара, отколкото да не му пука за теб. Ж. 15

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 093938f2a1

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Всеки в живота си мечтае за това което няма. Като си нямала бъдни вечер досега, очакваш от сега нататък баща ти да стане примерен християнин и да празнува този празник. Голяма си вече за да можеш да осъзнаеш, че той също като теб е човек и ще те уважава само когато загуби теб, твоето уважение. Ще го накараш да се вслуша в теб само с безразличие, но още ти е рано може би сега чакаш на неговата издръжка и си зависима. Когато станеш независима се отдръпни, не говори с него не искаи нищо само здравей, как си, веднъж месечно и толкова.

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: fad7d62bb1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мисля, че трябва да му обясниш някои неща. И ако почне да вика - викай и ти, докато му обясниш следното. То е банално, но ми се струва, че не си му казвала в прав текст - тате, разбирам, че си много загрижен за мене, но не съм на 12, а на 22, не съм дори на 18, а на 22-ДВАДЕСЕТ И ДВЕ!!! Понякога родителите имат нужда им се обясни. Аз съм мъж на 25 и съм по-малък брат, много по-малък, батко ми е на 36 и е ужасен човек. Не уважава нашите, мене изобщо не ме брои за жив. Замина от нас едва 18 годишен, когато бях на 7. Тогава татко работеше в чужбина и бяхме сами. Върна се да спасява положението, но не успя да оправи брат ми, той излетя от гнездото и пропадна, ожени се с един боклук и прочее.... Но татко се винеше и това рефлектира над мене. Почна да е като баща-орел - с кой съм излязъл, с кой не съм. Разговори през ден-два, като детска педагогическа стая бяхме. На 15 като станах почна много да ме дразни и се скарахме, малко поотпусна юздите. На 20 бях студент и пак почна същото и му казах, че разбирам всичко, но аз не съм брат ми и освен това съм на 20, и го извиках - ДВАДЕСЕТ... Човека млъкна, мълча ден-два-три и накрая ми се извини, каза, че не би понесал и втория му син да се провали и затова така, дори се смя на много от нещата, които бил правил като му ги припомнях. Сега пак така се ококорва с кои момичета излизам, но си трае ;). Родители бе, кво да ги правиш.

 

...

преди: 12 години, 29 дни hash: 35f18bb55b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   1 и 2, благодаря за съветите, прави сте за всичко, което казвате :)

 

...