Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Естествено, че сядаме заедно на масата. Аз жена на 35г. с 10годишен стаж като съпруга зад гърба си готвя, вдигам и слагам. Е понякога ми помагат, но като цяло това си е мое задължение. Ако трябва да съм напълно откровена, дори ми е приятно. Та в общи линии времето на масата е само за нас мъжът ми, децата и аз. Всеки разказва как е минал денят му и какво му се е случло. Докато съм жива и имам възможност ще продължавам да събирам семейството си по този начин. Имам пълната представа и ми е ясно, че аз съм тази която събира и върти семейството. Каквото и да си говорим жената е тази която осигурява семейния уют!

7.   До авторката:изнесете се от там. Идете в някоя евтина квартира докато си стъпите на краката. Щом повечето време си сама и разходите няма да са кой знае колко. По малко ли ще плащаш ако поемаш и сметките за дома? Да не говорим за психичния тормоз.
1 съвет от мен:Разчитай на себе си и момчето с което си. Не позволявай да ти се бъркат в нещата които правиш.
Отделно и със съседи се живее много по леко отколкото с близки под 1 покрив.
На съседи и приятели по може да се разчита отколкото на близки.
От опит го казвам.

8.   добре де, не може ли да отделиш 200 лв и да излезеш на квартира? аз не бих изтраляла само това което разказа!
това е особено жестоко психическо натоварване

още си малада - зидържаш но след време всичко това ще си каже думата и ще имаш много проблеми!

излизай на квартира дори и това да отложи купуване на жилище с година!
какво е една година в сравнение със здравето????

9.   майка ти просто ревнува че му "слугуваш" - разбира се думата слугуваш не е правилна...

не е правилно това всеки да я де сам и да си зарежда и мие чиниите сам!

това което правиш е нормално - разбира се, че е нормално съпругата да зарежда масата - какво по-нормално от това?

майка ти ревнува, аз мисля, че донякъде знаеш товва - няма нужда да йс е сърдиш.
Изнасяй се колкото си може по-бързо за да си живее спокойно както и ти.
Добре е че тя се разбира с баща ти - или поне той е свикнал с нея и не се мъчи.

10.   авторката:да, добре съгласна съм, че се опитват да ми помагат. Но аз и това не разбирам, което рпави моята майка цяла вече стой рпед фейсбук и накрая нито сядат на една маса нито нищо. Твърдо съм за това, че никой родител не мисли лошото на детето си, но в крайна сметка мисля че ако сика нещо може да го каже когато я питам и то 3-4 пътия питах нищо няма накрая в един момент ми го казва с тон. Мисля че тези неща са между мен и моя мъж. Не я осъждам просто съм разочарована, че няма такт. Другото, което поставям се в позицията на мъжа ми, който се явява заврян зет и прави така че аз да се чувствам добре, изивнявам се ама аз ако бях на негово място нямаше да търпя това отношение. И си мисля че също не бил отворила чуждия хладилник или тенджерата от срам, а да не говорим че го няма и отнощението на предразполагане че да го направи. Както казах бяхме на квратира и там той ми помагаше и си слагаше и помагаше в домакинството, пускал е пералня чистил а работата муе тежки физически труд и пак е намирал сили, мисля че това отношение не е оправдано то страна на родителите ми при положенеи че знаят как аз съм живяла с него из къщи....

11.   Всяко нещо си има много гледни точки и тъй като другите са ти показали едната страна, че жената е длъжна сега виж и другата.
Аз имах същия проблем, но със свекърва, която не искаше в нейния дом да готвя и сервирам на синът й, защото свекъра искал това и от нея. Тя с години е постигала този си начин на жиивот " да не е длъжна да готви и сервира", а аз развалях правилата й. Тя например пране от пералня не вадеше, свекъра си знаеше задължението да извади прането в коша и да го занесе до балкона.
От друга страна тъй като приятелят ти още не ти е съпруг, няма гаранция, че парите които печели ще бъдат за ваше общо жилище.
Затова Не съм съгласна, че трябва да слугуваш на годеникът си. Докато още сте гаджета трябва да се научите да си помагате, щом в бъдеще ти ще работиш професия, която е доста трудоемка. Научиш ли го сега да не ти помага в бъдеще ще имаш проблем, защо си закъсняла от работа и не си могла да сготвиш.

12.   Важното е вие двамата да се разбирате. Щом на теб не ти пречи да слагаш и да вдигаш масата - нямате никакъв проблем. Той пък допринася с работа в чужбина, което все пак не е никак леко - да си далеч от близки и родители, за да имаш един ден ти самостоятелен дом с него, ти и той да не живеете с родителите ти, вие двамата да имате сигурност. Също така е отишъл за хляб, т. е. пазарува. Според мен той не те третира като слугиня, а също допринася за връзката ви обаче с други неща. А друг е моментът, че той е и в чужда къща - в крайна сметка какво може да очаква майка ти да прави. В една кухня повече от един човек е трудно да има, двама става, ама трима е много. Нещо не ми и странно, че не сядате четиримате да ядете. А вашите като всеки си яде сам, не значи, че това е най-правилното. Може пък на него да му е неудобно да бърника из чуждите чинии и кухни като тъй или иначе прекарва малко време у вас, а масово го няма. А и с тези изказвания на майка ти е явно, че се чувства като натрапник и не като у дома си. Как тогава да пипне нещо? Примерно като живеехме аз, майка ми и баща ми, понякога и баща ми е готвел. Като баба ми (на майка ми майката) дойде да живее в нас, баща ми спря да готви въобще по явни причини. Същото е и с чистенето. Малко е тъпо той да чисти половината от вашата стая или да чисти като цяло апаратамента на родителите ти дори и временно да живее в него. Има разлика, когато той живее на чуждо място и когато вие живеете на вашето си място.
Иначе всички хора намираме балансът в една връзка по различен начин - факт е, че накрая всички искаме да ни е сготвено, да ни е изчистено, да имаме общо жилище, но всеки стига до това по различен начин. При едни мъжът печели пари, а жената се занимава с докинската работа, други делят, трети имат жилище от родителите си и т. н. Важното е вие за себе си да намерите златната среда. Това, което прави теб щастлива може да не прави майка ти щастлива. Аз не бих била щастлива, ако седим в две различни стаи и не комуникираме и не ядем заедно. Предпочитам само аз да чистя и готвя, но да имам другар и събеседник до себе си. Тя обаче явно предпочита друго и няма вярно и грешно - има как ти се чувстваш добре.
За мен няма нищо унизително в нещата, което правите докато и двамата сте ок с това. Същото е и в сексът - докато на двамата ви харесва няма нищо лошо. Иначе майка ти за мен е от хората, които са вечно недоволни и вечно намират кусури - един път няма да каже нещо хубаво, че примерно е работлив, мъж на място и т. н., а има очи само за лошото. За това е и толкова огорчена от живота - когато виждаш само отрицателното, няма как да се насладиш на положителното.
Според мен трябва наистина да се изнесеш. Намери си някво студио, гарсониера - нещо за по 200-300лв. Тъй или иначе плащаш половината сметки във вас - дали ще плащаш в дома на ваще или в твоето под наем е все тая. По-добре като приятелят ти е тук да си имате ваше място, а не той да се чувства като натрапник у вас.
И последно - не позволявой никой никога да ти вкарва мухи в главата и съмнения за твоя избор. Един път ще ти всеят съмнения за мъжа до теб, друг път дали си способна да се изнесеш самостоятелно, трети път, че или трябва да имаш дете, защото времето си тече или че не си готова за токаво. Трябва ти да си взимаш решенията и да можеш да накараш другите включително родителите ти да уважават тези твой решения и да не правят коментари. Едно е да изкажеш веднъж мнение и да дадеш съвет на детето си, друго е това, което прави майка ти, а именно постоянно да натяква и да мърмори като свекърва.
Ана

13.   Съгласна с №11. Аз също съм лоша тъща, защото: аз самата слугувам и до сега! Но Аз съм си виновна, защото дори моята баба, която е покойница вече отдавна ми казваше: "Както тръгне- така върви" Казвам слугувам, защото до сега Никой дори един хляб не е купил- за друго да не говорим. Сега съм лоша тъща, защото казвам на дъщеря си- остави го да ти помага, научи го да ти помага, заедно гответе, миите съдовете, всичко заедно правете. Да друго е ако си е дошъл в БГ за малко, но все пак сте били заедно, а и не се знае- хубаво работи, а после- дори и жилище да вземе- негово ще е- ти знаеш... "Майка ми готви еи така защото трябва да се сготви и казва, че вече и е писнало. "- да може и да и е писнало, ако никога и никой не и помага, то любов, любов, ама се уморява човек. Вероятно не по правилният начин, но това е искала да каже майка ти. По въпроса за неговите родители- те са негови! Не твои! Едно време моята свекърва ми казваше: "Ще те уважавам, защото си жена на сина ми, но аз си имам деца и не мога да те обичам"- да и това се усещаше- вярвай ми! А моята майка пък казваше:" Той е чужд и трябва да го уважавам, защото с теб и да се скараме ще се оправим, а с него Не трябва- винаги ако се случи нещо ще си имаме едно на ум. " Та така и бях между чука и наковалнята- обичам си съпруга, семейството детето, но нека да има баланс, нека не се злоупотребява с добрината ти, както и с добрината на дъщеря ми. Ето казвам ти го от позицията на майка ти. Но уважавай родителите си! Говори с тях, не ги игнорирай и нещата ще се опрвят, а що се отнася до сметките, които "плащате" т. е ти. Вярвай ми не е стигнало до тях, друга е причината и мисля, че ти я казах. Колкото и грубо да звучи ще те кажа и брака е бизнес и любовта е бизнес. Не може да получиш без да дадеш, а вероятно има нещо куцо и във взаимоотношения с родителите ти. Може да е нещо дребно, но дребните камъчета обръщата колата. Това се случва и при мен. Успех!

14.   Номер 13, мисля че действително си лоша тъща, защото си нещастна в своя собствен брак, разочарована си от мъжа си и сега се опитваш и ти като майката на авторката да вгорчиш и живота на младите

„а после- дори и жилище да вземе- негово ще е- ти знаеш. “

Няма мое и твое. Нали, когато се оженят двама, то е до живот - живеят в едно жилище, после умират и биват погребвани в един гроб, а децата им наследяват прочутия апартамент. Ако ли се разделят, то съвременните жени сме образовани и можем да се оправим, апартаментът отново остава за децата ни.
Съжалявам всяка жена, която приема грижата за мъжа си едва ли не като товар. Нашите майки бяха научени, че уж са равноправни на мъжете, накарали са ги да стават трактористки, машинистки, но какво получиха? Само още задължения отгоре, а мъжете ни станаха плюнки и забравиха да се грижат за семейството си, разчитайки на жената и за това. Е, разберете, че мъжът на авторката не е такъв, че днешните мъже са от различно тесто.
Разберете, че днес жените не искаме да живеем като вас, ние искаме да сме партньори на мъжете си, не да се състезаваме с тях като работнички в заводите. Днес във всяко модерно семейство се разпределят задълженията, а „женската работа“ се поема от този, който работи иначе по-малко и има тази възможност. Отдавна имаме автоматични перални, сушилни, миални машини - най-модерна домакинска техника, всякакви хубави продукти, с които бързо и вкусно да можем да спретнем на мъжете си чудесна вечеря, ако искаме. Женската работа отдавна не е това, което е била. За нас не е унизително да си вършим женска работа, за някои жени това е начин да получат и признание от партньорите си, и да се отблагодарят за грижата му за семейството, и да изпълнят част от своите задачи в него.
В случая на авторката би било направо грозно да дойде човекът за 2 седмици от тежък гурбет и да го накараш да ти чисти и готви. Извинявай, но той това за семейството си го прави! Що за криво разбран феминизъм е това!
Моята майка се прави цял живот на феминистка. Когато баща ми взимаше заплатата си и ? я подаваше в плик, тя отблъскваше често ръката му, ако му е сърдита за нещо и му казваше „Не ми трябват твоите пари, аз мога и сама“. Баща ми се почувства с течение на времето непотребен и се пропи човека. Стана обаче така, че тя загуби работата си и тогава къде от скука, къде от интерес, започна за пръв път да си върти домакинството и няма как - да разчита на неговия доход. Никога не бях виждала майка си да готви! Сега майка ми има десетки книги на Звездев и ? прави просто кеф да посреща баща ми всяка вечер с различно ядене. Баща ми от тогава започна да изкарва двойно повече пари, доби самочувствие и спря да пие. Майка си стои у дома, грижи се за болната ни баба, за домакинството си и за баща ни. От много отдавна сме отлетяли от семейното гнездо, но когато ги посещавам си казвам, че бих желала да бях отраснала в това хармонично семейство, майка ми да ни беше готвила и да беше спокойна и уравновесена като днес, вместо да се мъчи цял живот да се доказва на всички възможни полета.
И да, обожавам да си върша домакинската работа и това не ми пречи да съм модерна, уважавана и съвременна жена. Не може да ни накарате да се срамуваме от това, че обичаме да бъдем добри домакини, само защото вие самите не сте удоволетворени от живота си и брака си. Авторката е намерила много добро момче, с което иска да изгради общо бъдеще и семейство, но се намира такава една женица, която сама не може да оправи брака си, за да ? развали спокойствието. Това ли е добра майка и тъща? То свекървата би била по-добра за авторката, тя поне би оценила грижата за сина ?. Що за семейство е това, в което хората не си говорят и не се хранят заедно. На мен ми прави кеф пък да сготвя нещо, понякога и скромно, понякога набързо, но да вечеряме цялото семейство заедно. За мен най-важната роля на жената е да сплотява семейството, да създава структура и да се грижи за хората, които обича. Авторката инстинктивно иска да върши това за човека, който се жертва, за да имат един ден собствен дом като семейство, но някои женици никога не са доволни.

15.   №14
"когато се оженят двама, то е до живот - живеят в едно жилище, после умират и биват погребвани в един гроб"
Нашата авторка още не е омъжена, обещаването, не е като даването и не е деяние, което се преследва от закона.
Ти може и да си образована и да можеш да излъжеш мъжа си да купи жилище на твое име, но авторката е напълно в състояние приятелят й да купи жилище преди брака на свое си име и тогава, ако един ден се разведът има 40% вероятност, то може би тя ще има право да живее там докато детето/децата станат на 18, ако има такива. След това тя е навън а мъжът е в правото си да продаде апартамента. Жена над 45-50 без жилище по квартири с пълнолетните си учащи деца как си го представяш? Аз познавам такива.
Има една приказка "Любовта е сляпа и Лудостта я води за ръка"

"Авторката е намерила много добро момче"- ти пък №14 как го оцени, да вземе авторката да ти го подари ли?
Майката на авторката е тази, която вижда по ясно от нас нещата. За да казва така на дъщеря си "Само командва и иска да му слагаш", , защо каза това", , защо каза онова", мисли на авторката : "правят физиономии" "намират кусури постоянно" майката вижда голям проблем, който дъщеря й не може да види. Надали храненето е проблема! Че заради него да се вдига такава олелия. "Намират кусури" е в мн. число авторката не ни е споделила другите му "недостатъци" видяни от майка й.
Влюбеният човек губи способността обективно и адекватно да оценява предмета на своята страст, не вижда неговите недостатъци, поради което само възхвалява добрите му качества. Близките, които не са влюбени в в дадения човек, преценят много по реално ситуациите случващи се около влюбените. Надали една майка желае лошото на дъщеря си.

16.   до№14
Аз №13. Нима съм казала някога, че не готвя, че не пера и със сигурност не както ти казваш- Нещо на бързо! Защото и сега в моя дом не се купуват готови салати, готони сладки и т. н. защото тях тези полуфабрикати никой не ги яде. Казах да си разпределят работата помежду си. Защото и моята дъщеря има доста висока и отговорна позиция и това не може да става за смутка на времето и, а той да седи и да си чати с някой или да си говори по теб- защото неговият тел е залепен за ухото му. Това имам предвид. Не зная колко ти е щастливо семейството, но когато и годините ти се понавъртят и колкото и едно нещо да ти е приятно ти става досадно, особено когато в къщи никой и нищо не похваща. Да и аз като майка ти обичам да готвя и да угаждам, но затова пък и работя и ми е трудно всеки ден пазар, готвене, особено кагото и на ден в път от работа до вкъщи ми отнема 3часа пат. по час и половина в една посока. Така, , че трябва да има гриша и от двете страни- утре когато дойдат и децата- да няма грижа само единият. По въпроса за апартамента- хубаво би било да си има нещо на ум- нищо не се знае и как ще се завърти палачинката- дано при нея да е за добро! Да има само положителни емоции! Ако това го усетят родителите и- със сигурност ще са щастливи- това имах предвид за дребните камъчета, които обръщат колата. Щастие на Всички ВИ тук желая!

17.   авторкат: Благодаря ви че показвате и двете гледни точки... надявам се да събера още мнения.
Относно на по-горните изказвания искам, да отговоря :
Аз вече казах, че ние доста дълго живеехме на квартира преди да тръгне по чужбина и въобще немога да се съглася с това, че мъжът ми не ми е помагал напротив. Дори съм се връщала от работа и той вече 3 пералня е перял а първите две простряни, и е готвил и ми е помагал. Просто описах ситуацията, която в момента се намирам и специално за тази ситуация аз не намирам за редно да го карам да готви.... както снощи той сам каза, , е какво остава майка ти и бащати в кухнята и аз да влеза 3 човек и да почна да слагам :)". А за това, че както тръгнео така върви донякъде сте прави, но и не напълно. Моят баща е от тези ъмже, който си огаждат и готвят. Но в началото като са се оженили с майка ми тя самата ми казва че не го е правел нито сее прибирал на време нито е, , седял мирен". Искам и още нещо относно изказването на номер 14 - знаеш ли че в къщи го имаше същия проблем 2001 г - баща ми имаше този проблем с алкохола понеже се беше разболял и беше изпаднал във дупка... но слава богу бързо се възстанови и от тогава тяхните отношения са такива с майка ми те рпеди това не са се държали така един към друг. Така, че аз мисля че т се държи така защото му е дълбоко обидена и чрез коментарите си се опитва може би да предпази мен моя мъж да не стане готованец. Но уви... просто ме наранява, акогато исках на няколко ъпти да и кажа тя отговаря че нищо нямало така ми се струва.

18.   Номер 15 - не смятам, че си права. Много материално извърташ нещата. Един вид излиза, че тя трябва да внимана току виж остане без покрив над главата и т. н. Еми реално погледнато той работи, той изкарва парите и е нетов апартамента. Ако ще говорим чисто материално един апартамент струва много пари, а едно готвене струва любов и внимание. Тоест единя допринася по един начин, другий по друг. А реално, ако си наемеш жена колкото да ти готви вечерно време надали щедадеш повече от 200-300лв на тази жена - с тези пари апартамент ли ще се купи или какво? Реално погледнато те можеха да живеят и в апартамент наследен от родителите му и тя да няма права над него и за бога защо трябва да има права. И аз мога да имам имоти от родителите си, да се оженя за някого и след 5 години да се разведем и това значи ли, че трябва да дам 50% от мойто, а той ако няма нищо само да вземе? Еми не е нормално. Затова и той ще си запази собствеността, защото занеш ли пък колко жени има, които само апартаментите гледат? А това, че тя има право да живее там докато навърши 18години детето също е нормално. В крайна сметка мъжът й й осигурява дом, в който да отгледа неговото дете. След като детето е отгледано е нормално тя да се изнесе, а апартаментът да остане за детето и то да си го ползва. През тези години не помисли ли, че може мъжът да живее под наем, защото няма втори апартамент, но собствения си го оставя на бившата жена. Защо жената като има дете да може да ползва доживот чужда собственост? За мен най-компромисният вариант в случай, че двамата изплащат жилището е да го пишат половината на негово има и половината на нейно, а ако имат дете да си бъде направо на името на детето. Аз лично, ако аз давам парите никога не бих писала апартамент на името на мъжа си и дори и на 50 % - знае ли какво може да се случи някой ден. Ако и той дава пари - 50-50 са нещата.
А за въпроса за това какво виждат майките също е много сложни. Защото има майки и майки и едни имат реална представа, а други смятат, че детето им трябва да излиза с мистър или мисис перфектни и съответно винаги виждат лошото в другия, но не виждат лошото в детето си. Така просто са устроени майките - да защитават своето дете, което не винаги значи, че имат реална и обективна преценка.
Ана

19.   От н. 14 до 15

„Майката на авторката е тази, която вижда по ясно от нас нещата. “
Ти как може да си сигурна? Майката на авторката не е обективна, тя може да ревнува например дъщеря си или да има други подбуди. Възможно е дори да завижда подсъзнателно за младостта и щастието на дъщеря си, може и годеникът ? да я дразни нещо. Ние сме по-обективни от майката на авторката.

„Ти може и да си образована и да можеш да излъжеш мъжа си да купи жилище на твое име, но авторката е напълно в състояние приятелят й да купи жилище преди брака на свое си име“
Не разбирам, защо мъжете трябва да ни купували жилище на наше име. Нали сме модерни и образовани жени, които не искат да вършат женска работа - ами сами ще си купуваме жилища.
С моя мъж имаме предбрачен договор и нямаме обще имущество, освен ако не се договорим предварително за това. Общи са сметките ни да кажем, спестяванията ни след брака, но ако къщата на мъжа ми си е негова и той си я изплаща с неговия доход, без да лишава семейството ни. Негови наследници са МОИТЕ ДЕЦА, както и мои наследници са НЕГОВИТЕ ДЕЦА, защото имаме ОБЩИ ДЕЦА. Аз съм на път да си купя апартамент в Столицата като вид инвестиция. Що-годе съм финансово независима, колкото може да бъде един човек, встъпил в брак, но това не ми пречи да си върша и домакинската работа. Мъжът ми работи много повече от мен, печели повече от мен и дава много повече пари от мен за семейния бюджет, а и има признание за работата ми у дома и ми прави удоволствие, разтоварвам се от умствената работа.
Аз не вярвам да се разделим, както и не вярвам, че връзката на авторката ще се разпадне, ако мине през тези изпитания - гурбет, живот при родителите.

Тайната на щастливите семейства до живот е любовтта, доверието и най-вече УВАЖЕНИЕТО. Не вярвам при авторката да говори само влюбването, тя е живяла дълго с човека и просто са на друг етап вече.
Всяка двойка си разпределя задълженията различно и никой няма право да ни се налага. Този или онзи могат да си имат мнение, но нямат право да се бъркат така агресивно като майката на авторката.

„Да и аз като майка ти обичам да готвя и да угаждам, но затова пък и работя и ми е трудно всеки ден пазар, готвене, особено кагото и на ден в път от работа до вкъщи ми отнема 3часа пат. по час и половина в една посока. “
Не знам, къде работиш, но няма ли работа по-близо до дома ти? Няма ли начин да скъсиш времето, ако си вземеш кола? Твоят случай е частен - не познавам друг човек, който всеки ден пътува 3 ч. за работа.
Ние ходим като семейство 1 път на седмица да напазаруваме много стабилно с колата. През седмицата само купувам прясни зеленчуци, плодове, месо или риба от магазинчетата около вкъщи и това е. Готвя винаги прясна храна, защото имам непоносимост към някои Е-та, а и е по-добре за семейството ми, въпреки това човек може да сготви за 30 мин. нещичко. Хубавата храна и без това няма нужда от 2 ч. термична обработка.

Сестра ми например не иска да върши никаква домакинска работа. Тя мисли точно като свекървата на авторката. Мъжът ? върши 100% от домакинската работа, тя понякога готви, ако се прибере по-рано от работа, но човекът иначе почти не работи друго и изкарва много малко пари. Сестра ми издържа практически семейството. Тя нарочно такъв си избра, важно ? беше да не „слугува“. И у дома не си оправяше навремето леглото, не помагаше в домакинската работа, но днес от моя гледна точка живее много зле - работи на смени в една фабрика, едвам скърпват двата края с дохода ?, не могат никога да си купят свое жилище или да спестят и не могат да си позволят дори едно детенце. Не се бъркам обаче на сестра си, тя така си е избрала, така си живее.

Авторката иначе няма нужда сама да се дрънчи за апартамент, родителите ? явно имат доста голям такъв, а и наемите са достатачно ниски, за да не си заслужава. Когато остареем, винаги можем да отидем да живеем на село иначе.
Моят апартамент сме го взели по-скоро като инвестиция, за да не ни яде инфлацията спестяванията, а и да си докарваме някакъв доход от наем. Нямам намерения да живея там. Едно ни е ясно с мъжа ни - не можем да си вземем материалото в ковчега, ще остане за общите ни деца. Защо да се караме сега за глупости?

Намирам за справедливо дори апартаментът да е за този, който е отишъл да се гърчи на гурбет. Защо авторката да е била едва ли не прецаканата, ако човекът си купи апартамент на свое име? То е достатачно да имаш на разположение жилище без наем за семейството си, по-добре е да е на бащата на децата ти, не на родителите ти или на неговите. Харесва ми момчето на авторката, защото мисли с главата си. Не ? е начукал деца преди да замине, а иска първо да спести пари за семейството си, подлагайки се сам на лишения и тежка работа. Нима си въобразявате, че такъв мъж ще зареже семейството си един ден?

Не ми трябват плужаци, които да храня и да ми се мотаят в кухнята. Аз и ще си сготвя, и ще си изпера, и ще си изчистя. Искам работлив мъж до себе си, на който можем да разчитаме като семейство и мисля, че авторката е намерила такъв, а майка ? просто завижда или я е яд, че младите ще се отделят и няма да може да командва повече дъщеря си, страх я е тази женица, че авторката ще има свои си дом, а тя ще остане сама в стаичката си да си чати с разни старчета по фейса.

20.   от 14 до 16
„Да и аз като майка ти обичам да готвя и да угаждам, но затова пък и работя и ми е трудно всеки ден пазар, готвене, особено кагото и на ден в път от работа до вкъщи ми отнема 3часа пат. по час и половина в една посока. “
Не знам, къде работиш, но няма ли работа по-близо до дома ти? Няма ли начин да скъсиш времето, ако си вземеш кола? Твоят случай е частен - не познавам друг човек, който всеки ден пътува 3 ч. за работа.
Ние ходим като семейство 1 път на седмица да напазаруваме много стабилно с колата. През седмицата само купувам прясни зеленчуци, плодове, месо или риба от магазинчетата около вкъщи и това е. Готвя винаги прясна храна, защото имам непоносимост към някои Е-та, а и е по-добре за семейството ми, въпреки това човек може да сготви за 30 мин. нещичко. Не си падаме по тежките гозби и запръжки. Хубавата храна и без това няма нужда от 2 ч. термична обработка, а една салта се реже за 5 минутки.
Нямаш право да се бъркаш в семейството на дъщеря си. Щом е достатачно умна да прави кариера, ще е достатачно умна и да си организира семейството, не мислиш ли?
Мъжете да не са някакви домашни животни, които да тренираме, както ни е удобно. Ако не ни харесва мъжът такъв, какъвто е, по-добре да не се занимаваме с него на първо място. Признавам си, моят мъж не върши абсолютно никаква домакинска работа (освен типично мъжките такива, оправи ми преди 1 ден шкафчето в кухнята да кажем), но пък се грижи много за семейството ни, уважава ме и ми помага с децата да кажем, както и с пазаруването. Не ми е унизително да му готвя, чистя и пера, напротив - с кеф го правя вече много, много години.

21.   До авторката

Аз подкрепям в повечето неща Ана. Твоят мъж в никакъв случай не е готованец, защото да отидеш сам на гурбет е едно от най-тежките неща изобщо. Права си и за това, че на човекът му е неудобно в дома на родителите ти. Най-добре е да си намериш квартира или поне във времето, в което си идва в България да живеете другъде - при неговите родители, при приятели, дори той да живее другъде и само да се срещате. Друг варянт е просто да не се храните у дома. За 3-5 лв. можете да се храните навън, а прането го носете на паралня, за да не се дразни майка ти.
Дръж се за това момче. Трудно е да намериш такъв мъж в днешно време. Аз съм щастлива с моя работлив мъж и с кеф си живея в неговата къща, готвя му, чистя му и му пера, което ме прави много щастлива. Човек не може да има всичко - ако искаш някой да ти „слугува“, ти ще трябва да го издържаш и да ходиш по гурбетите.

22.   От 13 и 16- лошата тъща
Както винаги и сега е права АНА в много неща, но все пак има различни гледни точки- защото има и различни ситуации през които минаваме. Колкото са семействата, толкова са и гледните точки.... Към Авторката. Да вече видя някои от тях и затова и моето мнение е такова и защитавам до някъде майка ти- приятелят ти също. Но а стига с тоя гурбет- от гурбет до гурбет има разлика и то доста голяма. Приятелят ти отива но предполагам на позиция, а не да мие чинии. Това, че е сам го освобождава от други ангажименти има и свободно време- струва ми се вече злоупотреба с това да си на гурбет... Познавам някои и други хора които са на "гурбет" и със сигурност са в пъти по добре от тук работещите и чакащите ги, но има едно НО тези тук чакащи са ими в по старото поколение, които не знаят езици или не са в компания, която да ги изпрати на работа, а и годинките са им в повече. За да го казвам- има поглед от първа ръка... Другото, което казах за помощ в къщи, защото сега когато работя далеч, аз съм работила и по- близо, но никога до дома си и винаги едно и също съм правила и то с любов за любимите хора, но в един момент не се вижда къде работиш- всичко става навик за тях и смятат, че това е нормално и то дразни- просто не се усещат... Както каза една дама- и тук и раздели работата на мъжка и женска ха ха ха ето за това става въпрос- да не се дели на мъжка и женска. Когато стане въпрос за имот- той трябва да го осигури- ха ха ха е как да стане като не може или ако го осигури да му мия краката ли или до живот да слугувам- сами си противоречите. По въпроса за хранененот на масата- твърдо ЗА Всички заедно да се храним на масата- така има време да се споделя и така семейството държи на семейни ценности. Така, че както виждате има много различни гледни точки. Отново към Авторката- Обичайте си, ценете се, но не подценявайте родителите си- изслушвайте ги и тогава ще стигнете до взаимно разбирателство. АЗ Не живея с воете деца- те живеят отделно

23.   За всички който си мислят, "защо мъжете трябва да ни купуват жилище". Не мъжете ти купуват жилище! Вие сами казахте, че щом той работи за "много пари" трябва да му слугуваме, за да се събират "неговите пари" жената плаща сметките от своята си заплата, жената пести от сметки, бижута и дрехи. Съответно не изплащаме ли така част от жилището.
Една от вас беше сметнала 200-300лв заплата на готвачката, ами заплатата на гладачката, ами на любовницата, ами на милата приятелка /психолог/ която винаги го разбира, ами на детегледачката, да не забравяме заплатата на тази която пазарува и мъкне всеки ден тежките чанти, а на компаньонката която той извежда в обществото. Умножете тези заплати по годините и кажете не е ли ваше жилището, че май ви дължи още две такива.

