Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравейте! Аз съм майка в подобно положени- много подобно.. , още не съм станала баба, но съм/ сме дали всичко за детето си, както и ти. Съпруга ми, макар с него да не сме били идеалното семейство- няма значение защо, но не е било повод изневяра. Сега е застанал плътно до и зад мен и само казва- ще се опомни, спокойно, ще се опомни. Да силно се надявам да се опомни, както къзва и №1. Психическото ти състояние ми е познато, съдейки по себе си... сега и аз не се харесвам... А другите дето дават съвети- Не давайте и не корете- вие сте след нас и не знаете какво ще ви дойде до главата, а за дете много боли, ако е така както при авторката и мен само едно!
Дано се вразумят децата ни и Бог да бди над тях!

7.   Номер 2, мисля, че си много строга с авторката. Все пак, за да се стигне до това положение вина имат и тя и дъщеря й - никога не е само единят виновен. Принципно те подкрепям, но смятат, че авторката страда от това, че вече не е част от живота на дъщеря си, а би искала и тя да помогне за това внуче, стига да имаше кой да й се обади. Не смятам, че авторката съжалява, че е дала апартамента си и се е преместила в друг град, за да излекува дъщеря се. По скоро се чувства разочарована, защото е имала други очаквания. Естествено, че не е редно родители да предават амбициите на децата си, да ги карат да следавт определен път и да ги задушават от очакванията си, но е човешко да имат такива. Та кой човек не иска детето му като малко да е добро, може би малко палаво и да има доста приятели и щастливо детство. Кой не иска после детето му да се събери с възпитани деца, да излиза и да се забавлява, но и да има добър успех? За мен това са неща, които всеки нормален родител желае на детето си, но естествено не трябва да натрапва виждането си. В крайна сметка тази жена е правила жертви за детето си и смятам, че заслужава поне малко благодарност от страна на дъщеря си. В крайна сметка и това момиче е вече майка и би трябвало да осъзнава какво е жертвала майка й. А може би не го осъзнава, защото тя не работи, защото мъжът й не работи, а тъщата и мъжа й ги издържат. Това за мен си е точно безотговорно, но е друго като си свикнал винаги да има кой да те оправя и да смяташ, че някой е длъжен да ти помага въпреки че вече самата ти не си дете, а майка.
Както каза номер 2, най-добре е да я оставите да изживее любовта си и както каза номер 3 да се постараете да не я изгубите като дъщеря. Поговорете с нея, помагайте й за детето, бъдета част от живота й, но я оставете да поема отговорност за изборите си - не се месете във взаимоотношенеята с мъжа й, не се месете в методите на възпитание на внучето ви, оставете я сама да взима решенията за себе си и семесйтвото си, но и тя да поема последствията от тези свой решения. Нека тя знае, че може да разчита на вас винаги, когато има нужда да сподели, има нужда от съвет или морална подкрепа.
Ана

8.   Номер 4 думите ви са лишени от всякаква доброта.
Хора като вас разглеждат родителите, като инкубатор за отглеждане на човек.
Щом човека порасне и добие сили, праща инкубатора по дяволите, а той с пълно право си живее безгрижно.

9.   Пази Боже от такива родители като вас. Добре, че се е спасило момичето. Триста ти пари и уроци, когато вие сте я третирали като ваша собственост, която е длъжна да живее според вашите желания. В момента когато съвсем естествено се е опитала да живее заради себе си, е станала най-черната - "а мъжът ми не иска дори и нея да види". Ужас, ужас! Вие сте родители само когато става на вашето. Когато действително е трябвало да я подкрепите да изживее любовта си, или да изживее грешките на растежа - вие сте я отритнали. Съсипали сте най-хубавия миг в живота й - раждането на първо дете. Вие сте ужасни, просто ужасни хора!

10.   Номер 9,
От какво се е спасило момичето? Родителите и са жертвали всичко за да е жива и здрава, ти правила ли си такова нещо?
Майка и е отишла на изписването, какво са съсипали, изобщо изживявала ли си такова нещо?
И как точно трябва да я подкрепят за да изживее любовта си?
Жертвали са се за да живее, това не е ли подкрепа?
Никой не е казал, че е най-черната и никой не е казал, че са я отритнали.
Просто хората са имали някакви планове за детето си, детето им ги е провалило и сега на тях им е обидно, толкова ли е трудно да им влезете в положението?
Да, тя се съвзема малко по малко и бащата ще се съвземе, но просто в момента им е тежко.
Хора като вас, докато са млади плюят по всички възрастни, а когато остареят плюят младите.

11.   Присъединявам се към мнението на номер 8. Номер 4 прекали.

13.   №4 се държи като кучка. Но уважаема госпожо/дине, надявам се, че имате деца! Не предизвиквайте съдбата! Никога не е късно, да ви се обясни от нея, че не сте застраховани от попадане в положението на авторката!
Към авторката:мила не се измъчвай много могат да бъдат причините за това положение. Много хора могат да се намесят и да размътят мозъка и морала на едни млад човек. Но... всичко с времето си. Ще се оправят нещата не се ядосвайте. Пиша от името на дъщерята, която беше в състояние да захвърли майка си, образованието си и не само това, ами го направи. Горко съжалявах след известно време. Но поправих грешките си. Дано мама да ми е простила. Нормално и умно момиче като вашата дъщеря, ще разбере, че не всичко е секс и любов. Ще разбере че без образование няма да е добре посрещната и добре платена никъде. Ще разбере още много, много неща за мъжете и тогава ще поправи стореното убедена съм. Само търпение и спокойствие ви желая сега. Не допускайте вече вразуменото момиче, да се прибере при родители -развалини!

14.   От №4 Аз съм на 49г.
До №8 Родителите сме един вид "инкубатори". Никъде по света няма животно грижещо се за възрастните си родители, освен някой изискващи от децата си човеци. Крава от теле не суче и това е природен закон.
До №13 Имам две големи деца, но разликата ми с авторката е, че аз не очаквам от тях да ми осигурят жилище, купила съм си дом. Нито очаквам от децата ми да живеят живота си, като възрастни индивиди по мойте норми, оставям ги да бъдат "самотни майки" ако така са решили, щом до толкова съм ги възпитала да очакват на държавата да ги храни, аз съм виновна, не те. Ако реша помагам, те също не изискват от мен помощ, затова и се справят сами и то доста добре, дори помагат на мен. Само като споменах, боли ме кръст, ми купили космодиск за подарък. Внуците вземам, когато на мен и на тях е удобно, те не очакват аз да гледам децата, както повечето младежи сега.
Твърдо съм убедена, че ако един човек е лумпен до 25г, родителите му са виновни и не трябва да се търси вина в него. Ако беше възпитан от малък, че успехите зависят от самия него не би тръгнал да се оплаква от живота си на държавата /да иска помощи/.
Какво иска авторката: детето й да й осигури жилище, да учи образованието, което авторката иска за да не изгуби "голямата помощ от 2800 лв", да се интересуват от нея, като тя нигога не се е интересувала от тяхното мнение.
Младите хора ако не им се обясни от малки, че образованието е за тях не за родителите им, повечето "учат" за пред родителите. В един момент се усещат, че е било за тях но вече е късно.
Колкото и да и казвате на авторката "ах горката", само това ми стига "Един ден събра най - необходимото и дори не искаше да ми каже къде отива. Затръшна вратата и сякаш толкова ме мразеше - избяга. Приятелят й ми се обади по телефона и каза, че ще живее у тях, защото е бременна. Стана ми толкова мъчно и дни наред плаках. Обвинявах се, че съм се излъгала в нея, а мъжът ми не иска дори и нея да види. ", за да преценя що за майка се лъже така, що за майка й се затръшва врата, какво трябва да е направила една майка за да я МРАЗЯТ? Що за родители не искат да видят детето си, внучето си?
Мойте деца също са правили бели, също не са искали да разберат някой мой поучения, но сме разговаряли, колкото дълго е нужно и колкото пъти е нужно.
И последно, когато човек няма прекалено големи очаквания, не се разочарова!

