Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   №3 Тогава през 1993 беше мнооого по зле от сега, имаше митинги, гладни стачки, палаткови лагери, правителство избрано от ДПС и какво ли още не. Сега стачкуват за тока, тогава за хляба от глад. В бюрата по труда през 1993 са регистрирани 600800 безрабонти, през 2012 са регистрирани 390 000 безработни сам провери и ма инфо в нета. На всичкото отгоре сега имаш шанс с лична карта, да пътуваш, да си търсиш работа из цяла Европа шансовете за успех сега са доста по високи от преди 20 години.

7.   Разбирам те, мило момиче. Знам, че не всички живеем в еднакви условия на живот, но това не бива да ни пречи да се разбираме и помагаме. Някои не разбират, че има и такива, които се опитват да напреднат от такова соц. положение. Това е от човешката незаинтересованост и следване на личната изгода. Разбирам, как се чувстваш, знаейки какъв трябва да бъде животът всъщност, и според мен имаш потенциал да го постигнеш. Такива условия на живот са нездравословни, така да се каже. Висшето образование е много важно, учи за желаната, имаща бъдеще професия. Изгради си ясни цели и ги осъществи! Когато сме се постарали със собствен труд, осъзнаваме ценността на постигнатото. Свестният приятел сам ще те намери. И за семействата- моля ви, правете деца според възможностите ви да осигурите добър живот на децата си. Те не са длъжни да страдат за вашето лекомислие. Мислете и за тяхното бъдеще! Успех! :)

8.   Подкрепям номер 6 - мога да допълня само, че тогава и ток нямахме, и вода, защото имаше често аварии и режими, да не говорим, че се студуваше в училища, университети и всички обществени сгради, защото нямаше отопление. Днес като влезнеш в общината, в училище или друга обществена сграда си е винаги топличко.
Аз съм от Варна - при нас всеки си има климатик. Затова и такива сметки ги удариха. Аз не се отоплявам с климатик и токът ми е винаги под 50 лв. на месец за 3-стаен апартамент. Дори да остана съвсем без хляб, винаги мога да отида в Англия, Германия, испания да побера ягоди и ще закрепя положението (не че ми се налага, но теоретично мога), а през 1993 г. ти оставаше само бесилото, ако закъсаш съвсем.
Говорите пълни глупости - днес се чудите в кой МОЛ да се наврете, а ние преди 20 г. се чудихме, от къде да намерим ориз за една манджа, за да не реват децата ни от глад.
НЯМАТЕ СИ ПРЕДСТАВА, в каква България живяхме - днес сме направо цъфнали и вързали в сравнение с преди 20 г.
Затова и ме е страх, притеснено ми е направо от новото правителство. Хора, минали сме го, знаем ги точно тези и ме изпитвам стрес като ги гледам дори по телевизията. Аз нито вестници, нито телевизия гледам, защото който е стоял без хляб и вода заради тези хора, изпада в нервна криза като ги гледа!

9.   Защо говорите глупости? Помислете?
№8 ами ако останеш както пишеш без пари за хляб с каква ще отидеш до Англия да изкараш?
Щом намираш пари да стигнеш до там значи няма да останеш без хляб и тук.
Преди 20-25години наистина имаше криза-не мога да го отрека. Но тогава се намираше начин да се изплува.
Сега сме на дъното.
Имаше режим на тока/2ч има 2ч-няма/-но тотава всеки можеше да си плати тока. Знаеш графика и си правиш сметка кога ще готвиш, кога ще переш.
Сега като не ти платят или си без работа и ти изключат тока -може и 3мес. да не сготвиш.
Имаше криза с продуктите - даваха се с купони или чакане.
Ами аз предпочитам да чакам 5часа и да си купя олио за 1месец отколкото сега да го гледам отрупано на всяка витрина и да не мога да си го позволя. И то при положение че работя. А тези които са без работа?
Мога много да напиша ама няма кой да ме чуе.
Сега всички живеете в един измислен свят и вярвате на кой каквото ви каже.

10.   Номер 9 - недей така, има бързи кредити - до 5 бона ти дават доста лесно, има дори кредитни карти - да не говорим, че има работа на морето и така нататък, което си стига за отскок. 95% от парите в банките са на граждани с влог до 1000 лв. - вероятността някой близък да може да ти услужи с такива парички за 1 месец поне е 95%.
За Англия не мога да ти кажа, но аз преди години. отидох за Германия с 80 лв. в джоба, върнах се с диплома и работа на висока длъжност в немска компания в София. Начален капитал - 80 лв. Това днес са ми джобните, не закусвам, но виж - за обяд тъкмо стигат, но от опит ти казвам - и днес толкова парички ти стигат в джоба и един билет за рейса от 120 лв. Начален капитал - 200 лв. Питай близките си ей така - за проба - всеки може да ти услужи с едни 200 лв., дори баба ми с нейната пенсийка може да ти услужи с тази сума, макар че това ? е сметката за ток за 1, 5 години сигурно.
„Преди 20-25години наистина имаше криза-не мога да го отрека. Но тогава се намираше начин да се изплува. “
Кажи какъв е бил начинът? Или се дупиш на местният партиен член, или те стрелят по границата.
Какво изплуване, когато 10 картечници те чакат в едната посока, а в другата те чакат без възелин. До една Гърция не можеш да идеш, ако си нямал късмет да се родиш турчин, та поне да те екстрадират хората до Турция, а от там Чикаго не е далеч. И такива хора има, да знаеш - благодарни са те на държавата, че ги е изритала без възелин навремето.
„Сега като не ти платят или си без работа и ти изключат тока -може и 3мес. да не сготвиш. “
Баба ми плаща 6 лв. ток и винаги ? е сготвено - ти не знаеш ли, къде е гората - там дърва има да си сготвиш. Баба ми си ги е наредила пред къщата та цънка - пробвай и ти, ще плащаш и ти 6 лв. ток. Аз като съм се раждала е имало режим на тока, нямало е парно - майка ми покрай реката е събирала дърва, за да ни топли - две пеленачета, но е нямала майка и кърма - с дървата е топлила вкиснатото мляко, с което ни е хранила, защото и „Хумана“ е нямало за деца като нас. Ама майка ми не се е дупила на партийни членове, а е била проста работничка и може би затова за нея е нямало оправяне, но виж - за други оправяне е имало явно. Без възелин.
„Имаше криза с продуктите - даваха се с купони или чакане. “
Не знам за вашите продукти, но нашите ние ги изкарвахме от градината на баба и все миришеха на кравешка тор. Имахме един купони, с които години по-късно си играхме с децата на магазин, защото по тях пишеше с големи букви ХЛЯБ, ОЛИО, ХЛЯБ, ОЛИО - то купони дават, ама продукти няма за тези купони. Спомням си ги много добре - едни розовички бяха и си мечтаех да видя на едно място толкова хляб и олио, колкото купони имахме, ама явно не ги бяха произвели, както не бяха произвели и телевизора, и Москвича на татко и панелката на майка не бяха построили. Москвича станал 1994 г., но татко тогава караше вече „Пежо“. Панелката на майка я върнаха под формата на лихвоточки, с които майка отиде и си взе една риза за бала ми.

Баба ни беше наредила всичките деца да чакаме за олио - не само олио не взехме, а и умряхме от студища тогава, а купоните останаха смачкани в детските ни ръчички, а ни беше и срам да се приберем без олиото у дома - после спряхме и да чакаме и сменяхме някой картоф с олио, имахме и овце на село и така - алъж вериж, не умряхме от глад де. В България глад не е имало - тук земята е плодородна, винаги ще ни храни, ама можем ли да сравняваме нашето детство с това на децата ни, които не знаят сега iPhone или Самсунг да си вземат за телефон (четете раздел „Тинейджърски“ в сайта).
Иначе, съжалявам, че не можете да си вземете олио, но какво чакате? Орешарски ли да дойде, да ви го смъкне от рафта и да ви го опакова с панделка - или Плевнелиев предпочитате?
Вземете един кредит, ако ще и заминете да работите нещо другъде, за да храните децата си поне. В София и по морето има работа, но и в чужбина никой не е останал гладен, какво чакате?
Поне вие оправете себе си и децата си, нашите родители са нямали тези възможности - тях сто автомата са ги дебнели на границата, а зад тях са били собствените им братя, братовчеди, съседи и приятели...и съпрузи. На границата, в близост, до която съм отраснала са застреляни 3000 човека. И да - не са застреляни в посока от Запад в посока Изток - застреляни са в посока Източна Европа - Гърция. Мир на праха на тези душици, които само едно са искали в живота - хляб и свобода, а са им взели живота на границата - техните братя са ги стреляли.
Бог да ги прости!
„Сега всички живеете в един измислен свят и вярвате на кой каквото ви каже.“
Ако днес ни бил измислен света, какъв е светът, за който са ви казвали агентите от ДС и партиинте членове без възелин? Техният свят като не е бил измислен, къде е днес?
Хайде - къде е комунизмът да ни прави богати, благоденстващи и да властва над народите? Къде са убитите гърци в опит да влезнат в благоденстваща Народна Република България? От мен да мине - нека е комунизъм, но нека този път да произвежда олио, хляб, да има ток и вода поне, както и мляко за пеленачетата и ръцете на децата да не миришат на кравешки лайна, защото са ровили по нивите за някой картоф да сменят със съседите за ябълка, а да миришат на iPhone и швейцарски шоколад....
Навремето имахме със сестра ми едно хоби - събирахме опаковките от шоколади, които туристите хвърляха, за да ги „дишаме“ и да си представяме вкуса им, пълнежа им, какви малки принцеси в розово са ги яли...Сестра ми яде за пръв път шоколад на 15 г., аз на 10 г.
Моята дъщеря не яде шоколад, за да не напълнее, а и не е шик.
Моята дъщеря не знае какво е да нямаш хляб, да се редиш с купони в ръце и да се връщаш със същите тези купони, но мокри от детските ти сълзи, защото знаеш, че днес майка ти няма да има хляб за вечеря.
Дъщеря ми днес си взима личната карта и където ? е кеф - тя от автомати не се страхува, нито е виждала нива в живота си, нито неопакован картоф, а олио тя не консумира - има зехтин, той е с Омага3, нали разбирате.
Да, нашият свят е измислен, щом казвате, но 100 пъти предпочитам този „измислен“ свят от реалният, в който майка ми е събирала дърва покрай реката, за да ни стопли, докато мъжът ? е стрелял хората по границата с автомат, в който събирахме розови купончета и мечтахме да произведе държавата толкова олио и хляб, че да ни нахрани поне веднъж.

11.   Коментарите не см по-темата...
(*)

12.   №10 не ми се иска да споря но ме предизвикваш.
Коя година си родена? В град или село? има разлика -затова сега селата обезлюдяха.
Аз съм родена 56-та г. а децата ми 76 и78-ма. И никога не сме гладували. Тогава имаше работа за всички и всеки си плащаше сметките. Ако някой по някаква причина останеше без работа си намираше друга за максимум3 дни. Сега какво е?
Когато се родиха децата ми аз също нямах кърма но това не е причина да стоят гладни защото нямало "хумана". Имаше истинско кис. мляко, истински плодове и зеленчуци с които се хранеха децата.
Можеш ли да ми кажеш защо сега младите майки все тичат при доктора за децата си? Все някое болно, с алергия и какво ли не.
Моите деца са вече на 35 и 37 год и до сега не са стъпили на доктор.

