 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Търся утеха във вашето мнение
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1853 пъти
Здравейте анонимни приятели. Вече не мога да спя от тревога и чувство за вина. Вина, че не мога да си позволя да напусна работа и да козирувам ежеминутно на 90 годишния ми баща, който постоянно се оплаква, че живота му е много лош. Той е на крака. През работните дни получава храна от социален патронаж, а в почивните готвя (първо, второ и трето+ плодове сокове). Чистене, къпане, бръснене-всичко е мое задължение, тъй като биологичния ми брат не желае да се занимава с него. Няма заболявания, с акъла си е на шест. Наследствената къща ни е разделена с брат ми по равно преди години, но не мисля, че ангажимента към родителите трябва да е продиктуван от това.
В хронология ще спомена. че майка ми си отиде преди 2 години като преди това беше 3 години на легло, за което теглих заем(още го изплащам) и плащах на жена за да запазя работата си. Живеем в един и същи град. Той в къщата, аз наблизо в апартамент. Не желае да живее "затворен"в апартамент, а аз не мога да остана в къщата, но ходя всеки ден.
Посещават го и съседи, гледа телевизия а когато съм при него ми вменява тревога с приказки от рода"Няма да изкарам до утре". Това го говори вече цяла година и аз не мога да спя-все пак е баща ми. Не мога да го подмладя и не зная вече как да го утешавам.
Споделете вашия опит, моля ВИ.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 9d89ce918a |
|
1. Довечера ще ти пиша, когато съм нощна смяна... ще имам повече време, че работя и на две места. Преживях нещо много, много подобно на твоето. Събрах си багажа и се ометох, но спасявах и дъщеря си от ада и от баща ми. Детето ми не говори и до ден днешен добре от стреса, преживян тогава, преди 2-3 години.
Бягай, събери си нещата, спасявай се, да те няма там и не се обръщай назад-в друг град, друго село, друга страна, далече, все едно къде. Това е моят съвет.
Клое
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: ab83303f2b |
|
2. Грижи се за него, доколкото можеш. Защо готвиш 1, 2, 3 и сокове. Готви само едно. Ти семейство нямаш ли си? Ако имаш деца в никакъв случай не позволявай те да се чувстват пренебрегнати заради твоя баща. Мисли за себе си и собствентото си здраве! Баща ти така си приказва без да осъзнава, че те натоварва.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6076e3a543 |
|
3. Той е на 90, дори вече не е същия човек. Не се впечатлявай толкова от думите му. С възрастта стават раздразнителни, егоистични, сантиментални. Пиша ти го като човек, грижещ се за възрастен на 89. Обичам си го, но все пак имам и други отговорности и ангажименти. Грижи се за него така, че да не се упрекваш ти и по - спокойно.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6e5bf7fd02 |
|
4. Защо изтръпваш, на всички ни ще се случи все някой ден.
Смъртта е част от живота, по-добре да я приемеш /от опит/.
И защо мислиш за напускане на работа, не допускай баща ти да ти насажда вина или да се чувстваш виновна по никой начин. Разбирам, че ти е тежко, но всички сме минали или минаваме през това, всеки има родители, братя или сестри... според мен гледай повече да подсилиш вътрешната връзка с баща ти, вместо да гледаш на него като на предмет и някакъв товар - "къпане, бръснене, чистене"... нямам и грам упрек към тебе, само ти споделям от моя преживян опит.
Иначе приказките "ние с баща ти си заминаваме, няма да изкараме още много" и аз съм ги слушала. Но бях го приела, бях приела, че рано или късно ще се случи. Накрая майка ми почина, баща ми остана сам, сестра ми си живееше с мъжа си, аз с дъщеря ми на друго място, никой не е напускал работа, не сме наемали жена и пр. :)... те с майка ми и не искаха такива неща, не искаха на никого да бъдат в тежест и аз уважавах това... почнеш ли да не можеш да се грижиш за себе си и да зависиш от чужда помощ, губиш достойнството си... никой от нас не го искаше. Ходехме при него един път сестра ми, един път дъщеря ми и един път аз, в събота и неделя с детето отивахме - да се изчисти, напазарува, сготви, търчахме за лекарства, по доктори и болници.
Твоят баща поне е здрав :). Дай Боже да е така и да не се мъчи, а и ти покрай него. Моят баща и той искаше да ходим по-често, но нямаше начин, аз тогава работех тежка физическа работа, изморявах се и нямаше как да ходя по-често или да стоя при него, той получаваше кризи на лудост... та знам че не е кой знае каква утеха, но всички го минаваме този етап. Баща ти ще си замине по реда си, приеми го, не се товари прекомерно, мисли и се грижи и за себе си!! освен за него. Всичко добро и кураж:)
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 828e9ef1d5 |
|
5. Търси само внимание. Не му се връзвайте толкова много. На тези години са непоносими. Все мрънкат колко са болни не знам какво, как ние младите сме здрави, а не си дават сметка какви боклуци дишаме и какво ядем, с какви хапчета ни тъпчат, така не е било при тях, нито стрес са видяли, нито боклуците са яли, които ядем ние. Много ме дразнят такива мрънкала, не бих ги изтърпяла.