15.   До №4-14 и която да си- Господ забавя, но незабравя! Имала си апартамент- ами имай си, но ако имаше проблем със здравето на детето си- би ли го продала? !? !? ! А твоите деца имат ли жилище- Купено от теб? Много си Арогантна! Сега е време да купиш и на децата си- защото Авторката така е направила! Дала е жилище, Здраве, Нерви, Живота си, а такива като теб най- вероятно са си гледали живота- нямат силната връзка с детето си, вяли са си задника- е купила си била жилище- Чудо голямо и ако не си дала на децата си е време те да те изгонят- тогава ще можеш за миг да усетиш болката на тази жена.
Скъпа, Авторке! Надявам се детето ти да се Вразуми и да се обърне към теб човешки, а какво тлябва на една майка? !? ! Детето й да я уважава, блага дума, усмивка и една прегръдка- на майката друго не е нужно.. Желая ти много скоро да дойде дъжеря ти с букет в ръще и да помоли за прошка, да изкаже благодарност и просто да излезете щастливи- Желая ти го от все сърце- истински жастливи отношения между майка и дъщеря! Успех, Авторке, и нека Бог да бди над теб и над всички, които обичаш!

16.   №15 Ако добре си прочела, авторката свое жилище не е дала, защото никога не си е купила такова, дала е наследственото си жилище. Жилището на тати по-лесно се дава. Надали тази прословута кашлица е струвала цяло жилище.
Аз си купих собствено жилище и мойте наследсвени жилища, децата ми ще ги получат. Те вече си купиха техни. Моето, купено от мен, ще си бъде мое и няма да бъда зависима. Отгледах и изучих две деца, и не се срамувам от това.
Като се погледне не съм продала наследствено жилище, вложила съм средства от собствения си труд в мое жилище и в образованието на децата си. Така, че кой от нас двете с авторката си е вял задника със наличните си средства, си личи. Децата ни са почти на една възраст, затова предполагам, че с авторката сме също на подобна възраст. Значи сме живели и отгледали деца в едни и същи, трудни за страната години.
Казването на истината не е арогантност, нито нахалство.
Авторката казва искам! искам! искам! дъщеря ми да живее така и така. Без да се интересува, какво иска дъщеря й в живота си. Дъщеря й не е ли пълнолетен човек, тя няма ли право на избор как да живее живота си. Нападате ме само, защото съм за правото на всеки за собствен избор в живота!? !? Авторката иска да е главен диригент в живота на дъщеря си, и вие я защитавате, и подстрекавате, че била права. Насъсквате я против детето й, давате й фитили да продължава да се бори за собствената си "правота". Без да се замислите права ли е да иска?
Ако аз очаквах от сина си, например той да стане президент през 2011 и аз сега щях да съм разочарована. Щяхте ли да ме подсрекавате да продължа да очаквам той да ми се извини, че не е станал президент? Трябва ли той днес да дойде с букет да ми се извинява, че не е могъл да изпълни желанията ми? Чия майка е по-щастлива тази, която храни неизпълними надежди или тази, която се радва дори на малките успехи на децата си? Не изпуска ли сега авторката, първите срички на внучето си "ба-ба-ба", не изпуска ли бебешките невинни усмивки, със сръдни и недоволства? Не изпуска ли усмивката на дъщеря си държаща детето си в ръце?

17.   „Струваше ли си да зарежа всичко в името на едно добро дело - да оздравее, да учи и да има професия? Аз останах излъганата. И сега се питам накъде - без жилище и без дете? “

