Болка без край - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124643)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6789)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Болка без край
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2146 пъти
Здравейте!
Пиша ви не за пръв път. Изгубих най- близкия си човек след години щастлив брак. Мина време, но не мога да се справя със загубата. Много ми е тежко. Знам, че няма да се върне от отвъдното и въпреки това понякога се пренасям мислено в един мой си свят и си мисля какво ли щеше да бъде, ако той си е тук. Може би вратата ще се отвори и ще влезе, както обикновено, с усмивка, и ще ми разкаже как е минал денят му. Болка, болка, раздираща и съсипваща.
Много пътувахме, бяхме заедно и в добро и в лошо. Сега съм сама и самотна. Нямам желание за нищо, остана ми само работата, която работя на автопилот. Мечтите също ги няма. Едно жалко съществуване и дотам.
Пишете, ако има и други като мен! Как се справяте, когато знаете, че нямате друг изход?
Благодаря ви!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 7 месеца
hash: be4e0e3c38
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Не съм изживявала същото като теб- но трябва да се събереш, да се стегнеш - знам, че е лесно да се каже и по- трудно да се изпълни. Но животът е това, което ни се случва, не може да контролираме нещата. Срещай се с хора, това помага - бъди сред хора, ако ще само като се разхождаш по улиците, дори само да седиш в парка. Започни да ходиш на някакъв спорт - аеробика, зумба, народни танци или нещо друго, което има колективен храктер, така ще страниш от лошите мисли. Хубаво - лошо, трябва да се продължи напред, ако ще с тъга, ако ще всико да те тегли назад, ти трябва да продължиш напред. Направи го заради себе си. Успех!

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: adce5d6604
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Не си сама, оказа се, че доста сме в такова положение. За съжаление не сме в състояние да променим нищо. Оставени по течението, без мисли, без планове, без надежди.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 7edfc6e67d
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Не съм в същото положение, никак даже. Едва ли мога дори и да си представя колко голяма е болката, която изпитваш. При мен проблема е в голямата депресия, в която попаднах и за съжаление все повече хора попадат в нея, поради куп причини от разкошният свят наречен България, в който живеем. Та аз как се боря... излизам, старая се да съм сред хора да не седя на едно място, да не зациклям, да мисля и за други неща, нищо че и това ще ти е в главата. Няма начин да не се измъчваш и да не го изживяваш. Всяка болка трябва да се изживее. За съжаление такава загуба е болка, която няма да забравиш, но просто в един момент ще свикнеш с нея. Но не се затваряй, колкото и да е банално живота продължава и продължава за ТЕБ. Трябва да си силна, за себе си и хората, които те обичат и искат да ти помогнат. Повярвай ми, когато имаш истински приятели, които се стараят наистина да бъдат съпричастни и да ти помагат ще бъдат до теб винаги и ще са безкрайно щастливи, че са могли да те направят щастлива дори и за един миг. Болката ти... няма да е безкрай. А честно да ти кажа и сайта на мен поне много ми помага. Аз лично рева като скъсана ама така плача постоянно и има моменти в които съм толкова срината та даже не ми се живее... тогава влизам и тук. Историите на хората.. истинските, онези които те докосват както твоята, даваш си сметка понякога за живота и как непознати се опитват да си помагат и дават съвети в тежки моменти. Моят съвет... Живей, поне опитай, събуждай се всяка сутрин опитай се да се усмихнеш и си казвай на глас високо "Днес ще е един прекрасен ден" :)

 
  ... горе^
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 92ab46530b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз преживях такава загуба и... мисля че от дупката може да ни изкара само нова любов, въпреки, че болката си остава в нас завинаги, и винаги ще обичаме човека, който ни е напуснал по този начин, но... живота тук на земята е твърде кратък и трябва да се живее пълноценно, тази болка, тези страдания, дългите месеци, дори години на празнота и болка пречат на нас и на половинките ни там... Аз знам, че моята половинка би искала да се влюбя отново и да създам семейство, надявам се скоро да срещна, човек, който да ме измъкне от това положение... Авторке, прочети книгите на Лиана Антонова, има ги в спиралата. нет.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 835953ae11
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Нова любов да ни изкара от дупката?- Да , ако си на 20-30 години. Но ако си вече на 45-50- твърде късно за нова любов. А и децата как биха приели една нова връзка?
Може би е въпрос на мислене. Аз лично трудно бих приела друг мъж в живота си в една такава ситуация. Не е ли потъпкване на паметта на отишлия си?

