Блудство? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124631)
 Любов и изневяра (30685)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19409)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Блудство?
преди: 15 години, 7 месеца, прочетена 10287 пъти
Моята историйка е много стара,но за пръв път я споделям тъй като никой не ме познава :) Та спомените ми относно това са доста ярки, все едно не се е случило преди 10 години, а вчера.

Когато бях малка майка ми редовно ме пращаше на село при баба ми, бях много щастлива там, но... Мисля, че бях 1-ви или 2-ри клас, знам че скоро бях започнала да ходя на училище. Тъй като ме беше страх да спя сама в голямата стая на село, а при баба ми нямаше къде да легна се налагаше да спя в стаята на вуйчо ми. Бях спокойна и не се страхувах вече от нищо, без да подозирам, че всъщност е по -страшно да съм с него в стаята... Помня, че вуйчо ми ме изчакваше да заспя, тогава идваше на моето легло и събуваше гащичките ми (аз винаги спя по корем) ...

Не знам колко време е правил това, но една вечер се събудих от странна тежест, не се размърдах, защото страха ме парализира, той ме пипаше по задните части и като че ли някак ги разтриваше (дори сега, когато пиша това се отвращавам от него :( ) ... Това се случваше много често докато накрая не преодолях страха си и помолих баба да спа сама в другата стая...

Знам,че има деца които са преживели доста по-лоши неща, но за мен това е спомен, който ще ме преследва винаги. Като малка не осъзнавах колко лошо и сериозно е това и така и не казах на никои, тук за пръв път разказвам историята си. Може би някой ще си помислят, че си измислям, но няма значение. За мен поуката е, че не можеш да се довериш дори на най-близките си хора!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 7 месеца
hash: e4cebf4bc5
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Можеш да се довериш, но има и такива случаи... никой не си избира роднините
а иначе, ако израстнеш с убеждението, че на никой не може да се има доверие е доста лошо... крайностите са вредни

 
  ...
преди: 15 години, 7 месеца
hash: 91583f3464
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Вуйчо ти е идиот... при това от първа класа. Как дори е можел да си помисли да направи нещо подобно с теб...

Е, хубавото е, че всичко е свършило, ти знаеш колко е акъла му, а случилото се е вече спомен (за жалост - лош спомен).
Вероятно вуйчо ти смята, че за тази идиотщина знае само той, а ти или не помниш нищо, или и до днес не си проумяла какво е правил...
Ако ще се почувстваш по - добре, можеш да кажеш на някой от вашите. Обаче не мисля, че това ще промени нещо, най - много да ти кажат, че си си въобразявала, защото си била малка...

Можеш да уведомиш вуйчо си, че знаеш за онези моменти (или поне да му намекнеш, няма как да не се сети). Ако не друго, то поне да се почувства засрамен от постъпката си... От където и да го погледнеш си го заслужава.

Колкото до доверието, ти сама можеш да прецениш на кого можеш да го гласуваш. Но както казва №1, не оставай с убеждението, че никой не го заслужава...
Може би щеше да е по - лесно ако избирахме родителите (роднините) си. Но... тогава щеше да е прекалено розово. Бъди сигурна, че не си единствената, която се отвръщава от роднините (родителите) си.

П.С. - Не крий подобни неща, споделяй ги, макар и виртуално...
SFA

 
  ...
преди: 15 години, 6 месеца
hash: a9981e448e
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Ако имаш възможност отиди на психолог. Аз имах депресия явно в лека форма защото се оправих без лекарства и се оправих само с разговори. Лошото е, че никак не беше евтино. Сега се справям сама с кризите, а живота ми никак не е лесен и е пълен със стрес. Лошото е че опира до пари. Може и с направление, но при този клюкарилник България не знам дали би искала.

От поста ти се усеща неувереност и болка, а това съсипва психиката, ако можеш да отделиш 200-300 лв се консултирай и потърси добър специалист.
Не споделяй наляво и надясно с познати, само с приятели, може и в интернет, тук пишат и доста интелигентни хора.
Роднините - ти си знаеш.

