Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами то шанс винаги има, стига обаче и двамата да го искате. Ще си намерите работа и ще се отделите. Има хубави и обзаведени квартири на достъпни цени, ако и двамата работите. Няма да ви е много лесно, но когато и двамата желаете да се отдалите, всичко се постига. Сама се досещаш, че няма да стане, просто защото е мамино синче. Сега и всички ще ти кажат да бягаш на далеч, няма да те излъжат! Даже и да заживеете отделно, навиците които е имал 30 години, не 13... няма никога да се изкоренят. В началото ще ти помага, после ще ти търси кусури и ще очаква всичко да правиш като майка му. Ужас! Да не говорим, че за всичко ще се допитва до нея. Никакъв самостоятелен живот, никаква решителност, никакво уединение, нищо! Ще тича при нея за всичко. Ти си преценяваш. Аз такова чудо не мога да изтърпя 2 седмици като гадже, да не говорим за семейство! Не си някоя патка, имаш образование,професия. Научила си се на самостоятелност. Перфектен старт, да отвориш колкото можеш повече врати пред себе си, а не да ги затваряш! :)
момиче 23

7.   Ужас, мамино синче, горката.... Проведи сериозен разговор с него, кажи че държиш на самостоятелност, кажи си притесненията, ако той не желае, имай едно наум, няма да успееш да го промениш лесно, щом е мамино синче, ужас...

8.   Не се давай авторке. Съвсем нормално е да искаш собствен дом. Никога не прави грешка да си влагаш парите в дома на свекито, той си е нейн и тя да си го обновява. Ако живеете с майка му, тя ще командва парада бъди сигурна. Когато човекът не те кара да се чувстваш и да бъдеш по-добър и по-щастлив бъди сигорна, че избора е грешен.

9.   Права си, че нямате бъдеще заедно.Най-вече личат различията ви по сериозни житейски въпроси, а именно къде и как да живеете.Това не е въпрос от сорта - той обича да гледа футбол, а аз сериали.Това е много съществен въпрос, по който ако няма съгласие и единомислие се стига само до спорове и неразбирателства.За мен ти си права да искаш да живеете отделно,всяко семейство трябва да си е самостоятелно.За приятеля ти пък е лесно да си живее с майка си, чувства се сигурен там, грижат се за него, и ти в един момент се появяваш и искаш да му развалиш цялото удобство.И той и майка му няма да бъдат доволни, защото и тя сигурно няма да иска да остане сама.Това което мога да ти кажа е да си търсиш друг мъж.С този може да направиш компромис да живееш с майка му, като ти винаги ще си излишния човек в тяхната болна симбиотична връзка.Защото това тяхното е много болна връзка, която трудно се разрушава, и нито ти нито която и да е друга жена ще успее да го направи.Това да питаш майка си дали да си купиш гащи и да се консултаираш с нея за всичко, не е нормално поведение на зрял мъж.Съветвам те да не си губиш времето, само ще страдаш, и винаги ще си на 2ро място след мама, винаги ще те сравнява с нея, и винаги ти ще трябва да правиш компромисите.Мислиш ли че такава връзка си заслужава?

10.   Зарязвай го тоя! Ще се обажда да пита майка си дали да си купи гащи? Сигурно го обичаш и извинявай ама това е олигофрен. Това, което прави знаеш ли какво говори? Говори, че той никога няма да се съобрази с твое желание или мнение. За нещо толкова просто търси одобрение от маминка, а трябва да му е достатъчно, че ти си до него и си му го препоръчала. Ако не е сигурен нека ти се довери ако не му харесва нека откаже. Дефакто тоя няма собствено мнение за нищо. Представям си да му готвиш, да му чистиш, да го переш а той да мрънка за мамето.
Зарязвай го, че не се знае маминка как ще го управлява занапред. Кажи му, че не е човека за теб и бягай далече. Ще ти мрънка, ще ти обещава, обяче знай, че обещанията му ще са празни и ще те лъже само и само да те задържи.
Бягай момиче, бягай - мъж на 30 ти го казва!

11.   Остави го имаш лесно решение то падна мрънкане ти го направи тоя пич на боклук. Хектор

12.   И за мен проблемът не е в жилището, а във факта, че така му е удобно. На него му харесва майка му да взима решенията, да не поема отговорност, някой да му сервира, прислугва и т. н. Просто това не е човек, който ще ти даде някаква сигурност. И аз не говоря за материални неща като апартаменти, а примерно за моментите, когато всеки един от нас има нужда да сподели и да чуе друго мнение, да ме се представи някаква друга гледна точка. Как той ще изрази мнение, камо ли да ти даде съвет като едни боксерки не може да си купи сам. Явно ситуацията го устройва - иначе досега 10 начина да е намерил да живее самостоятелно преди да те срещни. И да заживеете заедно не си мисли, че нещо ще се промени - свикнал ли е един път на лесното, трудно ще го отучиш. Или майка му ще идва или ти ще изпълняваш ролята на майка му.
Кажи му твърдо какво очакваш. За какви общи мебели става въпрос като ти дори не знаеш, че искаш да си с него. Поживейте една година под наем в обзаведено жилище, вижте дали си допадате. Кажи му, че за една години няма да загубите толкова пари и че трябва да проверите как бихте живяли сами. После нищо не ви пречи пак да заживеете при свекървата, ако толкова му липсва стандарта.
Ана

