 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми ме плюят зад гърба ми
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2714 пъти
Здравейте!
Преди години се омъжих и от тогава не живея с родителите си. От този момент сякаш започнах да опознавам майка си и баща си наистина. Започнах да виждам какви са всъщност. Живота им е толкова скучен, че постоянно ме обсъждат зад гърба ми, обсъждат съпруга ми и дори неговата майка. Говорят на въпреки и се сърдят като малки деца. Майка ми вече не се интересува особено от мен, а ме занимава предимно със себе си. Имам сестра, тя живее с приятеля си, по - голяма е от мен. Нея също я коментират зад гърба и. Правят го пред мен. Сигурно пред мея плюят мен. И това са родители. Вечно сърдити, вечно недоволни. Само мислят как да се изперчат, да излъжат хората или да се надуят и похвалят. Не искат да имаме бебе, защото така е редно и защото обичам съпруга си, а защото ще може да натрие носа на съседката, че аз ще имам бебе, а дъщеря и не. И разни други подобни!
Напоследък ми е болно, че виждам, че са толкова ограничени и не мога да спра да се ядосвам. Това някак го преодолявам, но не мога да преглътна факта, че се говори против мъжа ми постоянно. Толкова им е скучно, че по цял ден плюят някой и започвам да ги намразвам. Като им се прави подарък за рожден ден винаги казват, че не искат нищо - важно било да сме заедно, обаче после никога не са доволни от подаръците или пък ако са казали, че не искат такива и не им се подари се цупят като малки деца. Във всеки разговор ще се включат. Например, говорим съседката колко стисната била и майкам и прекъсва: "Аз никога не правя така, аз съм много щедра, обичам да си дам всичко за всеки. " и пр. На 47г. са, но като ме видят говорят само за тъжни неща, как още малко им оставало да живеят, как били развалини и скоро щяли да умрат. Редовната фраза е "Аз съм психолог, общувам с много хора. ", която като чуя ме напушва на смях!
На вас случва ли ви се същото - да говорят зад гърба ви, а и на мъжа ви зад гърба? Как се справяте?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 5faa0b1d58 |
|
1. Ами простотията ходи по хората. Аз съм стигнала до извода, че приятелите си можем да избираме, но роднините НЕ. Имам точно същия проблем, но със сестра си - разбрах, че тя ме е обсъждала и омаскарила пред всичките ни познати от чиста проба завист. Просто събрах познатите си на весело парти и хората сами си направиха изводите за моето семейство. Това беше достатачно да затворя устите на „доброжелателите“. Колкото до сестра ми - поговорих с нея и ? казах какво точно мисля, а после се дистанцирах от нея и нито аз я обсъждам повече, нито тя го прави. Чуваме се по телефона по празниците и до тук. Ако нещо стане - знаем, можем да разчитаме една на друга, но иначе сме на голяма и здравословна дистанция. Съветвам те и ти да постъпиш така - първо си кажи болките на родителите ти и после поеми курс към дистанция. Намери си дори поводи да не празнуваш повечето празници с тях.
Не забравяй обаче, че все пак са ти родители и кръвта вода не става. Уважавай ги и им помагай при нужда, но нито споделяй, нито ти самата обсъждай хора пред тях, нито обсъждай плановете си с тях, нито мечтите, нито ценностите си и идеите. Колото по-малко знаят за теб, толкова по-добре.
Колкото до подаръците - ами подарявай им ваучери да си избират сами подаръци.
Колкото по-дистанцирана ставаш, колкото по-малко време отделяш за тези хора, толкова по-спкойна ще ставаш и накрая няма да ти дреме дори да са говорили отново селяниищини. Да, селско е това поведение - и ние сме от малък и селски град и човек не може да промени произхода си за съжаление - семейството на мъжа ми са от поколения столичани и там такива селении няма.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 31835bcea9 |
|
2. Да, напълно позната история. Не им омбръщай внимание и си гледай семейството. Явно са по-ограничени наистина и сега избиват комплекси. Наистина не ги разбирам такива родители, които само се фукат пред хората и обществото вместо да си гледат семейното щастие наистина, а вечно има едно съревнование с съседите и познатите им.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c7bf76ecb9 |
|
3. Точно така, както казват горе. Въобще не им обръщай внимание, така или иначе те са сиизпълнили родителските ангажименти към тебе. И настина гледай само семейството си!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4a7d13cd77 |
|
4. Знаеш ли какво съм си мислила много често? Раждаме се в такива семейства, за да научим някакви уроци, защото тези хора ако не ни бяха роднини, никога нямаше дори да ги погледнем, пък камо ли да бъдем близки с тях. Именно затова сме свързани родствено, за да няма къде да бягаме. И аз имам много такива случки с роднини, дето са ми по-скоро врагове, освен да си извадиш поуките, не знам какво друго да те посъветвам. Истината е че това са едни много нещастни хора, които не са могли да изживеят живота си щастливо и достойно и затова се са озлобили дори към собствените си деца. Може само да ги съжаляваш. Радвай се че имаш собствен живот, живей го както ти харесва и не позволявай на никой друг пък било то и роднини да развалят щастието ти. И много важно - не постъпвай по същия начин с твоите деца.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c70153d4e6 |