Говориш за кредити - да дават лесно но колко искат обратно изащо повечето от кредитите са необслужвани?

Питаш какъв е бил начина да изплуваш по време на кризата едно време?
Не е да се дупиш.
Аз никога не съм се дупила на някой си, още повече че не съм привърженик на никоя партия. Политиката е далеч от мен.
Гледам реалноста и сравнявам.
Имаше момент около 90-91год. когато нямаше пари за заплати и плащаха на хората в продукти - На кой в каквато сфера работи. На мен са ми плащали за месеца с 10 стека лютеница. Аз я продавам или заменям за други продукти в магазините.
И не сме оставали гладни, голи и боси.

Пишеш за баба си че събирала дърва. Това го може само в някое село.
Аз и моите родители и баба ми сме живели само в голям град. Нямаме никаква връзка с някое село.
Та в града също много хора минаха на дърва и въглища.
Един съсед, старец си сложи печка за топлене зимата. Спряха му тока че пенсииката не стига и той тръгна в близките паркове да събира отчупени сухи клонки за да се стопли и да си сготви. И знаеш ли какво стана? Хванаха човека с един чувал съчки и от общината го глобиха че унищожавал природата. А той събираше само падналото по земята. Вместо да го похвалят че почиства от тези боклуци началниците го оставиха и без месечната пенсия.

Ще ти кажа само : през онези години работех за 100лв основна заплата, на норма и като я преизпълнех вземах на месец по 200лв чисти.
Плащах 12лв парно и топла вода, 5лв ток, 2лв студена вода. Оставаха ми само от основната заплата около 70-80лв за храна, облекло и др разходи.
Сега взимам 310лв бруто-често 230 а само за парно -150 лв, за ток 30, за вода 10лв и 40лв за храна, облекло и т. н.
Пътните за ходене до раб. място преди бяха за месец около 4лв, сега са около 50лв.
Направи една проста сметка и кажи с ръка на сърцето кога е било по добре?

Съжалявам дъщеря ти че не е научена от къде идва хляба, че не е виждала откъде идва картофа.
Жалко че предпочитате да живеете в някакви фантазии а не в реалния свят

13.   До 12 - мисля, че няма смисъл да дискутираме, защото всеки си има своето мнение, животът който му харесва и защо не? Всички сме различни, не можем да живеем еднакво.
Ще отговоря на въпросите ти все пак, макар че не виждам, какво отношение имат те към дискусията.
Родена съм през 80-те години, по-скоро в началото в планински град, който тогава беше към 40 хил. души (днес са към 33 хил.). И ние винаги сме живяли в града, но събота и неделя сме били по нивите на село (и двамата ми родители имат села, които са на 400 км едно от друго, но сме ходили). Ние почивки на море не знаехме например какво е, а бяхме по нивите и да оправяме животните. Носили сме по влакове торби с месо, но в едно си права - то и аз го казвам - У НАС НЕ СЕ Е ГЛАДУВАЛО. В България сме благословени със земя, която не ни е оставала да гладуваме, напротив! Държавата обаче не ни е хранила, а страната и родителите ни и нашите си ръчички, нека сме били деца.
За „Хуманата“ обаче не сте права, особено за деца на болни майки, които и 1 ден не са били кърмени. Кисело мляко се дава на деца от 6-12 м. възраст. Между другото - и днес има истинско кисело мляко - дори можете сама да си подквасвате у дома, както правя аз. Купувам си и мляко от село, така че децата ми много добре знаят, от къде идват хранителните продукти. Няма град в България, в чиито покрайнини да няма села, в които може да се закупят пресни яйца, месо и мляко. В града ми дори отскоро откриха „автомат за мляко“ директно от една мини ферма яйца от село си има свободно, стига човек да иска - и са на много евтина и добра цена.
Имаме парцел, който още не сме застроили и в момента ползваме за градинка - картофки, салата, краставици, тикви, ягоди, разни капини, малини - занимаваме си се семейно, но животът ни не зависи от това. Съпругът ми се забавлява да ми скове малък парник, в който да съдя специалния сорт домат на майка ми, но ако не станат доматите, ние ще имаме домат на трапезата си, разбира се. В моето семейство не беше така - каквото си изкарахме, това сме яли. (долу имам и бюджет на семейството си тогава)
Имам връзка със земята и децата ми имат, но от това не зависи оцеляването ни, а е вид хоби, дори е вид лукс, защото бензинът, който ще изгорим до „нивата си“ е по-скъп от „продукцията“, която ще изкараме.
За децата ми е забавление да изкарват картофчета от почвата, не е въпрос на оцеляване и те няма да плачат и да треперят нощем, ако реколтата ни е мижава или диви прасета са изкарали карфотофите преди нас. Децата ми си играят с овчици и пиленца на село, не ги носят заколени по влаковете, за да имат какво да ядат през следващите няколко месеца.
Може би това е основната разлика с тогава и сега.
Между другото - никой в моето семейство няма алергии. Аз съм здрава и съм си кърмила децата. Майка ми е нямала качествена храна, за да ме кърми и 1 ден, както и медикаменти, които да излекуват възпалението на гърдите ? навремето. Други са били времената - по мое време имаше и медикаменти, и всякаква техника за следена на бременността и не са ми натискали корема при раждане като при майка да кажем, но разни времена, разни идеали....

