Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Не искайте много-не можете да му платите цената"-баба Ванга
lo

7.   Не те разбирам. Както казаха и другите не си беден. Вярно е, че не си и богат, но родителите ти явно могат да ти осигурят някакъв нормален стандарт на живот, но не и луксове. В живота трябва да си по-умерен, защото парите първо, че не са всичко и второ са до време. Имах богати съученици, при които нещата се завъртяха на 180 градуса и в момента финансово са доста зле - говоря за едно под средно ниво, така че не завиждай много.
Всеки иска да е богат, да има богати родители, да има хубаво семейство, да може да си позволи почивки и т. н. За мен е лъжа, ако някой ти каже, че не иска да разполага с повече пари. Но при теб явно е фикс идея, а и да обвиняваш родителите си е много грешно. Лесно е да обвиняваме другите, ама ти погледни себе си. Като искаш толкова да си богат, залягай над уроците, бъди иновативен и креативен и направи така че след 5 години да си богат. Всеки може да обвинява, да се сърди на съдбата, на държавата, на обстоятелствата, ама не е това начина. Ако не направиш нещо по въпроса, така че ти да промениш ситуацията няма кой да го направи. Най-много след 15 години да чуем твоето дете колко е недоволно, защото ти не можеш да му подсигуриш еди си какъв стандарт на живот.
Ана

8.   Егати комерса! Вече и мама не да на тате без пари...

9.   айде да видим като пораснеш какво ще постигнеш..
ако питаш мен - по-малко и от родителите ти!

10.   Големият човек е този, който мечтае за малките неща в живота, а ти с големите мечти ще си останеш цял живот малък. Това е типичната завист за един съвременен юноша. Като пораснеш малко и осъзнаеш, защо не си като другите, няма да искаш да си богат. Алчният е душевно беден, такъв ще остане и в лукс да живее. Не гледай това като философски глупости, защото има много истина.

11.   Пикльовците под 15 не трябва да припарват до интернет.

12.   Неблагодарна работа, ей! Не оценява това, което има, а окото му в това, което няма. Има хора, които пари за хляб нямат, той седнал да мрънка за луксозни коли и къщи. Да ви имам и ценностите и амбициите!

13.   Не съжелявай за неща, който не знаеш какво ще ти донесат!