|
5. Със сигурност ще станем точно като тях- родителите. Не със сигурност не ни мразят, със сигурност не са изживели своя живот щастливо- дащото са ни подсигурявали бъдещет Макар сега да не го оценяваме... Тези хора са ни родителите и ще дойде момента в който ще искаме да ги видим, но наистина няма да ги има- та макар сега да са на 47г- както казва авторката. Аз искам да видя баща си, за който съм мислила точно както Авторката- но вече го няма... остана само майка ми и тя е ужасно самотна- имала е приятели и то от детството, има ги и сега- но винати ние сме били на първо място и сега не желае да излиза с никой- ходи на работа, прибира се, седи в къщи- да няма желание за нищо. Така, че погледнете и от този ъгал. Живота си е ваш, мой, на всеки от нас, но майката е една! Аз смятам, че трябва да им покажем че са значими, а не излишни. Ще се опитам да отидем заедно на почивка лятото и да се забавляваме заедно- така поне ше опитам. Да моя живот си е мой, но ми е даден от нея- майка ми и баща ми. Аз мога и се забавлявам и пътувам и излизам и съпруг имам- не живеем заедно, но това което съм постигнала е благодарение на тях и смятам, че трябва по някакъв начин да я правя щастлива майка ми- дори ще поискам прошка от нея в неделя и смятам да отидем отново заедно на ресторант или... ще го измисля. Тя е била най- добрата ми приятелка- смятам и така да остане и занапред. Благодаря ти, Мамо! Мир на праха ти, Тате! Момичета променете и вие нещо в държанието си към тях- и ние ще станем родителе, а не се знае тогава какво ще ни поднесе живота и дали няма да сме дори по- лоши от тях. Няко и някъде беше казал или съм чела- когато едно момче се запознава с момиче- трябва да види майката, защото това момиче ще се превърне с годините като нея. А дали е вярно- ще видим след години.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 9e260df354 |
|
6. Мила госпожо това е твоето виждане, говорила ли си открито с майка си или си подхванала темата, докато ти е интересна, а за продължението обвиняващ майка си.
Отговора на номер 5 е най-правдив и най-точен, а относно твърдението, на номер 3 - те са изпълнили дълга си, но ти изпълни ли дъщерния си дълг, а на номер 4-те са нещастни хора, съгласна съм на такива оценки, ако другата страна също е изказала мнението си, а не зад гърба оценки.
А именно тези "нещастни хора", са те отгледали, възпитали и изучили по всяка вероятност. Едно знам-ако си в беда и имаш нужда от помощ, родителите ти първи ще се притекат и ще бъдат с теб за каквото и да ги помолиш, а не ние които ти даваме съвети, защото са половинчати, не сме чули и другата страна, а и нас едва ли ще ни заболи за Вас колкото родителите Ви..
А някой наши близки просто не ги оценяваме, защото ги мислим за даденост, когато ги загубим едва тогава оценяваме какво са били за нас, колко са ни дали, но тогава е прекалено късно.
Понякога хората правят и неволни грешки, поне аз не познавам един който е безгрешен във всяко отношение. Затова дарявайте с уважение и обич близките си и уверявам Ви няма да сбъркате и Вие ще сте по щастливи.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 52c9a7dbfc |
|
7. Мила за съжаление май при всички е така. Родители са ти... все още се чувстват длъжни да се държат с теб като с дете и да ти казват кое е правилно и кое не е. За жалост, не могат да видят грешките които допускат, като се месят в отношенията на другите и ги коментират, за това единствения начин е да спре да ти пука и да ограничиш контактите си с тях. По добрият начин няма да стане, за това действай с лошия.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c70153d4e6 |
|
8. Правилно №7 и предни коментари, правилно- ограничавайте родителите си, те Не са ви нужни сега, но знайте и няма да са дълго тук с вас- така че, майната им- нали така? Майната им това да ни гледат е само техен дълг- така ще кажат и на нас Нашите деца. Ще мине време ще искама да ги видим и чуем, но до тогава ще сме ги вкарали там, долу и ще има да плачете като мен за баща ми. Не съм била добро дете, не съм, но съм била отговорна към тях майка ми и баща ми- е него го няма и от както го няма, чувствам страшна вина, липса и нужда да го видя. Вина... затова защото много го обичах и сега го обичам- но няма как да му го кажа- въпреки, че бях все гушната в него и му седях на коленете- но не му го казах с думи. Сега използвам всеки миг да го го казвам на майка си! Това не значи, че няма личен живот- имам го, самостоятелна съм, но минавам ако не през ден при нея, то поне веднъж в седмицата, а се чуваме поне 2-а пъти на ден. Приятелите са приятели, с тях имаме едни отношения, любимия си е любим с него други. Тези любови са различни и не трябва да ги месим, а да отдаваме на всеки дълживото и да накараме всеки от тях да се чувства значим. Вие си знаете- майната им на родителите- нали така? Но ние също ще станем родители!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