„Един съсед, старец си сложи печка за топлене зимата. Спряха му тока че пенсииката не стига и той тръгна в близките паркове да събира отчупени сухи клонки за да се стопли и да си сготви. И знаеш ли какво стана...“

Моята баба е на 90 г. (да ми е жива и здрава!) и също не си събира дърва - събрала е дървата пред къщата в смисъл, че там ги складира. Баба ми си е спестила пари от пенсията и си е купила дърва, а баща ми ? ги е нацепил и подредил, за да ? е удобно. Тя плаща 6 лв. ток. Баба ми е живяла 40 г. в „големия“ град иначе, но като не може да си плати климатика зимата е избрала да си живее на село. Съветвам и другите стари и бедни хора - ами продадете или дайте жилището си в града под наем и заживейте на село. Да живееш в апартамент в града е скъпо удоволствие. Самата аз един ден смятам да живея на село, макар че не съм живяла никога там. Продаваш имотите си в града и живееш добре на село. Защо не? Баба ми е нямала какво да продава, тя е била под наем в града и бас държа, че е с поне 100 хил. евро по-бедна от въпросния старец, който описвате.
Защо да съжалявам такива хора с имоти за по 100 хил. евро минимум в града, които имат 5-10 г. да живеят, но не продават имота, за да живеят добре?
Правилно е бил глобен човекът, защото от нашите данъци градската управа поддържа някаква минимална градска среда и ако всички тръгнем да сечем съчки в парка, до къде ще го докараме. Баба ми не сече съчки в парка. Баба ми е селянка и си плаща тока, плаща си дървата, храната и облеклото, не чака Орешарски да дойде да я оправи и никога никой партиен член не я е оправял де. Други баби имат апартаменти в града. Кой както си го направи, не е ли така? Защо да се сърдим? Такива са били времената.

Съжалявам, че в семейството ти така се е получило, но не бива да обобщаваме. При моето семейство се е получило пък напълно обратното. Баба ми е взимала 40 лв. пенсия и е гледала 2 деца сама като вдовица без държавата и 1 лв. пенсия или помощ да ? е дала. Родителите ми печелеха вече по-добре (като изключим Жан Виденовото време, когато никой не печелеше с труд пари), но родителите ми не оцелиха времето като че ли и не успяха да достигнат до по-висок стандарт на живот, но евала - изхраниха ни хората, всичко с много труд и с много спестяване и никога не сме мизерствали истински, въпреки че не ми се мисли те как са се притеснявали и какви магии са правили да ни изхранят през 90-те (майка ми е учителка и дори 9 месеца веднъж не си беше взимала заплатата, а после ? я дадоха без да изчислят 1500% инфлация в периода).

„Сега взимам 310лв бруто-често 230 а само за парно -150 лв, за ток 30, за вода 10лв и 40лв за храна, облекло и т. н“
Всеки си знае сметката. Аз така съм живяла 19 г. при родителите си, честно казано и с много по-малко пари. Бях изчислила, че на ден ни се падаше по-малко от 1 долар на човек, защото гледах новините за африканчетата и чух тази граница - 1 долар на ден казват ООН, за да си жив - е, ние разполагахме 1997 г. със следния бюджет (5 човека)
5 долара пенсия на баба
10 долара заплата на майка
25 долара заплата на татко
(доларът беше последно 3500 лв. един долар)
Да приемем, че парите им се изплащат редовно, което съвсем не беше така
5 човека живеят значи с точно 40 долара НА МЕСЕЦ или с по-малко от 1 африканец, по-малко от половин африканец, с по-малко от четвърт африканец, но виж - ние не живеем в Африка, а в България, която ни храни с почвата и климата си. Опитайте и вие - дори не е нужно да имате свои ниви, пълно е спустеещи - всеки ще ви даде да обработвате - ние така правихме навремето.
Днес аз не познавам семейство, което живее с такива пари като нас преди. Дори циганите като предадат малко хартия и пластмаса разполагат с повече. Някои си докарват по 750 лв. - толкова са тон пластмаса. Картонът и хартията са към 350-400 лв. на тон. Няма начин едно семейство да не си изкарва така едни 1000 лв., което са ...662.77 долара на месец, което е повече от 10 пъти повече от това, с което разполагахме през 1997 г. например 5 човека като семейство.
Колкото до това, че децата днес били по-болни - не съм съгласна. Детската смъртност е намаляла значително у нас. Аз съм лежала дори навремето в тубдиспансер - нещо нормално си беше дори, бяхме болни през цялата зима - имах дори съученици, които вече частно завърши училище поради постоянните си настинки и болести. Имах съученичка, болна от диабет тип 1 и така нататък Нормално... хора сме, разболявали сме се, особено като сме нямали достъп до силна и качествена храна.
Колкото до алергиите - причината е, че майките прекалено чисто държат вкъщи и не оставят децата си да лапат предмети като малки. Консултирайте се с педиатри, алергиите могат да се предотвратят навреме. Важно е и детето да има досег с животни, с „мръсотии“, да е активно, да живее активно и да е често навън и с други деца.
............
И да се върнем на темата - как се издига от дъното. Моята рецепта е простичка - с образование и работа като образованието може да не е висше - стига да имаш някаква професия, квалификация (монтьор, електротехник, шивач, сервитьор, готвач). Работата обаче не остава спестена на никого, каквото и да искаш да постигнеш в живота. Работата бива интелектуална и физическа. Всеки според заложбите си, желанията си, талантите си, но задължително човек трябва да върши това, което му доставя и удоволствие.

„Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.“
Конфуции

14.   №13 С някой неща не съм съгласна с теб/явно не си запозната и съдиш само от твоя гледна точка/.
С други - напълно съм съгласна с теб.
Не ми се спори и се връщам към темата.
Как се издига от дъното?
Вече и аз съм на дъното /както много хора /. Започнах да потъвам като станах на 50год.
Би ли ми дала рецепта за оцеляване?
Това което си дала като рецепта не върши никаква работа. Аз никога не съм оставала без работа /слава Богу/, винаги съм работила къртовски. Но в днешните времена оцеляват тези които се занимават с мушенгии и кражби. Какво като съм на 58год. и имам натрупан 40год. трудов стаж по документи?
Имам професия която не отговаря на годините ми да я практикувам. Съпругът ми има професия - не го искат че вече е на 60. Вече 2 г. е без работа. Ходи по стр. обекти /в страната и по морето/-кога и платят, кога -не. Няма договор, няма стаж.
Синът ми има професия но няма работа. Сега е в чужбина да се опита поне той да изплува. Той е на 37г. и в БГ има само 5 г. трудов стаж въпреки че работи от 16години.
Никой от нас не е лежал на готово и пак няма.
Преди 90-та год нямаше такова нещо. Имаше осигурена работа и за най тъпия и прост човек -за да се труди и издържа.
Едва ли ще ме разбереш! Само хора минали тази граница от 50 год. сигурно знаят за какво пиша.
В момента в нашата мила държава тези преминали 50 год са отписани от света.
Когато потърсиш работа ти казват - вече си стар.
Когато потърсиш пенсия с доста г. стаж ти казват - още си млад.

Кажете рецепта как да живеят тези хора над 50години, работили цял живот, без села и имоти?

15.   Здравейте пак от №6!
Видях какво сте писали и реших да ви кажа моето мнение. И №12 и №13 грешите много. Първо се върнахте прекалено много назад във времето, второ истината е някъде по средата, но я заобикаляте. Особенно №13 лъже или по скоро са я лъгали нейните близки за соца, защото тя е била на 7-8 по време на преврата и няма никакъва преценка за вида избори, които е имал пълнолетния човек. Влияе се от начина на живот на родителите си, от техния избор да копат картофи, тя не може да направи преценка, защото е повлияна, на нея и е втълпено, че единствения начин за отселяването тогава е копането.
Първо казва "Баба ми плаща 6 лв. ток и винаги ? е сготвено - ти не знаеш ли, къде е гората - там дърва има да си сготвиш" тоест баба краде от гората дърва, после "Баба ми си е спестила пари от пенсията и си е купила дърва"...
"Баба ми е взимала 40 лв. ПЕНСИЯ и е гледала 2 деца сама като вдовица без държавата и 1 лв. ПЕНСИЯ или помощ да ? е дала" тук не си ли протевиречиш? Но както и да е.
Истината е че всеки прави сам избора си на живот, както през соца, така и през началото на демокрацията, така и сега. През соца, за шокиране на №13, 70% от семействата оживяха без лично отгледани картофи и "заклани пиленца", без баба на село.
№9 "Сега сме на дъното"
Не е така, дъното ни сега се е повдигнало доста. Пример с автомобили за по просто:
"дъното на 1980" беше да си нямаш москвич дванайсетица, всъщност да си нямаш никакъв автомобил.
"дъното 1993" да си имаш москвич, но да искаш 15 годишен форд нов внос.
Сега дъното е да си имаш 15 годишен форд, а да искаш автомоил от магазина нов сам да скъсаш найлона от седалките.
Реално средно статистическият българин винаги е нямал, автомобил от магазина, но дъното се е променило, от мечта за някъкъв автомобил до мечта за нов автомобил. Нормално е хората да се сравняват с околните, с връстниците си, и когато сега 40% от връстниците на авторката имат пари от родителите си, да си купят що годе сносна по години кола, тя се чувства на дъното, защото няма кой да й плати дори шофьорските курсове.

Винаги живота е по лесен, когато имаш гръб от родители, които ти дават основата на живота, без значение дали те са на село или не. Но авторката е в друго положение без гръб от родители и роднини. Кажете според вас, как тя да изплува. Истината е с труд и преценка на средствата с които разполага. Трудно е да започнеш да строиш живота си от нула и вие го знаете, макар да го премълчавате. Но не е невъзможно. Вярно е, че тя сама колкото и да се старае с честен труд, няма да постигне тя да живее "добре" /тук добре означава да шофира нов автомобил в годината в който е произведен/ при условие, че идва от "къщица без баня", но ако се старае има шанс да даде на децата си основа на която да стъпят и да живеят добре.
Тя трябва сама да мине по всички етапи на дъната от 1980 до сега, защото родителите й не са се постарали да растът с времето си и живеят на дъното на 1970г. Родителите й не само не са се старали за москвич и форд, но и къща не са си построили и живеят в къщата на свойте родители. Като имам предвид, че къщи без баня не се строят от 60 години насам, а родителите на 19 годишната авторка надали са на повече от 50г. Трудно е когато имаш 1 живот, искаш да го живееш нормално, но да трябва да поситгаш стъпка по стъпка пропуските на две поколения преди теб.
На мен №3 мойте родители също не са се старали да имат москвич, когато хората искаха форд. Те са направили своя избор, за разлика от мен, на тях им харесва да гледат кокошки и да копат картофи за лична употреба. На мен обаче ми се иска децата ми, когато искат, да си поръчат картофки и пица по телефона на адреса ни и това за тях да не е недостижимо удоволствие. Така че старая се, вече 20 години и почти съм го постигнала, могат да си поръчат картофки, не толкова често колкото им се иска, но все пак. Возя ги в 13 годишен автомобил искам да им предложа още повече, но засега толкова и продължавам да се боря. Като абитурент бях на дъното сред връсниците си, сега съм изпреварила 65%-70% от тях, защото те строят по-бавно, по-нестарателно живота си.
Авторке от теб зависи как и колко бързо ще строиш живота си. Знам комплескиращо е да копаеш основите на къщата си, когато повечето ти връстници получават построен етаж по право. От тях се изсиква само да надграждат, а от теб се иска много труд да достигнеш тяхното начало. Но с гледане поттискане и комплексиране не става, плюеш си на ръчичките /както е казал народа/ и се захващаш за работа, учене, работа, учене, и т. н докато достигнеш желаното ниво.

