 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Потъпках всички и всичко, за да съм с него, а сега сама накъде...?
преди: 15 години, 4 месеца, прочетена 3807 пъти
Искам да споделя, а нямам с кого... Нещата с човека в който се кълнях не вървят, загубих доверие в родителите си и тев мен, загубих и приятели, загубих работата си. Живота ми се преобърна. Имам чувството, че затъвам в лепкава тиня, давя се! Преди три години срещнах прекрасен човек в който се влюбих и обичах (и все още обичам- това не съм си го напълно изяснила към този момент, ще разберете по-долу).
Всичко беше страхотно (около 6месеца), докато неговите родители не се появиха и не започнаха да правят интриги и скандали, да ни заплашват и преследват. Ние заминахме в друг град, далче от тях, но проблемите не намаляха, а станаха още по-сериозни. Аз не спирах да го обичам и да се надявам, че все някога те ще приемат нашата връзка. След известно време мойте родители се озлобиха от това, че неговите постоянно ме плюят и започнаха да ми говорят против него. И нашата любов се превърна в семейна вражда НАШИТЕ - ВАШИТЕ.
С него правехме планове за общ дом, за семейство, деца и спокоен живот далече от всички. И двамата си вярвахме и твърдехме, че искаме да имаме деца. Родителите му постоянно го заплашваха, че ще му направят магия и казваха, "бял ден няма да видиш, живота ще ти почерня, с нея никога няма да си добре". С течение на времето започнахме да усещаме, че не ни върви в нищо, аз загубих работата си, той има нещо като бизнес, но и там имаше проблеми. Късмета ни напусна напълно. Постоянно проблеми в квартирата, все се местехме и бягахме от град на град, с колата ядове, ремонти, загубихме прители, познати, постоянно градяхме нещо, правехме, струвахме и накрая Пирова победа или пълна загуба на време и средства... И всичкия този тормоз от родителските тела ни изнерви и с времето и двамата станахме по-избухливи и все по-трудно да си прощаваме. Това от което ме заболя беше, случката от онази вечер, аз му повиших тон и той грубо ме стискаше и псуваше, искаше да ме удари, но не посмя.
Нещата между нас започнаха да се променят. Същата вечер исках да му изкрещя, че никога няма да се омъжа за него и никога няма да му родя деца, че не го обичам. Но нямах смелост.
Но оттогава нещо в мен се пречупи и не е същото. Три години се борим заедно срещу родителите си за любовта си, любовта ми с него ми даваше сили и смисъл да живея и да се боря. Винаги сме си казвали - "ЗАЕДНО ЛИ СМЕ, ЩЕ СЕ СПРАВИМ С ВСИЧКО!".
Искахме да се оженим тайно. А сега аз не виждам смисъл дори и в любовта си, не виждам смисъл да живея. Караме се често, всеки ден,а преди това го нямаше. След скандала онази вечер се страхувам за себе си. Постоянно си мисля и се плаша, дали не съм сгрешила с него, пренебрегнах родителите си и мнението им и стъпках съветите им, а с всеки изминал ден се убеждавам, малко, по-малко, че са прави. Съвестта ме гризе. Той потъпка неговите и малко, по-малко за него те са прави. Все се питам, дали той няма да ме подведе, дали няма да се омъжа за него и да страдам и съжалявам, дали ще е добър баща, толкова мн. въпроси ... толкова много, а аз нямам отговор и това ме плаши и не искам да живея страх ме е, че ще сгреша! Незнам, дали това ми състояние не е временно и да не го загубя така и после пак да плача.
Обичам ли го или не го обичам? Или го обичам, но все още съм наранена и обидена и за това не мога да се съвзема? Това беше моята изповед... Благодаря Ви за времето!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: d13dc5f899 |
|
1. При кризисни ситуации е нормално да сте нервни и двамата, но ако ще се делите на наще и ваще има ли смисъл да сте заедно? Ако животът ви ще бъде майка ти каза, майка ти рече, бягай отсега!
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: 79c1d83450 |
|
2. Мила, дай си време, не се насилвай и не прибързвай с решенията. Изчакай няколко дни, седмици ако трябва, и виж как ще се държи през това време приятелят ти - дали ще съжалява за случилото се или още повече ще се промени.
Остави за малко всички въпроси за сватба, деца, дом, твоитте и неговите родители... Опитай се да мислиш по-спокойно, не се изнервяй, не изнервяй и него. Времето ще покаже.
Не губи вяра в себе си. Ти си силна и ще се справиш с всичко, каквото и да е то. Успех! :)
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: 87a7ab1225 |
|
3. Мисля, че времето е било достатъчно за да се разбере, че не сте създадени един за друг. Човек първо трябва да се бори за независимостта си. Това се постига и с професия, и с кариера, но и с правилния избор на партньор. Когато губиш нещо не знаеш какво печелиш, а когато печелиш - не знаеш какво губиш. Съсипвате си нервната система без да има защо! Тя ще ви трябва и за в бъдеще. Разделете се и се огледай - може би ще откриеш истинската си половинка!
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: 2329f4ff3a |
|
4. Напълно подкрепям № 3. И аз така се колебаех, само че нашите ме убеждаваха колко той е добър и свестен. И сега какво?! След 15 години брак и 2 деца се чудя дали ако се разведа ще мога сама да отгледам децета си. Просто го търпя.
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: c1286291d0 |
|
5. Има решение, винаги има решение....и то е... в смисъла на глагола "Да Простим".
|
...
| преди: 15 години, 1 месец hash: dc1afaf628 |
|
6. От написаното не става ясно защо родителите са против брака ви, не вярвам да е от прищявка и без никаква причина. Иначе рецептата е проста - щом сте самостоятелни с по две кратки приказки всеки от вас да се разбере с родителите си - отрежете ги, докато разберат, че сте големи и можете да носите отговорност за постъпките си и сами омекнат.
Иначе един колега сподели, че у тях са разрешили проблема по доста интересен начин - който спомене думите майка ми, баща ми, брат ми, сестра ми дава на другия двайсетачка и е мир и любов. Доста странен метод, но работи.
На номер 4 бих казал, че не след 15, след по-малко години, всичко е въпрос на навици, на търпение и уважение, ако се разведе ще мине по същия път и ще види същите пейзажи, докато стигне пак до познатия кръстопът и осъзнае, че е било напразно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
