Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Връщаш се веднага при мъжа си. С майка си прекратяваш всякакви контакти. Ама всякакви. Тя не ти е майка и никога не ти е била. Да прави каквото си ще. Тя е достатъчно голяма. Всичко си е в твоите ръце. Ти си и разрешила да разбие семейството ти. Тя не трябва да знае къде живееш, нито да ти има координатите.

7.   Историята ти ми е до болка позната. Аз бях на 12 когато моята я освидетелстваха. Тормозът дойде след това, като я исписаха. Едва завърших 8 клас. После се изнесох при баща ми и успях да завърша средно. Бързах да се омъжа и да създам семейство за да не ме излъже да се върна при нея, че щях да си досъсипя живота. Слава богу мъжът ми нее от най-добрите но се ядва и живеем някак си, а и детето разте. От това което научих обаче гледам никога да не съм като майка ми. Често се наблюдавам за да хвана ако имам отклонения. За сега съм все още нармална а детето ми е щастливо. Все още ме е срам от нея обаче и лъжа че не е добре здравословно и избягвам да говоря за нея, но вътрешната болка немога да преживея. Макар че вече сме големи и знам че хората ще ме разберат не мога да преживея срама и страха от дедството си. Не съвет а молба ще отправя към теб бягай от нея колкото и да те боли. По-голяма ще е болката ако останеш. И твоята психика ще досъсипеш и тази на детето си. Отидете с мъжа ти на квартира. Ако трябва я освидетелствай и после от полицията да и забранят да припарва до вас. иначе ще я приберат обратно в лудницата. Тези не осъзнават че са болни, дори вина не изпитват от това какво причиняват на другите. и най-лошото лечение няма но в името на детето ти има спасение от твоя страна. игнорирай я от живота си ако трябва и с помоща на мъжът ти който най добре ще ти помогне защото му пука за теб за разлика от на майка ти която е пълен игоист. А след това посети терапевт и семеен консултант за да превъзмогнеш болката. Направи го моля те!!! Успех

8.   БОЖЕ ГОСПОДИ! ТОВА НЕ Е МАЙКА, А ИЗРОД!!!
Сложи я пред компютъра да прочете публикацията ти тук и коментарите.
Дано се замисли какво ти е причинила!
Намери начин да живееш отделно от нея!
Успех миличка!

9.   Не ти трябва психоаналитик. Взимаш детето, мъжът и в друг град започваш от нулата. Изчезваш и прекъсваш всякакви контакти с майка ти. Спокойствието и душевния мир ще си го възстановиш сама.

10.   Търси начин да излезеш на квартира, да не станеш и ти като нея от този тормоз, няма как да успокоиш и себе си, докато си подложена на това. Детето не трябва да гледа такава агресия, защото кой знае какво се случва в мозъчето му и може да се отключи като поотрасне.

Успех!

11.   Не знам на какъв морал те е научила майка ти, обаче на зависимост от хорското мнение определено те е научила. Какви са тия глупости - щели да приказват хората, ще се злепоставиш и т.н., чак яд ме хвана като ги четох. Хайде, стой да си съсипеш живота окончателно, съсипи и тоя на детето си (вече си започнала и вървиш по правилния път) и после пак реви по форумите. Майка ти е един изпечен егоист, нищо и няма. Просто иска да си бърше всичките секрети цял живот в теб. Защото ти го позволяваш. Ако истински искаш да се реши проблема ти, час по-скоро алармирай всички институции, от които зависи решението му. Подай жалба, направи записи и забрави тез глупости какво щели да кажат хората. Ако искаш да живееш. И ако мислиш за детето си. Майка ти - все едно че я няма на света. Не ми казвай, че няма къде да отидеш. Ако наистина го поискаш, ще намериш - поне временно при приятелка, по селата има толкова празни къщи. Стига само да пожелаеш от цялото си сърце, и ще видиш, че точно за две седмици можеш да живееш с детето си далеч от нея. Стига си хвърляла всичките вини върху нея. Ти си достатъчно голяма и от твоите решения зависи много. Просто си се научила да се оправдаваш с нея за всичко. Вземи живота си в ръце, оправи се мъжа си и си живей с него. Това ще ти възстанови живота. Другото е мрънкане, хленчене, оплаквания и нищо, което да промени реално ситуацията.