16.   До 14 от 13
Напълно съм съгласна с Вас!
„Преди 90-та год нямаше такова нещо. Имаше осигурена работа и за най тъпия и прост човек -за да се труди и издържа. “
Точно така, но за сметка на това лекарят, учителят, научният работник, инжинерът.... са печелили по-малко от един таксиджия. Затова сме и на този хал днес, защото най-тъпите и простите получиха възможност да управляват 70 г. близо и интелигенцията беше унищожена и стъпкана - в държавата на работниците и селяните обаче накрая никой не иска да работи и да произвежда. И защо да го прави, когато за най-мързеливият и простият е имало работа на книга и реална заплата? Защо да бъда лекар, инжинер или изобщо да се напрягам в работата, когато заплатата е същата?
Много е опасно, когато няма интелигенция и образована класа в една страна. В една Западна Германия да кажем не е било така - там учените хора са измислили и конструирали колите, които простите да сглобят. И двете класи имат добър стандарт на живот, защо простият работник да го е яд на инжинерът, който взима 10 пъти повече? Защо простият работник във Фолксваген да го е яд, че собствениците взимат 20 милиона дивидент на калпак, а мениджърите над 1 мил. евро заплати? Ами не го е яд, защото той е израстнал в капитализъм, където за него си е нормално по-способните, работливите, интелигентните, образованите, предприемчивите да имат повече, но и последните са стигнали до извода, че когато има за работника, и за него ще има. Всички финансират от данъци болните, слабите, мързеливите, ниско, ниско, ниско интелигентните, защото последните две категории нямат място в работния процес при капитализма. Системата се нарича „социална пазарна икономика“, но е еволюирала не от комунистическа или социалистическа система, а от пазарната икономика и капитализма, от демократичната форма на управление. При тази система простият и мързеливият има винаги покрив над главата си и храна, но до тук, докато образованият, квалифицираният, работливият ще имат доста повече....до 20 милярда повече годишно, ако се казват Алди и имат верига магазини за хранителни стоки и много над 500 хил. работника на минимална заплата. Безработицата е 4-10% в такава система, между другото и няма работа за най-простите и мързеливите, но хляб и покрив има за всеки .

Ние сме избрали друг път. Ние сме искали да няма класови различия и сме избрали да ни управлява човек без основно образование, който не може да говори и книжовен български език, а после се чудим, защо сме на този хал. Ами на кой хал ще сме, когато от 70 г. лекарят изкарва по-малко от шофьорът на такси, инжинери вече няма, качествените от десетилетия напускат страната на работника. И защо да живееш в такава страна, в която който постигне малко повече веднага бива убиждан, подиграван и тормозен, вместо да бъде за пример на другите.
В нашата страна простите и простаците са номер 1. Ако си успял с честен труд, предприемачество да се издигнеш малко, ще се намерят 10 завистника да ти одраскат колата и да ти запалят къщата, защото няма как да разберат, защо твоята заплата е 3100 лв., а неговата е 310, ако изобщо работи.

Такива като номер 14 са жертви на системата, която сами подкрепят и избират на всеки избори. Много е жалко, че така се получава, но докато не разбере простият българин, че не може без учения - няма как да стане. Докато работникът не разбере, че зависи от работодателя, но и че има своите права - няма как да се получи. Ние и една стачка не можем да вдигнем, един синдикат не можем да организираме, защото треперим от страх да не би Вуте да вземе повече от нас. Дърпаме се назад едни други и сме овълчели един към друг, не зачитаме способностите на другите, а сме проядени от завист и злоба към по-способните, по-знаещите, по-работещите и по-имащите.

Но това са временни неща. За съжаление поколението на н. 14 ще го обере, дори синът ? е прекалено стар, за да профитира един ден от развитието на страната ни. Днешните хора под 30 г. имат шанс да изградят една по-успешна система на първо време, която в последствие да става по-социална. Не може да има солидарност и социална система без да сме достигнали определено ниво на благоденствие като нация, без предприемача да е получил своя дивидент, инжинерът своите 3 бона... ще минат едни 10-20 годинки, но за съжаление това не грее такива като номер 14.
Такъв е животът - несправедлив...
... а е можело да не пращаме навремето танкове в Прага, нали? Можело е да се вдигнем с нормалните нации и да съборим един неук диктатор и хунтата му,която и до днес ни управлява нагло-нагло, нали? Ама беше много удобно да се живее на гърба на заеми, на гърба на следващите поколения? Е, сега идва сметката. Безплатен обяд няма.
Всеки от 20-те мил. долара външен дълг, който сме опаткали от 1975 г. до 1989 г. си го върнахме с ЛИХВИТЕ през 90те години, като деца събирахме гъби и копахме нивите, но поне имаме някакъв шанс да изградим една нормална система.
Да му мислят тези, които спяха. Цели поколения са това. Много ми е чудно, как продължават хората да чакат да станело това и онова, да имало работа за всеки и всеки да взимал еднаква заплата. Не разбрахте ли, че този номер не се получи, а се саморазруши, когато спряха да дават кредити на държавата, за да храни „работниците“ си? Ало, годината е 2013 г., не разбрахте ли, че няма и не може да има такава държава, след като Парижкия и Лондонски клуб спрат да пускат доларчета на кредит, заради които заложихте бъдещето на децата и внуците си, не разбрахте ли, че и руснаците безплатни ресурси нямат за такива като нас???
Дори 10 пъти под ред да избирате бившите комунисти да ни управляват, пак няма да се върне това време по простата причина, че никой няма да ни отпусне вече такива заеми, че никой вече не дава ресурси без пари на България, че никой, роден след 1990 г. няма да може да живее в диктатура, че никой не може да вземе без кръв вече частната собственост на хората, фабрики, фирми, оборудване, че я няма Червената армия на Дунава и няма как да я има. Опитай се днес да вземеш на Вуте колата, къщата, земята, магазинчето и ще изкара шмайзера.
Примирете се, че онова време си е било за онова време и ако искате да се издигнете от дъното, почнете да живеете тук и сега.
За съжаление няма шанс за хората, израстнали, възпиани и живяли 30-40 г. през „онова“ време. Историята е несправедлива.... това е положението. Стискайте палци да цъфнем и вържем следващите години и по-младите, за да има и за вас, защото пенсиите ви ще дойдат точно от хората с дебелите мерцедеси, който днес ненавиждате.... е, ако не изберете пак комунистите да ни управляват, не се учудвайте, че няма да има и пенсиики. Не ми ли вярвате? Ами отидете и си купете едно кафе от 1 автомат за кафе на някоя улица - вижте дали апаратчето, което преди отчиташе 20% в бюджета работи? НЕ РАБОТИ вече! Цената от 40-50 ст. за кафе си остава, но не отиват вече 20% в касичката на държавата, а в новия мерцедес на някого.
Ей така се гради държава.
Когато апаратчетата пак заработят и онези с дебелите мерцедеси почнат да си плащат данъците и осигуровките на работниците, тогава ще има и за хора като 14, но докато последните избират в името на доброто старо време в червено, няма как апаратчетата в мерцедесите на червените да проработят. То е като скачен съд - каквото си си заслужил, това си и получаваш. Вдигни се на бунт, измети тези хора веднъж за 70 г. и кой-знае, може и да потече в твоята паничка. Докато ги търпиш и им се кланяш, ще ядеш калта по гумите на червените им мерцедеси. Въпрос на избор.

17.   Благодаря на №15 за коментара. Понякога се отчайвам, но си казвам, че няма да сепредам и т. н.
Авторката

18.   Авторке от тук нататък ще ти става по трудно, защото не само трябва да съумееш, да минеш по всички етапи на дъната от 1980 до сега, а и да съумееш да помагаш само на този, които ти е помагал. В случая брат ти заслужава подкрепа.
Аз да ти кажа честно ми е тежко, родителите ми още живеят "без баня", една селска баня с постройката и плочките е 5 000лв, мога да се напъна за две годники ще я изплатя, без да лишавам семейството си, но има едно "НО" и то е, по добре да посторя нещо за децата си с тези 5 000лв, отколкото да дам за хора, които цял живот не са се постарали да имат баня независимо, че са ми родители. Обичам ги, те са ми родители и позволявам да ме обичат, само ако искат това да е безплатно, не за облаги. Ако решат да се сърдят, защото не плащам, за любовта им, нямам против да прекратя отношенията си с тях.
Нормалното в едно общество е "телето да суче от кравата", не обратното.
Още от сега го осъзнай това, че успееш ли да ги надминеш, ще се наредят на "приятелска" опашка за помощи пред вратата ти.

19.   Мило момиче, моя сьвет е да заминеш да учиш и работиш в чужбина. Разучи къде и как, чети в нета.
Щом си амбициозна, ученолюбива и работлива и си решила да се оттласнеш от дьното това е начина-няма да я има подтискащата и дьрпащата надолу обстановка около теб в семейството и в страната като цяло.
Само така ще успееш да повишиш стандарта си на живот сама и с труд.

20.   №18 и №19 благодаря за коментарите. Нашата "къща" с градината струва 4 000 за баня за 5 000 лв. дори да не говоря. Знам, че така се получава и искам да променя това, т. е. "кравата суче от телето" е ситуацията. Роднина ми прати 150 лв. за път и записване в университет, но тези пари веднага бяха консумирани от родителите ми за ток и т. н. битови нужди. Чувствам, че умирам бавно в тази обстановка. Бих желала да уча в чужбина, но нито знам езика, нито имам пари. Само в Турция сякаш долу-горе бих могла да се оправя, защотото знам трския, не перфектно. Коментарите ви ми помагат, повярвайте ми. Мерси!
От Авторката

21.   Виж авторке, човек ако иска и на Марс може да иде, това зависи само от него, колко усилия ще положи за постигане на мечтите си. Когато човек не иска да полага усилия, намира причини за несполуката. Не знам език и нямам пари са причини! Знаеш къде да научиш език, знаеш как се изкарват пари еми давай, захващай се. Имаш достъп до нет учи избрания език, на 18 си работи. Днес можеш да научиш 100 думи в свободното време. Ако си старателна след месец ще си готова с езика достатъчно, че да се оправиш. През този месец можеш да работиш дори 1 минимална заплата ти осигурява достатъчно, че да заминеш. Започването на осъществяване на мечтите ти е 1 месец труд, от теб зависи. Ако няма работа в вашето село и нямаш пари да пътуваш в града, иди при кмета кажи му мечтите си и го помоли по някоя програма на минимална заплата да копаеш градинките към общината, вероятността да се отзове или поне да даде едно рамо, чрез някой приятел, е голяма.