Подкрепям 16/9
Какво е постигнала авторката в живота си, освен да бъде неуспешен диригент в живота на дъщеря си?
Момичето за мен нарочно е забременяло, то и аз така бих направила, за да се махне от семейството си.
Какво мога да кажа на авторката - дъщеря ти не ти принадлежи. Да слагаш материални неща като апартамент наред с детето си е показателно. Добро дело е да дариш 1.20 лв. с СМС на непознато болно дете. Родителски дълг е да се грижиш за детето си. И в двата случая не се очаква да ти се върне услугата! Който иска да има възвращаемост от инвестициите си, да инвестира в частен бизнес или в акции. Децата не са фирми!
Номер 16 - хубаво е, че си имала, какво да дадеш и как да изучиш децата си, но не при всички е така. Моите родители са нямали да ми дадат нищо. От 18-годишна работя, изучих се сама и сами си купихме дом с мъжа ми. Въпреки това съм много благодарна на нашите, уважавам ги и ги обичам. Ако имах родители като авторката бих постъпила сигурно като дъщеря ? - аз не съм забременявала и прекъсвала следването си, но аз съм била винаги самостоятелен човек. На дъщеря като тази на авторката са ? отнемани всички решения и отговорности в живота. И забележете, за какво я е яд авторката - за някаква помощ от 2600 лв?
И една дума не обели, че не е виждала внучето си, че не е участвала в живота на детето си?
Тя е инвестирала в това дете, така както човек инвестира в жилище или друго материално нещо. За нея дъщерята е НЕЩО. Е, инвестицията е потънала, казват икномистите. Така е, няма успешна инвестиция, когато забравяш, че става дума за човешко същество.
Авторката ще си умре сама и без апартамент. Каквото посееш, това и ще жънеш!
Моите родители не са ми дали нищо материално и не са ме изучили след 18 г., но ще се грижа за тях, когато се наложи след години. Явно добре са се справили, защото и днес мога да отделя 500 лв. да им пращам, но не искат от гордост. Тези пари ги спестявам за тях и като се разболеят ще имат най-доброто лечение и грижи. Чакам първото си дете и изобщо не разчитам на помощи - дори няма и да търся - и детски няма да търся, защото едно научих в живота си - да се оправям сама. Мерси мамо, мерси татко!

18.   Ех, ама и вие майката нападнахте.. Една дъщеря трябва да иска прошка от майка си, не обратното! Грижете се дори косвено за детенце и дъщеря ви! Тя ще се опомни, ще се прибере! Говорете и на съпруга си, смекчавайте нещата, защото от опит ви казвам, че щерка ви ще почука отново на вратата! Но тогава е ваш дълг да я пуснете у дома след като е поискала прошка и се е покаяла, защото и тя тепърва възпитава дете, което трябва да научи на уважение!
Алеса

19.   Алеса, нищо не „трябва“ по принцип. В случая дъщерята е правата, защо да иска прошка?
Единствената грешка, може би, е че дъщерята е избързала със забременяването само и само, за да се измъкне от властта на майка си, но честно казано - по-лошо от това да те тормози собствената ти майка едва ли има. На каквато и свекърва да е попаднала, явно е по-добра от майка ?, щом не е почукала още на врата ?? Ти как мислиш? Лошо ли ? е на такава дъщеря? Аз мисля, че момичето дори днес е в по-добро положение от преди - има си семейство, което го обича такова, каквото е. Кой знае - един ден може САМОСТОЯТЕЛНО да реши да си продължи образованието...тя за лошо не е постъпила така, да знаеш.

20.   Алеса тази дъщеря е избагала от дома си, човек от хубавото не бяга.
Не нападаме майката /авторката/ казваме й тя самата да се опомни, да спре да иска дъщеря й да й бъде длъжна. Децата не са ни длъжни с нищо на този свят, решението да ги имаме е изцяло наше на родителите. Ако те не се справят добре, значи ние не сме се справили с възпитанието.

21.   Абе, Писателки, спрете да хокате жената! Вие деца имате ли? Как ще се почувствате, ако това се случи с вас? Не сте безгрешни, а знайте и на вас вина ще намерят! Старите хора са казали- " Бай, бабо да не ме среща мечката" Вместо да годворите нормално и без даяждане да дадете съвет как да се оправят нещата- вие нападате! Нали сте много умни? Нали сте образовани, начетени? Така ли учат психолозите- НАПАДАЙ? Когато вие напишете своята драма и трагедия- тя винаги ще е най- тежка и страшна за вас, как искате да постъпят с вас- назидателно? !? ! ОООО НЕ- ще искате съвет! А сега се постарайте да не се изтъквате, а да дадете най- добрия съвет как да си върне детето. Хубава вечер!

22.   21 - и какво толкова се е случило?
Хората гледат как децата им умират, губят най-близкото си.
Подкрепям иначе 20 - човек от хубавото не бяга. 1 изречение, в което е казано всичко

23.   №22
Каквото и да се е случило, жената иска съвет, а ти също не си праведна- щом нападаш и със сигурност ще има за какво да те обвиняват и твоите деца- така, че това не е начина да се държите! След като сме живи, значи всички грешки са поправими! От грешка до грешка има разлика, както и за едни една грешка може да е голяма, а за други да е безобидно. Вероятно дъщерята в момента вижда само лошото в родителите си, но другото семейство никога няма да й е семейство и сега показвайки отношението към смоята собствена майка ще е уязвима от милия й съпруг и свекърва и то при най- малкото скарване особено когато са заедно. Никоя майка не прави непростими неща! /със сигурност има изключения, но авторката не смятам, че е от тях/ На чуждото винаги се угажда за да не се чувства пренебрегнато, но своето си е свое! Така, че рано или късно дъщерята ще разбере какво е сторила- дано не е прекалено късно.

24.   Хора, вие знаете само да хокате. Жената е споделила и е поискала съвет. На вас, ако ви се случи всичко това, дали ще бъдете на същото мнение. Вие сте след нас. Жената е тичала по болници, треперела е по изследвания, дори не е спала, за да разбере детето дали е живо и дали диша. Никой от вас, които хокате не е викал Бърза помощ по нощите и не е оставал в болница през нощта в името на детето. Какви хора сте вие! Май че вие не сте майки. Гледате всичко от другата страна и отвисоко. Дъщерята е побягнала от страх. Уплашила се е и не е знаела какво да прави. Тя е принудена да живее при свекърва, защото няма къде. Нейните родители не получават наеми от 4 апартамента от Тошово време - от соц. панелките като някои от вас. Какво толкова укорявате хората, погледнете себе си! Заприличали сте на селски клюкарки. Ето поддържат от време на време връзка, чуват се и е била на изписването - значи не й е било безразлично.

25.   Най - лесното е да обвинявате другите за грешки, а не да търсите Истината.
Лесно е отстрани, но ако на вас се случи ще говорите по друг начин.
Търсих малка подкрепа, а получих наказание.

26.   Госпожо, поставете се на мястото на дъщеря си и помислете щяхте ли да бъдете щастлива, ако някой друг ви налагаше как да живеете живота си и какво да учите. Възможно е тя да е отишла при приятеля си и нарочно да е забременяла, защото не чувства никакво разбиране от вас цял живот е гледала да ви се хареса и не е следвала своя собствен път и мечти учила е това което вие сте желали да запише а не това което тя желае. И резултатът по - късно не е закъснял самотна майка е почти е прекъснала връзка с родителите си. За съжаление вече е пълнолетна и не може да и се бъркате в живота просто я оставете да прави това което наистина я кара да се чувства щастлива да се радва да детенцето си и да учи това, което наистина желае и е нейното призвание! ж. 22

27.   Госпожо, поставете се на мястото на дъщеря си и помислете щяхте ли да бъдете щастлива, ако някой друг ви налагаше как да живеете живота си и какво да учите. Възможно е тя да е отишла при приятеля си и нарочно да е забременяла, защото не чувства никакво разбиране от вас цял живот е гледала да ви се хареса и не е следвала своя собствен път и мечти учила е това което вие сте желали да запише а не това което тя желае. И резултатът по - късно не е закъснял самотна майка е почти е прекъснала връзка с родителите си. За съжаление вече е пълнолетна и не може да и се бъркате в живота просто я оставете да прави това което наистина я кара да се чувства щастлива да се радва да детенцето си и да учи това, което наистина желае и е нейното призвание! ж. 22

28.   "Струваше ли си да зарежа всичко в името на едно добро дело - да оздравее, да учи и да има професия? Аз останах излъганата. " - а какъв развой очаквахте? Дъщерята да остане стара мома, да заживее като монахиня в услуга на майката. Вместо да се радва, че нещата са се подредили по най добрият начин, авторката се тръшка, че останала излъгана!? Дъщеря й живее в добро семейство, помагат и, тя не се оплаква, а майката я оплаква. Това прави егоизма, вместо да се радва на щастието на детето си, авторката хленчи за себе си, била се минала!? На всичкото отгоре, даже го афишира.