14.   Не си алчен момко, всеки иска да живее хубаво. Обичай родителите си, това ти е най голямото богатство което можеш да имаш, ако не вярваш попитай някой който няма родители. Благодарение на тях си на този свят, а какво ще правиш с живота си, това е изцяло твоя работа. Има всякъкви семейства, никой не си избира родителите. Нека ти разкажа моят живот дано ти е от полза. Израснах в нормално семейство. Какво имам в предвит нормално:нямах компютър, нямах телефон, нямах екстрите който имаха връстниците ми, ходех до 8 клас с 1лв на ден джобни. НО никога не съм бил гладен или гол, баща ми си скъсваше задника от тъмно до тъмно да работи само и само да има за мен и сестра ми. Нямахме лукса, но винаги бях изгладен и чист макар и с евтини дрехи. Но нямах думата тъй като баща ми даваше парите. И на мен ми се искаше да имам хубави дрешки като на повечето уви нямах... В началото се сърдех и цупех. И така до ваканцията на 8 ми срещу 9 ти клас, завъриш даскало, викам на баща ми "тате дай пари" той ми вика "сине не учиш пари не ти трябват ако ти трябват ходи работи" В началото му се сърдех... Искам не искам отидох на един строеж, и попитах тамошния ръководител "Здравейте може ли да работя при вас, баща ми ми каза че щом не уча няма да ми трябват пари, а ако ми трябват да си търся някъде работа докато не уча" Човека ме погледа погледа, и ми каза "момче ела утре с работни дрехи да видим дали ще измислим нещо"Отидох почнах да бачкам мъкнейки тухли и греди. Пот течеше от мен докато мойте приятели караха колела, и се веселяха. И така 3 месеца... Знаеш ли кое беше най сладкото тогава взимах 20лв на ден което бяха към 540лв на месец, къде идваше кефа вечер мойте приятели имаха по 2лв а аз по 20лв надница бях капитан на кораб за годините ми, мацки кафета бях господар. Кефа беше възнаграден. В началото му се сърдех на баща ми че ме пращаше да работя, но после му бях благодарен. И така до 12 клас лятото бачкам през останалото време си уча. След време останових че целта му е била една"да ме научи да съм самостоятелен" и че няма да е вечно на този свят да бъде до мен.... е да де ама завъриш даскало те пък с майка ми взеха та се разведоха. Тя малко не е добре с здравето и не работи... Но какво да правиш това е събата искам не искам гледам я че ме е направила. Дип че нищо не ми е дала тя ми е МАЙКА а майката трябва да се уважава.... тя е безработна но на този етап не ми пречи.... Благодарен съм на баща ми че ми показа как се искарват пари и че не трябва да лежа на него и на който било.... В момента съм на 26 карам само нови скъпи коли живея в апартамент и строя къща... Ще ти е интересно как... Не е нито с наркотици нито с нещо незаконно винаги съм бил против тези неща. запомни едно НЕ СЪДИ ХОРАТА ПО ВЪНШНИЯ ВИД, а по ТОВА какво имат в главата... Простолюдитето и завистните хора ще кажат, тоя пък кой знае какво е направил, ЩЕ ВИ КАЖА МОГЪЛ НАПРАВИЛ имал акъл искарал пари... На времето нямах пари за цигари авторе, в момента карам само мерцедеси от магазина, не ме интересува другите какво ще кажат "те са там за да говорят и да гледат" Разказвам ти всичко това под влиянието на чашката защото бях като теб, но всичко зависи от нас какви сме и какви ще станем не от родителите ни... А от самите нас... Ако искаш да успееш в този живот помни няколко прости правила:дръж се с хората така както се държат те с теб, давай толкова колкото получаваш, и НИКОГА АМА НИКОГА не забравяй от къде си тръгнал... данък мнение не плащаш да се съобразяваш с другите... И поми че когато някой поче да ти плаща сметките и да ти дава пари тогава можеш да се съобразяваш с това какво да правиш ;) Късмет в живота ти желая и всико най от сърце ;)

15.   Аз пък не мисля, че си беден щом имаш семейство, други и това нямат ;) Предполагам, че родителите ти правят всичко възможно да не останеш на улицата, да гладуваш или каквото и да е било лошо свързано теб. Вместо да искаш повече радвай се че имаш това. Ти сам си признаваш, че си алчен. Когато създадеш семейство тогава ще видиш как се изкарват пари. Не ти пожелавам децата ти да са като теб неблагодарни...

16.   Накъде отива света, боже.... :(

17.   Към номер 3: Имаш апартамент имате кола имаш си дрехи ходите на море какво повече искаш. Та ти си задоволена аз дори не ме водят на море имам само майка като теб но само веднъж сме ходили на море нямаме пъри за хляб мама едвам плаща интернета какво искаш ти радвай се на това което имаш и си гледай ученето и аз съм на 14 но нямам това което имаш ти дори аз живея в село. Гледай си ученето и се радвай на това което имаш а недей да искаш повече. Майкати се трепи за теб сигурно а ти вместо да и кажеш едно благодаря се оплакваш в този сайт дори аз благодаря на майка си въпреки че нямаме и толкова!

18.   Не те разбирам наистина. Да не е по-хубаво родителите ти да са като моите. Да имат мерцедеси имат три апартамента(в града ни в Асеновград и в Китен) имат пари.

Майка ми ми каза, че когато е била в майчинство с мен й се е полагало по 80 лева на ден направи сметка колко взима, а баща ми даже повече от нея.

Но кажи на каква цена е това като нямат време за нас дори не знаят къде ходим какво правим. Само сутрин ни оставят на двамата по 20лева и казват "това е заповед похарчете всичко да не видя останали пари на масата като се върна" това са типичните думи на баща ми.

Защо ти е да си богат? Да водят ни в други държави кажи рече от 4-ти та до сега бяхме в Гърция сега майка ми иска пак в Русия много и е харесало. Добре за какво ти е това? Знаеш ли, че почти два пъти в седмицата ядем в ресторанти, но не разбирам защо...