22.   Като ти чета историята много искам да ти помогна. Мъж на 28г. съм, сега някой ще кажат че си те представям като държанка, но винаги съм искал да помогна на някой/някоя в такава ситуация. Ако ми беше приятелка ( не в смисъла на гадже) или роднина щях да ти помогна винаги. Съвета който мога да ти дам, като човек минал по този път съвсем, съвсем скоро. Първия вариант за излизане от мизерията разбира се да намериш някой по-заможен мъж и да се измъкнеш автоматично. Това е и най-лесното. Но него няма какво да го обсъждаме, всеки го знае дори ти и ако си имала подходящ човек до сега няма да пишеш тук. Втори вариант за който става дума в темата. Сега е невъзможно да запишеш още есента според мен. Може, но трябва да си намериш работа веднага, а ти си селско момиче и там работата едва ли е в изобилие и имаш готови варианти. Първо реши какво ще работиш и какво те влече като професия. Избери някоя перспективна и търсена а не бизнес администрация или туризъм с които си гарантираш да си безработна. Намери си някаква работа и започни да спестяваш пари, като същевременно се подготвяй по предметите които ще са ти нужни за кандидатстването. Не отлагай повече от една година записването - защото вероятността да го "отебеш" или отпишеш следването става огромна. Ако намерената ти работа е близка до професията към която си се насочила е най-добре. Записваш задочно, трупаш стаж, взимаш ценз и се издигаш след време. Малко оптимистично и като на филм, но това ти е пътя за развитие ако успееш. Общо взето това са ми съветите: реши и премисли много добре професията, в която мислиш че ще успееш, насочи съм най-близкия голям град - София, Пловдив, Варна, Бургас не знам от къде си, но на село нямаш никакво бъдеще. Взимаш квартира, търсиш работа свързана с професията, ако не успееш в крайна сметка може да приемеш и по-гадна - сервитьорка, готвачка и т. н. но това е голям минус, почваш да се подготвяш и кандидатстваш. А по натам каквото сабя покаже. Успех и се радвам за теб че не си се предала а мислиш как да се измъкнеш от селото.

23.   Браво на № 15. Всичко друго са глупости.

24.   Бях в подобно на твоето положение. Родителите ми потърсиха пари назаем, за да ми дадат първите 200лв., с които през 2007-ма дойдох в София да си търся работа и квартира. Първият месец не успях, малко се разочаровах, но след още един месец пак събрахме малко пари и пак отидох и най-накрая си намерих работа за 450лв. На ден за храна ми отиваха максимум 2-3лв, плащах 140лв. за преходна стая, в която живеех половин година. Всъщност дори успях да си събера пари и да си купя нов мобилен телефон. И така започна всичко... Работих 1 година, ходих малко на частни уроци, записах редовно в Софийския университет и (доста трудно) съчетавах работа и учене и понеже бях редовно живеех в общежитието на университета като плащах по около 30 лв. на месец. За щастие работодателят ми се оказа пич и ми позволяваше да излизам от време на време от работа (а и не беше много далече от факултета ми и ходех с колело). Изобщо, тотално си бях оптимизирал разходите... Сега вече съм с по-голяма заплата и ще се изнасям на квартира. Постижимо е това, което искаш, просто трябва да си готова за такива по-критични ситуации като примерно да си в големия град и да нямаш къде да останеш. Най-добре в града, в който ще отидеш, да имаш някой приятел в който временно да можеш да отседнеш докато си намериш работа и квартира. Аз две седмици така в началото живеех при един приятел в София. Може би е възможно дори и да не познаваш никой, да си намериш някакво много евтино място за спане...

25.   Авторке, аз винаги давам за пример едно момиче, което познавам, и което е единствен такъв пример от обкръжението ми. Тя идва от много бедно семейство, и вече не е в Бг дори. Разказвала ми е на какви лишения се е полагала, а на хората им изглежда едва ли не магия как от дъното е стигнала толкова далеч, защото действително постига нещо. Най-любопитно им е как е взела начален капитал, за да замине. Ами не знам. Казва, че са разпродали земя, взели са заем, нямам представа. Важното, е че е намерила начин. Тя ме кара да се замисля, че наистина всичко е възможно, макар и да изглежда невъзможно.
Виж, ти си здрава, млада, права. Всичко, което ти трябва е една начална сума, измисли как да я намериш, щом отидеш в големия град, където можеш да намериш работа, ще работиш. Не очаквай да започнеш от хубавото, на работата няма да е приятно, но все ще изкараш нещо. Парите от работата ще ти стигат да си покриваш разходите, ще живееш скромно, за да можеш да си покриваш сметки и транспорт, но ще добиеш образование. Също така, не записвай безперспективна специалност, губене на време е.
А и да знаеш, мисля, че всеки човек има поне един такъв познат, който е дете на много бедни родители, и това го е амбицирало да направи нещо голямо. Вярно, че постигналият прави живота на детето си много по-лесно и то може да успее без толкова лишения и мъки както родителя си, но всичко си заслужава.
Наистина ако се приемаш за жертва, няма да помогне. Просто давай смело! :)