Изпаднала съм в дълбока душевна депресия и не виждам смисъл в абсолютно нищо
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2457 пъти
Здравейте! Момиче съм на 19 почти 20 години и мисля, че имам сериозен проблем. Всичко започна преди 5 години, когато бях нормално и щастливо дете. Майка ми загуби работата си последваха депресии, посегна към алкохола, баща ми още преди това вдигаше чашката, но по-умерено.

С течение на времето нещата ставаха все по-зле. Стигаше се до скандали побоища, нямаше ден в който майка ми да не беше брутално пияна, почваше от сутринта да се налива и до ден днешен. Положението наистина стана трагично, когато се намеси и 3ти човек, водещ се любовник на майка ми, който беше от същия дол дренки - алкохолик перманентно пребиващ човека до него- съответно майка ми.

Както и да е, дойде момента, в който трябваше да кандидатствам 12 клас, а бях възпрепятствана от постоянни скандали до 5-6 сутринта, побоища - изобщо стресови ситуации, в които не се живее нормално. Със сестра ми решихме да се преместим при баба ми и дядо ми, които буквално бяха поели цялата грижа за нас - даваха ни пари и храна.

Дойде момента, в който заживяхме при тях, но сестра и замина за бригада в америка и остана да учи там. Сега след 1 година, на Коледа се чувствам адски самотно и изоствено същество. Баба ми и дядо ми адски много се грижат за мен, но си остават баба и дядо. Те си имат различно мислене, коренно различно с моето. А аз съм почти на 20 години. Имам чувство, че целия ми живот е един провал - записах специалност, която не искам да уча, макар, че беше с най- висок бал.

Откриха ми сколиоза преди 1 година и имам адски болки в гърба, които са вече непоносими. Работя, защото никой не ми дава пари и трудно съчетавам ученето и работата. Ходих с едно момче и мисля, че нямам чувства към него... Всичко ми е адски объркано имам чувството, че взимам само грешни решения. Изпаднала съм в дълбока душевна депресия и не виждам смисъл в абсолютно нищо. Ако някой е имал подобен проблем моля да сподели, всяко мнения по въпроса ще ми се отрази добре!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 29 дни hash: f227f8b0d3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Миличка, не се депресирай, само си вредиш така. Предполагам, че ти е много трудно и не виждаш изход. Имаш чувството, че всичко е от зле по-зле и няма светлина в тунела. Да, но грешиш. Колкото и изтъркано да звучи "След всяка буря изгрява слънце. " Казваш, че хем учиш, хем работиш което е похвално! Продължавай така, колкото и трудно да ти се вижда в момента - струва си. След като завършиш образованието си ще имаш шанса да си намериш нова, по-добра работа и съответно да се изнесеш поне на квартира. Така няма да се чувстваш в тежест на баба ти и дядо ти. Отделно след като завършиш ще имаш шанса да започнеш начисто както се казва. Нов дом, нова работа, нови колеги и съответно нещата лека по лека ще започнат да се подреждат. НЕ ЗАБРАВЯЙ обаче баба си и дядо си! Това са хората, които са ти подали ръка в труден за теб момент. Навестявай ги от време на време (колкото по-често, толкова по-добре). Покажи им, че си им благодарна. За хора на тяхната възраст тези малки на пръв поглед жестове, значат много! Успех ти желая и не спирай да вярваш, че най-хубавото тепърва ти предстои!

 

...

преди: 12 години, 29 дни hash: 1706d6ded2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Единственият съвет, който можем да ти дадем е да стискаш зъби! Наистина това е много гадно, но, ако го преодолееш и се оправиш сама, само ще станеш по-силна. Мисля, че като си намериш момчето мечта, то ще оправи до някъде нещата и ще ти дава сили за тази борба. Обичай баба си и дядо си, помагай им! Желая ти успех и всичко най-хубаво!

 

...