12.   Определено има психично заболяване майка ти. Това поведение не е характерно за нормалните хора. Бягай надалече мила, поговори отново със съпругът си и направи всичко възможно да се съберете, щом г обичаш и ти е опора. А за майка ти отиди в близката психиатрична болница и се консултирай какво да правиш/ Или си плати консултация при психиатър да те посъветва как да я освидетелствате, при положение, че тя не може да се контролира и е заплаха за вас, дори и само с психическия тормоз. Късмет мила, очевидно си стойностен човек, вземи живота си в свои ръце и пиши тук от време на време!

13.   Вместо да зарязнаш майка си- отидете на лекар има специалисти- психолози, психиатри- помогни и! Най- лесно е да прочете да обиняваш- дори и да е травма нейна от детството и- като куче ли ще я оставиш? Отиди на лекар- колкото и късно да е според теб или другите тук- най- лесно е да се нахвърляте, да гледате от страни и да си гледате кефа и да си чешете езиците. Не смятайте, че тази жена се чувства добре- Не не се чувства! Заведи я на лекар или първо ти иди и потърси помощ- Приятел в нужда се познава! А не когато има някой непреятности да го изоставиш като куче- тук съм чела и такива изказвания. Следващата оплюта, но от твоето дете ще си ти и то след време. Така, че действай- сама казваш, че има причина- ами помогни и да я продолее. Знай, че всички сме психично болни- кой с едно, кой с друго, а тези дето не си признават- са най- зле. Егоизма- който по- време на социализма се тълкуваше като порок- сега се тълкува като предимство. Безхачерието също. Гледай си детето, гледай си съпруга или се върни при него- но обърни внимание на майка си- тя също е човек, но болен човек и има нужда от помощ- та помогни и.

14.   Съгласна съм с номер 13. Всяка дума е като чисто злато, в поста на номер 13. Това, което правиш днес, ще ти се върне утре. Колелото се върти.
А и да не забравяме, че психическите заболявания се предават по наследство. Та позицията на отвратена щерка е глупава и недалновидна.
Много хора се грижат за родителите си, има едно 17 годишно момче, което се грижи за парализирана майка. Сам-сами са на света. И я мие и пере и реши и разхожда с количка.
Така, че всички недорасляци, които се гнусят от "отворената рана" са достойни за съжаление, защото сами се обричат на същото.
Гледай си мъжа, но и майка си не зарязвай, като куче.

15.   Привет на всички коментирали моят проблем, много Ви благодаря за обективните мнения! На г-жа/г-н "коментар 13", ще кажа следното, винаги през периода на съзряването си съм жалила майка си, била съм внимателна с нея.. опитвала съм се да я откажа от алкохола и да я накартам да идем на невролог, че има уж проблем с нервите.. тя отказва, според нея проблем няма, единсвеният й проблем са всички останали и аз(тя контакти с други хора освен с мен няма, никой не общува с нея и тя не общува с никого.. ).. тя е изграден човек на 63 години, мога ли да я накарам да осъзнае проблема си насила... или според вас трябва да остана, жертвайки себе си и най-важното детето си, борейки се с вятърни мелници... опитвайки се да й помогна аз разбих живота си-стига толкова.. жертвеният агнец няма да е дъщеря ми.. тази жена не прави разлика между добро и зло.. нейният живот е към финала си, а този на детето ми тепърва стартира... и трябвайки да избирам... зрязвам майка си, както тя направи със своята- изхвърляйки я на улицата в приют за бездомни и в последствие баба ми умря от мъка в старчески дом(да но за разлика от майка ми баба ми беше светица и беше неотлъчно до майка ми и вижте какво направи тя с нея... и за разлика от майка ми, аз не съм като нея, имам сърце и затова съм на този хал, но стига толкова жертви, за човек, който неможе да ги разбере и не ги заслужава.. )! Ако споделя всичко, което ми е причинила, няма да повярвате, че съществува такъв човек...