13.   Ау, бягай надалече от този! И не се хаби да го променяш и превъзпитаваш - такива типове не се променят. Той така е свикнал от малък, за него няма друг тип поведение - сегашното за него е нормално.
Абе, какво да ти обяснявам, ти и сама си го виждаш. Иначе нямаше да пуснеш история тук. Бягай, спасявай се докато е време. Останеш ли, те двамцата с майка му ще се съюзят срещу теб и направо ще те удавят в суроватката. След 1-2 години ще се чудиш ти ли си това или е само твоя сянка.

14.   Еййй ама как го охарактеризирахте човека, как му направихте пълен психологически профил! Покрай какво? Покрай едни боксерки, по това, че не се състезава с жените вкъщи първи да хване метлата и черпака, по отношенията с майка му...

Браво на вас, както и на авторката!
Само че това не променя факта, че авторката, колкото и да е интелигентна, образована и модерна, е също така и БЕЗРАБОТНА. Няма значение дали един кредит ще е ипотечен или не. Ако ще се взима такъв, пак трябва да се плащат лихви и вноски. На чий гръб ще са те? Еми на единственият работещ в младото семейство в момента на взимане на кредита, естествено, тоест "боклука", "нерешителния", "маминото синче"! Дори да се вземе жилище под наем, пак ще е същата работа.

Първо си намери работа и започни да изкарваш кинти с многообещаващата си професия, пък после давай акъл. Нали уж си възпитана да "се грижа наравно с тях за апартамента"? Това, драга моя, за едно модерно семейство в 21-ви век, където мъжът и жената са равностойни в задълженията си, включва не само домакинската работа, но и покриването на сметките.

Ако бях на мястото на приятеля ти и бях разбрал, че "Все по-често си мисля, че нямаме бъдеще заедно", веднага щях да ти бия шута. Защото хубаво, днес взимаме жилище. На кредит на моя отговорност и на мой гръб, щото ти, интелигентната и образованата, все още си нямаш работа и съответно, като нямаш доходи, няма как банките да ти отпуснат кредит. Щом сега си разколебана за връзката, къде ми е гаранцията, че утре няма да фръцнеш опашка с едно "ти не си за мен, чао" и да ме оставиш да се гърча, сам, с вноските и лихвите?

А, между другото, по определението дадено тук и аз съм мамино синче. И аз често търся съвети от майка си за всякакви въпроси. Да, питам я за хапчета, когато съм болен, както и за дрешки, когато не съм сигурен в цената и платовете. И аз съм дълбоко благодарен за всички грижи положени за мен през годините, на нея и на баща ми. Уважавам я както като мой родител, така и като човек с по-богат от мен опит. Хич не ме е срам от това.

И знаете ли какво? Не я питам как да си оправя колата или как да сменя контакта, защото е дал късо. Кога се освежава латекса, как се поставя новата дограма, каква точно изолация да се сложи, как да се направи цялостен ремонт и най-вече, как да си върша задълженията на работното място и да изкарвам пари. Нито да сече дърва, нито да носи тежко. Защото всички всекидневни семейни задължения са унисекс, т. е. валидни и за двата пола, но всички по поддръжката на дома са мъжка работа. Приятелят ти занимава ли се с тези неща, или и по тези отношения майка му е "спец"?

Също така, от няколко години живея сам, самостоятелно. Преди да се преместя отделно не съм се занимавал ни с готвене, ни с чистене и пране. Не съм мистър Пропър, нито Ути Бъчваров, но се справям. Не е голяма философия (освен готвенето), така че не разбирам какво ми се правите на големите страдалки.

15.   Не съм чела коментарите (само последния, затова и отворих темата)
Мисля си, че последното изречение дава ясна картинка за нагласата ти към тази връзка. Карикатурния вид, в който представяш приятеля си пък дава ясна представаза това колко го уважаваш и обичаш. Жените защитават мъжете си, а не ги злепоставят и осмиват пред хората (дори анонимно) Не ме разбирай погрешно - не те упреквам, само правя разбор на самия ти изказ.
Него няма да го коментирам, разказаното от теб ми дава ясна картина а това какъв е и по чия вина е такъв.
Но твоето участие във тази връзка...
Има и друго, което ми направи впечатление. Детайлно описваш всички битови дреболии, които отчиташ като отрицателни... знаеш ли какво всъщност правиш - търсиш подкрепа в тях за вече взето, но все още неосъзнато решение за раздяла.