 
  ...


...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 4fa5b66c44
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Номер 5 - животът не свършва на 45 - 50 г.!!!
Аз точно тогава срещнах любовта на живота си и създадох дори ново семейство с Нея. Снес имам две деца, които нямаше да ги има иначе и живеем чудесен, прекрасен и щастлив живот, когато се бях отписал вече.
Никога не е късно за нова любов.
Живите са живи, мъртвите са мъртви. Не позволявайте да бъдете живи мъртъвци - огледайте се, навън животът продлъжава. Животът е ПРЕКРАСЕН.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 5dd8baea8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Много сме такива с такава съдба. Когато наистина си имала истински съпруг и приятел, болката е непоносима. Вече не вярвам и на това, което ми казваха в началото, че времето лекува. Поне при мен не така. След 7 месеца, съм още по депресирана и не ми се живее.
Лошото е, че казват че е грях ако сам посегнеш на живота си. Не мога да повярвам, че го няма, че не е до мен. Не вярвам, че нещо ще се промени, само викам смъртта да дойде по скоро и дано не е свързана с дълга и мъчителна физическа болка. Детето ми е в чужбина и то много надалеч, така че нищо добро не мога да очаквам. Дано Вие намерите сили да се изправите.
Пожелавам Ви го от сърце. Дано бог Ви помогне.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 8799b47d29
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Да, наистина сме много с такива съдби, но всички различно продължаваме напред. Някои след време намират сродна душа, други се отдават на децата си, трети се затварят в един свой свят - далечен от този на другите и живеят с миналото, което им е носело щастие и пълнота.
Странни сме ние хората - когато някой е на дъното, го съжаляваме, но ако този някой си позволи, , лукса, , да се свърже с някого, за да продължи напред, е обект на упреци, ирония и възмущение.
Всеки има право на щастие!
Кураж и сили на №7! повярвай ми, 7 месеца са малко време за такава болка. Цял живот ще ти липсва, но с времето се научаваш да живееш с тази болка и влизаш някакси в старите релси, за да продължиш да работиш, да се грижиш за себе си и другите около теб, за да...
Просто трябва да изживеем остатъка си, няма как.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: b844c52c77
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Съгласна съм донякъде, Номер 8, но нали всеки има право на щастие и да изживее живота си така, че да е пълноценен. Защо трябва да се съобразяваме с иронията и отношението въобще на околните- животът си е наш!!!

 
  ... горе^
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 84b5f65580
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Хей започнах да пиша, но ми изключи интернета, Съчувствам ти най искрено, защото съм в това положение вече две години и половина, , , И ставам все по несоциална, , , Когато си имал перфектен партньор и си бил щастлив трудно намираш човек дори за разговор, Не знам защо пиша ще те отчая съвсем, , , Може би защото аз се нуждая от помощг, , ,

 
  ...

...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: 0d7f5a6f23
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Аз въпреки че съм доста млад за такива разговори(28) подкрепям напълно #4 и #6. Смъртта е най-лошото нещо на тоя свят. Според мен единствената утеха на човек в такъв момент е, че той самия е останал жив, а не е в гроба. Живота на човек е само един. Замислете се някои казват прераждане. Вие помните ли нещо от средновековието примерно? Мисълта ми е живейте си живота до последната минута защото после следва вечността в един трап. Ако сте по-млади търсете си нова любов, ако не деца, ако не съседи, приятели, работа развлечения и т. н. Болката е огромна, но е имало живот за вас и преди спътника, търсете и след него. Живота е един единствен, както казва #6 и е прекрасен, след него следва трапа. Така, че живейте го до последния дъх и не съжалявайте че сте живи.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker