 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Говорите ли с родителите си ?
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2017 пъти
Говорите ли с родителите си? Аз съм момче на 19 и наще ми правят проблеми, че не разговарям с тях. Нямам желание чесно да ви кажа. Каквото и да говорим моето мнение не се зачита и просто съм се отказал. Има и двоен стандарт в нас. Скараме ли се със сестра ми винаги аз съм виновен. Всеки мой разговор с тях се разпространява и всички роднини разбират за мен всичко.
В последно време съм се затворил и не разговарям с роднините като цяло. Аз искам, като говоря с някого нещо, само той да го знае. В деня на изборите баща ми ме изгони от нас, защото не съм му говорил и все едно нямал син. Това е 1 седмица преди матурите!!! Тъкмо се бях вглъбил в себе си и си набарах ритъма ( 5-6 часа учене на ден ) и той влиза и ми се кара защо не говоря с тях. Как да говоря с тях...
Последния път като се карах с него беше миналата седмица. Той ме попита дали му се сърдя. Аз му казах, че се сърдя, но не виждам смисъл да му казвам за какво, защото така или инъче винаги аз съм виновен. Той постоя мълчейки и ми отговори " Не мислиш ли че винаги ти си виновен? ". Какъв е смисъла изобщо да говоря с тях... И му отговорих с въпрос " Ти да не си Господ, че винаги да си прав? " и той излезна от стаята и не ми говори 2 дена и след това по старо му.
Сърдих се т. е. бях обиден, защото имам сестра на 14 и винаги аз чистя в нас и винаги на мен бутат прахосмукачката. Като кажа дайте малко на сестра ми ми отговарят от типа тя е момиче а ти си здрав и силен младеж ( наистина съм здрав физически) така че ти чисти...
Като му казах че не ми е приятно да ме портят какво правя на баби, дядовци, лели, чичовци, а той започна да ми крещи и да ме обвинява че не съм бил нормален. Хората се интересували от мен. Като се интересуват да не ми нахълтат в личния живот. Да ми звъннат и да ме питат... ако кажа.... кажа.
Нямам проблеми с комуникацията! На моменти ми липсва желание, но си говоря нормално и си имам завидно самочувствие. Само пред един човек си споделям всичко и той определено не е от семейството ми(надявам се след време да ми вземе фамилията :D)
Зная че съм прав. Не се и съмнявам. А и тук да ме оплюете всеки си има различно виждане за живота и трябва да си го кара по свое му ;) Просто искам да знам има ли и други като мен ( по думите на баща ми "странни").
След като минат матурите обмислям да се изнасям от нас. Да не говоря колко бой съм ял за глупости като по-малък. Това гонене от нас е 3 то през живота ми( 16 годишен, 17 годишен, 19 годишен). Според мен само първото си го заслужих...
Моля модераторите да публикуват историята ми. Щом съм писал в този сайт значи наистина вярвам, че ще получа качествено мнение.
Благодаря за отделеното време. Малко дълга стана историята, за което съжалявам :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 296c009a1d |
|
1. Интересен пост. Никога нашите не са знаели какви ги върша, но и глупости не съм правила. Общо взето рано осъзнах, че някои неща ако не ги знаят, много проблеми ще бъдат спестени... може и от възрастта да е. Въпросът е обаче дали ти искаш да говориш с тях по принцип, или ползваш порицанията и разпространението на новините из родата като оправдание - в смисъл, иначе имате ли нещо сходно или сте на тотално противоположните полюси? Нищо не пишеш и за майка си - обикновено жените сме малко по - толерантни и се стремим да вкараме диалог в отношенията, при вас не е ли така? Питам и за себе си - като родител на все още малки деца се опитвам да се подготвям за препятствията, които ми предстоят неминуемо в общуването с тях.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: cb92681dfb |
|
2. Моите пък са на другата крайност - въобще не ги интересува какво се случва с мен. Разведени са - баща ми не съм го виждала с месеци, обажда ми се от дъжд на вятър и вместо да ме пита как съм, как е в училище или пък да ми разкаже как върви при него си говорим за времето... Мама пък все е заета и дори и понякога да ме попита нещо после като и говоря не ме слуша изобщо. Да ти кажа и това не е мн приятно.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: cd28344fc3 |
|
3. Моят случай е идентичен с твоя. Цял живот е било така и мисля, че ще продължава. Иска ми се най-накрая да свърши. Не чакай, като мен а вземи живота си в ръце. Но изчакай, не го прави директно.
Според мен най-добре ще е да започнеш да учиш, здраво и да си намериш хубава работа, докато си студент някаде, след матурите. Така, ще си много по сигурен и няма да дължиш, нищо на никои. При мен стана така! Успех приятелю.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 296c009a1d |
|
4. Номер 1 съм пак. Вижте, родителите ви със държат на вас - има родителски инстинкт, природата се е погрижила. Ако не е някой изрод - психопат родителят мисли и се грижи първо за децата си, защото те в крайна сметка са зависими от него. Та оттам да тръгнем - приемете, че независимо от грешките, които допускат, те държат на вас. Просто като обмисляте дадена ситуация, която ви е подразнила, си го спомняйте. Не оправдавам никого, но отглеждането на дечица си е доста трудоемка задача и сериозен стрес за родителя. Например поспалив по природа човек като мен се "обучи" да скача посред нощ като войник при просто обръщане на детето в креватчето му... Може би вече веднъж видели ви по - големи и пораснали, родителите ви се стремят да прехвърлят част от отговорностите си /като с почистването/, но пък и стресът им не е намалял и се опитват чрез повече контрол да ви предпазят от възможни проблеми. Други пък ги е толкова страх да не се натрапват, че не питат нищо. Защо, Авторе, не опиташ веднъж спокойно и с двамата си родители да поговориш какво те дразни в поведението им - без обвинения, без изблици. Просто да им кажеш, че искаш да те изслушат и да не те прекъсват докато си кажеш всичко, което те тормози?
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e211f5b5c6 |
|
5. От автора:
Казвал съм им 10000 пъти какво ме дразни, но все едно нищо не съм казал. Аз съм отличен ученик( 12 клас го завършвам с над 5 и 80 в една от най-елитните гимназии в България).
Чесно да ви кажа ги разбирам донякъде, но само донякъде.
Към №1
Майка ми преди правеше скандалите за щяло и нещяло. Да не казвам колко безсмислени шамари и скандали съм изял заради злобни учители, като по малък( както вече споменах, че съм отличен ученик и дори ме дават за пример на моменти). Моето мнение е, че няма ли доверие в едно семейство скандалите ще са много, както и омразата.
Опитвал съм да им споделям, да бъда приятел с тях, но просто не се получава. Преди се карахме, защо не им казвам къде съм бил кво съм правил и какво съм си говорил я с гаджето я с приятеля. Като отказвах да отговоря ела да видиш какво ставаше. Към №1-спечели доверието на детето и не му се натрапвай. Според мен( с моя богат опит на родител :D), за да спечелиш детето един вид трябва да се откажеш от родителсото право т. е да му бъдеш приятел и да не се натрапваш. Ти си по възрасна от детето си и можеш да го съветваш. Грешките са най-големият учител.
№2 повярвай ми не ти е нужен човек с фотоапарат чакащ те да се прибереш от уморителното изпращане и да ти каже зеле. Да му кажеш че си уморен и потен и неискаш да те снима и да се нацупи... повярвай ми не е приятно 1 седмица преди матурите да те изгонят от вас. Да те наричат темерут, защото не ти е приятно роднините ти да знаят подробности от живота ти...
№3 ти последно изнесъл ли си се или си с тях. Благодаря ти все пак :) И аз така мисля да направя.
Жената си я избираме, но родителите и децата Господ ги дава :)
Ако имах дете като себе си немога да отрека, че нямаше да се притеснявам. Въпреки всичко щях да си изкарам извод, че това дете (аз) живее със собствени темпове и се развива в правилната посока.
Бих се радвал ако темата продължи :) Сигурно след 2-3 месеца се изнизвам от нас и толкоз... и не ми е проблем чистенето. Приятно ми е дори. Просто не е редно при наличие на сестра 14 годишна и при условие че имам изпити да ми бутат на мен прахосмукачката и парцала, не съм ли прав?
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: a1467c165a |
|
6. Аз също не общувам с родителите си. Винаги е било така. Само рутинни реплики, нищо по същество. Даже ако трябва да им съобщя нещо "извън рамката" започвам да се притеснявам - макар че наближавам 30 -те. Майка ми често ми е казвала - "Да не е станало нещо - защо не си общуваш с нас". Съжалявам, но аз мисля, че те трябваше навремето да намерят път към децата си- все пак те са възрасните хора, трябваше да намерят начин, сега е трудно за комуникация. По принцип аз съм доста затворена, такъв ми е характерът, не обичам да споделям, а и нашите винаги са ме санкционирали, ако кажа нещо не на място, непрекъснато особено майка ми ме затапваше, ако кажа нещо "извън рамката", че ми се размина желанието да общувам - така, предпочитам да мълча и до ден днешен е така. Само едно нещо си мисля, че ако родителите се чудят, защото децата им не си общуват с тях, да се замислят, че вината е в тях.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