Баща ми вече се чуди къде да си даде парите. Както и да е не ти трябва да си богат радвай се на това което имаш, защото и на богатите не им е лесно.

Ми номер 3 щом си такава явно трябва да се промениш. Искала да се омъжи за богаташ дай да те запозная с един от моя клас дето идва на училище с бодигардове ;дддд къде ще го намериш тоя богаташ.

Защо просто не се радваш на това, което имаш не ви разбирам. Имаш майка, която те обича и лишава себе си заради теб. Имаш кола - макар и стара, но ви върши работа нали? - имаш дрехи подслон какво повече от това?

Знаеш ли колко пъти брат ми ми е казвал, че иска да си продаде марковите дрехи или да ги дари на сираци, защото той има на него му е омръзнало. Когато сега лятото излизаме по-често той винаги вика приятелите си у нас има цял сейв с видео игри, който може да се играят и в телевизора. Всички го питат от къде ти купуват толкова много даже често им подарява по няколко на приятелите му.

Басейна ни е голям и когато им казва да плуват с него те казват, че ги страх да не се удавят (3 метра е) това за мен е много тъжно искам да помогна на тези деца с нещо.

Даже един път попитахме нашите дали може да осиновим още едно котенце пак да е момче те казаха, че не им се е занимавало и брат ми много се натъжи после ми каза значи могат да ми купуват играчи за по 30 лева (някой и повече), видео игри, маркови дрехи, да ни водят в други държави, а едно коте не искат да осиновят.

Стига сте гледали само материалното то не е важно има деца, който всеки ден са пребивани от родителите си те какво трябва да кажат тогава? Като ходят сини на училище без пари и с стари дрехи?







Падналото ангелче :*

19.   Паднало ангелче чак когато стигнах до дълбочината на басейна ви разбрах, че коментара ти е фантазия.

20.   №19 знаеш ли какво не не е фантазия ако знаеш какво работят родителите ми ще ме разбереш, но едва ли просто имаме познати в други държави и това ни помага да сме по-заможни баща ми не е чист българин, но както и да е не искам никой да убеждавам мисли си, че е фантазия щом искаш. Айде може да не е 3 метра ама 2 има той не ни е в двора а отдреща. За трите къщи наши са, но пак казвам баща ми не е изцяло българин пък познатите по другите държави са милиарди. Представи си само щом баба ми и дядо ми са в Италия по колко пенсия взимат и говоря в Рим а не някой по-малък град. Братовчедите ми са в Германия баща ми и той там печели, защото... както и да е за това може да не казвам. Баща ми държи фирма в София и още една в Асеновград не знам с какво се занимава, но печели доста за майчинството на майка ми наистина е било толкова все пак не е само учителка има връзки и с директорите. Абе защо да ти обяснявам няма да ме разбереш. Не знам от къде си, но ако щеш вярвай питай ме каквото искаш за другите държави били сме в почти всички (без Турция, Ирландия, Мексико и още две бяха мисля че Китай и Индия да те бяха. ) ще разбереш, че коментара ми далеч не е измислен. А и чети правилно как се разписвам. Разбира се става ясно, че си измислих това, че имам съученик, който идва с бодигардове на училище нали? Чети ми коментарите в други истории и ще видиш, но няма да се обяснявам повече на непознат в интернет мисли си каквото искаш то Бог ми е свидетел дали казвам истината.






ПадналоТО ангелче (видя ли сега как се разписвам)

21.   И още нещо сега като препрочетох наистина не е три метра то няма как да е толкова все пак двора ни не е огромен не знам точно колко е ама водолазите, който баща ми викна да го измерят казаха, че има два метра, но не напълно някъде към метър и 90-5 просто може да съм натиснала грешна цифра без да искам вместо 2 3 и е станала грешка. Ми ок извинявам не е 3 а 2...

От №18

22.   Не те ли е срам? Имаш ли семейство-имаш. Гладен ли си? Не си. Гол ли си? Пак не си. Много неща искаш, мойто момче, а дали ги заслужаваш?

