Моят дом е моята крепост !?!...
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3063 пъти
Здравейте,

Ще се опитам накратко да напиша нещо, което ме вълнува и в/у което размишлявам от известно време, и бих се радвала някой да сподели, изкаже мнение.
С приятеля ми сме заедно от 3 години, преди 6 месеца заживяхме заедно. Тук е мястото да вметна, че сме от различни градове, аз идвам от н. р. " голям град", той е от по-малък град.
Крайно време беше да предприемем тази стъпка и двамата не сме първа младост.
Имах хубава работа, добро и редовно заплащане, но реших аз да напусна работа и да се преместя при него. Знаех, че няма да ми бъде лесно и че има едно приспособяване, което няма да приключи за ден или два, но аз го обичам и искам да бъда с него, той е човека с когато съм избрала да бъда, той е грижовен, добър, всеотдаен във всичко, което прави.
Живеем в апартамен с родителите му. Майка му от самото начало не ме харесва, но това не ме касае особено, защото не може всички да се харесваме и обичаме-хората са различни, симпатиите към едно или друго нещо също.
Имало е много ситуации, в които е показвала, че не ме одобрява, моменти, в които ми е показвала "кой е господаря' в къщи и т. н. никога не съм и отвръщала с неуважение, повишен тон или нещо подобно. Възпитавана съм в други ценности, а и все пак тя си има още една снаха, което в случая е любимата и още един син, който е сложен на пиадестал.
Ето тук идва голямото, НО.... Моето момче е за всичко, за лек ремонт, за тичане нагоре на долу за каквото е необходимо, докато баткото е страхотния в семейството, как се борил с живота, как нищо те като родители не успели да му дадат пък той сам се оправял и ред подобни. Това го изслушвам с порядъчна доза търпение на закуска, обяд и вечеря.
Ето го и второто НО... Както написах по-горе от няколко месеца съм тук, търсенето ми на работа започна още преди самото ми преместване за момента нищо. Зная, че ситуацията е много трудна в страната ни в момента, но вярвах, че ще успея. С днешна дата не съм толкова уверена, от 9 месеца изпращам cv-та наляво и дясно. Зная, че някой със сигурност ще каже, че има много хора, които от година или две са без работа, но моята случай е този.
Това е още едно НО.... От както съм тук получих няколко предложения за работа от моя си град с добро заплащане, но не съм му казвала, има случай, в които приятели ми се обаждат с предложения за работа и за него, но и това не съм му го казвала....
Но от известно време, започвам да се замислям все повече и повече дали да не се върнам да живеем в къщи. Като казвам къщи имам в предвит къща на 3 етажа, обзаведена, с място и простор за всичко, което си пожелаеш.
Притеглям "За" и "Против" и плюсовете за моят дом са повече... незная, може би съм пристрастна.
Тук честно казано не виждам никаква перспектива, той си има своята работа, заплата му е много малка и отива направо в хладилника, приятели няма, защото всички му приятели за или в чужбина, или са се изнесли от града. Съвестно ми е добри да излезем на по кафе или пица. Другото, което започва да накланя везните към това да се изнесем от тук е, че от известно време баща му започва да говри как ТОЙ пълнел хладилника, как той плащал сметки и тем подобни. Не ме разбирайте погрешно, благодарна съм им за това и го разбирам напълно. Те с майка му са пенсионери, но това не означава пък, че аз трябва да се задоволявам да работя за 350 лв. , защото тук заплатите са такива.
Усещам, че нещата рано или късно ще започнат да прерастват в битови разправии, а това го ненавиждам, не, че човек би могъл да ги избегне....

Всичките ми приятели, смейството ми е на мнение, че трябва да се махнем от тук, но все още не мога да го доизмисля....
Благодаря на всички, които изчетоха това и на всички, които биха споделили мнение или съвет :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: a62476d35c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ще кажа това, което повечето хора биха те посъветвали. Говори с него, обсъдете го и ако се дърпа събирай багажа и дима да те няма. Ако много те обича и държи на теб не би трябвало да е толкова сляп и ще те последва. Знам, че така звучи много лесно, но повярвай ми битовизма така ще ви завладее, че после ще се чудиш как си се заплела в това. от личен опит го казвам... А като се появи и детето... нещата стават много, много сложни...

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: e032601141

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   здравей, ами - да, така е най-добре. Първо си намерете работа и двамата във твоя град. мерстите се и живеете САМОСТОЯТЕЛНО това е абсолютно задължително, особено ще се отнася за ново семейство Там където сте в момента просто не може да се живее нормално. разбира се ще продължите да поддържате добри отношения с неговите родители. Може един-два пъти в месеца да ходите за почивните дни. От написаното разбирам, че не си конфликтна личност - така, че като се преместите и имате и двама работа, тази самостоятелност ще ви даде самочувствие. А и той ще си намери приятели щом неговия град е малък и няма с кого... Няма какво да мислиш. излезте някоя вечер и поговорете - кажи му какво мислиш че не ти е удобно да седиш без работа и че искаш да сте самостоятелни! ако му кажеш всичко което си написала тук - абсолютно сигурен съм, че ще те разбере! даже си мисля, че и той би се съгласил защото разбира нещата!

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 94c9fdd8e8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ти си луда, ако останеш там. Ако господинът ти тропне с крак и се запъне, че при маминка му е най-добре, хващай си багажите и да те няма, нямаш място там и никой няма право да те принуждава да живееш с родителите му, да стоиш без работа в по-безперспективен град и т. н. Това е жива лудост. Не знам как изобщо си се навила, отдалеч цялата ситуация крещи ПРОБЛЕМ.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 13c5212533

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Махайте се от този град и от маминка, колкото се може по-скоро.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: aeef18534b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей, анализирайки ситуацията, стигам до заключението, че ти се колебаеш толкова, защото определено имаш силни чувства към приятеля ти и това те кара да търпиш семейството му, липсата на работа и като цяло начина на живот който водиш, след като си се преместила. Реално погледнато, ако сама не се убедиш в начина, по който искаш да постъпиш, никой друг няма да може да го направи... Всички факти сочат, че е 100 пъти по-добре да се върнеш увас, със, или без него. Звучи егоистично, но според мен собственото щастие е на първо място! Но това е друга тема на разговор... Та, моят съвет е просто да поговориш с него, да му изредиш всички тези причини, които си споделила тук, съвсем спокойно, без да се карате и заедно да решите проблема. Най-добре му сподели за предложенията за работа, колкото по-честна си, толкова по-добре. По този начин, ще убедиш и него и СЕБЕ СИ, че е по-добре да се преместите. И нещо много важно, не обвинявай него, или родителите му за ситуацията в която си попаднала, така няма да постигнеш нищо. За да накараш един човек да се съгласи с твоите възгледи, трябва просто да му представиш нещата, по начина, по който ще му хареса, иска се такт. Това е моят съвет. Успех! Т.

 

...