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 4f2d3eca4b |
|
6. Авторката-На всички Ви благодаря, че отделихте време за коментар. Подобни неща ми говорят и дъщеря ми и внука ми, но от властния ми баща не се научих да обичам себе си.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 89501b283f |
|
7. Авторке, 2, 3 и 4 са ти написали верни неща. Някои хора наистина са властни - дори още повече като по-възрастни. Приемай това като даденост и не обръщай прекалено внимание на оплакванията(ще ти обясня защо).
Става въпрос за собствения ти татко. Властен или не - той те е създал, всички ние съществуваме благодарение на родителите си.
Помъчи се да се поставиш на негово място - ти си явно единствения човек на когото той разчита, за добро или за зло. Той се чувства изоставен, ако е свикнал цял живот някой да бъде около него и да се подчинява на изискванията му. Няма да го промениш сега, но можеш да му говориш, че ти самата не водиш начина на живот, който той изисква от теб. Можете да си говорите за това, че има хора които никога не са имали никой да се грижи за тях, или са останали сами на Божията милост без храна и подслон, и как те живеят. Също има хора по рождение ощетени от какъвто и да е недъг, и винаги са се задоволявали с това което им се предложи(дори минималното)-било внимание, любов, храна, грижи.
Ако всички хора се "печем на един огън", нека татко ти да не се оплаква от това какво щяло да стане утре-говорете си за това.
Плюс това, от опит ще ти кажа, "че там ред няма". Кой колко ще живее, единствено Бог отрежда, а за потвърждение му чети от Библията, защото там е описано как да живеем, без да издевателстваме над други хора.
Защото всички са равни пред Бог и всички подлежат на Божи съд, а който живее праведно и следва Христос ще възкръсне за вечен живот и смъртта няма власт над него. Така че опасенията на баща ти и твоите собствени, може да се окажат напразни.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 75f4e2f859 |
|
8. Не изпитвай вина-няма за какво. Ти правиш каквото е по силите си, не се оставяй баща ти да те манипулира. Твой приоритет са твоя мъж и деца, не ги пренебрегвай заради баща си.
Друго-раздели по равно гледането с брат си, така е редно. Какво значи, че не искал да се грижи за баща си. Като не иска да си прехвърли дела от къщата на теб тогава. Няма ти сама да опъваш... и майка си да гледаш, че и заеми да теглиш заради това, сега и баща си. Иди и му кажи, че не издържаш така повече физически и психически-той да ходи в неделя, а ти в събота. За равни грижи-равни дялове от къщата, така е честно да бъде. Ако не- да си прехвърли частта на теб, така и така ти все си там. Кой ще ти признае един ден това....
Ама ми се струва, че си мека Мария и не ти стиска да им се наложиш -и на брат ти и на баща ти.
Баща ти-90 г, ехеее, че колко хора доживяват тая възраст, че и да си с всичкия си, както ти казваш. Дар от съдбата си е това. Моят баща почина на 67г например. Ами за смъртта... то си е естествено -остаряваме и умираме. Важното е да посрешнем с достойнство това време и да не изпадаме в тежест за околните, ако е възможно. Аз смятам, че не бива да приемаш надълбоко думите на баща си-той може да изпадне в старческа деменция, егоизъм и т. н. Ти си стой здраво на земята и не се влияй от думите му.
Ти си една добра дъщеря-направила си всичко по силите си и правиш. Но нека брат ти и баща ти да не се възползват така от добротата ти и да оценяват усилията ти.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: da23e1e3fa |
|
9. Аз не разбирам за какво изпитваш вина. Не може 24ч. да си до него. Един възрастен човек какво може да прави, освен да си почива, да си гледа телевизия, ако има някой съсед -да поприказват. Това е напълно нормално. Не мисли, че е толкова самотен. Все пак е късметлия, че живееш толкова близко, а не в друг град на няколко-стотин километра... И нека някой да ти помага- дъщеря ти или внучка ти. Не са длъжни, но би ти било много по-лесно. Възрастните хора действително стават по-особени. Не си слагай на сърцето приказките му. След една възраст те си живеят с мисълта за края. Звучи може би жестоко, но е неизбежно и най-добре да свикнеш и ти с тази мисъл.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