16.   До номер 13, не се опитвай да й втълпяваш чувство на дълг, в този живот никой на никой не е длъжен. Като майка е била длъжна да отгледа по възможно най-добър начин детето си. И след като навърши определена възраст да я остави да се оправя сама. Тази жена с какво е длъжна на майка й, с НИЩО. Мислиш ли, че тя не се е опитала да поговори с нея и да й помогне или просто е оставила живота си да се развива по толкова отвратителен начин...
Авторке писмото ти е много тъжно, живяла си така както не трябва да живее никой. Единственото нещо, което не ме накара да наистина да се ядосам е това, че ти поставяш хорското мнение над детето си, защото ако не вземеш някакви мерки, то ще израсне като теб, НЕЩАСТНО.
Не мислиш ли, че комшиите виждат твоето страдание, не чуват крясъците и не виждат белезите по теб. Не мислиш ли, че детенцето ти разказва на приятелчетата си какво става у вас, а те на свой ред казват на родителите си.
Оставила си бащата на детето ти, с който явно си живяла добре, за да се върнеш в този АД.
Баща ми е пияница, също като теб аз давах хиляди шансове, исках да познава внучката си, но за негово съжаление това няма да стане. Казвам за негово, защото аз вече се примирих, че той е човек, който отказва да си помогне и няма желание да се промени.
Такъв е и твоя случай, ако тя не иска да се лекува ти няма как да я накараш на сила. Ако я освидетелстват ще я вкараш в клиника, и тя ще излезе още по-озлобена към теб.
Тегли й една дълга м... на и си живей живота, приеми че трябва ДЕТЕТО ти да бъде щастливо. Приеми, че ти трябва да си спокойна. Върни си мъжа и го дари с обич, защото той и детето ти са хората, които го заслужават, а не "МАЙКА ТИ".
Смени си телефони, ключалки и прекъсни връзка с нея. Ако продължава да те тормози, подай жалба в полицията. МИСЛИ ЗА ДЕТЕТО ТИ, И ЧЕ ТО НЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ ТВОЯ ЖИВОТ.

17.   Г-жа/г-н "коментар 14", както усещам вие сте от типа на моята майка, сърдит на целият свят-критикувайки и съдейки хората, не виждате собствените си проблеми... не видях нищо общо между моят проблем и този, който дадохте за пример(жена инвалид, гледана от дъщеря си), искали сте нещо да кажете, но и вие не знаете какво точно.. а относно психическите заболявания, които се предават по наследство(моето питане е "майка ми шизофреничка ли е"), демек това не е диагностицирано, тъй че нито майка ми е с доказан пролем, нито наследсвено аз.. освен че търсите кавга и гледате да нараните, с друго не видях да е полезен и актуален съветът ви! Недейте с лошо, че както казвате вие и 13, "всичко се връща, животът е колело"....

18.   Ееееех авторке, авторке. Защо изобщо питаш, като ти самата си взела решение, да зарежеш майка си. Но нещо дълбоко отвътре те гризе и това е съвестта ти.
Искаш като клакьори всички да крещят-"Давай, зарежи майка си. " А ти с бодра стъпка и фанфари да затръшнеш вратата, отправена към "светлото бъдеще"...
Докато има такива съветници, такава липса на милосърдие в нашето общество, дотогава и Бог ще ни наказва.

Не можеш на чуждото нещастие, да построиш своето щастие, не можеш просто. Такива са законите на живота и Божиите закони.