преди: 12 години, 29 дни hash: 96a0c49c50

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз съм горе-долу като теб. Баща ми винаги е бил алкохолик, откакто се помня. Като малка ме биеше често, под влиянието на алкохола, но и от самия му характер-лош е. Вече съм почти на 19 и не ми е посягал отдавна. Но въпреки това мисля, че това до някаква степен е оставило следа в живота ми, променило е светогледа ми и до ден днешен очаквам най-лошото от всички хора. Често съм в депресия, дори когато се опитвам да не бъда. Незнайно защо в живота ми отдавна не съм била истинска щастлива.

 

...

горе^

преди: 12 години, 28 дни hash: f8e85323dd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от авторката до №3 - Предполагам тази година ще кандидатстваш, внимавай много какво ще си избереш, защото аз направих огромна грешка. Записах икономика, която не ме влече изобщо. и сега много съжалявам, но нямам куража да започна всичко от начало, понеже исках медицина.

 

...

преди: 12 години, 27 дни hash: fa760804ad

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Знаеш ли, ти си минала най-трудната част и си наистина силен човек. Това че си успяла да преминеш през всичко това е доказателството и според мен в доста отношения си взела наистина правилните решения. Но си в един особен момент - сега си объркана и виждаш хилядите неща, които не са наред и нямаш повече сили за нищо. Понякога човек като мине през по-трудните си периоди от живота, след тях му е трудно да се събере и да подреди приоритетите си. Вижда само неизживяните емоции, неизвървяните пътища и попада в този омагьосан кръг. Ти си едва на 20 и последното нещо, което би ми дошло на ум след като прочетох историята ти е провал. Мога само да те поздравя съвсем искрено, че си започнала да градиш нещо, след всички тези драми и е напълно нормално да си объркана. Смисълът е в борбата, а ти със сигурност не си от губещите хора : ) Точно защото си минала най-трудното и не е сега времето да се отказваш. Това, че нещата не са на точните места не трябва да те отказва от това да мечтаеш и да си щастлива. Все пак и няма как да се променят за ден, два, но въпросът е нещо да те бута напред - нещо истинско и вдъхновяващо. Със сигурност го има, във всеки го има, но въпроса е да търсиш. И не ти говоря за "мечтаната професия", "идеалната връзка" или "перфектното семейство"... Няма смисъл да се вглъбяваш в тези идеи и да смяташ, че това е единственият път към щастието. Не ме разбираш погрешно - един ден със сигурност ще ги имаш, защото ти си силен човек, но ти трябва търпение и волята да търсиш и преди всичко първо да градиш малките неща. Малко по малко ти ще излезеш от трудният си период. Със сигурност има нещо, което те кара да се чувстваш жива и някога те е правило щастлива, може да е дори случка, нечий поглед, парче сладкиш или моментите, в които мечтаеш. Търси първо тези неща, малките радости, тези неща които те крепят, може и да не ги осъзнаваш, но е хубаво да помислиш за това. Виждам, че си объркана и преди всичко на твое място бих започнала със здравето. Първо за сколиозата има някои упражнения, дори и по няколко минути на ден (предполагам нямаш много време) ще ти помогнат да има някакъв напредък. Има и едни специални колани за гърба (има за към 20тина лв), които не знам доколко помагат, не съм лекар но е хубаво да вземеш някакви мерки. Със сигуност лекар би ти казал по-точно какво да правиш в твоя случай, но пази си здравето на първо място. Любовта идва когато най-малко очакваш, професията си я градиш цял живот и минаваш през какво ли не, но е важно здравето и аз бих започнала оттам ; ) Продължавай да работиш и да учиш, наистина те поздравявам че се бориш и не се отказвай. Ако ми кажеш с какво искаш да се занимаваш и какво учиш мога да те насоча и за това. Винаги има вариант да се преместиш или после да запишеш магистратура или да караш курсове за това, което искаш най- много. Но знай, че няма лош опит и всичко ще ти е от полза. Млада си и животът е пред теб, успех и ти стискам палци. На първо място бъди благодарна за всичко, което изживяваш, дори и лошите неща, защото те ще ти помогнат да оцениш още повече всяко щастие, което ще срещнеш в своя живот : ) А ти вярвай в него и знай, че го заслужаваш! sunflower

 

...