24.   Eми не смятам, че е така номер 23. Не смятам, че връзката ми трябва да бъде ръководена от материалното, въпреки че живеем в материален свят и спор няма парите са важни. Аз не казвам, че щом той изкарва пари трябва да му слугуваме, а казвам, че трябва да правим това, което ни прави щастливи. На теб може да ти пречи да готвиш и да наричаш това слугуване, аз лично не се чувствам като слугиня и не се чувствам нито унизена, нито нещастна. Тоест за мен това положение е ок и бих приела такъв мъж. За теб като не е ок е нормално да си търсиш друг вид партньор. За мен пък няма да е ок, мъжът до мен да няма мнение и сама да трябва да взимам важните решения. Сега перфектен мъж няма, така че винаги човекът ще има дадени недостатъци и ще трябва да го приемем с тях - а това какъв е недостатъка си зависи от мъжа и зависи и от жената дали ще си го вземе такъв. Виж сега при номер 22 нещата са по-различни, защото наистина е гадно, ако пътуваш 9 часа с почивките си на работа 3 часа път и никой да не се сети да ти помогне. В крайна сметка, когато се вижда, че изнемогваш не е редно така да се постъпва. Но това вече си е частен случай.
А не смяташ ли, че мъжът като печели повече пари той не ги печели само за жилището, а и допринася в семейния бюджет за пазаруване, за сметки и т. н. Ако единя покрива всички разходи, а другия покрива заема - тогава жилището си е 50 на 50 за мен. Но ако той плаща и сметките и жилището си си е баш негово. В момента не визирам случай, в който ти взимаш 700лв заплата и той толкова и ти даваш примерно 500лв за общи разходи и той 500лв за заем. В много случай мъжете взимат обаче по-високи заплати от жените. Не говоря за момента, а за по-голямата част от съвместното съжителство. Само при едни мой приятели, жената взима повече пари от съпруга си.
"Любовницата" - В акта участвата двама. Ако вие не водите полов живот и на теб ще ти е неприятно - дефакто кой на кого плаща не ми е ясно. За мен това трябва да е удоволствие за двамата, а не задължение и да лягаш с някого само заради едната халка.
"Прияталка / психолог" - когато той има нужда си такава, но защо ти като имаш нужда да не можеш да споделиш с него. Един от бившите ми приятели ми е давал едни от най-ценните съвети и колкото повече време минава, толкова повече разбирам колко прав е бил в много отношения. В една връзка трябва да има комуникация при това двустранна.
"Компаньонка, която извежда в обществото" - еми за мен двама души си правят кефа като излизат по заведения и дискотеки. Ако във фирмата, която работя има коледно парти или нещо е нормално той да дойде, както и аз на партито на неговата фирма.
В много от нещата мъжете и жените са еднакво ощетени. Вярно е, че жените в някой случай поемат по-голямата част от домакинските задължения като гладене, гледане на деца, пазаруване както написа. Ама като има нужда от пребоядисване или дръжката на шкафчето падне или се откачи вратата от пантите, мъжът идва да го оправя. Ако ти се развали колата или трябва са си смениш чистачките на стъклата, мъжът ти ще го направи. Ако пътувате до морето, в повечето случай мъжът кара. Той тогава не заслужава ли заплата на бояджия, на шофьор, на автомонтьор?
Виж сега не защитавам мъжете, но смятам, че всичко е до това какъв мъж ти си си избрала и как вие сте се оговорили. Когато има чувства и уважение, апартаментът ще е последното, което ще мисля.
Ана

25.   Номер 22, явно живееш в свои собствен свят и нямаш и представа, какво бачкат емигрантите за 3 месеца в чужбина.
„Приятелят ти отива но предполагам на позиция, а не да мие чинии. “
Ще си позволя да те „светна“ - българите нямаме право до края на тази година да работим в повечето страни в ЕС, но имаме право да пребиваваме там за по три месеца. Такива като човека на автора отиват на КЪРТОВСКИ ТРУД, НА ЧЕРЕН ТРУД да бачкат за минимални парички НА ЧЕРНО, капито? После се прибират за 2 седмици и пак.
„Познавам някои и други хора които са на "гурбет" и със сигурност са в пъти по добре от тук работещите и чакащите ги, “
Ще си позволя и тази илюзиика да ти разбия - докато авторката все пак си живее на сигурно, има си приятелки, семейство на близо, емигрантът е сам. Той гледа да живее като куче, за да спести всяко евро. Има хора, които работят с години и не смеят едно кафе да си вземат, защото струвало 3 евро, камо ли да излезнат някъде. Животът на българският бачкатор-емигрант е от фабриката/строежът към контейнера/нелегалната кавартирка. Най-големият му лукс е да се нахрани вечер с някаква евтина храна на промоция и да се обади по скайп (ако има нет изобщо) на близките си. Много добре си прекарва такъв човек, няма що! Живее като куче буквално, дори с рейсове се влачи из цяла Европа, за да спести едно 100 евро.

Госпожо, лоша тъща, не се обиждайте, но сте много далеч от живота на младите хора днес. Животът е ТРУДЕН И НЕСИГУРЕН. Малцина са момичетата, които имат такъв работлив мъж до себе си. Повечето мъже са се отчаяли и деградират на тази възраст по заведенията или пред компютрите.
Човекът идва от тежък гурбет за 2 седмици и не може да си почине и да му е спокойно заради болните амбиции на някаква нервно болна майка, която не давала дъщеря ? да „слугува“.
Нямам думи.
Вашето поколение нямате представа, какво е да израстнеш в пълна несигурност и да се луташ по държавите за някое евро, унизяван, мачкан и обиждан, да те гледат като боклук и да им работиш за 1/10 от парите, които трябва иначе да ти плащат. Ако бях майка на това момче аз пък нямаше да му позволя да ходи да живее дори за 2 седмици при такива хора. Какво е това „гостоприемство“, каква е тази „грижа“?
Нямам думи

26.   Цитат номер 23

„Една от вас беше сметнала 200-300лв заплата на готвачката, ами заплатата на гладачката, ами на любовницата, ами на милата приятелка /психолог/ която винаги го разбира, ами на детегледачката, да не забравяме заплатата на тази която пазарува и мъкне всеки ден тежките чанти, а на компаньонката която той извежда в обществото. “

Направо защо да се омъжваме, номер 23, направо да си купуваме касови апаратчета и да си отваряме частен бизнес - как ще таксуваме секса - на час или на свършване? Елитни проститутки ли ще сме или от евтиничките? Кава е е цената да родим например? Ако се повреди пък вагината, какво е обезщетението?

Сега сериозно - на който не му е изгодно, да не се омъжва, сам да си купува жилище и да си кукува сам в стерилнята кухня. Не можете да си представите, колко жени са готови за малко внимание и любов съвсем безплатно да заемат мястото ви като го обърнахме на бизнес. Такива неща като собствени апартаментчета, целувчици, нежности - това са бонуси. Повечето българки се радват мъжът им да се къпе веднъж дневно, да си мие зъбите, да ходи на работа изобщо и да не ги ползва за боксова круша вечер.
Авторката, представяте ли си, тряба цели 2 СЕДМИЦИ на 3 месеца да „слугува“ на мъжа, който 12 месеца в годината си къса задника от къртовски труд на непознато място, без близки хора, без да знае езика може би, за да има един ден аврорката апартаментче, в което да си гледа сигурно дечицата. Но, може ли такива работи - разбира се, ние сме модерни жени, няма да слугуваме, ако апартаментчето не е на наше име, разбира се.
Напълно забравяме, че авторката ИСКА да му готви, тя ИСКА да го глези, ИСКА да му предложи спокойствие и добра атмосфера, но някоя амбициозна мамичка вдига махалата с глупостите си.