Успех!

16.   Номер 14 каза истината поздравявам те. Хектор

17.   Aвторката излага факти и описва битови и житейски ситуации -не виждам как и по какъв начин го злепоставя. Ами каквото е видяло и почувствало момичето това е описало... ама чак пък окарикатуряване не е.
Момиче, много добре си помисли дали това е твоя човек...
Ако решиш, че е и друг вариант има-на майка му може да се купи една гарсониерка(по-евтина) и тя да се изнесе там с багажлъците си. А вие да си останете в голямото жилище, като переспектива за семейство с деца. Но пак си дай време и реши дали да продължиш с него. Времето ще ти покаже най-добре.

18.   Зрдавейте отново. Аз съм авторката. Благодаря на всички за изказаните мнения.
Искам първо да уточня, че с тази тема тук не търся оправдания и причини да си тръгна от него. Напротив- търся решение и други мнения освен моето.
След като сме заедно, значи сме намерили един в друг положителни качества, които да ни свързват и да искаме да градим общ живот. Обаче от скоро започнах да го опознавам и в тази светлина. Не че преди това не съм забелязвала всичко това, но сега нещата между нас стигнаха на етап, в който аз започнах да се замислям дали и как мога да градя бъдеще с него. Може и да изглеждам мрънкаща, но такива стъпки се обмислят преди да се предприемат. Не мога да отида у тях с чаната дрехи и да съм просто съквартирантка, която ще помага със сметките. Нали все пак ще се съберем с него за да градим семейство и НАШ дом. Майка му нито ще успея, нито имам намерение да я променям. Тя е станала жена на години и явно това е нейния начин да си показва майчината обич. Уважавам я като негов родител, като човек, които го е отгледал.. Но той вече не е малко дете и отношенията им за мен са меко казано инфантилни. Няма нищо лошо да се допитваш до родителите си, да се консултираш с тяхното мнение- и аз го правя. Но решенията ги взимам сама, както аз преценя, че ще е по-добре.
Номер 14, искам само да те попитам- ако не беше започнал да живееш сам, дали щеше някога да се научиш да се грижиш за себе си и да участваш активно в ежедневните домакински задължения? От една страна говориш за равенство между половете, а от друга как имало мъжки и женски задължения. Ами честно казано аз освен, че мога да се грижа за себе си и цялата домакинска работа, мога също така успешно да сменя контакт(и съм го правила), както и други по-дребни ремонтни дейности по апартамента. Знам и какъв латекс да купя и какви видове бои има, коя е по-хубава и подходяща за съответните нужди. Знам и основните неща по колата ми- кога да си сменя маслото, водя си я на преглед, кое "тракане" от къде може да идва евентуално, за да я закарам на сервиз. И гуми сама си купувам :) И всичко това съм проявила желание да науча сама. И благодарение на родителите ми разбира се, но когато му е било времето за грижи, създаване на навици и възпитание. А от горе на всичко се поддържам и полагам грижи за себе си чисто като жена. Е, след като аз предлагам "толкова" съм в правото да изисквам отсрещната страна да има също толкова. Моя приятел като цяло не е лош човек. Но майка му само ще ни пречи. На мен ми омръзна за всяко нещо да ми се прави забележка, само и само защото не е както майчето е казала, че е по-добре. Защо не съм пиела чай, ама как може да пия млякото студено от хладилника.... Ама защо си мажа сандвича с маргарин, а не с масло(чак идва майка му и ми взима маргарини от масата и ми вади масло) и т. н., и т. н... Относно последния пример с маслото- когато преди сме оставали у нас си правехме сандвичи, които отдолу намазвахме с маргарин. Той много обичаше и му харесваше. У тях не беше ял така никога. Сега изведнъж реши, че не иска и не му харесва. Разбира се, след това разбрах защо така рязко си промени вкуса- защото майчето каза, че не било хубаво. Преди няколко месеца той се беше разболял и сме у нас. Дадох му едно от разтворимите лекарства за температура, едно смучещо хапче за гърло и едно за по-късно да изсмуче. Прибираме се у тях и той ги вади на масата, а майка му толкова много излобя. За пръв път толкова явно го направи. И с цялата си простащина казва- ама те тези не са хубави, ето виж аз съм ти взела други, защо ги пиеш тези. И се обръща към мен и едно ехидно и самодоволно ми казва- тези смучещи са като Лукчета, не вършат работа. А той си мълчи и се подхилква. Е, много тъпо ми стана. Първо заради грозното отношение, второ, лекарствата, които му дадох лично аз ги пия всеки път когато съм настинала, много ми помагат и са ефикасни. Дори и тя да не е на това мнение- ами зарадвай се, че са се погрижили за синът ти, благодари или си замълчи. Той прекалено много я слуша за абсолютно всичко и докато тя е около нас нашите проблеми все повече ще ескалират.

