Споменът за мама...
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2158 пъти
Здравейте,
не знам изобщо защо пиша това, но просто имам нужда да го споделя с някого...
Аз съм момиче навършило 17, преди малко повече от 9 месеца ракът ми отне мама...
Много хора ми казват: "Трябва да продължиш! ", "Мина толкова време, трябва да се съвземеш! ", "Животът продължава! ". Да, животът продължава, но какво от това...
В началото чувствах някакво спокойствие, макар и да звучи странно - просто знаех, че тя ще е на по-хубаво място... Но минаха няколко месеца и започнах да усещам липсата й...
Не знам... просто не виждам смисъл, не мисля да се самоубивам, ако някой си е помислил така... Просто животът на едно момиче без майката е почти нищо... Като се започне с първото гадже(всяко момиче би искало да запознае приятеля си с майка си); след това завършването и балът(вълнението на майката ги прави някак си различни); сватбата и трепетът на майката; децата които ще има, с които почти всяка баба(или поне моето мамче) обича/ше да си играе и още толкова много неща, които нямат или поне за мен нямат смисъл без тази незаменима личност...
Има моменти, в които ме е страх да не я забравя, а когато си спомням моментите ни заедно - боли... Режеща болка, която не може да се сравни с нищо друго, която дори не може да се опише... Спомням си различни части от времето ни прекарано заедно и все някъде се появява момент, в който си казвам - "Не я заслужавах, тя беше като ангел, а аз сякаш бях нейно наказание... ". Но въпреки всичко имахме и хубавите си моменти, които почти винаги развалях...
От онзи ден, от часът на последния й дъх, сякаш не съм себе си. Имам чувството, че в мен живеят две личности, които се борят помежду си и ту надделява едната, ту другата. А аз не мога така, свикнала съм да контролирам емоциите си, а тези приливи и отливи на чувства ми идват в повече... Тези депресивни моменти, в които не мога да спра да плача... и да се ядосвам на себе си...
И все пак има моменти, в които я чувствам до себе си... Сложила ръка на рамото ми, казвайки ми - "Не се бой, аз съм до теб... "

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: 10100609ac

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Съжалявам. Аз също загубих майка си от рак. Бях на девет, като почина. А тя почина преди 7 месеца. И аз чувствах същото, но не се безпокой всяко нещо с времето си. Помни, че тя е до теб, само че ти не я виждаш. Но тя те вижда и се притеснява, като плачеш. Не я безпокой, а я прави щастлива. И когато си хванеш първо гадже и тя ще се радва. :) Не бъди тъжна, а вдигни глава. Животът продължава! :)))))

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: df3a81b961

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Моите съболезнования. Знам, чи и много трудно и тя все пак ти е майка. Ако наистина имаш нужда да говориш с някого бих те насолича към психолог, защото това и вид травма в живота ти и може да ти бъде помогнато. Не си мисли, че психолога е за луди и някакви такива, това е просто човек на когото можеш да разкажеш и да ти даде качествен съвет. Аз съм ходила и не го мисля за лошо. Много съжалявам за случилото ти се е ти пожелавам да станеш още по-силна и да не се предаваш никога. Твоята майка винаги ще живее в сърцето ти. Благораря ти, че ме накара да се замисля, за това че редовно се карам с мама, но явно трябва да й се радвам, докато я имам.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 7a14adde44

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей. Първо искам да кажа, че съжалявам за загубата ти. Наистина е лошо да изгубиш родител (казвам го от личен опит, защото като съм бил на 2год. майка ми и баща ми са се развели тъй като тя не ме е искала и живях с баща ми и баба ми. А когато бях на 15г. баща ми почина от бъбреци.. ) та долу горе знам какво е... Боли наистина - спомените за дните прекарани заедно, за усмивката, за прегръдката и куража който би ти дала и съвети в трудни моменти. Рамо на което да поплачеш, когато ти е трудно и мъчно... Когато приятелите ти или хората покрай теб ти казват "живота продължава", "съвземи се" или "трябва да продължиш" - не им се сърди. Те нямат предвид да я забравиш - нищо подобно!! Те просто виждат, че страдаш и искат да те успокоят, защото са загрижени.. Не знам дали вярваш в рая или в живота след смъртта, но ако ще ти е по-лесно - мисли си, че тя е някъде там горе и те гледа. Вижда това, което правиш и как се развиваш. Мислиш ли, че така иска да те вижда по тоя начин? Унила и без желание за нищо? Намери причина за която да да се бориш и да си струва да живееш! Гледай малко по-оптимистично на нещата и се усмихвай - въпреки всичко! При всеки има моменти, в които се отчайва и му се вижда, че всичко е свършило, но това НЕ е така!! Надежда винаги има! Успех от мен и запомни - никога не се предавай (каквото и да става)!! Винаги ще има човек, който за който значиш нещо и му пука за теб и за това си струва да се бориш :]

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: 624c3fd3d7

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Страшна и непоносима е тази болка. Напълно си права за всичко. Бих искала да можех някак да те утеша, но знам-утеха няма. Знам, защото и на мен се случи същото, няма значение, че съм доста по-голяма. Мило момиче, никога няма да разберем защо се случва това. Аз вярвам, че моята свидна майчица ми помага отгоре, радва се и се тревожи заедно с мен. И се старая да живея така, както ме е учила. Вярвай и ти! Прегръщам те горещо!

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 7906694e41

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Разплака ме! Не е лесно да се живее без майка. Но... не знам, просто не знам как да ти помогна. Усмихвай се, заради нея, бъди щаслива, заради нея. Не се опитвай да я царавих, защото това е непосилно, просто си представяй, че когато ти си щастлива, ще направиш и нея щастлива. Monna

 

...