Добре, питаш ли се, дали тези външни проявления са и вътрешни такива? навярно в душата си, тя те обича, навярно не иска да постъпва така, но някакъв дисбаланс на вещества в организма и, я прави да се държи така.
Организма е много умна машина, и ако нещо не работи добре, започват проблемите. Такъв е случаят и с майка ти. А може само на една ръка разстояние да има препарат, който да я направи кротка, като агънце. Да не говорим, че ако я заведат на отчет, ще получава безплатни лекарства, може и в болница да полежи...
Толкова е просто, когато изпадне в криза, извикай линейка, разкажи всичко на докторите. Те от там нататък започват процеса на лечение!
Защо се оставяш на една външна проява, да те засегне? Това не е майка ти, това е нейната болест. Както болните от диабет са бледи, както слепците се блъскат във всичко, така и майка ти проявява болестни признаци.

19.   Леле, № 18 по-големи глупости от твоите не бях чела. Значи тази млада жена трябва да жертва живота си заради една психично болна алкохоличка. Ми тя майка й може да живее и до 99 години - авторката на колко ще бъде тогава - на 79 - и като умре майка тя тепърва ще се устройва живота както иска? !
Много е лесно да се правим на морални и възвишени зад монитора, ама такава ли с в действителност. Ако ти си подложена на тоя системен тормоз в продължение на години, ако собственото ти семйство е почти разбито, а детето ти живее в застрашаваща среда - дали пак щеше да каканижеш същите глупости? !

20.   Авторке, още нищо не е свършило. Търси начин да спасиш брака си. Поговори сериозно с мъжа си и му обещай, че ще прекратиш всякаква връзка с тази жена. Смени номер на телефона и не ? отваряй вратата, ако те търси у дома. Дистанцирай се от раз от тази алкохоличка. Ако си права, че мъжът ти те разбира и т. н., той ще ти даде последен шанс.
Потърси и баща си. Не знаеш, какво точно се е случило тогава. Не вярвам просто така да те е зарязал, не е имал като мъж шанс да получи родителските права, майка ти после те е завлякла в Гърция и същност познаваш само нейната „истина“. Сигурна съм, че ако потърсиш баща си, ще разбереш повече за цялата истина. Ако ти самата не си като майка си, можеш да спасиш брака си. Ако ли не - горк ти и горкичкото ти детенце, защото не виждам да си му осигурила детство, различно от твоето-собствено.

21.   Номер 19
Не казвам да стои при майка си, а поне да съдейства за настаняването и в болница и да се заведе на отчет.
Може да я контролира и от разстояние, ако има желание. Не е задължително да и "бае над главата денонощно".
Това исках да кажа, никой не иска от "горкинкото младо създанийце" да се зароби с "тая дърта вещица-кръвопиец"....
Има хиляди варианти-да отиде в психиатрията, да разкаже за майка си, да разкаже как се проявява болестта и, да помоли за лекар, да дойде в дома и.
Да повика линейка, когато майка и изпадне в криза.
Който има желание-търси начини.
Но хора като теб, номер 19,
са твърде заети със самомнението си за велики. Смешни сте. Вие сте слепци, които водят слепци и рано или късно, ще паднете в яма.
Никой не е прокопсал, като е зарязал родителите си в беда.
А тази жена е именно в беда.
Както вече казах, може да полежи, да я заведат на отчет (да, прословутия "жълт картон"), да я научат да си пие лекарствата и тя самата, да се почувства по-добре и да пожелае да съдейства.

22.   Това намерих, дано ти е от полза.
Един цитат на Д-р Св. Хараланов:

