Споделена история от Семейство |
Защо нямам силата?
преди: 12 години, 21 дни, прочетена 2095 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 15 години. Искам да разкажа една история... моята история. Може би ще си кажете какви проблеми може да има едно момиче на тази възраст... От детството си помня само как баща ми само е крещял и е блъскал столове и е посягал на майка ми. А майка ми е толкова невероятен човек! Мила е и винаги е готова на всичко за мен и сестра ми, дори да жертва живота си. Тя живее единствено заради нас. Като бях в детската градина или първи клас (не помня точно) майка ми и баща ми заминаха за Франция да работят, след това баща ми се върна, а майка ми замина за Испания.
Работи там по 9 месеца и през лятото е тук в България. Родителите ми не са разведени и когато майка ми я няма (а и когато е тук) живея с баща ми, когато тя се върне той само крещи и крещи, а тя се опитва да не го ядосва, за наше добро... защото знае през какво сме преминали и двете. Наскоро, за първи път се разкрещях на баща ми... до сега нямах смелост да го направя, той се ядоса и излезе от стаята ми, а след това аз блъснах вратата след него и той дойде, преди да успея да заключа и как да го обясня аз бях зад вратата и той нарочно я блъсна около 3-4 пъти знаейки, че съм там... и след това ми се разкрещя и започна да ми говори, че до никъде няма да стигна с този акъл и т. н... През половината време него го няма, а е при любовницата си и нейното дете... Баба ми се грижи за мен. Не съм общителна, трудно човек би стигнал до мен, не се разкривам, защото ме е страх да не бъда наранена... Но съм много силна, много силна, винаги се справям с трудностите... от съвсем малка се научих... взимам решения и се справям с живота си, умея да се предпазвам.
В училище има момиче, което наистина е като онези момичета от филмите (онези момичета, който мразят някого в този случай мен и разбира се са известни), но за сега е имало само един малък проблем... така е още от 1-ви клас до 5-ти и сега отново от 9-ти до 12-ти, какъв "късмет" само, нали? Аз един вид живея сама, и понякога ми е много самотно, но както казах съм прекалено силна, за да рухна! Щастлива съм, че имам толкова невероятна майка, която работи в чужбина само, за да може ние със сестра ми да има какво да ядем и да не се лишаваме от нищо (защото баща ми не го интересува нищо, не го интересуваме ние). Сестра ми е на 21 и е студентка. И така сигурно се чудите защо заглавието е такова след като аз казах, че съм много силна... Поради простата причина, че винаги съм била силна, но сега не съм... Сестра ми е болна, не искам да казвам от какво, не е смъртоносна болест, но е много болезнена и трудно лечима... а и сега се появи още нещо, което докторите не могат да разберат...
Майка ми се прибра от чужбина, за да е до сестра ми... но аз не мога. Може би ще си кажете що за сестра съм... и аз се питам. Но поради някаква причина ми е много трудно да съм до нея, да я гледам болна... Почти винаги в училище в час по биология ми става лошо или когато някой заговори за болести.
Преди два дена бяха вкъщи (в родния ми град) с майка ми, сега са в градът, където учи сестра ми и така когато беше тук постоянно плачеше... не спираше, викаше, гледахме да не я оставяме сама, защото повтаряше, че живота й е приключил, че не може да издържа вече, че иска да умре... Аз бях до нея, но когато не плачеше и се мъчех да я разведрявам... , но не говорех за болестта. Те заминаха за градът, където учи сестра ми и живее и можех и аз да отида с тях, до 6 януари и да се върна за училище, но аз не пожелах... защото ми е много трудно, не знам как да й помогна... не, не знам, а просто не мога. Тя ме познава много добре и знае, че съм такъв човек, знае го много добре. Но преди да тръгне... ме прегърна толкова силно и дълго време стояхме така... след това седнахме на дивана и тя с насълзени очи ми каза:"Сигурно те виждам за последен път. " "Ако нещо се обърка искам да си щастлива! И много те обичам! " Тогава я прегърнах силно и й казах, че я обичам, а сълзите просто си потекоха... след което трите с майка ми се прегърнахме и се разплакахме и аз си помислих защо го правим, сестра ми ще се оправи... след това тя започна да слиза по стълбите и ми помаха... от тогава тези два момента не ми излизат от главата... много ми е тежко, нямам на кого да споделя какво се случва с мен... миналата нощ ми стана много лошо и едвам станах от леглото, за да взема някакво хапче, а днес се мъча с какво ли не да се разсея, но тези моменти просто изникват... Имам най-добра приятелка... но как да го кажа, тя в момента е обсебена от любовта си. Тя знае, за състоянието на сестра ми и знае, кога е заминала, но въпреки това не се свърза с мен... скоро училището ще започне, имам класни, а не мога да мисля за нищо...
Честно казано не знам и аз какво искам пишейки моята история... може би просто искам да споделя с някой... не знам... и може би ще ме критикувате как може да съм такава сестра, но много изживях като малка и това не е оправдание знам, във всяко едно отношение съм по-силна от когото и да било, но защо не съм и в това? Дори когато просто си стоя виждам отчаяния й поглед и думите, който ми казва... Навярно ще има хора, който ще ме критикуват, но нека да бъдат хора, който са преминали през това... защото никой, който не го е изживял не може да разбере какво е. Достатъчно ми е трудно... не знам защо го правя, след като аз съм човек, който никога не бяга от проблемите, никога не бягам от трудностите... Признавам страх ме е... и вероятно сте разбрали от какво, защото просто не искам да го пиша... Може би просто имам нужда от някой, който да ми каже, че всичко ще се оправи...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 20 дни hash: f995b634fe |
|
1. в момента искам да те прегърна много силно... знам какво е да нямаш никого до себе си.. каквото и да ти кажа ще е излишно и безсмислено. но.. дръж се, щом си успяла до сега, ще успееш и за напред!! кофтито е че такива деца, с наранена нервна система, после нямаме здрава психическа опора в живота. не знам коя си, но те обичам
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: 50d39bc664 |
|
2. Авторката: До коментар номер 1, това което си ми написала ме накара да се усмихна, благодаря ти много. В момента съм в градът където живее сестра ми и се опитвам да я подкрепям, събирам сила и ще се справя. Благодаря ти много!! :)
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: d09e37d3b8 |
|
3. Вярвай в Бог, моли се с истинска вяра, че Той ще помогне на сестра ти, както и на всички ви. Ето в такива ситуации, изпратени от Бог Той ни изпитва вярата и надеждата в Него. Разбира се, че сама не можеш да направиш нищо, но Бог може. Изповядай цялата си мъка на Христос, както го правиш в този форум и моли за помощ. Започни да четеш Библия, както и близките ти - чудеса стават. Чети Библия и се учи - ще имаш само полза. Бог да ви помага.
|
| преди: 12 години, 7 дни hash: 8cbf8d0189 |
|
4. Иска ми се да ти кажа, че силата на човека е неговата вяра. И ако ти вярваш, че всичко ще се оправи и ще бъде наред, така ще бъде. Разбирам, да силна си, но когато има здравословен проблем с близките ни, се чувстваме слаби, защото лично ние нямаме нужните знания да се преборим в случая с проблема. Това не те прави слаба, ето преодоляла си себе си и си отишла при сестричката си, това ще и помогне, вярвай. Чудесен човек си, всичко ще се оправи, но сега твоята подкрепа е по-нужна на майка ти и сестра ти, отколкото всичко друго. Бъди заедно с тях.
|
|