19.   Авторката няма какво да търсиш решения и компромиси, защото такива не съществуват. Колкото повече пишеш, толкова повече се разбира, че той не е твоя човек. Същност в живота му има и ще има само една жена и това е маминка. Пак ти казвам оставяй го и не мисли за нищо общо с него иначе ще съжаляваш!

20.   На мен винаги са ми били отвращаващи подобни тесни връзки между майка и син. Винаги са ме навеждали на мисълта за нещо леко извратено с едипов привкус. Бъ-р-р-р, гнус!

21.   14 е прав до известна степен, защото авторката поставя главно искания към приятеля си, а в материален план наистина не става видно да влага колкото него.
обаче за това, че иска да живеят отделно е права! няма начин 2 семейства и поколения да живеят безпроблемно заедно, поне не и дългосрочно. така че изходът е комуникация с партньора и ако плановете им съвпадат, да работят в 1 посока.

22.   От №4 Жена съм
"след като аз предлагам "толкова" съм в правото да изисквам отсрещната страна да има също толкова"- Просто приеми, че избраната от теб отсрещна страна, не може и никога няма да предложи толкова. Той ще предложи само това което има, което е предложил до сега, като умствен багаж. Не майка му е проблема проблема е в него, че се оставя да бъде убеден в мнението на майка си.
Знаем, че лесно се ръководи мъж, който се заслушва в жени, но в последствие ще ти е нужна мъжка половинка в живота. Знаем че той се заслушва в твоето мнение когато става въпрос за нещо от което мама не разбира, вида масло за колата, смяна на уиндоус, нов телефон и това ти доставя удоволствие от победа, затова го имаш за добър човек.
Вероятно е възможно да ръководиш сама семейство, но при теб винаги ще има намеса на майчино мнение, което ще те дърпа назад, а дали ще се справиш с това!?
И в Америка да го заведеш да живеете има телефони, има скайп и той ще пита мама, за лекарство за обринатото дупе на бебето ви. Твоето лекарство никога няма да е правилно, изписано дори от американски професор по медицина, нейното, научено от снахата на приятелка, ще е по-правилното. Осъзнай се сега, че аспиринът в твоите ръце никога няма да е хапче за главоболие, а бонибон и си намери половинка, която да вярва на теб и ти на него. Мъж който променя мнението си според мнението на друг и веднъж приема твоето а в следващия момент мнението на майка си за правилно е нерешителен. Този мъж ще приема в последствие, в живота, мнението на колега за решение на семейни проблеми. Съответно ще разказва на колегата семейни истории питайки как да постъпи. Създавайки семейство с него цял живот ще се бориш не само с майка му а с мненията на колеги, приятели, общество.
Много рядко мъже /съпрузи/ знаят какво хапче да си вземат от аптеката, но тези които приемат мнението на човек извън "семейството" за по верно са наистина инервящи. Реално в аптеката предлагат над 20 вида хапчета за смучене и питайки всеки аптекар би ти придложил различно, но това не означава, че трябва да приемеш мнението му за правилно. В състава си хапчетата за смучене няма съществена разлика, различна е производствената марка и предложените от теб и свекърва ти хапчета нямат разлика ще го излекуват еднакво. Разликата е в промяната на мнение у мъжът ти първоначално той пие и приема твоите хапчета за правилни, после се отмята и приема мнението на мама, ако имаше и трето чуждо мнение в последствие щеше да промени и да пие трети вид лекарство.
Този мъж ти показва реално и нагледно, че ти няма доверие, за избора на продукт за мазане, за избора на гащи, за избора на хапче. Защо ти му имаш такова голямо доверие за сега е загадка за нас.

23.   Номер 20 се на*ка с тоя жалък коментар. Хектор

24.   Аторката: Благодаря ти №22(4), още първия ти коментар ме накара да се замисля.... Има доста истина във всичко което казваш.. Бих искала да оставя мейл и при желание от твоя страна да се свържеш с мен, №2 също да ми пише. Моля модераторите да го публикуват, тъй като не е свързан с никакви акаунти, социални мрежи и профили: ***

Модератор: Съжаляваме. Политиката на сайта е такава, че не допуска размяна на лични контактни данни.

