Искам да ме заобича
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 4615 пъти
Боже, дай ми сили за да споделя нещото, от което най-много ме боли в този ми живот!
Това бе молбата ми към Бог, а молбата ми към вас е да ми помогнете!

Нещо се случва между мен и майка ми и аз искам да го спра! От 14 годишна възраст тя ме е намразила, като че ли, сега съм на 16... Постоянно ме критикува, обижда ме и веднъж (за първи път от раждането ми) ми удари шамар... Преди тази решаваща 14 годишна възраст,т я ме обичаше повече от всичко и чувствата бяха споделени, винаги се подкрепяхме и винаги бяхме двете...

Кошмарът започна с реплики от рода на "Много отворена си станала", "Спри да мърмориш" и така нататък.. Може да се смеете, но на мен не ми е смеешен факта, че тогава споровете ни бяха за дрехи... Ние нямаме еднакъв вкус и това бе проблем!Тя искаше винаги по нейния акъл да се водя, а аз исках да решавам сама и тя да ме подкрепя, ала тя не ме подкрепяше...

След време запомнаха спорове за пари, а сега и запомна ревност от нейна страна. Ревнува от най-добрата ми приятелка, рувнува дори от кака ми... Обичала съм ги била повече от нея! Казвала ми е като ги обичам толкова да живея с тях! Много ме боли и не искам да продължавам ;( Напоследък постоянно ми натяква за една моя грешка в един избор за пари и това ме убива! Казах и как може да се скараме за нещо материално?

Аз взимам стипендии, помагам в домакинството, опитвам се да я изненадвам... Но за нея аз съм мързелана и каквото и да правя е пилеене на време и не помагам в нищо, а аз гладя, мия чинии, чистя, пера дори и какво ли още не, а тя ми казва, че нищо не правя и съм егоистка :X Омръзна ми от този ужас, тя мрази да съм щастлива, види ли усмевка буквално се начумерва и започват упреци и кавги, обиди...Т

олкова ме боли, раздирам се! Искало ми се е да не живея вече, за да я избавя от мъките и да ме има ;(;(;( А като ме види наранена и да плача, тя се ухилва и идва да ми се извинява...

Четох в интернет толкова истории и винаги етапът, в който се намирам е началото на раздялата между майка и дъщеря Помогнете ми! Тя дори не ми позволява да ходя на психолог или да си изливам чувствата, защото така и нарушавам имиджа... Искам да поговоря с някой, дори сега ме е страх да не ме хване докато пиша това затова има толкова грешки и така нататък! Умирам от страх. Дори стипендия полумавам в училище, но тя се зарадва само в първите 10 секунди от новината и то само, защото това са пари.
Вече не и прави впечатление, че съм отличничка и това е лошо за мен, защото една четворка да искарам за нея е провал от моя страна. Затова завиждам на двойкаджиите. Забавляват се, не полягят труд да зарадват родителите си поне в училище, а най-малката 3ка може да ги накара да се усмихнат, а аз каквото и да правя е безрезултатно. Искам да ме заобича ;(;(;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 5 месеца hash: 3833473916

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Да, и при нас го имаши този момент, с моята дъщеря, макар и не толкова драматично, но го имаше.Да, това е момента, когато порасналото дете си хваща пътя и започва да става самостоятелно, така да се каже. Раздяла фактически няма - майка и дъщеря винаги остават най-близките. Какво да правиш? Ще ти кажа ние какво направихме. Седнахме да поговорим и си казахме, че не искаме да се караме и всяка от нас поема своята отговорност за това.Ето, от този момент нататък ние вземаме категорично решение, че ще живем в мир и разбирателство. Имаше 2-3 такива разговора, в които си казахме какво иска тя и какво искам аз. Оттогава вече не се караме.

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: 8d4228606b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   На мен ми звучи като психично заболяване

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: 6fd83df095

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мила,не се тревожи,това се случва при почти всички.Аз съм почти на 18,но до преди година и половина постоянно се карахме с майка ми, за всякакви глупости.Особенно , ако живеете само двете. Kараниците ни бяха непрестанни , но един ден на мен ми писна и й казах,че трябва да поговорим.Обясних й, че вече съм на възраст , нa която мога да взимам прости решения като какво да обличам, с кого да излизам, кога да си напиша домашното и за други дребни неща. Опитай да поговориш с нея и да ти обясни защо се държи така.Кажи й, че много я обичаш но вече не си малко дете и има други хора в живота ти,на които държиш също! Успееех!:):P

 

...

горе^

преди: 15 години, 5 месеца hash: afcaf67082

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Това, че не оценява помощта ти в домакинството, че критикува начина ти на обличане ми е до болка познато !!! У нас е същото, само където колкото и разговори да проведохме съгласието беше до следващият път на разминаване в мненията. Поговори с нея, кажи и точно как се чувстваш и с най-тежките думи. Би трябвало да я накараш сериозно да се замисли дали иска да загуби дъщеря си! Успех !

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: 662156665b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Не мога да разбера тези родители, които се държат с децата си като с роботи. Казват, че искат за тях най- доброто, че ги обичат, че умират за тях и т.н., а непрекъснато им сриват психиката. Всъщност те самите са пример за тях и детето смята /до някое време/, че тяхното поведение е най - правилното. Кое кара родителя да си мисли, че той е идеалният пример, най- умният и най- достойният за подражание, че да налага собствените си възгледи на детето си. Всеки един индивид сам по себе си е различно скроен , като мислене и възприятие и това, което е добро за единия може да е съвсем ненужно за другия и той ще го разбере рано или късно. Всяко време има своя начин на възприятие и развитие и ако родителя не се изгражда /почивайки на остарели принципи/ , а изгражда своите възгледи в детето си то в бъдеще ще бъде плахо, комплексирано и неустойчиво. Детето не е робот за експерименти, нито е виновно за това, че не възприема нещата по нашия начин. Бих посъветвала такива родители, да помислят по въпроса, за да не умрат в самота.

 

...