23.   Когато бях на твоите години, та дори и по-малка семейството ми нямаше пари за хляб доста често. Ходех на училище гладна и през голямото междучасие когато всички бяха навън, тайно изяждах закуските оставени под чиновете. В средното училище, понеже с брат ми ходехме в едно и също, нямахме пари за автобусен билет и ни се налагаше да ходим всеки ден пеша близо 4км. Дрехите ни бяха втора употреба и доста често ни сравняваха съучениците ни с клошари. Най-голямата радост за мен беше, когато една моя съученичка ми подари една блузка от 10лв. за рожденият ми ден. За рожден ден никога не съм получавала подарък освен тази блузка, никога съм нямала торта, а и не ходех на училище защото не можехме да си позволим и една кутия шоколадови бонбони. Но никога не сме казали аз или брат ми, че родителите ни са лоши. Плакали сме, но не за коли, пари или джунджорий, а от глад и подигравки, които преглъщахме. Не бъди егоист, прочети историята ми и сам ще се обедиш, че не всичко което лети се яде и не всички мечти са постижими. А на това ме научи живота, , който е много добър учител.

24.   Когато бях на твоите години, та дори и по-малка семейството ми нямаше пари за хляб доста често. Ходех на училище гладна и през голямото междучасие когато всички бяха навън, тайно изяждах закуските оставени под чиновете. В средното училище, понеже с брат ми ходехме в едно и също, нямахме пари за автобусен билет и ни се налагаше да ходим всеки ден пеша близо 4км. Дрехите ни бяха втора употреба и доста често ни сравняваха съучениците ни с клошари. Най-голямата радост за мен беше, когато една моя съученичка ми подари една блузка от 10лв. за рожденият ми ден. За рожден ден никога не съм получавала подарък освен тази блузка, никога съм нямала торта, а и не ходех на училище защото не можехме да си позволим и една кутия шоколадови бонбони. Но никога не сме казали аз или брат ми, че родителите ни са лоши. Плакали сме, но не за коли, пари или джунджорий, а от глад и подигравки, които преглъщахме. Не бъди егоист, прочети историята ми и сам ще се обедиш, че не всичко което лети се яде и не всички мечти са постижими. А на това ме научи живота, , който е много добър учител.

25.   Паднало ангелче, имаш материалност, но никога няма да имаш истинска Любов. Не се заяждам, но опита който имам е логичен за теб. Бъди здрава! :)

26.   Трябва да бъдеш благодарен за нещата, които нямаш, а не за нещата, които имаш.

27.   №25 - м нещо много си сигурен. Не ме познаваш за да казваш какво имам и какво нямам. И какъв опит имаш? Пак какво му е логичното не разбирам. Е да нямат време за мен и брат ми майка ми и баща ми, ама това е друг въпрос и ти да се занимаваш с някакви си компании и фирми (изобщо не разбирам от такива неща) и ти няма да имаш време за децата си или родителите си (зависи на колко си години сега). Истинска любов ли? Защо пък да го нямаме това. Никога не съм ценяла материалното повече за теб не знам.







Послепис: За втори път ти казвам чети как се разписвам.


Хайде с здраве и ти, ама си запази "опита" за себе си.



Падналото ангелче :*

28.   Абе вие в България ли живеете? Защото всичките ми познати в България не живят кой знае колко добре. Не само си алчен, но си и повърхностен, трябва да се срамуваш от себе си. Порасни малко.

29.   Като малък ходех 3 км пеша до училище(в едната посока), дори в най-дълбоката зима, защото живеех в квартал, до който нямаше автобус. Най-забутаният квартал в целия град, намиращ се до циганската махала. ВИНАГИ съм носел дрехи втора употреба. Чантата ми беше квадратна и червена, като тези дето са били преди 90-те години, а всичките ми съученици имаха раници с разни картинки по тях. На всичкото отгоре бях леко кривоглед, късоглед, с очила и някои от децата ми се подиграваха. Но никога не съм си помислял да обвиня родителите си за нещо. ТА ТЕ СА МИ ДАЛИ ЖИВОТ, какво повече мога да искам от тях? Техните гени са се комбинирали, за да се получа аз - какво повече да искам от тях? Научили са ме на основни неща в живота, как да оцелея и да се пазя, как да напредвам - какво повече да искам? Да искам луксозна кола, която ще ми даде какво? По-голям ли ще съм ако имам луксозна кола? Сега живея в доста прилична квартира, ако живея в по-голяма и красива квартира какво? Сега каня приятелите си тук и си прекарваме чудесно. И да ти кажа, все тая ще е дали ще ги поканя в студентска стая(където живях много време) или в скъпа квартира... Всъщност в студентската стая беше по-забавно.

30.   Ти за нормален живот мисли и да си здрав, какво си ми заалчнял? Я питай твойте авери от де бащите им имат толкова пари а? На кой подгазуват. Ай не ми се ядосва с тебе, че ми е писнало от комплексарчета на 15 години.
Една жена на 30

31.   Искам богато семейство.... а някои деца просто искат семейство. Бъди благодарен за любящите си родители и помисли за всички малтретирани и изоставени деца - дали не биха се сменили с теб още сега? И аз съм израснала в лишение, но винаги обичана и обгрижена. Ценя даденото ми. Родителите трябва да възпитат в децата си основно амбиция - и дано някой ден просто осъзнаеш, че и ти можеш да печелиш, а защо не и да заведеш родителите си на ресторант?

32.   Смени коцпанията, приятелче! Явно много надути лицемери има около теб...

34.   Всички Вие сте едни заблудени овце. Всичките проблеми започват вътре във Вас! Променете вътрешния си свят, имам предвид мислите. Почнете да мислите по позитивен начин и ще виждате всеки изминал ден промените.

35.   Започвам да се плаша за сина си дали няма да му щукне и нему подобна идея. Моето детство мина сред любящи родители, които по онова време не са били богати, но ние със сестра ми бяхме добре гледани деца-винаги чисти и сити. Не сме лишавани от нищо. Изхождайки от това аз не отказвам почти нищо не сина си- 12 годишен. Един път ме попита с детско любопитство можем ли да имаме къща, макар и малка в града(да поясня живеем в голям четиристаен тухлен апартамент). Обясних му търпеливо, че ако решим да купим къща(която дефакто изобщо не ни е нужна) ще се наложи да тегля кредит, който ще глътне от заплатата ми, а оттам и от масата. Не да кажете, че няма къде да се живее-и на двете села имаме къщи, тук в града 2 апартамента. Та след това обяснение сякаш детето ме разбра. Много обидно би ми станало да разбера по един или друг начин, че и моя син разсъждава като теб, момко. Аз се старая да го науча, че не парите са всичко. Та много те моля да не разсъждаваш по този начин за своите родители. Вероятността да съжаляваш някой ден е голяма.

36.   Спокойно! той Животът ще го научи. Ще го боли тогава, ама... така се учим

37.   Няма какво да направиш, освен, както казва 32, да смениш компанията. Изглежда си в някакво гъзарско училище, защото само една мини-мини-минимална част от 15-годишните имат живот, какъвто описваш. Огледай се по-добре в махалата за хора с твоя статус и се сприятели с тях. Родителите ти със сигурност искат да ти дадат всичко на този свят и много ги боли когато им натякваш, че не могат. Ако се поинтересуваш, откъде другите имат тези богатства, ще излезе някоя шашма, кражба, далавера. Помисли и самият ти какво можеш да направиш, за да подобриш положението си, сега или след години, направи си план. Но ако решиш да я подкараш бандитската с бързите пари, да знаеш, че няма да остарееш. Без злоба го казвам.

пс. на всички им се иска малко лукс в тоя живот, не си луд или нещо такова. само е странно, че искаш друг да ти го осигури.

38.   Като станеш голям, работи и си купи къща на Бахамите. Сега се радвай, че имаш семейство, защото има деца, които не знаят какво означава тази дума.

39.   Това е временно. Сигурно вече наближаваш 16 г. Изчакай още малко - около 2 години и възможността да бъдеш богат ще бъде изцяло в твои ръце.

41.   До автора: Братле и аз съм така едвам си плащаме тока и интернета. Не са ми купували дреха от половин година. Ходил съм само 4 пъти на море,
Понякога няма какво да ядем за определено време (1-4 часа) Просто много сме зле финансово тая година и елха няма да имаме даже :(...
Но сам се примирал какво да направя ще чакам да стана на 18-20 за да почна няква работа за много пари и така друг начин няма... Сега съм на 15.

42.   Ех всички искаме да се родим в богато семейство, да ни е уреден живота. Като кажем "ГА" и насреща "НА". Ама уви, не става. Има хора с късмет в това отношение, има хора и без този късмет. Лично аз съм се родила в нормално семейство. Имаме нормално пари. Живеем в двустайно жилище. Пораснах, купиха ми кола, винаги са се стремяли да ми е всичко наред. За сметка на моята кола обаче, нашите карат Голф 2 и Фолксваген Транспортер от панти века. Но моят късмет не е в това, че са ми купили кола или нови обувки, а за това, че те са до мен и се стремят всичко да е наред, че се грижат за мен, че ме обичат, че са живи и здрави и са най-добрите родители, въпреки че не сме в къща в Драгалевци. Пък и по добре, колкото по-богати, толкова повече проблеми. Имай предвид, че парите никога не стигат, каквато и заплата да взимаш. Постарай се като пораснеш, да се гордеят с теб и да можеш да им купиш къща, да им угаждаш поне за това, че са ти дали живот.

43.   Всеки иска да живее по- добре, по- спокойно и е лицемерно да караме другите да се задоволяват с малко. Авторе, има едно "обаче"! Наистина трябва да сме благодарни за това, което имаме, защото има хора, има деца, които нямат и минималното, нямат дори дом и семейство. При положение, че родителите ти правят всичко възможно за теб, че имаш подслон, храна и дрехи, ходиш на училище, ползваш интернет и най- вече си здрав, няма за какво да ги обвиняваш. Никой не може да отнеме мечтите ти, да ти забрани да мечтаеш, но големите ти мечти не ти дават право да съдиш родителите си. Разликата между мечтата да живееш по- добре и да си егоистично алчен е голяма. Скоро ще имаш възможността сам да постигнеш мечтите си, с труд, с амбиция, с креативизъм и аз ти го желая от сърце.

Ж 38

45.   Aвторе, не знaм ли следиш ли си още темaтa, но искaм дa ти рaзкaжa мaлко зa себе си. ти си прaви изводите.
Родителите ми бяхa обикновени рaботници и.... необикновени родители. случвaло се, особенно последните дни от месецa, пред зaплaтa, няколко дни дa ядем по няколко мекици, рaзпределени зa целият ден, но мaйкa ги сервирaше в нaй- крaсивaтa купa, която имaхме, a тaтко кaзвaше, че товa е хрaнa зa принцеси( мaйкa, aз и сестрa ми) възпитaхa ни дa оценявaме, дa виждaме доброто, дори и в лоши моменти( винaги го имa) и нaй- вaжното, дa мечтaем!!!
Кaзвaхa, че можем дa постигнем всичко, което искaме, че човек е толковa голям, колкото сa мечтите му.
Веднъж попитaх тaтко:
- A, зaщо ние не сме богaти, aко е вярно, че можем дa постигнем всичко, зaщо вие с мaйкa не сте? !
Нa което отговорът беше: имaм всичко, зa което съм мечтaл, че и отгоре- мaйкa ти, ти и сестрa ти, всички сме здрaви и се обичaме.
Не всички сa толковa богaти, колкото ние:)))
Сегa, много години по- късно, мaтериaлно съм повече от добре, но знaм, че тaтко беше прaв. нaй- силнaтa емоция, щaстието ми се дължи нa хорaтa, които обичaм и ми отвръщaт със същото.
Синът ми може дa ми поискa дa рaботи сaмостоятелно зa себе си, но в моментa е упрaвител. искa сaм дa реaлизирa мечтaтa си.
Нямa нищо по- слaдко, по- голямо зaдоволство от товa дa знaе, че ТИ си постигнaл, ТИ си успял!!!
Зa родителите си, увaжaвaй ги и цени товa, което прaвят зa теб, зaщото е възможно, когaто сaм стигнеш до изводa, че може дори дa сa ти дaвaли свръхвъзможностите си, .... те вече дa не сa нaоколо зa дa им блaгодaриш!
Нaй- удовлетворявaщият момент в животa ми, е че успях дa блaгодaря нa моите родители.
Моментите с тези мекички, никaкви пaри не могaт дaми ги зaменят!
A зa другите, ... и зaщо трябвa дa се преструвaш нa някой, който не си, зaщо искaш нa тях дa угодиш, приеми себе си тaкъв, кaкъвто си. зaмислял ли си се, че е възможно дa си много по- щaстлив.... от тях, сaмо мaлко неблaгодaрен? !