Съжалявам за острия тон, но просто някои жени си нямате представа, как се поддържа мира в едно семейство и изобщо - как се гради и как се ЗАДЪРЖА семейство. За всяка дреболия сте готови да си покажете рогцата и не им завиждам на балъците, които са ви взели за жени.
Дори да готвите и да чистите, това излиза на тези мъже през носа, да не говорим, че пестите и от важни неща като бижута, фризьор и козметик, за да можел нашият да купувал жилище. Представяте ли си! И то не на ваше име.
Засрамете се! Толкова семейства едвам свързват двата края, вие имате отговорни съпрузи и бащи на децата си, но ви е яд да изперете 5 чифта гащи В ПЕРАЛНЯТА и да сготвите една манджа за 30 мин.

Авторке, не случай майка си и разните люти лелки, разочаровани от собствената си неблагодарна роля у дома. Слушай душата и сърцето си, разпределяйте си ролите във вашето семейство, както ви харесва, не се оставяй някой да те командва и да те прави на глупачка. Имай самочувствие - да си домакиня за семейството си не е унизително и не е слугинстване, а е грижата за любимите хора, която всяка съпруга и всеки съпруг поемат в деня на сватбата си. Твоят мъж се грижи вече за семейството си, не позволявай на никого да разрушава малкото му дни у дома. Гурбетът е страшно изпитание, не си мисли, че му е лесно, макар че едва ли се оплаква. Остави лелките и комплексите им, гледай си семейството.

27.   Ана отново много добре е отговорила!
Който приема брака си като бизнес или се изживява като слугиня или жертва (в секса), е редно да се разведе.
Има и жени, които са доволни с живота си и са щастливи с мъжете си. Една от тях е авторката.
Обожавам да готвя, чистя, пера, гладя за мъжа си и за децата си, защото получавам признание, благодарност и усмивки. Мъжът ми пък от своя страна винаги е тук за децата ни и семейството ни, работи старашно много, за да живеем по-добре и винаги мога да разчитам на него за дребните ремонти у дома, за ценен съвет, като приятел и спътник в живота. За мен ролята на жената в семейството е да го сплотява и да обича без условия, не да гледа личната си изгода, да определя цените за готвене, секс и вниманието си - такива жени си имат професии - готвачка, чистачка, проститутка.
Смешно е една жена, която цял живот не е успяла да събере семейството си на една маса за вечеря и стои всяка вечер сама в стаичката си да дава каквито и да е съвети на авторката.
Съжалявам за жените, които не намират подкрепа и признание у съпрузите си, но това не важи за всички нас. Който се изживява като слугиня в собственото си семейство, определено има проблем обаче и трябва да смени или слугинското място, или семейството.

29.   Авторката пише:"Здравейте, аз съм момиче на 26. Сгодена съм за мъж на 35. Щастливи сме и сме от 7 години заедно. Искам съвет от вас.. "- Човек, завършващ право, трябва да има вече виждания, за това кое е редно или нередно в живота. Как утре ще решава човешки съдби, когато нещо елементарно не може да разреши, а иска съвети? Пълнолетна е и майка й не е длъжна да се грижи повече за нея, тя си е изпълнила задълженията, като я е отгледала. По скоро, сега майката има нужда от грижи, но от такава дъщеря, едва ли ще получи. Как сестрата може да живее в друг град и да се справя със живота, а авторката не може?

"моята сестра ис е издига в очите с това, че работи за себе си в друг град, но за разлика от мен аз 6 години учих, , Право" и работя и завършвам. Само с мои пари, атя цял живот издържаше сестра ми! И сега когато дойде момент аз да се опра на тях за 1г или 2 докато съберем парите ми връща това отношение... Надявам се и други, който четат историята да коментират, искам да разбера аз ли съм права или греша" - Начинът на писане(неграмотност) и разсъжденията(усеща се злоба към майката), не отговарят на човек завършващ право. С такъв правопис, бих се срамувал да казвам, че завършвам право. Вероятно в правовата ни система има много такива прависти, затова е и в това състояние.

30.   Ана е отговорила така на собственоръчно зададения въпрос сама се пита, сама си отговаря!
Тук в тази тема въобще няма "бракувана" двойка, за какъв брак говорим за бъдещ нали!
Обещанието както казах не е като даването. Обещанието на мъжа не е мода от сега, само даването от страна на жената е мода. Съвместният живот се състои от реално даване и получаване, не само от даване на "слугуване" и получаване на обещания.
Стара градска песен
Обещавам

Обещавам със друга да не ходя
Само с тебе и с още една.

Пр: Обещавам, ти мила
обещавам, ти драга
Обещавам ти много неща.

Обещавам ракия да не пия
Само вино по две-три кила

Обещавам на кино да те водя
Ако ти ми купиш билет

Обещавам бебето да гледам
и терлички в захлас да плета

Обещавам чиниите да мия
Но веднъж на седмица - две

Авторке както решиш така постъпи, но имаи в предвид, че от женените двойки в Бг 40% се развеждат и обикновенно жените остават с деца без дом. Прибират се при мама с децата и вземат от бившия 60-70лв издръжка на непълнолетно дете. Няма как да се сравниш с тези дами, които си имат вече собствени жилища от мама и тате или имат да неследяват по 3 апартамента.
Другото, човек е гост в даден дом пръвите три дни, ако отидете за две седмици при свекървата и ти чакаш да ти сложат и вдигнат още на третия ден ще чуеш коментари нали така. Кажи на твоя да спре да бъде гостенин, сега може да живеете при майка ти, но той след като имате дълго съжителство и годеж не е гостенин в тази къща.
Може да попиташ и майка си насаме, какви са недостатъците който вижда тя в него, не само да си мислиш, какво тя има в предвид.