 
  ... горе^
преди: 15 години, 5 месеца
hash: e19a7749ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Разбирам те прекрасно! Аз съм преживяла същото,когато бях на около 7 год. с мой първи братовчед,доста по-голям от мен. И аз сега за първи път споделям това с някой (макар и виртуално) и искренно се надявам малко да ми поолекне,защото не мога да изтрия този гнусен спомен от паметта си. И да знаеш,че на такива изроди Господ не прощава-един ден им го връща с лихвите. Сега моят "братовчед" е най-жалкият измекяр в квартала,не изтрезнява и всеки ден проклина,че е жив.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: bb28cc46dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   ОМГ! Това е ужасно! А какво е правил всъщност? Като си се преместила в другата стая той идваше ли? Защо не си казала на никой? ~

 
  ...


...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 3af62e708d
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Аз пък имам подобно преживяване когато бях на 5-6г. със попа на селото ни. Живеехме до църквата и винаги когато някой починеше, баба ми ме пращаше да разбера за кого бие камбаната. Дядо поп се правеше на обичащ децата и ми даваше аз да дърпам въжетата на камбаната, а през това време се търкаше и ме притискаше към себе си. Опита се един ден да ме целуне, да си пъхне езика в устата ми и макар да не осъзнавах какво прави, се погнусих и започнах да отбягвам да ходя в църквата. Изчаквах навън да отиде някой друг да пита кой е умрял, и след това питах него и така носех веста на баба ми. Естественно не съм казвала на никой, нямам си обяснение и до ден днешен защо не съм казала тогава. Може би съм чуствала, че не е нормално това и ме е било срам да кажа. Някой може и да си мисли, че си измислям, но това е самата истина. От тогава не съм стъпвала на църква, нито съм вярваща. Винаги когато баба ми ме караше да отида с нея на някой празник в църквата си намирах някакво извинение, а дядо ме подкрепяше щото и той не ходеше на църква. Попа отдавна умря, аз пораснах, чела съм много истории в последствие за разврат от духовни лица и по моя случай съдя че са истински. Травма не ми е останала, но не понасям попове и не съм набожна.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 3 месеца
hash: e18f4d8939
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   И аз имам една случка, която не съм споделяла с никой до сега.

Бях на около 6-7год. и лятото ходех на село. И там обикновено лятото ходеха и моите братовчеди и моя по-голям първи братовчед, който беше с 3 год. по-голям от мен... Един следобед ние бяхме на сянка под сливата, но и си бяхме взели някакви покривки от къщата, бяхме казали на баба, че ще спим следобед там. И както си лежахме и си разказвахме разни неща М. ме попита имам ли си гадже. Аз му казах, че не ми е много ясно какво точно е това. Той ми каза, че това е момче, което харесвам. Аз му казах някакво име и той ми каза името на неговото "гадже" също.
После се доближи до мен и ме целуна... и после каза, че сега ще направим нещо, което правят големите. Каза ми да си сваля гащичките... аз не исках. Тогава той си свали неговите, за да ми покаже, че не е нещо от което да се притеснявам. Аз го последвах, тогава той легна върху мен, аз се дърпах, но той беше по-силен... и леко ми разтвори краката и... и си го сложи внимателно там. Постоя малко така, после се отдръпна и ми каза, че това било... (Не, не ми го е вкарвал навътре). Накара ме да му обещая, че няма да казвам на никой за това и че това е наша тайна.
Има ли съмнение, че ще кажа на някого за това срамно нещо... и до ден днешен на никой не съм го казала.... след повече от 35 год.
И понеже стана така с мен, че започнах да се развивам рано, на 11 год. още ми дойде цикъла, а и гърди също имах вече (от което ме беше срам, на тая възраст)винаги съм мислела, че това е в резултат на тази случка... Но не беше от това, разбира се. Това вече го осъзнах доста по-късно.

Минаха се години, той се ожени-нахакан и оперен софиянец и съпругата му беше хубавица.... само едно нещо им липсваше-9 год. си нямаха деца. Не знам дали Бог си пребира версиите понякога, но всяко нещо се заплаща като, че ли.

Ето споделих... и ми олекна.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: bb28cc46dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   уоу!! номер 7 - ти на колко си била и той на колко е бил??

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker