Човекът, който ще остане в сърцето ми, но не и живота ми
преди: 12 години, 26 дни, прочетена 3259 пъти
Искам да ви разкажа моята история. Объркана съм и не разбрах семейство ли бяхме или просто всеки използваше другия. Аз съм на 40 и съм разведена и имам син на 15години, той е на 50 и е вдовец, има две дъщери - на 25 и на 26. Бяхме само приятели, но след време нещата се промениха и заживяхме заедно.

Бяхме на квартира, макар неговия апартамент да е свободен, защото едната му дъщеря е в чужбина, а другата на квартира с приятеля си. Тогава реших да купя апартамент. След развода имах пари и направих тази крачка. Вместо наем, реших да плащам заем, но да имам жилище. Негова мечта беше да си оправи къщата на село и да си ходим там през лятото и почивните дни.

Зарадвах се, че това което съм искала - село, цветя, градинки с цветя, пет корена с домати за салата... и човека до мен не ми трябваше нищо повече. Бях щастлива. В един момент се оказа, че къщата не била негова а на бившата му съпруга. Половината негова, другата половина на балдъзата му. Тя нямала намерение да се връща на село, но и къщата не иска да му продаде.

След една година тя видя, че има друга жена в двора на сестра си и явно и беше неприятно. Показваше го по всякакъв начин, че нямам работа там. Той виждаше всичко това, но мълчеше, а аз стисках зъби. Тогава ми каза, че те са му семейството - балдъзата и децата, а за не съм му никаква.

Некролога на жена му започна да се сменя на всеки три месеца, а не беше сменян с години. Започнах и на това да не обръщам внимание, но го приемах като намек, да не забравям къде съм. Щерката с приятеля си отидоха да живеят в неговия апартамент, започнаха да идват и те на село, макар и за малко. Не знаех как да постъпя - да ги посрещам като домакиня или да се чувствам виновна, че аз съм там.

Дойдем си в града - всичко нормално, отидем на село - проблеми. Това започна да ме изнервя, ставах раздразнителна, започнах все по-често да вдигам скандали и да се караме. Каза ми, че трябва да завъртя децата му за да съм добре с него. Те са големи, не са деца, едната е семейна и има дете. Правила съм опити, но когато откажат да направим нещо заедно - аз съм виновна, че не мога да ги завъртя.

Разбрах и нещо друго, те никога не са приемали никоя жена до баща си. Едната му приятелка са я нагрубили, когато е е отишла един ден до тях, другата са я срещнали на пазара и са я разревали, но той тези неща не ги знае. Аз съм първата му дълготрайна връзка след за последните 10 години откакто е вдовец. Заедно бяхме почти 6 години. Не издържах когато на бъдни вечер каза, че дъщеря му ще се събира с леля си на село и той иска да отидем там. Попитах го дали е поканен, каза - не. Искал да отидем в тях да празнуваме. Тя не иска в двора да ме види, той се опитва да празнувам с нея.

Знае че няма да ми е приятно, но заради него трябвало да направя. Казах, че ако иска да отиде, аз ще си остана в града. Костваше ми много усилия да не го прави, предложих му да извика децата си в къщи в крайна сметка имат дете и може да им е по-удобно да дойдат до нас. Живеем през една пряка. Накрая си останахме двамата и си изкарахме много добре.

Синът ми по празниците ходи при баща си. Започнах да мисля за неговите деца повече отколкото за моето. Правех за тях каквото мога, но никога не казаха едно благодаря. Била съм длъжна щом съм с баща им. Започнах да си давам сметка, че винаги ще бъде така, а той той започна да вижда в мен само това че се дразня, но не и това което правя.

Снощи бяхме на село, напи се, скарахме се за поред път, наби ме и преди час ме докара в града. Взе си багаж и отново се върна на село. Искам да съм с този човек, но май наистина е по- добре да се разделим и то завинаги. Мисля, че направих каквото можах, но той не можа да разбере, че ако ме накара да се чувствам спокойна на село и децата му ще знам как да посрещна и с балдъзата му как да се държа, стига да знам, че той държи на мен и аз да мога да разчитам на него. Трудно ще ми бъде сама, но дано когато дойде да си взема другия багаж да не се опитам отново да го задържа. Вече не искам. Не знам правилно или не, но така трябва да бъде. За мен нещата могат да са променят, но за него явно е трудно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 25 дни hash: bf7353a04b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Трудно е да си сама, но този човек няма да ти донесе нищо добро :( По-добре се опитай да го превъзмогнеш, обърни малко повече внимание на сина си и така... Не се знае какво може да те очаква на прага на Новата 2013! :) Успех и късмет!

 

...

преди: 12 години, 25 дни hash: e937abdfca

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Нещата никога няма да се променят, нито пък привързаността му към другото семейство. Ако смяташ, че можеш да продължаваш да живееш така- да се мъчиш да се доказваш пред чуждо семейство, което въпреки всичко, което правиш никога няма да те приеме, или да го оставиш, да продължиш напред и да си гледаш сина. Кой знае, може пък някой друг да се появи на хоризонта. Успех!

 

...

преди: 12 години, 25 дни hash: 3e43007276

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Излиза, че само ти правиш компромиси в тази връзка, а не получаваш елементарно уважение. Раздялата е единственото решение. м29

 

...

горе^

преди: 12 години, 25 дни hash: 9c062f3f5b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   а има ли смисъл да го задържаш, при положение, че ти за него си "госпожа никоя" Мъж съм

 

...

преди: 12 години, 25 дни hash: 8b01493571

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   От целия роман видях само "НАБИ МЕ". Само това е достатъчен повод да го изгониш и да не го поглеждаш повече. Нека си парясва сам на дърти години. Жените и 40 години, ако сме добре поддържани, ще се намерят кандидати, ама мъжете прехвърлят ли 50 - вече не стават ни на външен вид, ни в леглото. Така че прецаканият е той.

 

...