31.   авторката: Съжалявам, че има толкова злоба по този свят! Съжалявам, че има толкова комплексирани жени, които цял живот са чакали, , златната рибка" да дойде и да им осигури уют, удобства, апартамент.
На тези, които ме подкрепиха благодаря!
На тези, които смятат, че майка ми е е издържала и вече не е длъжна просто да поясня, че от 16 годишна се издържам и работя и един лев не съм поискала!
И за да успокоя страстите поговорих с майка ми, която безкрайно обичам това специално за номер 29 и вече всичко е ок. Но какво сме си казали няма да споделя повече тук, тъй като вместо съвети, тук получих и нападки срещу мен. Хиляди благодарности на номер 29, че се изказа. В крайна сметка всеки има право на мнение. Сайтът е анонимен... така че и аз мога да кажа това, което ми е на сърце. За тези, който коментираха по-нагоре, така наречения, , гурбет" искам да отговоря :
Номер 22 не, не мие чинии, но работи къртовски труд и то в братска Русия (до Сибир) на средна темепература -24градуса по 12 4аса на ден. Всеки ден е на студ, вятър и без близките си. Мисля, че няма повече каков да коментирам. Пак благодаря на тези, които се изказаха добронамерено, а ти номер 29 не се притеснявай за моята кариера като юрист... не ми бери грижа, понякога тези, най-неграмотните се реализират а отличниците и тези, предполагам с 6 като теб седите и чакате някойд а дойде ид а ви купи апартамент, да ви издържа защото неможете д асе реализирате никъде. Съжалявам, но трябваше да го кажа....

32.   Вече всичко е ок :) Майка ми не вижда недостатъци в него напротив :) Както казах, изяснихме се и всичко е ок... напук на тези, които злобееха, че не я обичам и т. н Незнам, защо обръщат разговора в посока свързана с жилището, с разводи, с деца. Добре де, вярно трябва за всичко да се мисли, но ако всеки се събираше и се женеше по сметка и обмисляше развода преди самото начало и се чувстваше така несигурен като някои дами тук, това би значело да не се женим, да не се възпроизвеждаме и въобше да не предприемаме такава сериозна крачка като брак, защото някой ден може да останем с 5 деца на улицата. За бога жени осъзнайте се! Не бъдете такива материалистки! Обичайте мъжете си и им имайте повече доверие! Край на темата!
Авторката

33.   Номер 30 - добре го измисли. Сама си задавам въпроси и сама си отговарям. Аз не знам защо останах с впечатлението, че ти цитира мой думи и коментира по тях. В следствие, на което аз коментирах по твойте думи. Това за мен е диалог, а не монолог, но може би бъркам понятията.
Иначе за мен нагласата да тръгна да се женя с идеята, че има 40% шанс да се разведа и да остане без жилище ми е ненормална.
Авторке, много се радвам, че си поговорила с майка ти. Извинявам се, че ти наспамихме темата с излишни коментари, които нямат нищо общо с твоя въпрос. Много щастие с твоя мъж ти пожелавам и дано нещата вървят все така гладко с майка ти :)
Ана

34.   Е, Авторке, Всичко става с разговори! Ако не говорите и се дразните- няма д астигнете до никъде- това важи за всички и за мен също! Бъдете Щастливи!

35.   Темата е приключена, но аз дължа отговор на авторката. №29 съм:-мила авторке, не съм искал да злобея, искахте съвети и ние ги даваме. Това което е изгодно за Вас, го слагате към добронамерените, а ако Ви кажем истината(а тя най боли), веднага минаваме в графа-злодеи и злобари. Основната Ви цел на темата, е да получите съвети, а в последният Ваш пост започвате да поучавате жените които са изказали мнение по темата. Като сте толкова оправна, защо изобщо сте пуснали такава тема, че се и засягате. - " а ти номер 29 не се притеснявай за моята кариера като юрист... не ми бери грижа, понякога тези, най-неграмотните се реализират а отличниците и тези, предполагам с 6 като теб седите и чакате някойд а дойде ид а ви купи апартамент, да ви издържа защото неможете д асе реализирате никъде. Съжалявам, но трябваше да го кажа.... ". Авторке, аз не се притеснявам за Вас. Притеснявам се за хората, които ще се изправят пред Ваше Височество-представителя на закона и ще търсят справедливост. А така както сте научили правописа, така сте и научили правото. Представям си каква справедливост ще получат тези онеправдани хора, за тях се притеснявам. Изпатил съм си сериозно от корумпирани съдии и като чуя за правист, го наблюдавам с лупа, затова съм толкова наблюдателен. И понеже темата е -"дайте ми съвет", за последно ще Ви посъветвам, първо се образовайте добре и тогава решавайте човешки съдби, много Ви моля!

36.   От №30
"Незнам, защо обръщат разговора в посока свързана с жилището, с разводи, с деца" защото авторке някой по горе обърна въпроса, че едва ли не, ти си длъжна да слугуваш, защото той работел за теб за твоето бъдеще, а вие нямате брак и тези пари е възможно изобщо да не са за твоето бъдеще. Трябваше да се опровергаят думите им, а и нали знаеш всеки гледа от своята си камбанария.
"ако всеки се събираше и се женеше по сметка и обмисляше развода преди самото начало" Защо се жени човек ако не да бъде равна половина от семейство и да създаде деца? Жените ллллллллллллллллтрябва да мислим, дали ще сме равната половина, или просто ни е обещано да сме. Преди да родим деца трябва да сме наясно, че децата трябва да се осигурят финансово и да им осигурим храна и покрив над главата поне до пълнолетие. Не става като се обичаме и да правим деца на конвеир.
Защото реално, дали сме материалистки или не, всеки мъж може да прави деца, но не всеки отговаря на изискванията ни да издържа деца. То ромите в махалите какви деца правят, пък как пословично обичат, но защо никоя уважаваща се българка не ги иска за съпрузи, хем плодовити, хем като циганската любов друга нема. Май всички уважаващи се жени са материалистки А?
Това за материализма е извинение на неспособните мъже за неуспеха им. Когато попиташ един мъж, защо тази хубавица ти отказа, той вместо да ти отговори, защото съм неспособен да я поддържам, казва защото е материалистка. Така хвърля вината върху момичето. На пазара има много ябълки, той си избира най-хубавата ама като види, че цената е по висока от на обикновенните ябълки, казва а тя е кисела. Нали знаеш приказката "гроздето кисело", тук ти обяснявам същото нещо "тази жена е материалистка".
Жената е като ябълката, на 20-25 тя е лъскава хубава, до 40 е все още става но с едно голямо НО, над 45 вече е ошав. Трябва да мислим жените с главите си преди да сме станали ошав или огризки, да си осигурим семената да паднат на хубава почва. Защото неспособният мъж ще ни гризе на гола скала, а способният в плодородна нива, за нас трябва още от начало да е важно къде ще падне семето ни, на скалата или в нивата.