• Как стои въпросът за лечението на шизофренно болните - има ли законови мерки за принудителното им настаняване в психиатрия или трябва да стане доброволно?
- Има специално законодателство, което изисква болните да станат опасни за себе си и околните, за да може да се пристъпи към принудителни мерки. От това страдат най-вече близките. Когато виждат, че заболяването се развива, но болните отказват да се лекуват, те не знаят как да постъпят и в повечето случаи изчакват, докато психозата се разгърне и положението стане неудържимо. Принудително лечение на пациент, който не е агресивен или автоагресивен, дори и да е психотичен, на практика не се прилага. Причината е в т. нар. защита правата на човека. Доколкото психозата пречи на болния да разбере необходимостта от лечение, формалното съобразяване с волята му всъщност е по-скоро против интереса му, защото в крайна сметка пак се стига до принудително лечение, но в по-късна фаза, когато състоянието е силно влошено и по-трудно се лекува. Но такива случаи са относително редки.
При прояви на агресия принудителното лечение е регламентирано. То може да започне по спешност, а решението за продължаването му се взима от съда. След началото на терапията психотичното състояние бързо се овладява и в повечето случаи болните стават критични в рамките на няколко дни. След това съдействат на лечението.
Разбира се, лечението на шизофренията не е само принудително. Днес прилагането на принуда е изключение. Ако има загрижени близки, болният може да бъде убеден да опита медикаментозна терапия и когато усети подобрение, той продължава да се лекува доброволно. Проблемите възникват, ако липсват близки, които да съдействат и тогава (ако не се лекува) психозата хронифицира.

23.   АВТОРА-Благодаря на всички за моралната помощ, която ми оказвате! А на "21" ще кажа, че не се изживявам като "горкинкото младо създанийце", а търся съвет и помощ и един от хората, които ми съдействаха е "19", който вие така охотно нападате.. явно е, че коментирате проблемът ми със открито злорадсво и се заяждате с мен и всички, които се стараят да ми помогнат, защитавайки "тая дърта вещица-кръвопиец"(цитирам ви дословно, иронията ви е доста неуместна)! Аз съм грамотен човек и ми е ясна картинката, в която се намирам, много ми е интересно обаче вие(хуманният и "Божи човек", за когото се предтавяте, как биште постъпили поставен в моята ситуация-едва ли бихте следвали съветите си). Вие явно имате своя житейска драма, съдейки по негативизма, с който подхождате, но моля ви не се бъркайте в моята повече!

24.   Авторке,
явно имаш нужда хората да те ласкаят и да те поощряват, прави каквото си намислила.
Но и ти самата си изпълнена със много жлъч, макар да си само на 26.
Още първия ми коментар, не ти хареса и започна да ме наричаш, че съм "като майка ти" "Че нищо не съм казала", аз казах, но няма кой да чуе...
Както беше казано в един филм, всеки има право да греши, Бог с теб.

25.   Настина покъртителна история. И аз самия бях попаднал в такова семейство с подобни проблеми и понеже предпочетох да си затварям очите с надеждата всичко да се разреши от само себе си, но уви.. стигнахме доста бързо до развод. След време се възстанових от всичко преживяно и поех отново по своя път. Ожених се повторно и сега имам щастлив брак. Но от време на врем срещам бившата си половинка и честно казано ми дожалява за нея. Виждам как се съсипва, колко е самотна и озлобена към целия свят и как продължава да ме гледа с ненавист.. става ми много мъчно, че не се опитах да и помогна, може би щеше да се промени. Но редовните скандали, боеве, безспирните обиди към мен и моето семейство, изневерите(за които разбрах в последствие) просто ме бяха разбили психически и нямах сили да се боря едновременно за нея, за брака си и за здравето си. Ако искаш мнение... бягай и не се обръщай назад. Няма шанс тази жена някога да се промени, способна е да загърби всичко и всички само и само да е "задоволена" с най любимата си компания, алкохола. Не мисля, че е шизофреничка, по точно алкохоличка. От Всичко което си написала и от всичко което съм преживял стигнах до този извод. За това моя съвет е да се махаш по бързо от тази жена, потърси някой терапевт за да може да ти помогне професионално и на теб както и на детенцето ти и повече недей дори да мислиш за тази жена. Оправи си живота, продължи напред. Успех!!!

26.   Във всичко това най-виновен е баща ти. Тя също е претърпяла какво ли не. Обаждай му се до край, не го оставяй на мира. Нека да види какво е направил. Вие двамата (ти и баща ти) трябва да и помогнете.