47.   Амии, аз какво да кажа... момче почти на 17... Може да каже, че съм представител на по-стабилната финансово част от обществото. Искам да ти кажа, че претенциите никога те свършват, а напротив- стават още по-големи. Аз примерно, много искам Порше за 18-тия си рожден ден докато знам, че има хора, които дори не смеят да мечтаят за това да имат някой Форд или Опел, да речем... Статията определено ме трогна и в интерес на истината разбирам завистта ти до някъде. Аз да си призная също завиждам, защото познавам по-богати хора от мен, за които едно Порше би било все едно аз сега да излезна и да си купя едно колело... но наистина, повечето хора, които са коментирали преди мен са прави- ние трябва да бъдем благодарни за нещата, които имаме, защото някои хора дори и това нямат, а ако нямаш семейство, тогава би било най-страшно :)

48.   Знаеш ли какво? ! докато не бях видях тези коментари и аз си мислех като тебе че нямаме много пари, Нека да ти разкажа моята история, баща ми работи в чужбина по 6, 7 месеца и доста много печели а майка ми работи тука, лятото ходиме на море имам си андроид телефон, собствена стая, компютър, ходя на даскало с 2 лева джобни, взимат ми учебници, баща ми когато идва ни носи парфюми сладки дрехи и т. н, все пак никой не си избира родителите ако не бяха те нямаше да имам никаква разлика от тези хора на улицата дето бъркат контейнърите, гордея се с родителите си, те биха направили всичко за да съм щастлив, един път не ходих на даскало 2 седмици и майка ми откачи като научи за това на следващия ден тя ми каза че от тук нататък няма да ми даде никви джобни, но на следващия ден ми даде 1 лв и след 1 месец ми почна да дава по 2 лв джобни, имам най прекрасната майка, понякога се караме но тя винаги се грижи за мене, и вече не ми пука за парите те са до някъде но ако си загубя родителите няма да си имам андорид телефон, 2 лева джобни, апартамент, лаптоп, таблет и т. н, но не ми пука за телефона таблета компютъра нали си имам родители, прители това ми стига, Ако не бяха те сега нямаше да си имаш някакъв компютър за да споделиш това, нямаше да ходиш на даскало като другите деца, ако искаш БмВ, вила завърши даскалото намери си добра работа и тогава ще притежаваш всичко това което искаш, един съвет от мен Не повишавай глас на тези които са те научили да горовиш! Най важното на този свят са Приятелството и Родителите, Само истинските приятели, Родители ще те приемат такъв какъвто си.