25.   Къде са тия обгрижващи жени (майки)? Сигурно са 5%. Останалите са мързеливи та знае ли се, само турски сериали гледат и няма да помогнат на детето си и за 5 стотинки.
ОК, аз се оправям и сам, ама не съм преживал такава грижа и малко завиждам на гаджето на авторката

26.   Не искам да упреквам авторката, затова, че търси съвети. Но не мога да разбера, защо се тревожи за бъдещето с него и майка му след като не му е съпруга, а само позната. Тук се говори за съжителство, но не и за реално семейство. За какви отношения с майка му да говорим при това положение. Вие така и така си ходите и се връщате. Колкото и да искат жените да са модерни и независими, майките на мъжете винаги ще са резервирани към този тип връзки. Макар да е ясно, че една бъдеща снаха ако не е желана от първият път никога няма да стане такава.

28.   ДО 23
Напротив Хекторе номер 20 е коментар, който 99, 9%, , напипва" истината. И според мен има нещо извратено в подобен тип взаимоотношения.

29.   Аз пък ако съм женен и на ум няма да ми мине да питам майка си за нещо преди жена ми да си даде мнението. К'ъв е тоя льольо, с който си се хванала бе момиче? Ще пита майка си какви гащи да си купи. Абе тоя нещо не е наред с главата да знаеш. Много добре си спомням като бях на 15 години как с майка ми обикаляме по магазините да и помагам да нося чантите и на едно място като реши, че ще ми купува някакви слипове... потънах в земята от срам. Тоя на голям мъж се прави и при положение, че до него е приятелката му звъни на мама... WTF? Това НЕ Е НОРМАЛНО!

30.   Подкрепям с две ръце номер 1. Този ще се бори до край да заживеете с мамето, но и дори да сте отделно, тя ще ви е вечно на гости, а и ще се скъса той да ? се обажда за съвети.
Има много видове мъже, но маминото синче е най-лошият. Поне си хвани някой чичко-паричко, с него ще си дори по-щастлива от с такъв „мъж“. Да не говорим, че маминото синче никога не може да успее в живота и работата си, защото е научено мама да му решава проблемите, което не може да стане на работното място.
Ако имаш пък деца от такъв, животът ти става 100% ЧЕРЕН. БЯГАЙ НАДАЛЕЧ, докато имаш тази възможност.

31.   -Ало маме боли ме гърлото и жената ми направи чай от лайка, да го пия ли?
-Ало маме изморен съм ама то е 21:00 дали да си лягам да спя или е рано?
-Маме абе жената готви тука нещо ама като гледам не е сложила фиде като тебе. Да го ям ли?
-Ало абе жената иска да отидем на почивка ам ая кажи къде да идем? Я ела нас да ни светиш.
Къв е тоя мухльо бе?

32.   От №14:
Не само смятам, че човек може да се "научи" да участва активно в домакински задължения, но и че си е заложено по принцип във всеки добър като цяло човек. Ако ще никога да не са се занимавали с чистене например и да не могат да го правят ефективно и бързо, движещата сила би била вътрешния дискомфорт, че някой до тях върши нещо, докато те си веят краката например. Възможно е обаче и отмятане в други сфери. Моите задължения като малък бяха съвсем други, защото живеехме в къща.
Поздравления за оправността ти и способността ти да се справяш с коли, латекс и контакти. Не исках да кажа, че това са задължително мъжки работи и че ако бъде сварена жена с отвертка, трябва да й се изтръгне от ръцете веднага с вик "К'во праиш, ма? ". Не че жените не могат или нямат капацитета да вършат това, напротив. Идеята ми беше, че обикновено те не се интересуват от такива дейности, или не искат да се занимават и че единствено поради тази липса на интерес тези задачи се превръщат повече в мъжко занятие. Поне такъв е моят опит досега, де. Ти си по-скоро изключението, което доказва правилото. Разбира се, може и да греша.

А споменатите битови проблеми са от съвсем дребен и незначителен характер в моите очи. По какъв начин реално влияе на семейния живот изборът да смучеш тези или онези лукчета. Или дали да си мажеш филията с маргарин или не. Макар че нещата дори в такива семпли наглед неща зависи повече от това дали можеш да си обосновеш мнението рационално. Има разлика между "мама каза така" и реален аргумент. Например бонбоните, които аз смучех при последния си грип бяха по препоръка именно на майка ми. От една страна ги смуча, не само защото мама каза така, но и защото наистина имат ефект, пък и евкалипта в тях буквално изринва всичко по пътя си от ноздрите ми до гърлото. Сандвичите с маргарин са наистина вкусни, но в същото време маргаринът съдържа всякакви изкуственяци - поглезиш от време на време може, но не и редовно да гребеш от кутийката. Да си променяш мнението често също не е лошо само по себе си, въпросът е дали можеш да обосновеш промяната във възгледите си.

Като че ли виждам сега къде е реалният проблем. Не е в това, че приятелят ти е "мамино синче", а че се чувстваш обидена от държанието на майка му. Всички забележки и проявите на злоба от нейна страна, ти сигурно си подминала мълчаливо с цел да избегнеш конфликт и може би това ти е била грешката, която ти е попречила да видиш как стоят нещата наистина. А май това ще бъде истинският тест за приятеля ти. Как ще реагира и чия страна ще заеме, независимо дали си способна да си аргументираш мнението. Вместо да си драскаме убедено как и дали "олигофренът" щял да те смени за едната манджа, лично провери дали наистина ще се окаже така. Свят голям, хора всякакви. Това, че някоя злощастна коментаторка е попаднала на боклук не означава, че и твоят е такъв.

Да вмъкна и една мисъл така между другото, която ме човърка - познаваш се с този човек от известно време вече. Достатъчно, че да започнеш да обмисляш връзката ви в дългосрочен план. Също така пишеш, че отначало ти се е сторил мъжкар, че този негов образ е започнал да избледнява едва отскоро, откакто имаш вземане-даване с майка му. Сега като гледаш в ретроспекция, можеш ли да обясниш как неговото мъжкарство се е наложило сред твоите впечатления - ако се вярва на мненията досега, че е бил "боклук", "нерешителен" и "олигофрен", то тогава ми изглежда по-логично въобще да не си го била забелязала, камо ли хлътнала по него? Как така се е случило обратното?

Иначе си поддържам мнението отпреди, ще го обобщя накратко: докато си безработна, честно казано не можеш да го обвиняваш, че предпочита живот в апартамента на майка си. Виж, ако изкарваше пари, особено ако си си намерила добре платена работа, която да ви помогне да се измъкнете от финансовите затруднения в момента, тогава е съвсем друго нещо - един комбиниран бюджет отваря много повече врати и създава много по-малък риск за която и да е от двете страни.

Но ако дори тогава не иска да живеете отделно, чак тогава бих сметнал, че има реален проблем. Особено ако е неспособен да измисли реалистичен и постижим в близкото бъдеще план. Чак тогава ще има истински повод за притеснение, че е прекалено зависим от майка си!

Ако е изглеждало, че съм прекалено остър в мненията си досега - извинявам се. Опитвам се да представя алтернативна гледна точка, а и освен това, адски се гневя на мненията написани до момента.

33.   Хаха... :) С две ръце подкрепям № 29 и № 31. Двама души се събират, за да създадат СВОЕ семейство, независимо дали "подписват". Аз съм от омъжените, не мисля, че има разлика. Моят мъж беше също така обгрижван от майка си, направо не е за вярване в какъв свестен и подкрепящ ме съпруг се превърна. Винаги съм уважавала майка му, приемала съм я без предразсъдъци и понеже живеем в различни градове, не бяха възниквали конфликтни ситуации. Когато обаче възникнаха... аз не съм от кротките, казвам си нещата направо и навлизам в открит конфликт ако ме предизвикат. Намирам го за по - честно и полезно, отколкото да се тормозя аз насаме. Изумена бях от неговата позиция - да застане твърдо зад мен, а въпросът беше дали тя да помага за гледането на първото ни детенце /и то само защото бързо се върнах на работа, не по прищявка/ като дойде у нас, или да си го дам при баба в друг град, на по - чист въздух и т. н. Идеята ми е, че ако й се противопоставиш директно в ситуация като тази с маслото или с лекарствата, ще видиш той как ще реагира и ще си знаеш има ли смисъл да се занимаваш с него.

34.   До №14, 32 Гледаш от своята мъжка камбанария и се мислиш за прав. Но човек, който е свикнал да си вири краката с дистанционно в ръка, докато си е в къщи, до към 30 годишна възраст, в последствие въобще не се съобразява и не скача да чисти заедно с човека с който живее, както ти си мислиш. Той е свикнал, за него е нормално, 30г някой да обикаля около него с парцала и тези действия въобще не му правят впечетление. Както повечето жени, не объщат внимание на контакти така и мъжете отгледани в " По килима или на пода има прах и трохи и си седят така дни без на никой да му направи впечатление. " не им правят впечатление трохите и праха.
А незначителните според теб проблеми с какво ще си мажеш филията, не си ги разбрал. Проблемът е не с какво ще си мажеш филията, а това че с каквото каже мама е правилно да си намажеш филията. Да вземеш да си мажеш филията с маргарин и някой /в случая мама/ да дойде да ти прибере маргарина в хладилника и да ти извади масло и ти да си длъжен да слушаш от уважение, а партньорът /мъжът ти/ да те убеждава, че мама е права, ей това дразни. Да нямаш право на избор, да трябва да приемаш маминото мнение за правилно.
За теб, като мъж, няма никакво значение с какъв прах за пране ще си изпереш гащите, но жените правят избор в магазина, точно от кой прах да вземат и когато "мама" дойде и каже " тази марка с която аз пера е по правилна" е тогава ти иде да я удушиш. А когато каже на мъжът ти и той защити нейното мнение за "правилен прах за пране" е тогава искри ни излизат на жените от главата. Защото всъщност жените избираме праха не само според финасовите ни възможности, но и според мириса, качеството, количеството и ако мама пере само с евтин прах, а ние държим на ариел заради нашите "женски дрехи". Тя започва да убеждава съпругът ни, че едва ли не много харчим.
Ти като мъж, как би реагирал на това, тъст ти да казва на жена ти, каква марка зимни гуми и антифриз да купите на колата си и тя да държи на неговото, а не на твоето мнение. Как би реагирал на това, тъщата ти да иде с жена ти, докато те няма и да купят правилният според тъщата климатик за у вас, с вашите семейни пари?

Авторката дали работи в момента или не е без значение. Ще ти обясня защо! Защото всъщност както тя каза няма да е винаги така, а и когато имат деца тя ще си е у дома с децата на 240лв майчинство, поне по две години за всяко дете, тогава той така или иначе ще трябва да поема не само нейните разноски, но и тези на децата. Може разбира се той да остане в майчинство, а тя да работи неината переспективна професия, но ти №14 не виждам да си от мъжете, които биха се съгласили да излязат в майчинство, зависими финасово от съпругата си.
Ако той се съгласи да изплащат ипотека и тя в последствие го изостави, както предполагаш, той ще продължи и ще си изплати собствено жилище какво му пречи.
А дори той да взема 10 000лв заплата ако жена му не е пестелива не би могъл да изплаща жилище, дори тя да работи за 2000. Ако е безработна и достатъчно пестелива ще се справят да изплащат жилище дори само с 800-900лв негова заплата.
№14 Прекалено поставяш равенство между половете и в същото време делиш задълженията на мъжки и женски. А ако 3 години след брака ти професията на жена ти стане много високо платена и ти вземаш три пъти по малко от нея? А ако не дай си боже ви се роди болно дете и се налага единият от вас да стой в къщи да го гледа с години? А ако след като се ожениш един от вас се разболее и остане на инвалидна пенсия тогава, какво, да се развеждате, защото не сте равни ли? Май много ако-та станаха и замириса а?
Разбери №14 Половете са равни, но хората не са, още по малко семействата.
В момента авторката си взема решение за своя си живот и дали ще вземе това "7 годишно дете" за съпруг си е нейно решение, но още отсега тя смята, че тя и нейните родители са по модерни, съвременни, интелигентни тези факти ще ескалират в бъдеще, особенно при вземане на семейни решения и решаване на проблеми. Той е бил в началото "добър мъж", само защото е слушал и се е съгласявал точно като 7 годишно дете, той се държи с нея, както се държи с майка си, съгласява се. Такива отношения в началото са приятни от страна на решаващия.
Ако №14 новата ти приятелката се съгласява с теб за всички решения кога и къде да идете на кафе, и такива дребни неща ти ще си доволен нали, ще я мислиш за добра жена. Но ако след 5 месеца стане така, че минавайки заедно покрай витрина й харесаш прашки и тя ти откаже, с аргумент мама мисли за правилно, да не нося дантелени прашки, е тогава дали ще е жена на място?
Дано №32 разбра какво имам в предвид. Добре ще е да ми отговориш на въпросите. Дано отговорите ти помогнат на авторката.

35.   до 14/32

„А, между другото, по определението дадено тук и аз съм мамино синче. “
Прочети малко повечко за Едиповия комплекс, преди да пишеш такива глупости.
Има разлика между това майка ти да ти препоръча вид бомбони и това майка ти да ти препоръча интимно бельо, разбери това. Ти много правилно си се отделил на време и живееш самостоятелно. Това се е случило най-вероянто, след като си преодолял Едиповия си комплекс, през които минава всеки човек (и жени, и мъже). Лошото е, че не всички са като теб. Въпросният мъж не се е откъснал от майка си и дори да имаше достатачно пари да живее отделно, не би го направил. Чети по темата, много е интересно. Не си мамино синче иначе, не го твърди, че плашиш жените (с право). „Мамино синче“ значи болен възрастен мъж, който има болна връзка с майка си (Едипов комплекс), която е характерна за малките деца, но е ненормална за мъжете.
На авторката и на другите момичета ще кажа - бягайте от истинските мамини синчета - такива като приятеля на авторката. Те са болни хора и няма да можете с тях да създадете нормални семейства, а когато се появи първото ви дете дори ще загубят сексуален и всякакъв интерес към вас. Много е сложно, едно ще ви кажа - такива мъже имат непреодолян Едипов комплекс и ще страдате задължително, няма да можете да ги промените или да направите нещо, защото са болни психически и имат нужда от лечение при специалист.

Съмнително е не да търсят майките си, когато са болни от грип - това е нормално и човешко (макар, че също е остатък от едиповия комплекс), но най-късно, когато майката избира бельото на порастналия си син, хрантути го и го ревнува от приятелката му, нещо не е нормално. Възможно е дори майката да има психично отклонение, което не осъзанва и дори да е влюбена в собствения си син. Бягайте от там!!! НЯМА СПАСЕНИЕ ОТ ТАКИВА СИНОВЕ И МАЙКИТЕ ИМ. Ще ви използват да им родите деца, които свекървите ви ще обсебят за себе си (инцестно дете), а мъжте ви ще ревнуват от тях (собствените си деца) МАЙКИТЕ СИ (конкуренция). Пълно е с такива примери, БЯГАЙТЕ, БЯГАЙТЕ, БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ТАКИВА МЪЖЕ И СВЕКЪРВИ.
Авторке, не е срамно да нямаш работа, не е болестно състояние за разлика от връзката на приятеля ти с майка му. Бягай от там, върни се при родители или отиди в София, дори в чужбина (далеч от тези) и друг път гледай много добре, преди да тръгнеш с някой ненормалник.

36.   от № 20 до № 35 - ти си описал професионално това, което аз се опитах да кажа. Само че аз не съм професионалист, някак си на подсъзнателно ниво усетих нередността в тази ситуаци, но ми липсваше речник да го разкажа. Точно толко нечисти ги усещам подбни връзки!

37.   Авторке (номер 36), надявам се да съм помогнала.
Не е нечиста иначе връзката на приятеля ти с майка му. Всички сме минали като деца през това, но здравите психически сме решили Едиповия си комплекс. Момичетата са се откъснали от сексуалното си влечение към бащата и са започнали да се идентифицират със собствения си пол (на 10-12 г), а момчетата са се откъснали от тези желания към майката и са почнали да се идентифицират с бащите си. Можете да видите такива здрави мъже например и на 40 г. да ходят на риболов с бащите си, докато с майките си нямат особена връзка, обичат се, но не предприемат неща заедно да кажем, а когато майката почне да се държи майчински към тях, те учтиво я отблъскват, но никога не позволяват тя да ги хрантути да кажем, да им купува дрехи, да не говорим за бельо. За здравия мъж дори е срамно пред обществото вниманието на майка му, когато тя почне да се държи към него като към малко момче, но търси вниманието на баща си. Здравата жена пък ще ходи на пазар с майка си да кажем и никога не можете да я видите да ходи на лов или риболов с баща си, обича го, но не се лигави излишно с него в обществото или на саме.
Връзката на приятеля на авторката с майка му не е мръсна (имали сме я всички като деца), тя е БОЛНА, когато детето е порастнал мъж или жена. Той обича авторката по свои си начин, но най-късно, когато тя му роди дете, той или ще прехвърли Едиповия си комплекс към нея (тя му става маминка), или ще забрави за нея едва ли не (излишна е във връзката му с майка му и инцестното дете). И в двата случая няма да я желае като жена. Лошо става за дечицата - свекървата се сдобива най-после с детето, което не е могла да има от сина си заради инцестната забрана. Ако детенцето е момченце, свекървата ще го обсеби и може дори да прехвърли болните си чувства към него, а синът ? ще откачи от ревност и ще почне да вреди на сина си и майка си, ще създаде ново дете на жена си и ще прехвърли едиповия комплекс върху нея.
Ако детенцето е момиченце е възможно синът да развие болни чувства към него... , а свекървата да го приеме за конкуренция и да почне да му вреди, както го прави днес с авторката.
Изобщо - болна работа.
Има решение, но то предполага двамата да се лекуват при психолог, което едва ли ще направят. Недай си боже авторкта да намекне за едиповия комплекс, те ще станат направо агресивни...
Авторке, не споделяй написаното от мен на приятеля си, той може дори да изтрещи и да почне а те бие в процес на нервен пристъп, не е виновен за това - болен е. Ако можеш, заведи го на психоаналитик, но ако откаже - бягай.
Просто си събери куфарите и бягай по най-бързия начин. Почни да четеш Фроид и други автори по психоанализа, за да се научиш да познаваш такива мъже и навреме да бягаш от тях...
Млада си, животът продължава. Дори е добре, че нямаш работа - нищо не те задържа в града. Бягай в голям и далечен град. Ще те търсят натрапчиво и двамата (не си им родила инцестното дете още). Ако съвсем нямаш възможности, бягай при родителите си или приятелка. Няма оправия за такива, ако не искат да се лекуват.
...след време може да разбереш, че този мъж се е оженил, създал е деца, но в едно бъди сигурен - жена му няма да е щастлива, а децата му ще са болни като тях с майка му