30.   Зная за какво говорите, мадам! За съжаление ние нсме си виновни, че ни оставиха децата. Трепериш му цял живот, а не трябва. Трябва то да е самостоятелно, да има своят горчив опит навреме, не като порастне да го трупа, защото са го пазили мама и тате! Ама българинът разбира всичко - след това! И аз за да не вия, си дигнах дърмите и отидох в чужбина да бачкам, защото няма никой нъжда от мен. Не зная дали е съвет, но аз за себе си съм решил, като се прибера в България един ден, да си взема едно дете от сиропиталище и да си отгледам. Така хем ще има за кого да живея, хем няма да прая старите грешкйи, ще правя нови. Лошото е когато дъщеря ви запшочне да ви иска услуги и пари сле време, защото няма да ги иска от майка си, ами от този който има! Затова съм казал - парите са си мои. Имаше време, когато предлагах, свърши. Сега има толкова много гладни деца, не купувам нито коли, нито екскурзии срещу фалшиви усмивки! Вземете си детенце от дом, за да бъдете и то и вие щастливи!

31.   Авторке, минали са вече две години, как се развиват нещата?
Всеки тук си има собствено мнение, както и начин на изразяване, така, че не приемай буквално нападките и неодобрението.
Аз пък съм с моето мнение някъде между двата полюса. И двете страни са виновни, за да се стигне дотук- Вашата вина е, че не сте съумели да накарате дъщеря ви да осъзнае важността на изборите и тяхната последователност, а нейната вина е, че е избрала най-лесното, без да помисли-бременност и раждане. Вашата вина е по-малка, защото замисълът ви като цяло е добър и правилен, очевидно грешката е в подхода. Защото един ден дъщеря ви ще осъзнае, че всичко, което сте направили, е за нейно добро - ако тя беше попитала тук образованието или бременност и раждане с още неизучил мъж, тогава щеше и ти да видиш насочеността на коментарите в твоя полза и в полза на образованието. Лошо е, че ти говорят тук, че дъщеря ти "нарочно " е забременяла. Това е глупост и безхаберие, не е нарочно. Тя просто е тръгнала по лесен и много хлъзгав път, да очаква чужда милост от чужди хора. И ако сте искали от нея и ЗА НЕЙНО добро като родители, да е послушна, докато расте, сега ще изискват от нея да е послушна и подчинена цял живот, да се съобразява и да мълчи на чуждите, които ще го правят не за нейно, а за ТЯХНОТО си добро. Горе главата, нищо не е толкова страшно, колкото са се опитали да ти внушат тук.
И пиши какво се случва, ако все още четеш темата!

32.   Минаха 3 години вече. Както винаги дъщерята не споделя нищо от новия живот с новото семейство. Според мен изглеждаше добре - детето порасна, образованието тя завърши и изведнъж нови проблеми. Свекървата увеличила чашките с алкохола, свекърът се изнесъл да живее в провинцията, зетят както винаги без работа и едно голямо скарване между всички.
Дъщеря ми излиза с намерение да се успокои, но не знае какво да прави и отива на метростанцията. Качва се на влака, пътува малко и слиза. Обажда ми се да се видим и поговорим. Намерих я изтормозена и разплакана. Заведох я вкъщи и тя ни разказа всичко : за държанието им, за вечните скандали, за отношението към нея и др. Каза, че иска и от там да се махне, но да вземе детето. След проведените разговори с отсрещната страна и беше казано, че тя дете няма да получи. Започнаха да ни обвиняват за различни неща. Най - накрая се събрахме всички на разговор и стигнахме до компромисен вариант да си помисли още няколко дни и да вземе решение дали да се върне там. След определеното време тя реши, че без детето не може да живее и се върна. Обаждаше ми се след това и казваше, че вече нещата са се оправили. След известно време отново е последвало каране и ново решение : да се изнесат свекъра и свекървата, за да е по - спокойно. Сега и те са на квартира като нас.
Другия проблем е, че дъщерята беше със силно главоболие и вземаше лекарства за мигрена по препоръка на свекървата. Болките бяха непоносими и по наше настояване отиде на преглед при предишната си лекарка. Благодарение на нея бяха направени всички изследвания и изпратена на физиотерапия. След процедурите вече много рядко я боли глава. Оказа се, че не е никаква мигрена, а една простуда на врата. Откриха и прекаран цистит, а също и рязко намаляване на теглото. За тези 3 години е свалила 10 кг и в момента ме е срам да пиша колко са, защото и децата в първи клас са на много повече килограми. Според нея не се храни, защото от това, което сготви изяжда няколко лъжички и става, защото останалите трима започват да се карат.
Ето това е в общи линии и с малко думи. На някой може пак да му се стори, че съм виновна за нещо, но този път аз нямам никаква вина.