49.   Донякъде на тези години е нормално да се чувстват такива неща, това е възрастта, в която децата се "фукат" с телефоните си, с компютрите си, с почивките, на които техните са ги завели. Но да кажеш, че не искаш родителите си е доста грубичко вече...
Съветите, които мога да ти дам, е да използваш точно това негодувание което изпитваш сега, за да се амбицираш един ден ти да можеш да дадеш на децата си тези луксозни неща, тъй като ти очевидно имаш склонност към лукса. Познавам хора, които като бяха деца точно като теб - без лъскавите телефони и компютри, родителите им едва свързваха двата края. И тези хора, вместо да се цупят и да обвиняват родителите си за положението си, си поставиха за цел да си съдерат г*за от учене и яка работа, за да могат да си позволяват в близкото бъдеще тези неща. Работеха и учеха на пълно работно време, защото техните не можеха да им платят даже семестриалните такси. Всичките те са в момента успешни млади хора в различни области, търсени са в сферата си на работа в цялата държава, и всичко това като тръгнаха от нищо - като теб. Родителите си няма какво да ги обвиняваш, животът е сложно нещо, адски много причини има някои хора да са успешни, други да не са толкова. И вече идва въпросът какво означава "успех"? Когато пораснеш и съзрееш ще осъзнаеш, че понякога точно тези хора в най-лъскавите ресторанти и с най-луксозните коли са всъщност най-нещастните, обременени и ощетени по много други начини. Ще разбереш, че в това да имаш родители се крие много повече от дали ще ти купят ай фон или най-новия лаптоп. Ще осъзнаеш цената на родителите като емоционална подкрепа. Не мога да си представя колко болка им причиняваш на хората, като им се сърдиш, че не могат да ти осигурят скъпи неща... всеки родител би искал да осигури каквото може на своето дете и когато не е успял се чувства като провал.. Фактът, че може така спокойно да говориш с тях на тази тема без те да започнат да ти крещят означава, че те са емоционално уравновесени хора, с които можеш да говориш за всичко и точно за ей това ще си супер благодарен след 5-10 години. Но сега тези неща са ти супер далечни, така че използвай цялата си "нещастна" ситуация сега да се амбицираш да постигнеш каквото можеш в живота, следвай си мечтите и не ги пускай, учи, работи, тренирай, каквото трябва да се прави.... Родителите ти ще са щастливи да видят, че ти ставаш едно силно и зряло момче, което се опитва да търси положителното и да се учи от живота, вместо само да се сърди и да мрънка.

50.   Ами мога да ти кажа само че ти ми изглеждаш добър и трудолюбив човек не знам на колко години си но като станеш на около 20-25 си намери добра работа ако още сте така и кажи на учителите за това как ти се подиграват и просто не им се сърди не са виновни те и просто трябва да го търпиш някък:(.

51.   Хайде като станеш на 30 и имаш деца пак си задай въпроса, , Толкова много ли искам от тях? "

52.   Хората, които разчитат на вещите си, за да са щастливи не отиват на добре :(. Стегни се малко (с най-добри чувства го казвам). Празноглавците просто не знаят за какво друго да говорят освен за вещите си. На всичкото отгоре такива деца/ тийнейджъри не са щастливи, защото техните по цял ден са на работа и нямат родители, с които да споделят. Тоест те не усещат родителско присъствие, защото повярвай ми, няма как всичко да ти е скъпо и луксозно и да не си оо цял ден някъде, за да изкараш тези пари. Освен това тези хора не са свикнали да губят или пък да чакат за нещо. Те са свикнали щом щракнат с пръсти да получат, а така се губи тръпката от това да очакваш да получиш нещо с нетърпение. И се постави на мястото на родителите си все пак. И на тях сигурно не им е леко, че не могат да ти осигурят това, което другите осигуряват на децата си, но съм сигурна, че полагат максимални усилия. Пък и най-важното е че те обичат. Парите са до едно време, обичта си остава. Те например няма да спрат да те обичат дори да не станеш богат след време, така че и ти не спирай да ги обичаш, защото нямат пари. Все пак те са хората, които са те отгледали и ще те обичат въпреки всичко. Пък като толкова искаш луксозен живот осигури си го като пораснеш.

53.   Абе деца толкова ли са ви изкривени ценностите, бе? !
На теб, мили ми авторе ще ти е приятно ли твоите деца да не те искат, защото примерно нямаш пари? Много е лесно да даваш акъл отстрани ама влезеш ли в чуждите обувки ще осъзнаеш как стоят нещата ;). Успех!

54.   Здравей. Горе-долу разбирам как се чувстваш. Но не мисля, че постъпваш правилно. Защо се сърдиш на родителите си, че нямате пари? Сигурна съм, че се трепят по цял ден, за да излезете от това положение. За да бъде щастлив един човек, трябва да се радва и на най-малките неща. Щом имаш ток и интернет да напишеш тази история трябва да си доволен. Някой ден ти ще бъдеш на мястото на твоите съученици. И ти ще се возиш в скъпи коли, ще вечеряш в скъпи ресторанти, ще ходиш на екскурзии насам натам. Може да не е сега, може да е след няколко години, но това ще се случи. Вярвай ми. Господ гледа, и както са казали хората "Всяко зло за добро". Горе главата, не обвинявай родителите си за такива неща, и просто бъди щастлив за най-малкото нещо. :)